Решение по дело №7118/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261149
Дата: 12 април 2021 г.
Съдия: Кристина Янкова Табакова
Дело: 20205330107118
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 юни 2020 г.

Съдържание на акта

                                    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

  261149               12.04.2021  година                  град Пловдив

 

      

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, ІX граждански състав, в публично заседание на четвърти февруари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

      

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИНА ТАБАКОВА

                                                                

при участието на секретаря Петя Карабиберова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7118 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Съдът е сезиран с искова молба от Е.А.С., ЕГН ********** ***, ЕИК *********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД, за заплащане на сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на инцидент, настъпил при удар на ищеца в бетонено блокче на тротоара, находящ се срещу ул. „*** в гр. П., до оградата на ***, ведно със законна лихва върху главницата от датата на увреждането – 20.12.2019 г., до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че на 20.12.2019 г., около 19:00 часа, придвижвайки се по тротоара, находящ се срещу ул. „*** в гр. П., до оградата на ***, откъм входа на ф. салон, се спъва в циментов блок, с размери 25 см. - дължина и 21 см. - височина, който бил необозначен и разположен на половин метър от края на тротоара и граничещ с пътното платно. Твърди, че инцидентът настъпил в тъмните часове на денонощието, като на улицата, от страната, по която се е придвижвал ищецът, липсвало осветление. При спъването му в посочения циментов блок пада с цялото си тяло и за да се предпази поставя ръцете пред тялото си, като дясната му ръка попада върху втория циментов блок на около два метра от този, в който се е спънал, който бил със същия цвят и размери. Вследствие на инцидента получил счупване на ръката в областта на китката, което наложило оперативна интервенция в медицинското заведение, в което бил приет – УМБАЛ „Свети Г.”. Операцията наложила 48-часов болничен престой, през който ищецът изпитвал непоносима болка. След изписването му бил в невъзможност да извършва самостоятелно обичайните си дейности, като се върнал на работа едва два месеца след инцидента – на 21.02.2020 г. Сочи, че имобилизацията на ръката, чрез поставяне на гипс, била премахната на 42-ия ден, като след това преминал рехабилитационни процедури за шест дни. Твърди, че към момента на предявяване на исковата претенция, все още чувства болка и съпротивление при специфично движение на китката. Счита, че неравности по тротоарната настилка – бетонови блокчета, създават опасност за движещите се по него пешеходци и съставлява неизправност на пътя, отстраняването на която е вменено в задължение на общината. Счита, че инцидентът е настъпил, поради поставена несигнализирана неравност на процесния тротоар – необозначено бетоново блокче. Счита, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от него неимуществени вреди е в размер на сумата от 15 000 лева, която сума се моли да му бъде присъдена.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Община Пловдив е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи за нейната неоснователност. Твърди, че не е налице причинна връзка между твърдяното увреждане на здравето на ищеца и виновно поведение на служители на ответната община. Счита, че не се установява наличие на противоправно деяние, като поддържа, че тротоарното пространство на мястото на инцидента е било в състояние, съобразено с нормативните изисквания. Сочи, че е спазено изискването на чл. 80, ал. 1, т. 5 ЗУТ, като тротоарното пространство от поставеното бетоново блокче до оградата на у. е 1,60 м. Твърди, че поставените бетонови блокчета са в интерес на гражданите на общината, тъй като последните предпазват тротоарната настилка от износване и предотвратяват паркирането на автомобили, като последните осигуряват безпрепятственото и безопасно придвижване на гражданите по тротоара. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като счита, че инцидентът не би настъпил, ако ищецът бе проявил необходимата бдителност. Поддържа, че видно от направената справка, осветлението на посочената улица се е включило в 19:00 ч. вечерта и се е изключило в 7:40 сутринта, като не са постъпвали сигнали за неизправност на осветителната мрежа. Счита, че инцидентът е настъпил в близост до жилището на ищеца в район, който му е познат, поради което никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Твърди, че падането и инцидента може да са свързани с причини, касаещи общото здравословно и емоционално състояние на пострадалия. Счита, че размерът на претендираното обезщетение е завишен. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.

              Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

За успешното провеждане на предявения иск, ищецът следва да докаже в кумулативност положителните факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, в т.ч. да установи пълно и главно елементите от фактическия състав на чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД – противоправно деяние /действие/бездействие/ на лице, за което отговаря ответникът; настъпването на твърдения инцидент по описания начин, неговия механизъм; преживените неимуществени вреди по вид и степен; пряка и непосредствена причинна връзка между деянието и вредите. Вината на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага.

 В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да установи възраженията си в отговора, в това число за съпричиняване на вредоносния резултат, а при установяване на положителните елементи от фактическия състав на претенциите, следва да докаже, че е погасил търсената сума.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира предявения иск за основателен по следните съображения:

От събраните по делото гласни и писмени доказателства, анализирани поотделно и в тяхната взаимовръзка, се установява по несъмнен начин, че на процесната дата – 20.12.2019 г. ищецът е претърпял инцидент – при придвижване по тротоара, срещу ул. ****, до оградата на ***, в кв. „***“ откъм входа на ф. салон на у., се спънал в циментов блок, с размери около 25 см. дължина и 21 см. височина, циментиран на около половин метър от края на тротоара, граничещ с пътното платно, паднал с цялото си телосложение и ударил дясната си ръка, която попаднала върху втори циментов блок със размер и цвят, разположен на около два метра след първия циментов блок.

Настъпването на събитието се потвърждава от съвкупната преценка на свидетелските показания, медицинските документи, съставени непосредствено след случилото се, както и от заключението на приетата по делото съдебно – медицинска експертиза.

Свидетелят Д.А. /без родство/ твърди, че декември месец 2019 г., вечерта, ищецът му се обадил вечерта и го попитал дали може да го закара по спешност в болницата, защото паднал и си счупил китката на ръката. Сочи, че ищецът първо се обадил на тел. 112, но оттам му обяснили, че има забавяне на линейката, а болката му била страшна, поради което се обадил на св. А. и го помолил да го закара до болница. Свидетелят сочи, че когато отишъл при ищеца, последният бил седнал на един тротоар на ул. „Т.К.“ и се бил облегнал на оградата до задния вход на у.. Твърди, че докато пътували в колата, ищецът му разказал за случилото се, че се е спънал на нещо като импровизирано колче против паркиране. На следващия ден, свидетелят отишъл да види колчето, защото вечерта било тъмно и нямало как да го види, колчето представлявало нещо като бордюр 10 см. и повече високо, забито в земята. Свидетелят твърди, че вечер било тъмно и нямало как да се видят тези бетонови  блокчета, защото точно до тях имало паркирани коли на самата улица и отсреща, ако има някакво осветление, колите блокират това осветление и нищо не се вижда. От тази страна на тротоара, където е паднал ищецът, нямало никакво осветление, стълбове, нищо нямало, а бетоновите блокчета не били обозначени и боядисани. Свидетелят твърди още, че пострадалият бил в ужасно състояние, превивал се от болка и направо му се ревяло. Познавали се от деца и за първи път го виждал да страда от каквато и да е болка, защото бил здраво момче, но в това състояние, в което го видял, било нещо ужасно. Като му показал С. китката си, формата й била S-образна и стърчала кост - виждало се как под кожата е повдигната и цялата китка била червена и подута. Ищецът през цялото време си държал китката, тъй като в момента, в който я пуснел, ръката му висвала и болката била още по-голяма. Поради тази причина, свидетелят му отворил вратата, качих го в колата и му помогнал да си сложи колана, тъй като С. нищо не можел сам да направи. Докато пътували в колата, през цялото време ищецът пъшкал и стискал зъби и бързали да отидат по – бързо в болницата. Свидетелят твърди още, че след като паркирал, му помогнал да слезе, отишли заедно до спешното, където ги приел лекар, С. стоял там известно време, сложили му нещо, което да му придържа леко китката, а не цял гипс. След това отишли в друг кабинет, където го приели, след което свидетелят си тръгнал, а ищецът останал там. Свидетелят твърди още, че една – две седмици след инцидента, го закарал първо до болница „К.“ на преглед, тъй като някакъв доктор го изплашил,  че нещо не е сраснало както трябва. След това, го закарал отново до „Св. Г.“, хирургиите, като през това време С. също му споделил, че отново го боли китката. Свидетелят сочи, че доста време ръката на ищеца била гипсирана, почти два месеца, а докторите му били казали, след инцидента да ни си натоварва китката.

Съдът кредитира показанията като ясни, последователни и непосредствени.

По делото са приобщени и показанията на свидетелката Л.С. –заявява, че на 20.12.2019 г., вечерта, когато е пострадал с. й, последният й се обадил от хирургиите и й казал, че е паднал и си е счупил китката на дясната ръка.Казал й, че трябва да го приемат в болницата, защото трябвало да го гипсират с пълна упойка. Тъй като живеят заедно, тя му приготвила багаж, който взели към два часа през нощта, за да му го занесат в хирургията. Свидетелката твърди също, че след като изписали с. й от болницата, го докарали вкъщи и тя го обслужвала за обличането, хранел се, колкото може с лявата ръка, но тя му помагала за обличането, пръстите му били отекли, много го боляло. Най-напред му давала да пие болкоуспокояващи – дипрофинит таблетки, но тъй като не му действали, тогава взели трамалгин капсули, за да може малко да го успокояват, тъй като много го боляло и не можел да спи.  С. й тогава работил в с. з., но след инцидента не можел да работи, бил в болнични. Някъде повече от месец ръката му била гипсирана, когато ходил на контролния преглед му казали, че трябва още да стои в гипс и след повече от месец му го свалили. След сваляне на гипса ходил продължително време на рехабилитация за раздвижване на китката. Твърди също, че след инцидента, с. й не можел да шофира колата си и затова други хора го карали за изписването и контролните прегледи. Стоял си вкъщи, защото много го боляло и гипсът много го притеснявал. Не можел нищо да вдига с ръката си в началото, след рехабилитацията започнал да раздвижва ръката и докато не се оправи, не можел нищо да извършва с нея, да носи тежко.През цялото време, както и през възстановителния период, свидетелката полагала грижи за него.

Въпреки близките отношения, съдът прецени показанията съобразно нормата на чл. 172 ГПК и счете, че същите следва да бъдат възприети, тъй като са ясни, конкретни и непротиворечиви, а и кореспондират на другите събрани доказателства. 

Обстоятелството, че инцидентът се е случил, както твърди ищецът, се потвърждава и от събраните писмени доказателства, които обективират последващи предприети от него действия – медицински прегледи и консултации.

Установява се, че на 20.12.2019 г., 19.43 часа, поради претърпения инцидент, на ищеца е бил извършен медицински преглед в Клиника по ортопедия и травматология в УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД /л.46/, след което и хоспитализиран в УМБАЛ „Св. Г.” ЕАД, като е претърпял оперативна намеса. Според представената епикриза /л.44/, както и  с оглед приложената медицинска документация, съответният специалист, е констатирал, че има счупване на долния край на лъчевата кост на дясна лакетна става.

От приетата по делото, съдебно-медицинска експертиза, която съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвена, се установява, че ищецът е получил закрито разместено /под ъгъл/ счупване на долния край на дясната лъчева кост. Увреждането било причинено напълно по време и начин, както описва ищецът, по механизма „падане от ръста“, като описаните бетонни блокчета категорично отговарят да са причинили спъване с последващо падане. Според експерта, лечението при този вид травма е имобилизация на крайника за около 1.5 – 2 месеца, като е препоръчително след сваляне на гипса да се проведе рехабилитация за 7 дни, за да не се получи контрактура /сковаване/ в областта на гривнената става /китката/. В конкретния случай, в.л. установява, че е извършено закрито наместване, т.е. наместено е без да се отваря счупеното и е поставен гипс, което е стандартна процедура. В.л. сочи, че не се очакват усложнения, както и няма данни за настъпили такива. Установява също, че няма данни и за предшестващи заболявания на ищеца. В открито съдебно заседание, в.л., установява също, че С. е бил в 30 дни домашен и 3 дни болнични, общо 33 дни.

Предвид изложеното и след цялостна преценка на ангажираните доказателства, съдът приема, че инцидентът се е осъществил на твърдяната дата, по сочения от ищеца начин, вследствие на което е настъпило и описаното травматично увреждане. Направеното от ответника оспорване за различен механизъм, липса на вреди и причинна връзка, е недоказано от страната, която е навела подобни възражения, защото в тежест на ищеца е да установи обстоятелствата, на които основава иска си и събраните доказателства са точно в тази насока, като неподкрепените твърдения на ответника водят до тяхната неоснователност. Посочването и установяването на други причини, на които може да се дължат причинените вреди, е в тежест на оспорващата наличието на причинна връзка страна /така Решение № 219/15.10.2015 г. по гр.д. № 1896/2015 г. ВКС, III г.о., Решение № 508/18.06.2010 г. по гр.д. № 1411/2009 г., ІІІ г.о. ВКС, Решение № 457/1.07.2010 г. по гр.д. № 1264/2009 г.,  ВКС и др./. В процесния случай не само от страна на ответника не са ангажирани доказателства за възможни други причини за настъпване на вредите, но и в.л. е категорично, че твърденият механизъм не само е напълно възможен и вероятен, но и напълно съответства на констатираното увреждане.

От съдебно – медицинската експертиза и останалата медицинска документация, се установиха конкретните увреди, които е претърпял ищецът. От показанията на майка му, които съдът кредитира, поради изложените мотиви, се установява, че е изпитал сериозни и продължителни болки и страдания, битов дискомфорт, емоционални тегоби, психически срив и социална изолация, вследствие на увредата. Освен медицинската интервенция по закритото наместване и поставяне на гипса, същият е приемал обезболяващи, поради болките, които изпитвал, не е могъл да извършва сам обичайните за ежедневието си дейности, като обличане и шофиране. Не ходил на работа.

С оглед изложеното, съдът намира за доказано, че от претърпените увреди, ищецът е изпитал болки и страдания, които са продължили за период от около два месеца и са довели до негативни изменения в личния му живот. Част от елементите на фактическия състав на деликтната отговорност са установени по категоричен начин.

Що се касае до отговорността на ответната Община – по същността си тя е гаранционно - обезпечителна и безвиновна. Възложителят обаче отговаря за действието или бездействието на своите служители, на които е възложил работа. От събраните по делото доказателства, в т.ч. – свидетелските показания, включително и от свидетелят на ответната Община – Н.П., се установява, че на 20.12.2019 г., бетоновите блокчета, които са разположени на ул. „Т.А.“, до оградата на * „Б.М.“, в кв. ***, откъм входа на ф. салон на у., разположени осово между тротоара и пътното платно, на около 1.8 метра, разположени едно от друго, осово, не са били боядисани в някакъв цвят, не са имали отличителен знак на общината, различавали са се от монтираните в процесния участък колчета и антипаркинг колчета, монтирани на други места в гр. П. От събраните по делото доказателства, в т.ч. - свидетелските показания, се установява, че вечерта, около 19 часа е било тъмно, от тази страна на тротоара, където е паднал ищецът, нямало никакво осветление, стълбове, а бетоновите блокчета не били обозначени и боядисани. Дори, да се приеме, че уличното осветление в този участък, е работило нормално и се е включило вечерта в 19.00 часа, от свидетелските показания на св. А., които съдът кредитира като последователни и обективни, се установява, че процесните бетонови блокчета, няма как да се видят, защото до тях обичайно има паркирани коли на самата улица и отсреща, ако има някакво осветление, колите блокират това осветление и нищо не се вижда. Не е била осъществена необходимата поддръжка и грижа за поддържане на улиците от общинската инфраструктура - привеждането на пътната мрежа, тротоара и другите зони за движение на пешеходци в изправно състояние, годно за безопасна експлоатация от гражданите.

Съгласно чл. 3, ал. 3 от Наредба № РД – 02-20-10 от 12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата, поддържането на подземните съоръжения, на тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, на осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии, се организира от съответната община. 

Ответникът отговаря за поддръжката на пътя, тротоара, в т.ч. за конкретните бетонови блокчета, осветлението, където се твърди да е настъпил инцидентът. Той е титуляр на правото на собственост спрямо общинския път – чл. 8, ал. 3 ЗП. На основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП е задължен да осъществява дейностите по поддържането и ремонта му, включително да означи съответната неравност на настилката с необходимите знаци, с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП, както и да отстрани препятствията във възможно най-кратък срок /чл. 167, ал.1 ЗДвП./. Съобразно чл. 19, ал.2, т.4 ЗП, ответникът има задължение да организира и осъществява защитата на пътищата, включително на пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя, както и да ги поддържа в състояние, годно за безопасно ползване по предназначение – чл. 48, ал.2, б. б) ППЗП.

Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП, чл. 13 ЗДвП и чл. 3, ал. 3 от Наредба № № РД – 02-20-10 от 12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата, чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В случая безспорно се доказва, че бетоновите блокчета не са боядисани в някакъв цвят, не са имали отличителен знак на общината, не са били обозначени и не е имало какъвто и да е предупредителен знак за опасност или друга индиция за проява на повишено внимание, което е създало опасност за придвижването на пешеходци. Следователно ответникът не е изпълнил законовите си задължения. Поради това, съдът намира, че виновно противоправно бездействие е налице – неподдържане и необезопасяване на пътя и тротоара. Те не са били изправни, вследствие на което е настъпил процесният инцидент и ищецът е претърпял телесни увреди, а оттам болки и страдания. Причиняването на вредите е пряк и непосредствен резултат от неизпълнение на задължението за осигуряване на необходимите условия за безопасно движение. Без значение е обстоятелството кое е конкретното лице, причинило вредата - така и ППВС № 7/59 г. Вината на съответното длъжностно лице, по арг. чл. 45, ал.2 ЗЗД, се предполага до доказване на противното, а по делото обратно доказване не е проведено.

Възражението за съпричиняване е неоснователно. По смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД такова е налице, когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т.е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно.

Събитието не се явява в причинна връзка с поведение на ищеца. Установи се, че процесният участък представлява тротоар, по който се придвижват пешеходци на конкретното място в гр. П.. Освен, че осветлението е било недостатъчно, бетоновите блокчета не са били обозначени по никакъв начин. При тези предпоставки, дори при проява на максимална грижа и внимание е напълно възможно да се стигне до същите неблагоприятни последици. По делото няма данни ищецът да се е движел невнимателно, както се възразява в отговора на исковата молба. При липсата на категорични доказателства за наличието на причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат, не би следвало да се намалява дължимото обезщетение за вреди. В този смисъл е и трайната съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г., II т. о. ВКС, Решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I т. о., Решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., II т. о. и др. Възраженията за липса на причинност, евентуално за съпричиняване на вредоносния резултат, са недоказани.

Размерът на неимуществените вреди се определя по правилата на чл. 52 ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение: с оглед характера, степента и вида на уврежданията, интензивността на причинените болки и страдания, продължителността на оздравителния процес, възрастта, физическото и психическо състояние на ищеца, както и възможностите му за възстановяване и адаптация. Следва да се посочи, че съгласно разясненията, дадени в ППВС № 4/68 г., понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесна повреда, са характерът на увреждането, начинът на настъпването му, последиците от него и др. Следва да се отчетат не само болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и всички онези неудобства - емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор - конкретния психо - емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото си и отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на лицето/.

За твърдените болки и страдания бяха ангажирани гласни доказателствени средства, като изводи във връзка с конкретните увреди и оздравителния процес се правят и въз основа на медицинските документи, и заключението на съдебно-медицинската експертиза.

В конкретния случай, съдът отчита, както степента на претърпените от ищеца болки и страдания, а също така и физическия и душевен дискомфорт, който той е изпитал, в резултат на полученото травматично увреждане и съпътстващото го неудобство в процеса на възстановяване. Касае се за телесна повреда, която е затруднила движението на десния горен крайник за период от 1.5 - 2 месеца. През този период, предвид трайното затрудняване на движението на дясната ръка, възможностите на ищеца за обслужване са били сериозно ограничени, което несъмнено е довело до физически и битов дискомфорт.

При определянето на размера, съдът взима предвид обстоятелството, че ищецът е на възраст, която предполага сравнително по-бързо възстановяване. В.л. по съдебно – медицинската експертиза установява, че не се очакват усложнения, както и няма данни за настъпили такива.

            Ето защо, в конкретния случай с оглед доказаните увреждания, тяхната интензивност, характер и продължителност, както и периода на възстановяване и свързаните с това неудобство, съдът намира, че сумата от 10 000 лева би била в състояние да обезщети най-справедливо ищеца за преживените от него болки, страдания и стрес от злополуката.

Тя е адекватна и справедлива за репариране на вредите, съобразена с  естеството на засегнатото благо - правото на живот и телесна неприкосновеност, икономическата обстановка в страната, както и със съдебната практика, постановена при подобни хипотези.

 

По акцесорната претенция за законна лихва:

Установи се наличие на главен дълг. В съответствие с разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължения за непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана. На основание чл. 86 ЗЗД се дължи законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на увреждането.

 

По отговорността за разноски:

  С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат и на двете страни по съразмерност, на основание чл. 78, ал.1 и ал. 3 ГПК. Ищецът е направил искане и е представил доказателства за сторени такива в общ размер на 1 500 лева, от които: 600 лева – ДТ; 100 лева – депозит за експертиза; 800 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, от които съразмерно на уважената част от иска, следва да се присъди сумата от 1 000 лева.

  Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като същият е съобразен с минималните размери на адвокатските възнаграждения съгласно НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. с оглед материалния интерес и съответства на процесуалните усилия за защита интересите на ищеца по делото.

Направените и претендирани от ответната Община разноски са 100 лева – за експертиза и за юрисконсултско възнаграждение, което е дължимо на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, а съдът го определя по реда на чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал.1, вр. с ал.2 НЗПП на сумата от 200 лева. По съразмерност се дължат 100 лева.

 

Така мотивиран, съдът

 

 

                                                Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, на основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД да заплати на Е.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***, следните суми: 10 000 лева /десет хиляди лева/ - главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания и неудобства, в резултат от травматично увреждане – счупване на долния край на дясната лъчева кост, на дясна лакетна става, вследствие на претърпян инцидент на 20.12.2019 г., около 19.00 часа, настъпил при удар в бетоново блокче, разположено на края на тротоара, граничещ с пътното платно, находящо се срещу ул. „*** в гр. П., до оградата на ***, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 20.12.2019 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от общо 1000 лева /хиляда лева/ - разноски по съразмерност за настоящото производство, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на главница за разликата над 10 000 лева до пълния предявен размер от 15 000 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на увреждането - 20.12.2019 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен.

ОСЪЖДА Е.А.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Община Пловдив, ЕИК: *********, пл. „Стефан Стамболов” № 1, сумата от 100 лева /сто лева / - разноски по съразмерност за настоящото производство.  

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                             

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Кристина Табакова

 

Вярно с оригинала!

РЦ