Р Е Ш Е Н И Е
№
2021 г. гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІ–ти състав, в
публично заседание на 06.07.2021 г., в състав :
Административен съдия : Красимир
Кипров
при секретаря Камелия Александрова, като разгледа
докладваното от съдия Кипров адм.дело № 738 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.13, ал.6 от Закона за
социално подпомагане (ЗСП).
Образувано е по жалба на Ю.Й.Й., ЕГН: **********,***, срещу
Заповед № ЗСП /Д-В/ 7746 от 22.12.2020 г., на директора на дирекция „Социално
подпомагане“ – Варна, издадена на основание чл.13, ал.2 от Закона за социално
подпомагане и чл.28, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за социалното
подпомагане, потвърдена с Решение № 03-РД06-0017/15.01.2021 г. на директора на Регионалната
дирекция за социално подпомагане – Варна, с която му е отказана месечна целева
помощ по чл.16б от ППЗСП.
В жалбата се посочва, че считано от 01.01.2019 г. Й. бил съкратен от работа, като след този момент
е работил по трудово правоотношение без сключен трудов договор до началото на
2021 г. Посочва също, че получава минимална пенсия от 155 лв. месечно, а
съпругата му работи на 4-часов работен ден, с които доходи отглеждат двете си
деца. Уточнява, че единствено дъщеря му отговаря на изискването да е под 14-годишна
възраст и към момента на подаване на заявлението за целева помощ е била
ученичка на онлайн обучение. С тези доводи моли жалбата му да бъде уважена и
оспорената заповед да бъде отменена.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован
не се явява и не се представлява.
Ответникът – Директор на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Варна, в депозиран по делото от процесуален представител писмено
становище от 21.05.2021 г., оспорва жалбата като неоснователна. В същото се
поддържа, че при издаването на
процесната заповед е спазена разписаната в закона процедура, като актът е в
синхрон и с целта на закона, тъй като законодателят ясно е посочил, че помощта
е лимитирана, а жалбоподателят не попада в нито една от изброените в закона
хипотези. На посочените основания се моли отхвърляне на жалбата като
неоснователна.
След преценка на събраните по делото
доказателства,съдът намира за установено от фактическа страна следното :
Със Заявление-декларация вх.№ ЗСП-Д-В-7746/03.12.2020
г. до директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Варна Ю.Й.Й. е поискал
отпускане на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена
извънредна епидемична обстановка. Към заявлението е приложена служебна бележка
от 02.12.2020 г., издадена от „КА Маркет Варна“ ООД, според която съпругата на Й.
– Ж.К.Й., работи на постоянен трудов договор на 4 часа, считано от 26.03.2019
г., като през месец ноември 2020 г. е получила брутно трудово възнаграждение в
размер на 306,83 лв.
Във връзка със заявлението, на 22.12.2020 г. е
изготвен социален доклад от служител на дирекция „Социално подпомагане“ –
Варна, в който е посочено, че г-н Й. е безработен от 31.12.2018 г. с активна
регистрация в бюро по труда- Варна от 31.08.2020 г. без право на обезщетение,
като г-жа Й. е работеща. Посочено е също, че детето Я-Е. Й. е записана в 5 клас
на ОУ „Васил Друмев“ и до 30.11.2020 г. е посещавала училище редовно. От
30.11.2020 до 21.12.2020 г. детето е включено в обучение в електронна среда. Констатирано
е, че доходът на член от семейството на заявителя възлиза на 138,15 лева, което
е по-малко от нормативно определения доход, даващ право на исканата помощ. В
Раздел Б „Преценка на нуждите от социално подпомагане и мотивирано предложение
за отпускане на социална помощ“ от доклада е посочено, че г-н Й. и семейството
му не отговарят на всички условия за отпускане на месечна целева помощ при
обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка за
семейства с деца до 14-годишна възраст, тъй като Й. не е останал без работа при
обявеното извънредно положение или извънредна епидемична обстановка.
Възприемайки изцяло констатациите и изводите в
социалния доклад, директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, на
основание чл.13, ал.2 от ЗСП и чл.28, ал.1 от ППЗСП е издал оспорената заповед № ЗСП/Д-В/7746/22.12.2020
г., с която е постановил отказ за отпускане на месечна целева помощ при обявено
извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка по чл.16б от ППЗСП.
Заповедта е оспорена по административен ред пред директора
на Регионалната дирекция за социално подпомагане – Варна, който с решение № 03-РД06-0017/15.01.2021 г. е
потвърдил същата излагайки мотиви, че
възникналото извънредно положение не е довело до оставането без работа на Й., а
това обстоятелство е възникнало преди това, както и че по отношение на
съпругата му е наличен трудов договор и същата не е ползвала неплатен отпуск.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – когато решението на
горестоящия административен орган не изменя или отменя първоначалният акт, както
е в случая, то съгласно чл.145, ал.2, т.1 от АПК, на оспорване подлежи
първоначалният административен акт, какъвто се явява заповед № ЗСП/Д-В/7746/22.12.2020
г. на директора на дирекция “Социално подпомагане”-Варна, жалбата срещу който е
подадена от надлежна страна и при наличието на правен интерес от оспорването.
Срокът за обжалване по чл.149, ал.1 от АПК съдът намира за спазен, тъй като решение
№ 03-РД06-00-17/15.01.2021 г. не е било връчвано на Й., видно от разписката на
лист последен от адм. преписка.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – директора
на дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, при упражняване на законово регламентираните
му правомощия по чл.13, ал.2 от ЗСП и чл.28, ал.1 във връзка с чл.16б от ППЗСП.
Оспореният индивидуален административен акт е издаден
в предвидената в чл.13, ал.2 и ал.3 от ЗСП и чл.28, ал.1 от ЗСП писмена форма и
съдържа всички необходими реквизити съгласно чл.59, ал.2 от АПК, в т.ч.
изложение на фактическите и правните основания за постановения отказ, което
позволява осъществяването на съдебния контрол за законосъобразност. В акта си директорът
на дирекция „Социално подпомагане“ – Варна е мотивирал постановения отказ,
посочвайки че Й. и семейството му не отговарят на всички условия за отпускане
на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна
епидемична обстановка за семейства с деца до 14-годишна възраст, тъй като последният
е с прекратен трудов договор от 31.12.2018 г. и не е останал без работа при
обявеното извънредно положение или извънредна епидемична обстановка. Мотиви за
издаването на заповедта се съдържат и в изготвения социален доклад от 22.12.2020
г., обективиращ констатациите на органите за социално подпомагане и резултатите
от извършената социална анкета по подаденото от Ю.Й. заявление-декларация вх.№ ЗСП-Д-В-7746/03.12.2020
г., както и направеното въз основа проведеното социално проучване предложение
да бъде отказано отпускането на помощта.
С оглед горното, съдът приема, че е изпълнено изискването
на чл.59, ал.2, т.4 от АПК във връзка с
чл.13, ал.3 от ЗСП за постановяване на мотивиран административен акт.
Не се установяват съществени процесуални нарушения в
хода на административното производство, което е започнало във връзка с подадено
заявление-декларация по образец, съгласно изискването на чл.26, ал.1 от ППЗСП.
В срока по чл.27, ал.1 от ППЗСП социален работник е изготвил социален доклад, в
който съобразно правомощията си по
чл.27, ал.9 от ППЗСП е направил
предложение за отказ на помощта. Въз основа на констатациите в социалния доклад
директорът на дирекция „Социално
подпомагане“ – Варна е издал процесната заповед в срока по чл.28, ал.1 от
ППЗСП.
По отношение на съответствието на акта с
материалноправните разпоредби съдът съобрази следното:
Съдебният контрол за материална законосъобразност на
обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от
административния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта)
и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото
издаване норма, респ. следват ли се разпоредените правни последици.
Съгласно разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗСП,
социалните помощи са месечни, целеви и еднократни, като условията и редът за
отпускането, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и
прекратяването на социалните помощи, се уреждат с правилника за прилагане на
този закон с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с
наредба на министъра на труда и социалната политика (чл.12, ал.4 от ЗСП).
В случая жалбоподателят Й. е подал заявление-декларация
за отпускане на месечна целева помощ по чл.16 „б“ от ППЗСП. Правото на месечна
целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична
обстановка за семейства с деца до 14-годишна възраст е регламентирано с ПМС № 218 от 17.08.2020 г.
за допълнение на Правилника за прилагане на закона за социално подпомагане (обн.
ДВ бр. 77/01.09.2020 г.). В новосъздадената разпоредба на чл.16“б“, ал.1 от
ППЗСП е предвидено, че право на месечна целева помощ при обявено извънредно
положение или обявена извънредна епидемична обстановка имат семейства с деца до
14-годишна възраст, когато: т.1
двамата или единият от работещите родители, или родител, отглеждащ сам дете, не
може да извършват дистанционна работа от вкъщи и нямат възможност да ползват
платен отпуск или не получава парично обезщетение за временна
неработоспособност; т.2 двамата или
единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са останали без
работа, но нямат право на обезщетение за безработица или размерът на
получаваното обезщетение е по-нисък от средномесечния доход по ал.4; т.3 двамата или единият от родителите,
или родителят, отглеждащ сам дете, са самоосигуряващи се лица, които не могат
да упражняват занятието си поради въведените ограничения във връзка с
извънредното положение или извънредната епидемична обстановка и т.4 двамата или единият от родителите,
или родителят, отглеждащ сам дете, по т. 1, 2 или 3 не получават обезщетение за
бременност и раждане. Съответно в чл.16“б“, ал.3 и ал.4 от ППЗСП нормативно са
регламентирани и други условия за отпускане на месечна целева социална помощ по
чл.16“б“ от ППЗСП - децата да не са настанени извън семейството по реда на
чл.26 от Закона за закрила на детето; да не посещават училище или детска ясла и
детска градина, както и предучилищните групи поради въведените ограничения в
училището или в детското заведение във връзка с извънредното положение или
извънредната епидемична обстановка и средномесечният доход на член от
семейството за месеца, в който в училището/детското заведение са въведени
ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична
обстановка, е по-нисък или равен на 150 % от минималната работна заплата.
Съгласно §2 от ПЗР на ПМС № 322/23.11.2020 г. за изменение и допълнение на
ППЗСП (в сила от 27.11.2020 г.), до 31 декември 2021 г. разпоредбата на чл.16“б“
се прилага единствено при обявено извънредно положение, съответно извънредна
епидемична обстановка, на територията на Република България, свързана с
разпространение на COVID-19.
От посочената регламентация следва извода, че
месечната целева помощ по чл.16“б“ от ППЗСП има специфичен характер и е
свързана с подпомагане на семействата с деца до 14-годишна възраст, когато
децата не посещават училище или детска ясла и детска градина, както и
предучилищните групи поради въведените ограничения в училището или в детското
заведение във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична
обстановка и когато по отношение на родителите (респ. на единия родител или на
родителя, отглеждащ сам дете) е налице някоя от хипотезите по чл.16“б“, ал.1,
т.1 – т.3 от ППЗСП и е изпълнено условието по чл.16“б“, ал.4 от ППЗСП за размера
на средномесечния доход на член от семейството. А по аргумент от §2 от ПЗР на
ПМС № 322/23.11.2029 г. за изменение и допълнение на ППЗСП (обвързващ
прилагането на чл.16“б“ от ППЗСП с обявено извънредно положение, съответно с
извънредна епидемична обстановка на територията на РБ, свързана с
разпространение на COVID-19) следва извода, че за наличието на обуславящите
правото на месечна целева социална помощ материалноправни предпоставки по чл.16“б“,
ал.1, т.1 - т.3 от ППЗСП, преценката следва да се извършва в контекста на това
дали възникването и съществуването на тези предпоставки е резултат от въведени
ограничения във връзка с извънредно положение или извънредната епидемична
обстановка на територията на страната, свързана с разпространение на COVID-19.
В разглеждания случай между страните по делото не се
спори, че семейството на Ю.Й. отговаря на изискванията на чл.16“б“, ал.3 и ал.4
от ППЗСП, както и че по отношение на заявителя и неговата съпруга хипотезите на
чл.16“б“, ал.1, т.1, т.3 и т.4 от ППЗСП са неприложими.
Спорът по делото е концентриран върху въпроса отговаря
ли жалбоподателят на изискването на чл.16“б“, ал.1, т.2 от ППЗСП за отпускане
на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна
епидемична обстановка за семейства с деца до 14-годишна възраст, и в частност
касае тълкуването на това нормативното условие.
Според административния орган, издал оспорената
заповед, въведеното в тази правна норма изискване е родителят да е останал без
работа във връзка с обявеното извънредно положение или извънредна епидемична
обстановка. Съдът споделя този довод, тъй като разпоредбата на чл.16“б“, ал.1,
т.2 от ППЗСП изисква двамата или единият от родителите, или родителят,
отглеждащ сам дете, да са останали без работа, но без право на обезщетение при
безработица, респ. размерът на получаваното обезщетение е по-нисък от
средномесечния доход по ал.4. При тълкуването на нормата на чл.16“б“ от ППЗСП
следва да се съобрази обстоятелството, че тя е създадена именно, за да отговори
на нововъзникналите обществени отношения по повод обявената в световен мащаб
пандемия от заразяване с вируса COVID-19 и обявените в тази връзка в Република
България извънредно положение/извънредна епидемична обстановка. Тълкуването в
този контекст ще обезпечи и правилното прилагане на целта на закона. А целта на
закона в случая е да се подпомогнат семействата, чиито доходи са намалели
вследствие на обявеното извънредно положение/извънредна епидемична обстановка,
поради загуба на работа или невъзможност тя да се извършва в такива условия,
каквато е целта на всяка социална помощ – да компенсира в някаква степен ниските
доходи – аргумент от чл.9, ал.2 от ППЗСП. В този смисъл употребеният израз в
нормата на чл.16“б“, ал.1, т.2 от ППЗСП „са останали без работа“ следва да се
разбира, че това събитие е настъпило именно в резултат на обявеното извънредно
положение/извънредна епидемична обстановка и свързаните с това многобройни
ограничения на търговските и други видове дейности, осигуряващи трудова
заетост. Именно в резултат на свиването на трудовата заетост, загуба на работа
в условията на извънредно положение/извънредна епидемична обстановка, липса на
обезщетение за безработица, невъзможност родителите да работят в такава
обстановка или да ползват платен отпуск, с приемането на новата разпоредба се
отговаря на тези нови обществени отношения и се създават компенсаторни
механизми, които да смекчат ефекта на наложените от държавата редица
ограничения, необходими за овладяване на епидемията. Оттук следва, че разпоредбата
не е приложима по отношение на всички безработни родители, чиито деца не
посещават училище поради въведените ограничения във връзка с извънредното
положение/извънредната епидемична обстановка, а само спрямо тези, които са
останали без работа във връзка с обявеното извънредно положение/извънредна
епидемична обстановка.
В подкрепа на горния извод е и граматическото
тълкуване на чл.16“б“, ал.1, т.2 от ППЗСП. Използваната от нормотвореца
глаголна форма е в минало неопределено време („са останали без работа“),
определяно като сегашно резултативно време, при което в сегашния момент е
актуален резултатът на действие, което се е извършило в минал момент. Тоест,
към момента на подаване на заявлението за отпускане на помощта лицето трябва да
е без работа, което обстоятелство следва да е настъпило вследствие (да е в
резултат) на обявеното в страната извънредно положение/извънредна епидемична
обстановка. Ако целта на нормата е била да се визират всички безработни лица,
употребеният израз следваше да е в сегашно време („са без работа“), без да се
държи сметка за причината (резултатът), довела до това състояние. След като в
случая няма спор, че жалбоподателят не е останал без работа вследствие на
ограниченията в пазара на труда след въвеждането на извънредното положение/извънредната
епидемична обстановка (на 13.03.2020 г.), а много преди това (от 01.01.2019 година),
то за него предвиденият в чл.16“б“ от ППЗСП компенсаторен механизъм – отпускане
на новосъздадената целева помощ, е неприложим. При това положение не е налице
връзка между причината, заради която се създава нормата – въвеждане на
извънредно положение/извънредна епидемична обстановка, и следствието – да е
останал без работа, тъй като причината за оставане без работа стои преди датата
на обявяване на извънредното положение/извънредната епидемична обстановка.
Не на последно място следва да бъде посочено, че доказателствената
тежест за установяване на положителния и благоприятен за жалбоподателя юридически
факт, а именно, че са били налице условията на чл.16“б“ от Правилника за
прилагане на Закона за социалното подпомагане за отпускане на поисканата от
него целева социална помощ, е негова съгласно чл.170, ал.2 от АПК , поради
което с нарочно определение в съдебно заседание проведено на 25.05.2021 г. (л.21 от делото –
гръб) съдът му е дал указания в същата насока и е отложил разглеждането на
делото. В тази връзка ирелевантно и недоказано остана твърдението на
жалбоподателя, че през 2020 г. е работил без да има сключен трудов договор и
без да е заплащал дължимите осигуровки.
При липсата на представени доказателства от страна на
жалбоподателя, то следва да се приеме за установено, че противно на наведените
в жалбата му твърдения, същият не е отговарял на изискванията на чл.16“б“ от
ППЗСП за отпускане на социална помощ, съответно правилно и в съответствие с
материалния закон е отказано отпускане на социалната помощ.
При посочената по гореизложените съображения липса на
всички основания за оспорване по чл.146 от АПК, оспорването следва да бъде отхвърлено,
с оглед на което съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Ю.Й.Й., ЕГН: **********,***,
срещу Заповед № ЗСП /Д-В/ 7746 от 22.12.2020 г., на директора на дирекция
„Социално подпомагане“ – Варна, издадена на основание чл.13, ал.2 от Закона за
социално подпомагане и чл.28, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за
социалното подпомагане, потвърдена с Решение № 03-РД06-0017/15.01.2021 г. на
Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане – Варна, с която му е
отказана месечна целева помощ по чл.16б от ППЗСП.
Решението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :