Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260006, 11 февруари 2022г,
град КОТЕЛ
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
КОТЕЛ, граждански състав, на тринадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година, в публично съдебно заседание, в следния състав :
СЪДИЯ :
ЙОВКА БЪЧВАРОВА
Секретар
Йордан Кръстев, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 106 по
описа за 2020г, за да се произнесе, съобрази следното:
Искът
е с правна квалификация чл.432, ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД
вр. чл.52 от ЗЗД с цена 1250.00 лева. Ищец е Т.Т.М.,***“ АД. Ищецът твърди, че
на 23.03.2019г по път ІІІ-2902 (водещ към село Орешак, област Варна) управлявал
лек автомобил Опел вектра с рег. № ********,
в който пътувала и К. Ш.. В зоната на кръстовище, регулирано с пътен знак,
предимството му било отнето от К. П. П., който управлявал лек автомобил Нисан
микра с рег. № ************,
и по тази причина между двете МПС възникнало пътно-транспортно произшествие
(ПТП).
Бил
съставен констативен протокол, описващ механизма на ПТП.
Било
образувано ДП № 87/2019г по описа на РУ на МВР Аксаково, което не било
приключило.
В
резултат на ПТП ищецът претърпял неимуществени вреди – физически болки,
страдания, емоционални травми. Били му нанесени телесни увреждания – контузия
на гръдния кош, както и повърхностни наранявания – отоци, синини, охлузвания и
порезни рани. Била му оказана спешна медицинска помощ в МБАЛ „Света Анна“ в
град Варна. Преживял и психологически стрес.
Виновен
за ПТП бил водачът К. П., вината на когото се предполагала по чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Към
посочената дата отговорността на водача на лекия автомобил „Нисан Микра“ с рег.
№ ***********
била застрахована по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен с
ответното застрахователно дружество, със срок на валидност от 25.10.2018г до
25.10.2019г.
Ищецът
поискал от ответника изплащане на застрахователно обезщетение, но получил
отказ, обективиран в писмо изх. № НЩ-***/07.05.2019г, мотивиран с липса на
доказателства.
Моли
съда да осъди ответника да му заплати сумата 1250.00 лева, представляващи
претърпени неимуществени вреди, заедно със законната лихва с начален момент
23.06.2019г до окончателното изпълнение на задължението. Претендира присъждане
на разноските.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор срещу исковата молба, в който
се правят следните възражения и оспорвания : оспорва се твърдението водачът К.
П. да е допуснал твъряното нарушение на правилата за движение по пътищата;
оспорва се нарушението на правилата за движение по пътищата да е било извършено
виновно; твърди се съпричиняване на резултата в резултат на противоправното
поведение на ищеца, който управлявал автомобила си с превишена и несъобразено
скорост и без поставен предпазен колан; оспорва се наличието на причинна връзка
между ПТП и причинените на ищеца телесни увреждания; оспорва се твърдението
ищецът да е претърпял описаните болки и страдания; оспорва се размера на
претендираното обезщетение, което е преценено като прекомерно завишено и неотговарящо
на критериите за справедливост.
Оспорва
се иска за законна лихва с твърдението, че ищецът не бил посочил банкова
сметка, ***.
Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен, евентуално уважен в намален размер.
Заявява
се претенция за присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и се
представлява от адвокат Р.П. от САК. Разноските се претендират по списък.
Ответникът се представлява по пълномощие от адвокат М.Г.
от САК, който чрез писмени становища поддържа отговора и направените с него
възражения и оспорвания. Разноските се претендират по списък.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
прецени събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
На 23.03.2019г между седем и осем часа сутринта ищецът Т.М.
и свидетелката К. Ш., с която съжителстват на съпружески начала, пътували с лек
автомобил Опел вектра с рег. № *********, управляван от ищеца. Движели се от
Варна за Добрич по път 2209. Свидетелката седяла на предната седалка. Пътната
настилка била суха. В същото време по пътя от село Орешак към град Варна К. П.
шофирал лек автомобил Нисан микра с рег. № ********, който трябвало да пресече
напречно пътя с предимство - 2209, по който се движел ищецът. Скоростта на
движение на автомобила Опел била около 58 км/ч, при опасна зона на спиране
около 58м. Водачът на автомобила Нисан предприел навлизане в зоната на
кръстовището, без да спре на стоп линията, движейки се със скорост около 25
км/ч. След като пресякъл стоп линията, ускорил скоростта до 35 км/ч. Ищецът
възприел опасността на около 33м от мястото на удара, като предприел ефективно
спиране, запазвайки движението в собствената си лента. Между двата автомобила
настъпил удар, който бил челен за автомобила Опел и странично вдясно за
автомобила Нисан. От удара автомобилът Опел продължил движението си напред и
леко надясно спрямо предварителната си посока, завъртайки се около вертикална
ос в посока на часовниковата стрелка. Автомобилът Нисан продължил движението си
напред и наляво спрямо неговата посока, завъртайки се около вертикална ос в
посока по часовниковата стрелка.
Ищецът и свидетелката Ш. слезли от автомобила и отишли до
автомобила Нисан, за да видят какво е състоянието на другия участник в ПТП,
който им казал, че не ги бил видял да приближават, затова тръгнал да пресича
пътя, по който те се движели.
На място пристигнали полицейски екип и разследващ полицай
при РУ на МВР Аксаково съставил протокол за оглед на ПТП, в който описал
обективните находки. Изготвен е и фотоалбум, от който е видно, че предното
стъкло на автомобила Опел е пукнато в лявата му част – откъм седящия отпред
пътник.
Образувано било ДП № 87/2019г по описа на РУ на МВР
Аксаково.
Изготвен бил констативен протокол № ***, в който като
участник 1 е описан автомобил Нисан с неговите данни, както и тези за шофьора,
а като участник 2 – автомобила Опел. Изготвена е и схема на ПТП. В точка
„Пострадали“ е посочено, че водачът К. П. имал фрактура на три ребра, прегледан
бил в МБАЛ „Света Анна“ и настанен за наблюдение без опасност за живота. Ищецът
и свидетелката също били прегледани в същата болница. За ищеца установили, че е
с контузия на глезен, а свидетелката – с контузия на главата. И двамата били
освободени за домашно лечение.
На ищеца било издадено съдебномедицинско удостоверение № ***/03.04.2019г,
в което са описани резултатите от прегледа, при който не били установени видими
травматични увреждания. Посочено е, че ищецът получил контузия на гръдния кош,
описана в медицинските документи, в резултат на удар с или върху твърд, тъп
предмет и би могло да се получи по указаните време и начин при удар в част или
детайл в купето на автомобила.
Към датата на ПТП отговорността на водача на лекия
автомобил Нисан била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите в ЗД „БУЛ ИНС“ АД.
Ищецът предявил пред застрахователя претенция за плащане
на застрахователно обезщетение, която била оставена без уважение. С писмо изх.
№ ***/07.05.2019г ЗД „БУЛ ИНС“ АД уведомило ищеца, че липсвали доказателства за
влязъл в сила съдебен акт, доказващ виновността на водача на застрахованото
МПС.
В показанията си свидетелката Ш. сочи, че ищецът се
чувствал много зле след катастрофата. Лежал три – четири месеца на легло и
вземал болкоуспокояващи, а една години не работили и били издържани от децата
им. По главата му излезли пъпки, които с времето започнали да се пукат и
предизвикали отоци по лицето, някои от които били налични и към момента. При
посещение при лекар им било обяснено, че причината била преживеният стрес.
Ходили при баячки да леят куршум. Ищецът се променил, изпитвал страх да пътува,
отчаял се, не му се работело. Свидетелката Ш. твърди, че и тя, и ищецът били с
поставени предпазни колани към момента на ПТП.
Съдът допусна да се разпита като свидетел водача на
автомобила Нисан – К. П., но впоследствие го заличи като свидетел, тъй като
лицето е починало на 23.11.2020г.
Вещото лице доцент д-р инж. Х.У., изготвил техническата
експертиза, поддържа извод за допуснати от страна на водача К. П. нарушения на
правилата за движение по пътищата, изразявайки се в навлизане в лентата за
движение на автомобила Опел, без да го пропусне като движещ се по път с
предимство. Водачът К. П. бил в обективна възможност да възприеме приближаващия
се към кръстовището автомобил Опел и да спре на стоп линията, за да го пропусне
и след това да предприеме маневрата за пресичане на платното за движение.
Ищецът не е имал техническа възможност да предотврати ПТП спрямо момента на
напречно навлизане на автомобила Нисан на платното за движение по пътя с
предимство.
В изготвената от доктор С.С. съдебномедицинска експертиза
е обсъдена представената от ищеца медицинска документация, извършен е преглед
на ищеца и са съобразени събраните по делото доказателства. По време на
прегледа вещото лице е установило, че ищецът е във видимо добро общо
здравословно състояние, без оплаквания в гръдния кош. При оглед и палпация в
областта на предната гръдна стена не са установени анатомични и функционални
нарушения и болка и няма остатъчни явления от ПТП на 23.03.2019г.
Вещото лице сочи, че никъде в медицинската документация
не са описани гнойни пъпки и и болки в
ръката, без да се уточнява коя от двете. Описаните и диагностицирани травми
добре отговарят да са получени така както е описано в медицинското
удостоверение. Вещото лице почти със сигурност поддържа, че ударът е бил във
волана на автомобила, което пък от своя страна означава, че водачът е шофирал
без поставен предпазен колан, тъй като травмите на гръдния кош при ПТП – челни
удари, са обичайни за водачите на МПС без колан. Ако ищецът беше пътувал в
поставен предпазен колан, не би получил такива травми на гръдния кош, тъй като
коланът не би позволил тялото му да се придвижи рязко напред от инерционното
движение след удара между двата автомобила. При поставен предпазен колан би се
получило кръвонасядане с лентовидна форма в областта на гърдите. Вещото лице
сочи, че безспорно ищецът е изпитвал болки и неприятни усещания. В листа за
преглед на пациент № 1880/23.03.2019г било отразено, че болката в стернума
(гръдната област) била слаба, затова вещото лице намира за нереалистично
твърдението за болки с месеци. Контузии от удари без рани, фрактури,
кръвонасядания и отоци отшумяват за период от две до три седмици при обичаен
възстановителен режим.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена,
след като обсъди всички представени по делото писмени доказателства, съобразно
доказателствената сила, който им придава ГПК. Съдът кредитира показанията на
свидетелката К. Ш. в тези им части, в които не влизат в противоречие с
останалите доказателствени източници. Показанията на свидетелката съдът прецени
с оглед разпоредбата на чл.176 от ГПК, тъй като тя съжителства на съпружески
начала с ищеца, отделно от което е ищец по гражданско дело № 107/2020г на РС
Котел за обезщетяване на вреди от същото ПТП. Към доказателствената съвкупност
приобщи и двете експертни заключения, които счете за компетентни и обективни.
По делото не са наведени възражения, а и съдът служебно не установи такива, за
заинтересованост и пристрастност на вещите лица от изхода на спора.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа
страна съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск е правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ за
ангажиране на пряката отговорност на застрахователя за вреди, причинени от
застраховано МПС.
Разгледан по същество, искът е частично основателен. Установи се, че е водачът на застрахования по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите на лекия автомобил Нисан – К. П., нарушил правилото на чл.50, ал.1 от ЗДП, а именно – преди да извърши маневра пресичане на път с предимство,
не спрял на стоп линията, за да пропусне движещия се по пътя с предимство лек
автомобил Опел, управляван от ищеца. От съдебноавтотехническа експертиза се установи
пряката причинно-следствена връзка между противоправното поведение и
увреждането. Приложима е презумпцията на
чл.45, ал.2 от ЗЗД, че деянието е извършено виновно, доколкото не се събраха доказателства за опровергаването
ù. Недоказани
останаха възраженията на ответника, че ищецът е този, който бил допуснал
правилата на движение по пътищата и неговото поведение се явявало единствена и
изключителна причина на ПТП. Същото се отнася и до другото възражение - че било
налице случайно деяние.
Въпреки че причинителят
на процесното ПТП не е бил осъден с влязла
в сила присъда, от събраните доказателства може да се направи
категоричен извод, че деянието е извършено от него и е извършено виновно.
На ищеца са причинени вреди, описани по – горе : травма в
гърдите, придружена от лека болка, уплаха, стрес. Щетите са пряка и
непосредствена последица от ПТП. Съдът не кредитира показанията на свидетелката
Ш. в частта им, в която се твърди продължило една година възстановяване от
травмата, контузия на ръката, продължил между три и четири месеца постелен
режим на лечение, гнойни пъпки по главата, довели до лицеви отоци и дори
налични към момента. Вещото лице отрича от процесното ПТП да е възможно да са
получени твърдените травми, първо, защото в медицинската документация липсват
описани такива, и второ, защото обективно установените травми отшумяват
обичайно за около две – три седмици. Няма данни за усложнения при
възстановителния период, още по-малко установени от лекар.
Според
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, съобразно претърпените болки, страдания и
неудобства, както и при съобразяване с практиката на съдилищата при присъждане
на обезщетения за подобни травми, както и в конкретна икономическа обстановка.
При леки по характер и интензитет болка от травма на гърдите и оздравителен
период от три седмици (съдът приема най-дългия предложен от вещото лице
период), съдът определя обезщетение в размер на 500.00 лева.
Възражението
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца е доказно. Установи
се по делото, че в лекия автомобил Опел е имало предпазни колани, тъй като в
този смисъл са показанията на свидетелката Ш., която твърди, че е и двамата
пътуващи са били в поставени колани. В тази им част съдът не възприема
показанията на свидетелката за достоверни, тъй като те се опровергават от
обективно установените данни,
анализирани от вещото лице доктор С., който категорично поддържа, че
установената гръдна травма е била получена от удара на тялото във волана. Ако
ищецът беше с поставен предпазен колан, той пак би получил травми, но не от
вида на установената при него. При така установените данни съдът намира, че
процентно съпричиняването следва да бъде определено на 30% и съответно
обезщетението да бъде намалено със 150.0 лева.
По
изложените съображения, предявеният иск се явява основателен за сумата 350.00
лева, а за разликата до пълния му предявен размер 1250.00 лева подлежи на
отхвърляне.
Относно
иска за лихви с начален момент 23.06.2019г до окончателното изпълнение на
задължението. Исковата молба е подадена на 26.05.2020г, следователно се
претендира лихва за предхождащ период. Тази претенция е оспорена от ответника с
твърдения, че ищецът не бил предявил претенция пред застрахователя по реда на
чл.380 от КЗ и не била посочена банковата сметка, по която бъде изплатено
обезщетението.
От
уведомителното писмо от 07.05.2019г, изпратено от ответника до ищеца, се
установява, че ищецът е отправил по застрахователя искане по чл.308 от КЗ,
което последният намерил за неоснователно и го оставил без уважение -
основанието на отказа е по чл.496, ал.2, т.2, б.“а“ от КЗ. Плащането е отказано
до представяне на влязъл в сила съдебен акт, доказващ виновността на водача,
автотехническа експертиза, медицинска експертиза, протокол за оглед на
местопроизшествие, фотоалбум и скица към него.
Непредставянето
на сметка не е основание за отхвърляне на иска за лихви, предвид пълното
оспорване от страна на застрахователя на заявената претенция. Банковата сметка
е посочена и в исковата молба, получена от ответника на 03.07.2020г, въпреки
което не е извършено плащане, предвид пълното оспорване на предявения иск.
Такова е тълкуването в решение № 167/30.01.2020г, постановено по търговско дело
№ 2273/2018г на ВКС, ІІ т.о.
Ответникът
– застраховател не изпълни задължението по чл.190 от ГПК да представи по делото
цялата преписка, образувана по претенцията на ищеца, но дори и да беше
представена, преписката не би била от значение за определяне на началния
момент, от който следва да бъдат присъдени лихвите, тъй като те се претендират
от 23.06.2019г, независимо че ищецът е имал право да ги претендира от по –
ранен момент, съвпадащ с този, в който е уведомил застрахователя, респ.
предявил е претенцията за застрахователно обезщетение – така решение № 128 от
04.02.2020г по търговско дело № 2466/2018г на ВКС, І т.о.
Ищецът
претендира разноски по списък : 50.00 лева държавна такса, 532.00 лева
възнаграждение на вещите лица, общо 582.00 лева. От тези разноски, които е
направил, следва да му се присъди такава част, която е съразмерна на уважената
част от иска, а именно 162.96 лева.
Адвокат
Р. П.е сезирала съда с искане да определи адвокатското възнаграждение по реда
на чл.38, ал.2 от ЗАдв, по причина че на ищеца е оказана безплатна правна помощ
като материално затруднен. Представен е договор за правна помощ от 20.05.2019г,
сключен между ищеца и „Адвокатско дружество О.К.“, както и доказателства за
регистрация на дружеството по ДДС. Според чл.38, ал.2 от ЗАдв, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък
от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждение и осъжда другата страна да го заплати. С оглед изхода от спора,
възнаграждението следва да бъде определено в размер на 300.00 лева и 60.00 лева
ДДС, общо 360.00 лева, съобразно с уважената част от исковата претенция – чл.7,
ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Делото не се отличава с правна и фактическа сложност, различна
от обичайната, и по тази причина минимално възнаграждение се явява справедливо
и обосновано. Относно ДДС - безпротиворечиво се приема в съдебната практика, че
при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение
следва да включва ДДС, доколкото предоставените от процесуалния представител –
адвокат правни услуги съставляват облагаема възмездна доставка, като е без
значение дали възнаграждението за процесуално представителство е предварително
заплатено или е определено от съда по предвидения в чл.38, ал.2 от ЗАдв ред.
Ответникът
претендира разноски по списък : 420.00 лева платено адвокатско възнаграждение,
в т.ч. и 70.00 лева ДДС, 10.00 лева държавна такса за удостоверения, 122.00
лева за експертизи, общо 552.00 лева. Представя доказателства за регистрация по
ДДС. От страна на ищеца е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което се явява основателно, предвид липсата на фактическа и
правна сложност на делото, поради което съдът го редуцира до минималния размер,
определен по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1, от 317.50 лева, плюс 63.50
лева ДДС, общо 381.00 лева. Ответникът на 14.10.2021г е внесъл недължимо
държавна такса за удостоверение в размер на 5.00 лева, която следва да му бъде
върната, а не възлагана на другата страна. Така общият размер на разноските,
които подлежат на разпределяне, е 508.00 лева, от които в тежест на ищеца
следва да се възложат 365.76 лева, съобразно отхвърлената част от иска.
Ръководен
от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
на основание чл.432,
ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД вр.
чл.52 от ЗЗД, ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
град София, бул.Джеймс Баучер 87, да заплати на Т.Т.М., ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес ***, сумата 350.00 (триста и петдесет) лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило
на 23.03.2019г в близост до село Орешак, област Варна, между лек автомобил Опел
вектра с рег. № СН4485АТ, управляван от ищеца, и лек автомобил Нисан микра с
рег. № В5990НС, управляван от К. П., отговорността на когото е била
застрахована от ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
заедно със законната лихва с начален момент 23.06.2019г до окончателното
изпълнение на задължението, като иска за разликата до пълния му предявен размер
1250.00 лева отхвърля, като отхвърля и иска за лихва с начален момент
23.06.2019г върху отхвърлената част от главницата.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв ЗД „БУЛ ИНС“ АД,
с посочени данни, да заплати на „Адвокатско дружество О.К.“, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление град София, ул. Самоков 15, ап.52, сумата 360.00
(триста и шестдесет) лева с ДДС, представляващо определено от съда адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ищеца Т.Т.М..
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с
посочени данни, да заплати на Т.Т.М., с посочени данни, сумата 162.96 лева (сто
шестдесет и два лева и деветдесет и шест стот), представляващи направени по
делото разноски, съразмерно на уважената част от иска, като претенцията за
разноски за разликата до пълния ù предявен размер 582.00 лева отхвърля.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Т.Т.М., с посочени
данни, да заплати на „БУЛ ИНС“ АД, с посочени данни, сумата 365.76 лева (триста
шестдесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки), като претенцията за
разноски за разликата до пълния ù предявен размер 552.00 лева отхвърля.
УКАЗВА на „БУЛ ИНС“ АД, че може да поиска връщане на
недължимо внесена на 14.10.2021г държавна такса в размер на 5.00 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС *** с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
С
Ъ Д И Я :