Определение по дело №1076/2017 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 899
Дата: 12 март 2018 г. (в сила от 20 ноември 2018 г.)
Съдия: Цветелина Георгиева Хекимова
Дело: 20173100901076
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 17 август 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./…...02.2018г., гр.  Варна

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание в състав:

                                                           СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1076 по описа за 2017 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК от „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София срещу И.М.Д., ЕГН **********, с адрес *** и П.М.А., ЕГН **********, с адрес ***  за приемане за установено, че ответниците дължат на ищеца сумата 45799,43 лв., от които 42135,38 лв. главница по договор за кредит №73187800 от 23.12.2008г., 3579,78 лв. дължима договорна лихва за периода от 28.06.2016г. до 30.03.2017г., 84,27 лв. дължими такси по обслужване на кредита към 27.03.2017г., за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК № 185/05.04.2017г. по ч.гр.дело №305/2017г.

От изисканото и приложеното по настоящото дело ч.гр.дело №305/2017г. е видно, че срещу издадената заповед за изпълнение на 15.05.2017г. са подадени възражения от И.М.Д. и П.М.А. чрез пълн. адв. Св.Николов. Поради липсата на представени към възраженията пълномощни съдът с разпореждане от 13.11.2017г. е задължил длъжниците П.А. и И.Д. да заявят изрично дали потвърждават извършените до момента от посочилия се като техен пълн. адв.Св. Николов действия без доказателства за надлежно учредена представителна власт. Съобщенията са редовно връчени на длъжниците при приложение хипотезата на чл.46, ал.2 от ГПК, като отговор не е постъпил в указания срок. С разпореждане на основание чл.253 от ГПК заповедният съд е отменил предходно постановеното разпореждане от 04.07.2017г., с което  по реда на чл.415 от ГПК са дадени указания на заявителя за предявяване на иск.

Настоящото производство е образувано по установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК, правен интерес от който съществува само при наличие на издадена заповед за изпълнение и подадено от длъжника възражение срещу нея. С оглед т.10а от ТР №4 от 18.06.2014г. по тълк.дело №4/2013г. съдът, разглеждащ установителния иск, извършва служебна проверка за наличието на процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, които не са налице при липса на възражение. Съгласно цитираното ТР именно исковият съд следва да съобрази наличието или не на редовно подадено възражение, като извършеното без представителна власт процесуално действие се счита за неизвършено. Доколкото в случая липсва валидно процесуално действие по подаване на възражение, което от своя страна обуславя правото на иск, а наличието на правен интерес от предявения иск е абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, настоящият съдебен състав намира, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск.

С оглед на изложените съображения следва да се приеме, че предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК е недопустим и производството по него следва да бъде прекратено.

С молбата от 24.01.2018г. за прекратяване на производството по гореизложените съображения ищецът претендира да бъдат присъдени направените от него разноски в настоящото производство в размер на 915,99 лв. доплатена държавна такса и 2284,78 лв. адвокатско възнаграждение. Постоянната практика на ВКС приема, че по аргумент на противното с оглед нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК в хипотезата на прекратяване на производството ищецът също има право на направените по делото разноски, когато ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото. В случая обаче не е налице основание да се приеме, че ответникът е дал повод за завеждане на иска, тъй като подаденото без представителна власт възражение се счита за неизвършено процесуално действие, тоест длъжникът не е предприел оспорване на издадената заповед и съответно не е станал причина за завеждане на установителния иск. С оглед на изложеното съдът намира искането за присъждане на разноски за неоснователно.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по търг.д. № 1076/2017г. по описа на ВОС, образувано по иск с правно основание чл.422 от ГПК, предявен от „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София срещу И.М.Д., ЕГН **********, с адрес *** и П.М.А., ЕГН **********, с адрес ***  за приемане за установено, че ответниците дължат на ищеца сумата 45799,43 лв., от които 42135,38 лв. главница по договор за кредит №73187800 от 23.12.2008г., 3579,78 лв. дължима договорна лихва за периода от 28.06.2016г. до 30.03.2017г., 84,27 лв. дължими такси по обслужване на кредита към 27.03.2017г., за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК № 185/05.04.2017г. по ч.гр.дело №305/2017г., като недопустимо поради липса на правен интерес.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Варненски апелативен съд.

                                                 

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: