ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 43
гр. гр. София , 19.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, II-РИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на деветнадесети април, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина П. Вълева
Членове:Даниела Росенова
Мариета Неделчева
като разгледа докладваното от Веселина П. Вълева Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600163 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXII от НПК.
С определение от 30.03.2021г., постановено в разпоредително заседание
по н.о.х.д. № 201/2021г. по описа на Специализирания наказателен съд, при
обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК е отхвърлено искането за
прекратяване на съдебното производство по делото и връщане на същото на
Специализираната прокуратура за отстраняване на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, ограничили правото на защита на
обвиняемите.
Недоволен от определението е останал обвиняемия Д. Г. К. и го е
атакувал с частна жалби, изготвена от неговия защитник.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и
незаконосъобразно. Изтъкват се множество пороци на обвинителния акт.
Твърди се, че не е ясно дали за внасяне или за „изменение“ на данни се
повдига обвинение или и за двете. Не била прецизирана правната
квалификация, а именно по кое точно предложение или алтернатива на чл.
212а от НК се повдига обвинение. Липсвали мотиви за наведената в обв. акт
форма на вината - пряк умисъл и не било ясно на стр. 7, абзац първи, кои
двама обвиняеми са посочени, тъй като не били цитирани имена, а в обв. акт
1
фигурирали трима обвиняеми. В приложението към обвинителния акт
липсвало описание на веществените доказателства. Иска се отмяна на
определението и връщане на делото на прокурора за отстраняване на
допуснати в досъдебното производство съществени процесуални нарушения.
Съдът, след като се запозна с доводите, изтъкнати в частната жалба и
като прецени материалите по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 342, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 3 от
НПК срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
С обвинителния акт, поставил началото на първоинстанционното
съдебно производство на обвиняемия - въззивен частен жалбоподател в
настоящото производство Д. Г. К. е повдигнато обвинение за предварителен
сговор по чл. 321, ал. 6 от НК, за престъпление по чл. 212а, ал. 2, вр. чл. 26,
ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 253, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 2, пр. 1 от НК.
В разпоредителното заседание, приключило с постановяване на
оспореното определение и насрочване на съдебно заседание, защитникът е
отрекъл годността на обвинителния акт да изпълни функцията, отредена му
от процесуалния закон. Първостепенният съд е отхвърлил защитната позиция,
като неоснователна.
Настоящият съдебен състав, при внимателния и непредубеден прочит
на обвинителния акт не съзря наведените от защитата пороци. Обвинителният
титул покрива стандартите на чл. 246 от НПК и дава необходимата
информация за признаците и фактологическата обосновка на деянията,
преследвани с него, поради което не може да се приеме, че е накърнено
правото на защита на обвиняемия да научи в какво точно е обвинен. От
обвинителния акт става ясна тезата на обвинителната власт за избраната
форма на изпълнителното деяния по чл. 212а, ал. 2 от НК, като изрично е
посочено, че тя е: „внесе“. Вярно е, че не е конкретизирана предложението
или алтернатива на чл. 212а от НК, но това не води до неяснота на правната
квалификация, защото са отразени всички обективни признаци на
инкриминираната деятелност. В обвинителния титул е намерила място и
2
формата на вината. Процесуалният закон не поставя изисквания за по
детайлни съображения за субективната страна на престъпленията, поради
което не може да бъде споделено обратното виждане на защита. Не е
допуснато и твърдяното от защитата нарушение на стр. 7, абзац първи от обв.
акт. В коментираната част прокурорът се е позовал на веществени
доказателства, иззети при извършени претърсвания по чл. 161 от НПК.
Използваният израз „двамата обвиняеми“ не създава неяснота за
обвинителната конструкция, защото в коментираната част не са обсъдени
обстоятелства, запълващи елементи от инкриминираните престъпни състави,
а доказателства. Последните се проверяват в съдебната фаза на процеса,
поради което тяхното наличие или третирана от прокурора не е основание за
връщане на делото. Казаното важи и за приложението към обв. акт. То има за
цел да оповести наличието на веществени доказателства и да удостовери
движението им между органите на досъдебното производство и на съдебна
власт, но няма отношение към същностните въпроси, предмет на обв. акт.
При извършване на служебна проверка, въззивният съд не констатира
допуснатите на досъдебното производство нарушения на процесуалните
правила, поради което определението на СНС за липса на необходимост от
връщане на делото в предходната фаза е правилно и като такова следва да
бъде потвърдено.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 345 от НПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 30.03.2021г. по н.о.х.д. № 201/2021г.
по описа на Специализирания наказателен съд, с което е отхвърлено искането
за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на
прокурора за отстраняване на допуснати на досъдебното производство
съществени нарушения на процесуалните правила.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4