Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 14.12.2017г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г
въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети ноември през 2017 година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ
НАЙДЕНОВА
мл.съдия ПЕТЪР
МИНЧЕВ
секретар
Алина Тодорова, като разгледа докладваното
от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 7321 по описа
за 2017 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от
„К.“ ООД чрез
пълномощникс адв.К.М., срещу решение № 47344 от 24.02.2017г. по гр.д.№ 2106/2016г.
на СРС, 113 състав, В ЧАСТИТЕ, В КОИТО са били уважени предявените от С.С.С.,
срещу „К.” ООД, искове с правно основание
чл.344, ал.1, т.1, и т.3 от КТ, като е признато за
незаконно и отменено уволнението
на С.С.С., от длъжността „дефектоскопист“ при „К.” ООД, извършено със Заповед №
62/03.02.2015 г. на управителя на „К.” ООД на основание чл. 325, ал.1, т. 1 от КТ, ос ъдено е „К.” ООД, да
заплати на С.С.С., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ сумата от 3120 лв., представляваща обезщетение за времето от
01.02.2015 г. До
01.08.2015 г., през което е
останал без работа поради незаконно уволнение, ведно със законната лихва,
считано от 24.03.2015г. до плащането, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и сумата от 114.28 лв., представляваща разноски по делото, и в часттапо разноските в
тежест на отвтеника по чл.78, ал.6 от ГПК 204,80лв. и 63,87лв. в плоза на СРС.
В
останалата част в която са отхвърлени дружгите искове от С.С.С.,
срещу „К.” ООД, и по
разноските по чл.78, ал.3 от ГПК, решението не е обжалвано и е влязло в сила.
С
въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради нарушение на
процесуалния закон при преценка на събраните по делото доказателства, и на материалния закон относно ткълкуването на
чл.325, ал.1, т.1 от КТ не е предвидено изискване за посочване на дата от която
да се прекрати трудовото отношение. По втория аргумент на съда, възразява, че е
доказано от събраните свидетелски показания на св.П.Ц., че работодателят е
уведомил ищеца в 7-дневния срок по КТ, че е приел предложението по взаимно съгласие да прекрати трудовия
договор, в който смисъл сочи и съдебна практика на ВКС – решение по чл.290 от ГПК. Ето защо счита, че искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне, а
решението в тази част на отмяна. По иска за обезщетение по чл.344, ал.1, т.3
вр. чл.225 от КТ твърди се, трудовият договор е прекратен по взаимно съгласие и
то не се дължи, и евентуално, че ако не се приеме, че е налице прекратително
основание по чл.325, ал.1, т.1 от КТ, то молбата от ищеца съдържа и второ
изявление- да се счита за предизвестие по чл.326, ал.1 от КТ, при което срокът
му започва да тече от получаването на молбата на 30.01.2015г. и изтича на
28.02.2015г. автоматично, по силата на закона, при което ищецът няма правото на
обезщетение за оставане без работа. Евентуално би имал право на такова
обезщетение, но само за времето от получаване на заповедта по чл.325, ал.1, т.1
от КТ на 23.02.2015-ако се приеме за
незаконна, до настъпване на
прекратителния ефект по чл.326 от КТ на 28.02.2015г., т.е. за 5 работни дни в
размер на 130лв. Оплаква се и от непроизнасяне от СРС по направеното от
ответника възражение за прихващане със сумата 542,76лв.- покупната цена на
невърнати от ищеца на работодателя работно облекло и лично работно оборудване,
предоставени му при постъпване на работа, при което въззинвитя съд следва да се
произнесе, ако приеме искът за обезщетение за основателен. Претендират се
разноски по списът по чл.80 от ГПК
Въззиваемата страна ищец С.С.С., чрез пълномощник адв.Е.С.,
оспорва жалбата с писмен отговор, с възраженията че обжалваното решение не страда
от сочените от жалбоподателя пороци, вкл. И по възражението за прихващане,
което не било доказано-че вещите са предадени и тякната равностойност.
Претендират се разноски по списък по чл.80 от ГПК.
Софийски градски съд,
действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно
чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно,
о в обжалваните части и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и
съдът се е произнесъл съобразно предявените с исковата молба претенции.
Съгласно
чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания,
дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г.
по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при
произнасянето си по правилността на обжалваното решение, въззивният
съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за
установени на относими към спора факти и приложимите
материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни
норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
При преценка правилността
на първоинстанционното
съдебно
решение в
обжалваиите части, въззивният съд намира
следното:
Предявени
са обективно съединени обусловени искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1, и т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ,
заявено е и съдебно възражение за прихващане от ответната страна с
равностойността на движими вещи, невърнати от ищеца.
Ищецът твърди, че е работил при ответника на
длъжност „дефектоскопист“, като с посочената по горе заповед трудовото му
правоотношение било прекратено на основание чл. 325, ал.1, т. 1 КТ. Твърди, че не бил налице фактическият състав на
прекратителното основание, посочено в атакуваната заповед, тъй като липсвало негово писмено изявление
за това през
м.януари 2015 г., а представената от ответника молба бил подал предходната
година, но предложението му не било прието и продължил за работи до
29.01.2015г., коагто бил последно на работа нощна смяна 28-29.01.2015г. Иска и
обезщетение за оставане без работа за период от 6 месеца след 31.01.2015г. в
размер на 3120лв. с лихвата от датата на исковата молба.
Ответникът „К.” ООД, оспорва исковете, с възраженията, че е спазена законовата процедура и трудовото отношение
законосъобразно е прекратено по взаимно съгласие, като молбата за това е
предоставена от ищеца на прекия му ръководител на 29.01.2015г. в Бургас по
месторабота, входирана при работодателя на следващия ден, а не както твърди
ищеца през лятото на 2014г. . уволнението
на ищеца е законосъобразно. Прави възражение за прихващане със сума в размер на
542.76 лв., представляваща изплатена на ищеца стойност на получено и невърнато
работно облекло и оборудване.
Първоинстанционният
съд е изложил правилни фактически и правни изводи, за наличието на безсрочно
трудово правотношение между страните, длъжността на ищеца, за датата на предоставяне
на молбата от ищеца за прекратяване на трудовия договор на работодателя, , за
липсата на съвпадащи волеизявления на двете страни за датата на прекратяване на
трудовия договор, поради което не се е осъществило прекратителното основание по
чл.325, ал.1, т.1 от КТ и само по тази причина уволнението е незаконно, за
липсата на доказателства за започване на друга работа правещо иска за
обезщетение основателен за 6 месеца в размер на 3120лв., които изводи
въззивната инстанция споделя изцяло и на основание чл.272 от ГПК препраща
изцяло към мотивите на обжалваното решение в тези части, без да ги повтаря.
Оплакванията
по въззивната жалба са неоснователни. За осъществяване на прекратителното
основание по чл.325, ал.1, т.1 от КТ е необходимо ясно, безусловно и свободно
изявление на всяка от страните по трудовия договор, за рекратяването му по
взаимно съгласие, като съгласието обхваща и датата, момента, от който да стане
това прекратяване. Ако работникът в писмената си молба до работодателя не е
посочил момента, от който иска това прекратяване да настъпи, и датата, от която
работникът иска прекратяването не се установи с други доказателствени средства,
то работодателят не може сам да определя датата, и тогава не е налице съвпадане
на волята им изцяло. В този смисъл и решение по чл.290 от ГПК № 60/07.05.2015г.
по гр.д.№ 5467/2014г. на ІІІ г.о. на ВКС. По делото е установено, че сутринта
на 29.01.2015г. ищецът е предал на прекия си началник-св. П.Ц., писмена молба с
изявление за прекратяване на договора на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ-но
без посочване от коя дата, и тази писмена молба е била предоставена на
работодателя на 30.01.2015г., и след това, с ръкописна резолюция от
работодателя, което не се оспорва по делото, е обективирано съгласие на
ралотодателя за прекратяване от 31.01.2015г. Следователно не е налице изявление
на ищеца за датата на прекратяване по взаимно съгласие, още по-малко може да се
приеме, че ищецът е посочил за такава дата 31.01.2015г. по тези съображения не
е било налице прекратителното основание, посочено в атакуваната заповед , а
именно по чл.325, ал.1, т.1 от КТ, и искът по чл.344, ал-.1, т.1 от КТ се явява
основателен и доказан. По въпроса дали срокът по чл.325, ал.1, т.1 от КТ
обхваща и обратното уведомяване от работодателя на работника за приетото
предложение, е налице разрешение по този въпрос и в обратен смисъл, различен от
това по горецитираното решение на ВКС – с решение по чл.290 от ГПК №
244/03.10.2016 г. По гр.д.№ 2123/2016г. На ІV г.о на ВКС е прието, че «законът
изисква страната, към която е отправено предложението за прекратяване на
договора по взаимно съгласие, не само да взема отношение по него, но и да
уведоми другата страна в 7-дневния срок, като при пропускане на срока необоримо
презумира липсата на приемане». Ето защо в случая, съобразно приетото за
установено от събраните доказателства, не е на лице прекратяване на трудовия
договор по взаимно съгласие .
По отношение
иска за обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, въззивният съд намира, че са
налице основанията за неговото уважаване, доколкото съдът приема, че трудовото
отношение е било незаконосъобразно прекратено на осн. Чл.325, ал.1, т.1 от КТ,
и установеното по делото, неопровергано от други доказателства, ищецът не е
запонал друга работа в период от 6 месеца след 31.01.2015 г., и доказания
размер с приетите доказатества, вкл. и съдебно.счетоводна експертиза. Доводът
на ответника, че поради наличие на друго изявление в молбата на ищеца до
работодателя, дадена на св.Цеков, а именно второто такова за едностранно
прекратяване на трудовия договор поради отправено предизвестие от ищеца за
това, съдът го намира за неоснователно. Според съдържанието на молбата, чието
авторство не се оспорва, а относно датата на предоставянето й на работодателя
съдът приема, че е 30.01.2015г., ищецът е направил две волеизявления : първото-
за прекратяване по взаимно съгласие без посочване от коя дата, и второ-
евентуално, ако не се приеме първото, за предизвестие за прекратяване на
трудовия договор. Доколкото, обаче, работодателят е направил изявление за
прекратяване на трудовия договор по чл.325, ал.1, т.1 от КТ, не се е сбъднало
условието за настъпване на действието на второто изявление- това за
едностранното прекратяване на договора по взаимно съгласие. Второто изявление
можеше да произведе действие, ако работодателят не беше направил изявление за
прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, независимо от неговата
незаконосъобразност. Последващата намеса на съда с признаване на прекратяването
на трудовия договор на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ с атакуваната заповед,
като незаконосъобразно, не влияе с обратна сила и не може да заличи направеното
изявление от работодателя и не играе ролята на сбъдване на вътрешното условие
по молбата на ищеца, поради което не може да се счита за настъпило друго
прекратително основание относно трудовоправната връзка между страните, а именно
едностранното прекратяване на договора от ищеца-работник с предизвестие.
Възражението
на ответника за прихващане с равностойността на работно облекло и средства,
предоставени на ищеца и невърнато, е било обсъдено от първоинстанционния съд. Въззивният
съд намира същото за недоказано- установява се, че процесните вещи са били
предадени на ищеца с 2 писмени протокола, щецът не е доказал възраженето си, че
е върнал същите. Ответникът обаче, носи доказателствената тежест да установи,
стойността на тези вещи, което не е сторил по делото. Представеното от него
писмено доказателство с отговора на исковата молба- таблица с цени, не е годно
доказателство за установяване стойността на вещите към датата, на която същите
са подлежали на връщане, а именно при прекратяване на трудовия договор. Ето
защо това възражение като недоказано не може да доведе до намаляване или
погасяване на задължението на ответника по иска за обезщетение по чл.344, ал.1,
т.3 вр. Чл.225, ал.1 от КТ.
Поради
съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по основателността на двата иска
по чл.344, ал-.1, т.1 и т.3 от КТ, решението в обжалваните части следва да се
потвърди, вкл. и в частта за разноските по чл.78, ал.1 и ал.6 от ГПК, определени
съобразно изхода на спора, и доказаните разноски, направени от ищеца.
По
разноските пред въззивната инстанция: Предвид изхода на спора пред въззивната инстанция, направените от жалбоподателя-ответник разноски остават в
негова тежест. На ищеца ответникът дължи разноски за адв.възнаграждение 400лв.,
заплащането на което в брой е удостоверено с представения договор за правна
помощ с адв.С..
Воден от горното
съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №
47344 от 24.02.2017г. по гр.д.№ 2106/2016г. на СРС, 113 състав, В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ,
В КОИТО са били уважени предявените от С.С.С., срещу „К.” ООД, искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1, и т.3 от КТ, като е признато за незаконно и
отменено уволнението на
С.С.С., от длъжността „дефектоскопист“ при „К.” ООД, извършено със Заповед №
62/03.02.2015 г. на управителя на „К.” ООД на основание чл. 325, ал.1, т. 1 от КТ, осъдено е „К.” ООД, да
заплати на С.С.С., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ сумата от 3120 лв., представляваща
обезщетение за времето от 01.02.2015 г. до 01.08.2015 г., през което е останал без работа поради незаконно
уволнение, ведно със законната лихва, считано от 24.03.2015г. до плащането, и на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК и сумата от 114.28 лв., представляваща разноски по делото, и в частта в която е осъдено е „К.” ООД, да
заплати по сметка на
СРС на основание чл.78, ал.6 от ГПК сумите 204,80лв. и 63,87лв..
ОСЪЖДА „К.” ООД,
ЕИК *********, със
съдебен адрес:*** - адв. К.М., да заплати на С.С.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** - адв. Е.С.,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата 400лв.
разноски за въззивната инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „К.” ООД за разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в 1-месечен срок от съобщаването му
на страните с връчване на препис, и при условията на чл.280, ал.1 и /или ал.2
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.