№ 310
гр. Русе, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Черкезова
Членове:Николинка Чокоева
Милен П. Петров
при участието на секретаря Мариета Цонева
като разгледа докладваното от Милен П. Петров Въззивно гражданско дело
№ 20224500500475 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, гр.
София чрез редовно упълномощен процесуален представител е обжалвала решение №
260037/ 02.06.2022г. на Районен съд-Русе, постановено по гр. д. № 277/2020г., с което са
уважени предявените от П. И. Я. искове по чл.178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и по чл.86 ЗЗД и Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР е осъдена да заплати на
ищеца сумата от 1647.99 лв. – допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за
периода 01.01.2017г. - 31.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
20.01.2020г. до окончателното й изплащане и сумата от 200.59лв. – обезщетение за забава, за
периода от падежа на всяко задължение до 19.01.2020г. В жалбата се развиват оплаквания за
неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Иска се неговата отмяна в обжалваната част и се претендират разноски по делото пред двете
съдебни инстанции.
Въззиваемият П. И. Я. чрез чрез редовно упълномощен процесуален представител
изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.
Жалбата е подадена от надлежна страна по спора, в законоустановения срок и е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Ищецът Я. е заемал длъжността „младши инспектор – водач на специален
автомобил“ в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ –
1
гр.Русе при Главна дирекция „ПБЗН“ за процесния период. Изпълнявал служебните си
задължения по утвърдени протоколи и графици, на смени от 24 часа при сумарно отчитане
на работното време. Съгласно приетите по делото доказателства,представени от ответника,
правилно е установен от РРС размерът на трудовото възнаграждение за часовете положен
извънреден труд след преобразуване на нощен към дневен труд и размера на мораторната
лихва върху неизплатеното допълнително възнаграждение за периода от падежа на всяко
задължение до датата на предявяване на иска.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗМВР статутът на държавните служители в МВР се урежда с
този закон, който в чл. 178, ал. 1, т. 3 предвижда на държавните служители да се изплаща
допълнително възнаграждение и за извънреден труд. На основание чл. 187, ал. 9 ЗМВР /в
редакцията към процесния период/, министърът на вътрешните работи с наредба определя
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители. През
разглеждания период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в МВР. В разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от
същата е предвидено, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и
през нощта между 22.00 и 6.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24-часов период. В наредбата липсва изрична норма, предвиждаща
превръщане на часовете положен нощен труд в дневни, за разлика от действалата до
31.03.2015 г. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., която в чл. 31, ал. 2 е регламентирала, че
при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22.00 и 6.00 часа за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира
с общия брой отработени часове за отчетния период. Отсъствието на такава разпоредба не
следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява законова празнота относно
организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР. При наличие на такава непълнота в
специалната уредба, съдът приема, че субсидиарно приложение намира общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата, в чл. 9, ал. 2 на която, е предвидено при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Тези изводи на съда не се променят и след постановяването на
Решение от 24.02.2022 г. по дело С-262/2020 г. на СЕС относно тълкуване на Директива
2003/88/ЕО, относно някои аспекти на организацията на работното време. Дадените с това
решение разрешения на въпроси относно тълкуването на разпоредби на Директива
2003/88/ЕО и Хартата на основните права на Европейския съюз относно необходимостта от
2
приемане на национална правна уредба за определяне на продължителност на нощния труд
за работниците от публичния сектор и предприемането на други мерки за защита на такива
работници, са неотносими към предмета на настоящия правен спор относно заплащането на
извънредния труд. Задължителното за всички юрисдикции тълкуване на СЕС приема, че
съгласно чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР нормалната продължителност на труда през деня и през
нощта е еднаква и затова съотношението между нормалната продължителност на труда през
деня и тази през нощта е една и не налага преобразуване, което освен ако не се основава на
обективен и разумен критерий, следва да се приеме, че не е налице допустима от закона цел,
годна да обоснове разглежданата в производството разлика в третирането. Не би била
основана на такъв обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която
разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на
различни категории работници, намиращи се в сходно положение. Подобна разлика би била
несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай, националният съд да
тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на
съответната разпоредба на първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и
приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната
ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на
преследваната с нея цел. По посочените мотиви СЕС постановява с решението си, че
разпоредбите на чл. 20 и 31 от ХОПЕС допускат разлика в третирането между работниците
и служителите от частния сектор и тези от публичния, единствено когато тя се основава на
обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерна на тази цел. Настоящият въззивен състав намира, че
законодателният пропуск да се уреди начин и коефициент на изчисляване на положените от
служителите на МВР часове извънреден труд през нощта не се основава на изискуемия
пропорционален и обективен признак за разграничение между двете групи работници и
служители. Поставянето в по-неблагоприятно положение на държавните служители,
работещи в системата на МВР спрямо работниците и служителите по трудови
правоотношения, при липса на нормативно установени критерии, противоречи както на
тълкуваните разпоредби на Хартата, така и на забраната на чл. 6, ал. 2 от Конституцията на
Република България за въвеждане на ограничения на база лично и обществено положение.
С оглед всичко гореизложено, празнотата в специалния нормативен акт следва да
бъде преодоляна чрез приложение на общия такъв – НСОРЗ, предвиждащ в чл. 9, ал. 2, че
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове следва да се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
По изложените съображения решението относно заплащането на извънреден труд се
явява правилно и следва да бъде потвърдено. Предвид основателността на иска за заплащане
на извънреден труд решението е правилно и в частта, в която е присъдено обезщетение за
забава върху горното възнаграждение по чл.86 ЗЗД в размер на законната лихва.
3
Съобразно изхода на спора, разноските за въззивната инстанция в минимален размер
от 300.00лв. следва да се присъдят в полза на П. И. Я..
Мотивиран от изложеното, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260037/02.06.2022г. на Районен съд-Русе, постановено
по гр. д. № 277/2020г.
ОСЪЖДА ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“- МВР, с адрес: гр.
София, ул. „Пиротска“ № 171А да заплати на П. И. Я., ЕГН:********** от гр.Русе сумата от
300.00лв.- разноски във въззивното производство
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4