Р Е
Ш Е Н
И Е №694/15.10.2019 г.
гр. ЯМБОЛ.15.10.2019.г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ.................районен
съд ........... гражданска колегия в публично
заседание на .........19.09.2019г........година в състав:
Председател:Св.ДИМИТРОВА
при секретаря .......................С.М.…................…................и
в присъствието на
прокурора...................................................................……като
разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА………..гр.дело N .460… .. по описа
за 2019год. и за да се произнесе взе предвид следното.....................................................
Производството по делото е
образувано по молба и допълнителна уточнителна молба от 25.08.2019г. на Изпълнителна Агенция „***” гр. С., като желае
да се осъди ответника В.С.Д. да им заплати сумата в общ размер на 2001,85 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявление
по чл.417 от ГПК.
Молят за заплащане на
направените разноски в хода на производството.
Ищецът твърди, че
съгласно справка-извлечение от счетоводна сметка по договор за наем № *** г. В.С.Д.
дължи към 29.06.2018 г. сумата от 2001,85 лева, като същата представлява
неизплатени наемни вноски по горепосочения договор и обезщетение определено на
основание чл.17, ал.2 от договора.
На основание данните
от справка за наличие на задължения е посочено, че има дължими суми за наем и
обезщетение към изпълнителна агенция „***” изчислени към 29.06.2018 г. в размер
на 410,20 лева за 14 наемни месечни вноски, считано от м.10.2015 г. до м.07.2016
г.,като месечния наем е в размер на
29.30 лв. съгласно чл.5 от Договор за наем.
Размера на
обезщетението по реда на чл.17, ал.2 за 14 месеца е формиран в размер на
четирикратния размер на наема, който е в размер на 117,20 лв., като за
последният м.09.2017 г. е 68.05 лв. Общият размер възлиза на 1591.65 лв.
Съгласно договор за
наем № *** г. сключен между Министерство на отбраната на РБ и ***В.С.Д. същия е
настанен в имот частна държавна собственост представляващ ап.*** намиращ се в
гр.Я., ул.”*** с площ 44,40 кв.м. и прилежащо избено помещение с полезна площ
5,38 кв.м. Твърдят, че договора е прекратен на осн. чл.18, ал.1, т.1 и т.4 от
Договора, който е форулиран в писмо изх. № *** адресирано до ответника и
връчено му включително чрез органите на ОД на МВР Я.
Твърдят, че ***В.С.Д.
е отчислен през
Във тази връзка е
издадена и Заповед № *** г. на Министъра на отбраната за изземване по реда на
чл.80а от Закона за държавната собственост на имот частна държавна собственост,
представляващ ап.***, ул."*** в гр.Я. от В.С.Д., същата му е била
изпратена по пощата, като на обратната разписка е отразена дата 24.07.2017 г.
за връчване на писмото на адресата.
Според ищеца по
документите изготвени от РУ на МВР – Я. и изготвените протоколи за връчване на
документи се установява, че В.С.Д. е уведомяван неколкократно за извършеното
изземване и приключването на договора.
В тази връзка на
18.07.2018 г. ищецът е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу ответника
за заплащането на сумата в размер на 2001,85 лева представляваща сума, която е
по установените и неплатени наемни вноски и обезщетения по договор № *** г. от В.С.Д..
Въз основа на
подаденото заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от
18.07.2018 г. е образувано ч.гр.д.№ *** г. по описа на PC -гр.Я., като съдът е
уважил искането и е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ № ***г. и изпълнител лист от 24.07.2018 г.
Във връзка с
постъпило възражение от длъжника за ищеца е възникнал правен интерес от
завеждане на настоящия иск.
В хода на съдебното
дирене исковата претенция се поддържа изцяло.
В срока по чл.131,
ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, с който счита, че искът е недопустим и неоснователен и моли
да бъде отхвърлен, като му бъдат присъдени разноски.
Ответникът твърди, че
ищцовата страна се позовава на договор за ползване под наем на недвижим имот,
сключен на 04.05.2011 г. В раздел V, чл.17,ал.1 е предвидено, че договорът се
сключва за срока на настаняването, който е определен в заповедта за
настаняване. Съгласно Заповед на МО НА РБ №***г., настаняването на ответника в
апартамент от жилищния фонд на МО е за срока на военната служба на В.С.Д.,
който съгласно заповед № *** на Командира на военно формирование ***,
ответникът е отчислен от списъчния състав на военно формирование ***-Я. на
07.08.2012г. След тази дата, по силата на сключения договор наемните отношения
между двете страни са прекратени и не са продължени.
Ответникът твърди, че
е ползвал процесното жилище до месец март 2015г., като до този момент не е бил
уведомяван по никакъв начин от ИА ,.***" за желание за продължаване срока
на договора, като последната наемна вноска е платил месец декември 2012г.
В условията на
евентуалност, ако съдът счете исковите претенции за основателни, прави възражение
за погасяване на същите, поради изтекла погасителна давност, съгласно чл.111 ЗЗД.
В условията на
евентуалност, прави възражение срещу исковата претенция на ищцовата страна за
заплащане на обезщетение в размер на 1591.65 лева, поради следните съображения:
Съгласно чл. 236 от ЗЗД, ако след изтичане на наемния срок използването на вещта продължи със
знанието и без противопоставяне на наемодателя, договорът се счита продължен за
неопределен срок. Според него в случая е неприложима алинея втора от същия
текст, предоставяща право на наемодателя да претендира обезщетение, тъй като
последният не се е противопоставил на наемателя В.С.Д. да продължи ползването
на вещта след изтичане срока на договора, т.е. мълчаливо се е съгласил с
продължаване действието на наемното правоотношение, поради което претенциите за
заплащане на обезщетение се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
В условията на
евентуалност, ако съдът счете исковата молба за допустима, моли да бъдат
отхвърлени като неоснователни претенциите за заплащане на обезщетение в размер
на 1591.65 лева. Моли, да бъдат присъдени и направените разноски по делото.
В хода на
производството възраженията се поддържат
След преценка на
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от акт № *** г.
за частна държавна собственост на Министерство на отбраната са предоставени
права за управление върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
87374.526.32.1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Я. с
предназначение: жилище – апартамент № ***, със застроена площ от 51.82 кв.м.,
заедно с прилежащо избено помещение № *** с площ от 5.38 кв.м. и съответните %
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена. Имотът
се намира в гр. Я., ул. „***.
За този имот Министерството
на отбраната е сключило договор за ползване под наем № *** г. със ***В.С.Д..
Съгласно договора наемна цена е определена на 29.30 лв. месечно със срок за
плащане до 25-то число на текущия месец и задължение на наемателя да заплаща
консумативните разноски свързани с ползването на имота. Със заповед № ***г. на Министъра
на отбраната на Р България е настанен ***В. С.Д. с местослужене – под.***гр. Я.и
членовете на семейството му, състоящо се от съпруга Х.А.Д. в апартамент от
жилищния фонд на МО, находящ се в гр. Я., ул. „***.
Видно от извлечение
от счетоводна сметка за дължими суми към 29.06.2018 г. на ИА „***” по договор
за наем № *** г. с В.С.Д. за периода 01.07.2015 г. – м.08.2016 г. има дължима
сума от наем от 410.02 лв. от м.09.2016 г. до м.10.2017 г. има обезщетение от
1591.65 лв. Изпълнителната агенция е изпратила до В.С.Д. писмо изх. № ***г., с
което го уведомяват, че на осн. § 6, ал.1 от Постановление № 123 на Министерския
съвет от 15.05.2015 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския
съвет /Обн., ДВ, бр.37 от 22.05.2015 г., в сила от 01.07.2015 г./, дейността,
архивът, правата и задълженията по договорите, сключени във връзка с дейността
по настаняването под наем, управлението и експлоатацията на жилищния фонд на
Министерството на отбраната и на движимите вещи в него преминават от
реорганизираните административни звена на Министерството на отбраната в
Изпълнителна агенция „***”. В тази връзка уведомяват ответника, че сключеният с него договор за отдаване под наем е
прекратен. За връчването на това писмо са
представени писмо изх. № ***г. на ИА ***, известие за доставяне от 16.05.2016
г. на „Български пощи” ЕАД, ведно с обратна разписка, в която е отбелязано, че
пратката не е потърсена от получателя, както и писмо рег. № ***г. на ОД на МВР-Я.
РУП-Я., Докладна записка от 01.07.2016 г. от пол.П. и В., както и протокол от
21.07.2016 г. съставен от гл.експерт отдел „ЖФ”, ИА ”***”.
Представена е заповед
на Командира на Военно формирование *** № ***/2012 г., с която е отчислен от
списъчния състав на Военното формирование
считано от 07.08.2012 г. ***В.С.Д. – „***” в *** служба на ВФ. Тази заповед е била връчена лично на лицето
без възражение. Същата е била изпратена до Сектор Регионална инфраструктура на
отбраната с писмо рег. № *** г., ведно със справка за преведените суми за наем
на служителите на ВФ ***.
Със заповед № *** г.
на Министъра на отбраната е иззет от В.С.Д. предоставеният му под наем недвижим
имот – частна държавна собственост с мотиви, че жилищният имот се ползва
неправомерно от В.С.Д., като същият не
попада в категорията правоимащи по Наредба № Н-22/2010 г., т.е. няма
права на наемател, тъй като е отчислен от списъчния състав на ВФ считано от
07.08.2012 г. Тъй като до момента имота не е бил освободен е насрочено
принудителното му изземване по административен ред на 18.10.2017 г. За целта е
съставен протокол от 18.10.2017 г. в
изпълнение на предходната заповед. Представен е и Констативен протокол от
29.08.2017 г. на *** П. от Сектор *** в
Отдел „Жилищен Фонд” ИА „***”.
За процесните суми
ищецът е образувал заповедно производство по реда на чл.417 от ГПК, образувано
в ч.гр.д. № *** г, по което е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № *** г. По
същото е постъпило възражение от длъжника В.С.Д. в законоустановения едномесечен срок.
При така установеното
от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 415, ал.1, във вр.чл.422, ал.1 от ГПК.
Съдът намира
предявеният иск за допустим, т.к. е предявен от надлежно легитимирана страна –
заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок
от уведомяване на заявителя за разпореждането на съда да предяви иска. В
настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване дължимостта на вземането си по издадената заповед за
изпълнение, а на ответника – направените възражения в отговора си.
Страните не оспорват факта, че са имали сключен договор за наем № *** г. по
силата на който МО е предоставило на ответника и семейството му недвижим имот,
находящ се в гр.Я., ул."***. Според договора и заповедта за настаняване ,
договорът се сключва за срока на настаняването, определен в заповедта, според
която, настаняването е за срока на военна служба. Не се спори, че ответникът е
отчислен от списъчния състав на Военно формирование *** – Я. със заповед №***/2012г.
на *** на ВФ, считано от 07.08.2012г.
В случая договорът за наем е подчинен на режима на Наредба №
Н-22/16.07.2010г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на
Министерството на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на
военнослужещите и цивилни служители, които живеят при условията на свободно
договаряне. Съгл. чл.24, ал.1 от Наредбата, договорите за наем се
прекратяват по реда на Закона за задълженията и договорите с едномесечно
писмено предизвестие, посочено и в чл.18 от процесния договор. Това предизвестие се връчва на наемателя по
реда на ГПК съгл. ал.2 от посочената норма. В случая наемодателя МО чрез своя
орган Изпълнителна агенция „***”, е връчило на ответника предизвестие за
прекратяване на договора по реда на чл.47,ал.1 от ГПК чрез залепване на
входната врата, за което е представен протокол от 21.07.2016г. на *** отдел
„ЖФ”, ИА „***”, след три неуспешни преди това опита за връчване чрез Български
пощи, органите на МВР и от служители на ищеца. Видно от извършената справка по
Наредба 14/18.11.2009г. в заповедното производство В.С.Д. е с регистриран
постоянен и настоящ адрес *** от 2001г. до 20.07.2018г., на който адрес е
извършено връчването. С изтичането на 2-седмичния срок по ал.2, съгл.чл.47,
ал.5 от ГПК в редакцията му към момента на връчване, предизвестието се смята за
връчено. Следователно от 05.08.2016г. е започнал да тече 1-месечното
предизвестие за прекратяване на договора, което е изтекло на 05.09.2016г., от
която дата съдът приема, че договорът се счита прекратен.
Не е спорно, че след сключване на
договора за наем ищецът е предал на ответника държането на имота, както и че последният го е ползвал, като е
спорно до кой момент е станало това. Докато не е налице прекратяване на
договора неговите клаузи имат силата на закон между страните , доколкото в
случая не противоречат на ЗДС и Наредба № Н-22/16.07.2010г. Наемателят не може просто да
освободи и напусне имота, а длъжен задължително да го предаде на наемодателя,
съобразо уговорения начин в договора. Връщане ще е налице, когато обектът е
освободен изцяло и ключовете са върнати на наемодателя, с подписване на приемо
- предавателен протокол, както е уговорено в чл.12,ал.6 от договора. Сам по
себе си фактът, че наемателят не е ползвал предадената му по договора вещ, не
го освобождава от изпълнение на договора, съобразно уговореното в него. Той не
може просто да се самоосвободи от задълженията си по договора. В случая имота е
бил иззет въз основа заповед № ***/ ***.2017г. на министъра на отбраната с
протокол от 18.10.2017г. от комисия на ищеца. Следователно до прекратяване на
договора, по уговорения в него начин ответникът дължи заплащането на уговорения
наем, който съгл.чл.5, ал.1 е 29,30лв. месечно.
Ответникът сам признава, че последно е заплащал наемни вноски през
м.12.2012г. След тази дата същият нито е прекратил договора по предвидения в
него начин, нито е извършвал плащания по него. Видно от представеното от ищеца
извлечение от сметка 4887/1, дължимият за периода 01.07.2015г. – м.08.2016г.
наем е в размер на 410.20лв. С оглед приетата от съда дата на прекратяване на
договора 05.09.2016г. , ищецът може да претендира наем въз основа на договора
преди тази датата, като претендираният период се обхваща от него. В
съответствие с уговорения в чл.5, ал.1 от договора за наем наемна цена от
29.30лв., съдът приема че искът за заплащане на наем от 410.20лв. е дължим.
Относно направеното възражението,
че вземането е погасено поради изтичане на 3-годишният давностен срок съгл.
чл.111,б.в от ЗЗД съдът приема следното: Видно от приложеното ч.гр.д.№ ***/2018г. по
описа на ЯРС заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК
е депозирано и входирано в съда на 20.07.2018г., като към този момент, давността
се прекъсва. Съгл. Чл.114 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо.
Съобразно уговореният начин на
заплащане на наемните вноски в чл.5, ал.3 от договора вноските се плащат
авансово най-късно до 25 число на текущия месец за следващия месец. Т.е.
вземането за наем за м.07.2015г. е било изискуемо на 25.06.2015г. , като към
20.07.2018г. е бил изтекъл 3-годишният срок. Следователно съдът приема, че това
вземане е погасено по давност съгл. чл.111, б.”в” от ЗЗД. Предвид изложеното
искът за заплащане на наем е основателен до размера от 380,90лв.
Относно искът за заплащане на
обезщетение на осн.чл.17, ал.2 от договора съдът приема следното: съгласно
уговореното в договора при прекратяване на договора и ползване на имота на
отпаднало правно основание наемателят дължи обезщетение за ползване на имота,
равняващо се на четирикратния размер на определената наемна цена. Тази клауза е
в съответствие и с чл.24, ал.3 от Наредба № ***г. , според която след изтичане на срока за
предизвестие лицата, неосвободили имотите, заплащат обезщетение, определено по
реда на чл.21, ал.3 от наредбата. В случая ищецът, чиято е доказателствената
тежест не установи спорния по делото факт, че след датата на прекратяване на
договора ответникът е продължил да го ползва. Напротив от събраните писмени
доказателства, които не се оспориха от ответника, може да се направи извод,
макар и по косвен път, че ответникът не го е ползвал, т.к. не бил намиран на
адреса, което е наложило и принудителното му изземване. Поради това съдът
приема, че това вземане е неоснователно , а искът за него следва да се отхвърли
като неоснователен. Позоваването на разпоредбата на чл. 236 от ЗЗД от ответника
е неоснователно, с оглед особения режим на който е подчинен договора за наем и
обекта на договора, който е частна държавна собственост.
При този изход на делото на
осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответник дължи на ищеца направените от него разноски по
делото, които съобразно уважената част от иска и представения списък по чл.80
от ГПК са 37.09лв. Ищецът на осн.чл.78,
ал.3 от ГПК дължи на ответника направените от него разноски по съразмерност от 242,92лв.
Съдът дължи произнасяне и по направените в заповедното производство
разноски, с оглед дадените разяснения в ТД №4/2013г. на ОСГТК на ВКС. С оглед
уважената част от иска ответникът дължи на ищеца по заповедното производство
разноски в размер на 26,65 лв. по съразмерност.
Воден от горното , съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1
от ГПК в отношенията между страните, че В.С.Д., ЕГН ********** *** дължи на
ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „***” гр.С., представлявано от *** В.С. сумата от
380.90лв., представляваща неизплатен наем по договор за наем № *** г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението –
20.07.2018г., до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед №***г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.
№ *** по описа на ЯРС за 2018г., като искът за разликата от 380,90лв. до
2001.85лв. отхвърля, като неоснователен.
ОСЪЖДА В.С.Д. да заплати на ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „***” гр.С., направените
по делото разноски в размер на 37.09лв., както и направените в заповедното
производство разноски в размер на 26.65лв.
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „***” гр.С. да заплати на В.С.Д. направените от
него разноски по настоящото дело в размер на 242.92лв.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред ОС-Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: