РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Петрич, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на осемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ ХАНТОВА
при участието на секретаря Десислава Домусчиева
като разгледа докладваното от ПЕТЯ ХАНТОВА Административно
наказателно дело № 20241230200374 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д - 63д ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. В. Т. от гр. Петрич, ул. „Ц.С.“ № *, с ЕГН-**********,
срещу Наказателно постановление (НП) № 24-0314-000288 от 22.05.2024 г., издадено от
ВПД Началник РУ- Петрич при ОДМВР - Благоевград, с което на М. В. Т. на основание чл.
175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 100 (сто)
лева и административно наказание "Лишаване от право да управлява моторно превозно
средство (МПС)" за срок от 3 (три) месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
В жалбата се съдържат доводи, че наказателното постановление е неправилно,
незаконосъобразно, съставено в нарушени на административно-производствените правила и
на материалния закон.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява и представлява от
надлежно упълномощен адвокат.
За въззиваемата страна, редовно призована, процесуален представител не се явява и
не изразява становище по жалбата.
По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протоколи от
проведени съдебни заседания на 03.07.2024 г., 03.10.2024 г., и на 18.02.2025 г., разпитани
бяха свидетелите Б. К. И.ов и Г. Р. А..
След обстоен анализ на събраните в хода на съдебното следствие писмени и
гласни доказателства, съдът прие следната фактическа обстановка:
1
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 08.05.2024 г. в 18:21 ч. в гр. П., по ул. „Ц.С.“ в посока Месарница „Пепи“,
жалбоподателят М. Т. управлявал лек автомобил „О.В.“ с рег. № ****, собственост на А.
И.ов В. от гр. Петрич, като при подаден сигнал със топ-палка по образец не се подчинява,
завива рязко по ул. „Пейо Кр. Яворов“ и спира на ул. „Г. урумов. Направена е била справка
със служебен таблет и ОДЧ, при което е установено, че водача-жалбоподател е със отнето
СУМПС и не са възстатновени правата й от 2015 г. с влязъл в сила ПАМ. Била изпробвана за
употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“ с фабр. № ARДM-0188, като
уреда отчел 0 промила алкохол в кръвта.
За извършеното нарушение на място й бил съставен АУАН серия GA№ 1194408 от
08.05.2024 г. Възражения срещу АУАН не били направени нито на място, нито в
предвидения от закона срок.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното Наказателно постановление
(НП) № (НП) № № 24-0314-000288 от 22.05.2024 г., издадено от ВПД Началник РУ- Петрич
при ОДМВР - Благоевград, с което на М. В. Т. на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 100 (сто) лева и административно
наказание "Лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС)" за срок от 3
(три) месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
Препис от същото е връчен на 28.05.2024 г. на жалбоподателя, като още на 05.06.2024
г. е депозирана жалба пред АНО против издаденото Наказателно постановление. /
В съдебно заседание са разпитани свидетелите Б. К. И.ов и Г. Р. А..
В показанията си полицейския служител - свидетеля Б. К. И.ов сочи, че на процесната
дата 08.05.2024 г. били дневна смяна с колегата му и били позиционирани на ул. „Ц.С.“ в гр.
Петрич, срещу детската градина, забелязали лек автомобил „О.В.“ движещ се от магазин
„Рай“ посока месарница „Пепи“ и пуснал палка, за да осъществи проверка, но автомобилът
завил по ул. „Пейо Яворов“. Полицейските служители последвали автомобила със включени
светлинен и звуков сигнал, но същият не се подчинил. След като завил по ул. „Г. Урумов“, на
10 метра автомобилът спрял, при което установили нарушителката-жалбоподател. При
поискване на документите за проверка, същата отговорила, че не носи такива, след което
след направена справка било установено, че същата е с отнето свидетелство за управление
на МПС и правата не й са били възстановени от 2015 г. Свидетелят И.ов сочи още, че
жалбоподателката след като била спряна, точно това е казала, че е искала да избегне
проверката.
Свидетелят А. в разпита си сочи, че колегата му И.ов е подал сигнал за спиране на
автомобила, но същия е завил по ул. „Пейо Яворов“. „В този случай се качихме с колегата в
патрулния автомобил и тръгнахме след въпросния Опел“, дадохме сигнал със звук и
светлина… Водачът не се подчини, продължи движението си.. за мен зави рязко, например
при нормално шофиране се завива плавно…“. А. също сочи, че жалбоподателката им
2
споделила, че искала да избегне проверката.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие двама
полицейски служители. Показанията и на двамата свидетели са логични, взаимно допълващи
се и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал. Съдът не
намери основание да не ги кредитира и да ги изключи от доказателствената съвкупност.
Независимо от служебната връзка между полицейските служители и АНО, първите нямат
никакъв личен мотив да уличават жалбоподателката, като й приписват нарушение, което тя
не е извършила. При непосредствения си разпит пред съда потвърдиха с детайли, отразената
в АУАН фактическа обстановка, която са възприели лично и непосредствено. Поради
изложеното съдът намира, че са налице основания да се даде пълен кредит на доверие на
показанията на актосъставителя при съставяне на АУАН и на свидетеля. Констатациите
посочени в АУАН и НП съответстват изцяло и се подкрепят и от събраните по делото
писмени доказателствени средства, които от своя страна са в пълен синхрон с гласните
доказателствени средства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че извършеното от
жалбоподателя запълва състава на вмененото му административно нарушение. Последното е
доказано по един несъмнен и категоричен начин.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът приема, че жалбата е депозирана в срок от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност и допустимост, което
предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а
разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административно-наказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан, нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от
длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност. Съгласно разпоредбата на чл. 189,
ал. 12 от ЗДвП "Наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните
работи... или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност".
Видно от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи АНО е
определен да издава наказателни постановления за констатирани нарушения на правилата за
движение по пътищата. В случая делегирането на правомощия за участие в
3
административно-наказателното производство като наказващ орган е извършено в
съответствие с нормативните правила.
Административно-наказателното производство е образувано със съставянето на
АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно - от
открИ.е на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателното постановление е
постановено в 6 - месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването
на АУАН и НП - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40,
42, 43, ал. 5, чл. 57 от ЗАНН.
Налице е съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното
последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Разкрива се пълнотата на изложението и се
обосновава извод за налично отразяване на всички обективни признаци от състава на
вмененото нарушение, които обезпечават правото на нарушителя да разбере фактическите
параметри на предявената му отговорност. Ясно очертано е мястото на деянието, датата на
извършването и конкретните действия на жалбоподателя. Стилът на представяне на
относимите обстоятелства не нарушава логическото единство на възпроизведените в АУАН
и НП факти и не препятства възприемането на всеки един от изискуемите признаци на
съответния състав от материална страна.
В духа на горните аргументи, настоящата съдебна инстанция приема, че краткото, но
ясно отразяване на относимата фактология за нарушението напълно удовлетворява
изискванията за достатъчно съдържание на акта за установяване на административно
нарушение и на наказателното постановление. Жалбоподателят не е имал никаква пречка да
разбере какво нарушение му е вменено в отговорност.
Административно-наказателната отговорност на въззивника М. В. Т. е ангажирана за
нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
По делото е доказано по категоричен и безспорен начин, че на 08.05.2024 г. в 18:21 ч.
в гр. Петрич, по ул. „Ц.С.“ в посока Месарница „Пепи“, жалбоподателката М. Т. управлявала
лек автомобил „О.В.“ с рег. № ****, собственост на А. И.ов В. от гр. Петрич, като при
подаден сигнал със топ-палка по образец не се подчинява, завива рязко по ул. „Пейо Кр.
Яворов“ и спира на ул. „Г. Урумов“.
Съгласно чл. 103 от ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните органи
водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на
платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол
място и да изпълнява неговите указания. От показанията на актосъставителя и свидетеля
с категоричност се установява, че жалбоподателят с действията си по неспиране, завИ.е
рязко в ляво по ул. „Пейо Яворов“ и спряла на ул. „Г. Урумов“ е извършила вмененото й
нарушение. Не е изпълнила указанията на полицейски служител да спре плавно, а е
4
направила точно обратното, с което е целяла осуетяване на полицейската проверка. Това е
наложило последването й с полицейски автомобил с включени звуков и светлинен сигнал.
Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП не съдържа конкретизация за
начина, по който следва да се подаде сигнала за спиране. Такава се съдържа в нормата на чл.
170 ал. 3 от ЗДвП и чл. 207 от ППЗДвП, където изчерпателно се изброяват хипотезите при
спиране на пътно превозно средство за проверка, както и начините, по които следва
контролният орган да ги извърши. Нормата на чл. 170, ал. 3 от ЗдвП предвижда: "При
спиране на пътно превозно средство за проверка или за оказване на съдействие служителят
от органите за контрол подава своевременно ясен сигнал със стоп-палка. През нощта
сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина.
Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал
само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил
или мотоциклет". Аналогични предписания се съдържат и в нормата на чл. 207 от ППЗДвП,
като подаването на сигнал за спиране от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет е
скрепено с допълнителното изискване то да стане чрез постоянно светещ или мигащ надпис
"ПОЛИЦИЯ - СПРИ!". Смисловото тълкуване на нормите налага извод, че за да е
осъществен състава на нарушение по чл. 103 от ЗДвП следва да е подаден своевременно
ясен сигнал за спиране от контролен орган по един от посочените начини в разпоредбите
на чл. 170, ал. 3 от ЗдвП и чл. 207 от ППЗДвП.
При обсъждане наличието на субективната страна на нарушението и обясненията,
дадени от жалбоподателката, съдът намира, че същата е управлявала процесното МПС,
поради което тя е автор на обсъжданите действия. Неоснователни са обаче доводите, че е
била в обективна невъзможност да реагира законосъобразно на действия на контролните
органи, досежно това, че била предприела маневра ляв завой. Съдът е на мнение, че това е
защитна теза и обстоятелствата, установени в случая сочат именно това, а съгласно чл. 6, т. 1
от ЗДвП участниците в движението следва да съобразяват своето поведение със сигналите
на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. От
друга страна, актосъставителят и свидетелят по акта по един несъмнен начин установиха с
показанията си, че сигналът със стоп палка е бил подаден по ясен, недвусмислен начин,
съгласно утвърдените правила. В тази връзка свидетелите И.ов и А. изрично посочват, че
освен със стоп-палката са последвали автомобила с включени светлини и подаден звуков
сигнал. Съобразно чл. 61, ал. 1 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и
организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение знаците и
сигналите за спиране на водачите на превозни средства се подават от полицейския орган
своевременно, ясно и разбираемо със стоп-палка, чрез хоризонталното и поставяне
успоредно на линията на фаровете на спираното превозно средство или с вертикално
изправена дясна ръка.
От гореизложеното следва извода, че жалбоподателката, дори да не е забелязала
подадения сигнал от контролния орган своевременно, дори и да е била предприела маневра
5
завИ.е на ляво, същата е била длъжна и е могла да спре /събраха се доказателства от
Община-Петрич със снимков материал относно пътните знаци, ширина на пътното платно/,
поради което следва да носи отговорност за нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
При законосъобразното квалифициране на нарушението по чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП,
наказващият орган е индивидуализирал наказанието в рамките на санкцията „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. Съдът намира,
че правилно наказанията са наложени над техния минимум, предвиден в закона, като са
взети предвид смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Съдът счита, че така
определеното наказание се явява съответно на нарушението. Продължаване на движението
от водача при подаден от контролните органи сигнал за спиране е с типичната обществена
опасност, още повече, че същата е управлявала МПС след отнемане на СУМПС и правата не
са й възстановени от 2015 г., което е един изключително продължителен период от време.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, Петричкият районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 24-0314-000288 от 22.05.2024
г., издадено от ВПД Началник РУ- Петрич при ОДМВР - Благоевград, с което на М. В. Т. от
гр. Петрич, ул. „Ц.С.“ № *, с ЕГН-**********, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 100 (сто) лева и
административно наказание "Лишаване от право да управлява моторно превозно средство
(МПС)" за срок от 3 (три) месеца, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Благоевград, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
6