РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. Радомир, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря МАРИЯНА Д. МАРКОВА
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241730101363 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 439 ГПК вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че срещу ищците З. Й. и Л. Т. е образувано по молба на
взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД изп. дело № .../2014 г. по описа на ЧСИ Н. М., с район на
действие – СГС, за погасяване на дължими суми по договор за потребителски кредит
№./02.12.2010 г., сключен между наследодателя на ищците – Ц. Й. Т. и „Юробанк България“
АД. Цитираното изпълнително дело било образувано въз основа на изпълнителен лист от
14.10.2014 г., издаден по ч. гр. д. №./2014 г. по описа на РС – Радомир.
Взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД сключил договор за цесия, който не бил предявен
нито на наследодателя им, нито на ищците и последните не били конституирани в
качеството им на длъжници по изпълнителното дело.
Сочат, че след образуването на изпълнителното дело взискателят не е направил
искане за предприемане на никакви изпълнителни действия, поради което вземането му било
погасено по давност.
С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено в отношенията между страните, че ищците З. Ц. Й. и Л. П. Т. не дължат на
ответното дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД следните сумите, като погасени по давност, а
именно: сумата в размер на 3241,90 лева – главница по договор за потребителски кредит №
./02.12.2010 г., сумата в размер на 342,17 лева – лихва за периода от 02.12.2010 г. до
23.09.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.10.2014 г. до
окончателното изплащане, както и сумата в размер на 71,68 лева – платена държавна такса и
1
426,53 лева – адвокатско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист от
14.10.2014 г. по ч. гр. д. № ./2014 г. по описа на РС - Радомир и за принудителното събиране
на които суми е образувано изп. дело № ./2014 г. по описа на ЧСИ Н. М., с район на действие
– СГС.
С отговора на исковата молба ответното дружество оспорва предявения иск, с
твърдения, че вземането по договор за кредит № ./02.12.2010 г. е било прехвърлено от
„Юробанк България“ АД в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД по силата на договор за цесия от
18.01.2016 г., като длъжникът Л. Т. е била уведомена за сключения договор за цесия на
15.02.2016 г.
Наред с това, по образуваното изпълнително дело била налице процесуална
активност на взискателя, с която е поддържал висящността на изпълнителния процес
посредством регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, което е водело
до прекъсване на давността, с оглед на което вземанията по издадения изпълнителен лист не
са погасени по давност.
В съдебно заседание ищците, редовно призовани, чрез упълномощен представител
молят съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
От приложеното по делото копие от изп. дело № ./2014 г. по описа на ЧСИ Н. М., с
район на действие - СГС, се установява, че същото е образувано на 04.11.2014 г. по молба на
взискателя „Юробанк България“ АД и приложен към нея изпълнителен лист от 14.10.2014 г.,
издаден по ч. гр. д. № ./2014 г. по описа на РС - Радомир срещу наследодателя на ищците в
настоящото производство – Ц. Й. Т., за следните суми: сумата в размер на 3241,90 лева –
главница по договор за потребителски кредит № ./02.12.2010 г., сумата в размер на 342,17
лева – лихва за периода от 02.12.2010 г. до 23.09.2014 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 14.10.2014 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер
на 71,68 лева – платена държавна такса и 426,53 лева – адвокатско възнаграждение.
С постановление от 22.04.2016 г. и във връзка с представен договор за цесия от
18.01.2016 г. ЧСИ Н. М. е конституирал като взискател по изпълнителното дело „ЕОС
Матрикс“ ЕООД и е прекратил производството по отношение на праводателя „Юробанк
България“ АД, като препис от постановлението е връчен на длъжника на 05.05.2016 г.
Видно от представеното по изпълнителното дело удостоверение за наследници с изх.
№ 425/26.06.2023 г., издадено от Община Радомир, е, че Цв. Й. Т. е починал на 18.06.2022 г.
и е оставил за наследници Л. П. Т. и З. Ц. Й., като с разпореждане на ЧСИ Н. М. от
18.10.2024 г. наследниците са конституирани като длъжници в изпълнителното
производство.
При разглеждане на иска по същество съдът намери следното:
2
Съдът намира, че за ищците съществува правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск, тъй като чрез отричане възможността за реализиране на
вземането чрез способите на принудително изпълнение, ако отрицателният установителен
иск по чл. 439 ГПК бъде уважен, ищците получават защита, тъй като ответникът не би могъл
да инициира образуване на ново изпълнително производство за същото вземане.
Предявеният иск е допустим и по отношение на присъдените с изпълнителния лист суми за
държавна такса и адвокатско възнаграждение, като в този смисъл е решение № ./16.10.2024 г.
на ВКС по гр. д. №./2023 г., ГК, IV г. о.
Безспорни между страните са обстоятелствата, че срещу наследодателя на ищците в
полза на „Юробанк България“ АД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 14.10.2014 г. по ч. гр. д. №./2014 г. по описа на РС
- Радомир и изпълнителен лист от същата дата за незаплатени суми, произтичащи от
договор за потребителски кредит № ./02.12.2010 г. Безспорно е също и че по молба на
„Юробанк България“ АД, на основание издадения изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело № ./2014 г. по описа на ЧСИ Н. М., с район на действие – СГС.
Не е спорно между страните, че въз основа на издадения изпълнителен лист се
дължат следните суми: сумата в размер на 3241,90 лева – главница по договор за
потребителски кредит №./02.12.2010 г., сумата в размер на 342,17 лева – лихва за периода от
02.12.2010 г. до 23.09.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
14.10.2014 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 71,68 лева – платена
държавна такса и 426,53 лева – адвокатско възнаграждение.
Наред с това, установява се и че с постановление от 22.04.2016 г. и във връзка с
представен договор за цесия от 18.01.2016 г. съдебният изпълнител е конституирал като
взискател по изпълнителното дело „ЕОС Матрикс“ ЕООД и е прекратил производството по
отношение на праводателя „Юробанк България“ АД, както и че длъжникът Цв. Й. Т. е
починал на 18.06.2022 г. и с разпореждане на съдебния изпълнител от 18.10.2024 г. неговите
наследници - ищците Л. П. Т. и З. Ц. Й., са конституирани като длъжници в изпълнителното
производство.
Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и
установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение. Следователно по действащия ГПК няма
основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към
съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл е налице трайна съдебна
практика (определение № 214/15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о.,
определение № 480/27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, определение
№ 443/30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК и пр.).
Въз основа на изложеното, съдът приема, че давността за погасяване на вземанията
по издадената заповед за изпълнение от 14.10.2014 г. е пет години.
Според разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането
на действия за принудително изпълнение на вземането.
3
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно
решение № 2/2013 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето
по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ, като
примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността. В
изпълнителния процес давността не спира, именно защото кредиторът може да избере дали
да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да
не действа (да не иска нови изпълнителни способи).
С посоченото Тълкувателно решение е обявено за изгубило сила Постановление №
3/1980 г. на Пленума на Върховния съд.
С Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 3/2020 г.
съдът прие, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, т. е. възприето
е становището, че отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поражда действие от датата на
обявяване на тълкувателното решение – 26.06.2015 г. и давността за вземания по висящи
към този момент изпълнителни производства, образувани преди тази дата, започва да тече
именно от 26.06.2015 г.
При това положение, следва да се приеме, че след образуването на изпълнително дело
№ ./2014 г. по описа на ЧСИ Н.М., с район на действие – СГС, погасителна давност не е
текла до 25.06.2016 г., включително. Считано от 26.06.2015 г. ефектът на спирането е
отпаднал и давностният срок е започнал да тече.
Съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва във всички случаи от момента на
предприемане на действия за принудително изпълнение и то независимо от по-нататъшната
съдба на тези действия. Перемирането е основание за прекратяване на процесуалното
правоотношение по изпълнителното производство, но то не заличава ефекта от
предприетите принудителни действия (резултатни или безрезултатни), с които е прекъсвана
давността за изпълняемото право - този ефект се запазва и се отчита при възражение за
изтекъл давностен срок.
В случая не се спори по делото, а и от данните по изпълнителното дело се установява,
че срещу първоначалния длъжник е наложен запор на 11.11.2014 г. по сметките на длъжника
в „Юробанк България“ АД, което по естеството си представлява
изпълнително действие, което прекъсва давността.
Запорът върху вземания на длъжника представлява разпореждане на съдебния
изпълнител, с което определено вземане на длъжника се предназначава за принудително
удовлетворяване на взискателя и се забранява на длъжника, под страх от наказателна
отговорност, да се разпорежда с него, а на третото задължено лице - да извършва плащания
4
на длъжника. Целта му е да запази това вземане в патримониума на длъжника, като наред с
това осуети и погасяването му чрез извършено от длъжника по вземането плащане, за да
може то да послужи за удовлетворяването на взискателя.
Затова запорът върху вземания на длъжника представлява изпълнително действие,
което е част от предвидения в ГПК изпълнителния способ „Изпълнение върху вземания на
длъжника“. Запорът се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с
получаване на запорното съобщение от третото задължено лице, по арг. от разпоредбите на
чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по отношение на момента, от който запорът поражда действие,
както и т. 5 от ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС.
В конкретния случай изпратеното на 11.11.2014 г. запорно съобщение е получено от
банката на 14.11.2014 г. и оттогава запорът се счита за наложен съгласно горецитираната
съдебна практика.
Всяка една удръжка от банковата сметка на длъжника представлява действие, което
прекъсва давността – така: решение № ./25.02.2025 г. по в. гр. д. № ./2024 г. по описа на
Софийския апелативен съд.
Запорът се счита наложен до момента, в който задължението бъде погасено,
изпълнителният способ бъде реализиран, запорът бъде вдигнат или изп. производство -
прекратено. Запорът има действие и върху последващи постъпления по сметките без да е
необходимо изпращане на други запорни съобщения - решение № ./16.06.2017 г. по т. д. №
./2015 г. на ВКС, ТК, II т. о.
Видно от данните по изпълнителното дело, в периода от 22.12.2014 г. до 07.07.2021 г.
са извършвани удръжки от трудовото възнаграждение на длъжника, като всяка една удръжка
представлява действие, което прекъсва давността. В периода от 07.07.2021 г. до датата на
подаване на исковата молба – 27.11.2024 г., не е изтекъл петгодишният давностен срок, което
налага извод за неоснователност на предявения иск.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ответното дружество направените по делото разноски в размер на
100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. Ц. Й., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ЖК „А.“, бл. .,
ет. ., ап. . и Л. П. Т., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ЖК „А.“, бл. ., ет. ., ап.. иск с правно
основание чл. 439 ГПК вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „В.“, кв.
„М. д.“, „Р.П. - К.“ № ., сграда Матрикс Тауър, ет. ., че ищците НЕ ДЪЛЖАТ на дружеството
5
сумата в размер на 3241,90 лева (три хиляди двеста четиридесет и един лева и деветдесет
стотинки) – главница по договор за потребителски кредит № ./02.12.2010 г., сумата в размер
на 342,17 лева (триста четиридесет и два лева и седемнадесет стотинки) – лихва за периода
от 02.12.2010 г. до 23.09.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
14.10.2014 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 71,68 лева (седемдесет
и един лева и шестдесет и осем стотинки) – платена държавна такса и 426,53 лева
(четиристотин двадесет и шест лева и петдесет и три стотинки) – адвокатско
възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист от 14.10.2014 г. по ч. гр. д. №
782/2014 г. по описа на РС - Радомир и за принудителното събиране на които суми е
образувано изп. дело № ./2014 г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев, с район на действие –
СГС.
ОСЪЖДА З. Ц. Й., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ЖК „А.“, бл. ., ет. ., ап. . и Л.
П. Т., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ЖК „А.“, бл. ., ет. ., ап. . ДА ЗАПЛАТЯТ на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, с ЕИК: , със седалище и адрес на управление: гр. С, р-н „В“, кв. „М.“, „Р.
П. - К.“ №., сграда Матрикс Тауър, ет..сумата от 100,00 лева (сто лева), представляваща
направени разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
6