РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 835
гр. София, 20.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С. П. Г.
като разгледа докладваното от С. П. Г. Наказателно дело частен характер №
20231110200699 по описа за 2023 година
Съдията-докладчик на етапа на подготвителните действия следва да се
съобрази със задължителното за съдилищата Тълкувателно решение
№34/03.08.1990 г. по н.д. № 29/90 г. на ОСНК на ВС.
Съгласно константната съдебна практика, като в този смисъл е и Решение
№ 717 по н.д. №607/2002 г. на III н.о. на ВКС при констатирани недостатъци
на тъжбата, съдът дава срок, в който същите подлежат на отстраняване и ако
тъжителят бездейства, делото може да бъде прекратено. Като горното
решение е актуално и при сега действащия НПК, доколкото съответно
разпоредби на чл.57, ал.1 от НПК /отмен./ и чл.167, ал.2 от НПК/отмен/ са със
същото съдържание като това по сега действащия НПК съотв. нормите на
чл.81, ал.1 и чл.187, ал.2 от НПК.
Предвид което следва да даде 7 - дневен срок, считано от датата на
получаване на съобщението, в който тъжителката да опише фактите по
конкретните обвинения, с които е сезирала съда и описанието следва да е
детайлно и ясно. В частната тъжба е визиран абзац от сигнал, който се
твърди, че е депозиран от лицето М. Т. Л., срещу която се повдига обвинение,
а именно: „…от момента на познанството ни с това семейство, същите
непрекъснато и навсякъде демонстрираха и заявяваха, че са адвокати, че
никой нищо не може да им направи, казваха, че нямаме прокуратура, че
всички съдии и прокурори са подкупни, че делата се печелят в зависимост от
това, кой ще даде повече пари на съдията, което нарушава етичния кодекс на
адвоката и уронва престижа на професията. Парадират, че бащата на С. –
1
Цоньо Цонев има много познати и им урежда делата, познава прокурори и
съдии, на които плащат.“, „Споделяли са, че преди години са злоупотребявали
с наркотични средства, а предвид случилите се събития за нас остава въпроса
и възможността това да продължава и до ден днешен“. Инкриминира се
разгласяване на позорни обстоятелства, чрез следното: „навсякъде съм
демонстрирала и заявявала, че … всички съдии и прокурори са подкупни и че
делата се печелят в зависимост от това, кой ще даде повече пари на съдията“
и „споделяла съм, че преди години съм злоупотребявала с наркотични
вещества“. Също така се инкриминира приписване на престъпления, чрез
следното: „съм плащала на съдии и прокурори за уреждане на дела“ и „съм
злоупотребявала с наркотични вещества, което твърдение включва в себе си и
тяхното държане до извършване на твърдяните злоупотреби“. В частната
тъжба следва да са описани обстоятелствата на престъплението/та, в които се
обвинява лицето, срещу което се подава частната тъжба, със съответни
индивидуализиращи същото характеристики, касаещи време и място на
извършване на същото и по какъв начин е осъществено, също така механизма
на осъществяване на деянието по отношение на сочените твърдения, същото
чрез действие или бездействие се сочи, че е реализирано. Изложеното от
частния тъжител следва да е точно и ясно, с оглед установяване на всички
факти, касаещи обвинението спрямо лицето, срещу което е подадена частната
тъжба и с това на извличане на информация за какво точно
престъпление/престъпления се повдига обвинение. Видно от съдържанието на
частната тъжба е, че за част от инкриминираните изрази се твърди
едновременно осъществяване на престъплението по чл.147, ал.1 от НК в двете
му форми на изпълнително деяние: разгласяване на позорни обстоятелства
и приписване на престъпление. Кое от тях има предвид, че е осъществено с
оглед изложението в частната тъжба: „Споделяли са, че преди години са
злоупотребявали с наркотични средства“, не става ясно, като недопустимо е
инкриминирани изрази да се дописват със собствен субективен прочит на
текста. Не на последно място не следва да има двусмислие относно
твърдяните и възведени в частната тъжба деяния, както е в процесния случай
относно визираното по-горе.
В наказателното право липсва възможност за посочване на един и същи
инкриминиран текст (един и същ факт), който да реализира деянието клевета
в двете му форми, касаещи едно и също словосъчетание на инкриминиран
2
текст. Всяко твърдение, касаещо рамките на повдигнато обвинение,
включително с частната тъжба следва да е точно и ясно, недвусмислено,
изхождайки в процесния случай от посоченото в текста. Поради което с
изложеното: „Споделяли са, че преди години са злоупотребявали с
наркотични средства“ следва да се посочи дали се твърди разгласяване на
позорни обстоятелства или приписване на престъпление.
Съгласно закона и константната съдебна практика задължителна
предпоставка за образуване на наказателното производството, което се
преследва по реда на частното обвинение е частната тъжба да отговаря на
предвиденото в разпоредбата на чл.81 от НПК. Изрично инкриминираните
действия следва да бъдат в обхвата на тези престъпления, които
законодателят е предвидил да се преследват по този ред, а именно в
производства от наказателно частен характер. Действително съдът е този,
който следва в рамките на своята компетентност да предприеме съответните
мерки за разкриване на обективната истина, но предвид изложените факти в
частната тъжба. Като въз основа на тези факти съдът (в този см. е и Решение
№472/16.01.2001 г. по н. д. №424/2001 г. на II н.о. на ВКС) е този, а не
частният тъжител, който определя квалификацията на престъплението.
Съдът не може да се произнася по непредявено с тъжбата обвинение. Рамките
на обвинението ясно и недвусмислено, следва да е очертано с частната тъжба,
съответно с допълнение към нея, в даден от съда срок за това, тъй като не
може да има произнасяне по непредявено обвинение, както и относно
непосочени от частния тъжител факти по него. Вече в хода на съдебното
дирене предявените обвинения подлежат на изясняване и доказване, като в
този смисъл е т.2 на ТР № 34/90 г. на ОСНК на ВС.
За пълнота следва да се посочи, че в частната тъжба не се сочи кога
частната тъжителка е узнала за инкриминираните твърдения и по какъв повод,
което е необходимо, с оглед установяване спазен ли е шестмесечния срок по
чл.81, ал.3 от НПК. Поради което следва да се посочи това обстоятелство от
частната тъжителка също в 7-дневен срок от получаване на съобщението.
Воден от горното
РАЗПОРЕДИ:
3
Дава 7-дневен срок от получаване на съобщение, в който частната
тъжителка да приведе частната си тъжба в съответствие с изискванията на
чл.81, ал.1 от НПК, както и на основание чл.81, ал.3 от НПК да посочи кога е
узнала за инкриминираните твърдения.
При неизпълнение на изискванията на чл.81, ал.1 от НПК и чл.81, ал.3
от НПК, в дадения 7-дневен срок, частната тъжба ще бъде върната и
производството по делото прекратено.
Разпореждането е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4