Решение по дело №643/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 30
Дата: 28 януари 2022 г.
Съдия: Вилиян Георгиев Петров
Дело: 20213001000643
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 3 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. Варна, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев

Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Вилиян Г. Петров Въззивно търговско дело №
20213001000643 по описа за 2021 година
Постъпила е въззивна жалба от ГЮНЮЛ. Г.. Х., действащ чрез своя баща и
законен представител Г.. Х. М. и от ГЬ. Г.. Х., действащ чрез своя баща и
законен представител Г.. Х. М., всички с адрес: с. Н., община К., обл. Шумен,
ул."П." №2, срещу решение № 260051/13.08.2021 г. на Окръжен съд – Шумен
по т.д. №66/2019 г., с което са отхвърлени изцяло предявените от тях искове
срещу ЗД „Бул Инс“ АД гр. София за суми от по 40 000 лева за всеки, заявени
като частичен иск от цял иск в размер на 120 000 лева, представляващи
обезщетение за претърпени болки и страдания от смъртта на дядо им Х. М.
А., настъпила при ПТП на 05.12.2015 г., причинено от К. Ш. Ш. при
управление на „Фолксваген Пасат“ С ДК № РР4919Р в района на RAZ 2048,
км 5+000 между селата К. и Н., като неоснователни. Въззивниците молят с
жалбата и с писмена молба за отмяна на решението и за постановяване на
друго, с което се уважат предявените искове, ведно с присъждане на
разноски, включително адвокатско възнаграждение за двете съдебни
инстанции.
Ответникът - ЗД "Бул Инс" АД - гр.София моли с писмен отговор и в с.з.
чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението, ведно с
1
присъжсане на съдебни разноски за въззивната инстанция.
Съдебният състав на АС Варна-ТО по оплакванията в жалбата и след
преценка на събраните по делото доказателства приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Липсва изключителност в отношенията между внуците - ищци и починалия
им дядо, която да обоснове правото им на обезщетение за неимуществени
вреди. Г.Х. е бил на три години, а Г.Х. - на една година към датата на
станалото ПТП и последвалата от него смърт на дядо им. Те почти не са
познавали дядо си приживе, така че не може да се поддържа, че между тях е
била установена трайна и дълбока емоционална връзка и отношения на
особена близост. Полаганите от дядото грижи, емоционална и материална
подкрепа са обичайните такива в отношенията между дядо и внуци. Водещото
в случая е не какво дядото е правил за внуците си, а тяхното отношение към
него, респективно какви болки и страдания им е коствала неговата
преждевременна смърт. Предвид невръстната им възраст те не са могли да
помнят дядо си, да съзнават загубата му и да чувстват скръб или да изпитват
страдания следствие на смъртта му. Дори да има някакви негативни
изживявания за внуците, те биха били краткотрайни и с нисък интензитет.
Само биологичната връзка не е основание за уважаване на исковете им, като
децата имат свои живи родители, които да се грижат за тях и да бъдат тяхна
опора в живота в емоционално и материално отношение. Не са налице
условията на ТР №1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС по тълк.д. №1/2016 г. и
на ППВС №4/25.05.1961 г. и ППВС №5/24.11.1969 г., предвид което
предявените частични искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Решението в обжалваните му части е правилно и следва да се потвърди,
като въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционния съд на
основание чл.272 - ГПК. Съобразно изхода на спора в полза на ответника се
присъждат съдебни разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция по двата иска в размер общо на 4320 лева, които са доказани като
заплатени в брой, видно от представените два договора за правна защита и
съдействие досежно всяка от двете претенции, и не са прекомерни по размер
с оглед Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
2
възнаграждения.
Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 ГПК съставът на АС
Варна-ТО
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260051/13.08.2021 г. на Окръжен съд –
Шумен по т.д. № 66/2019 г. в обжалваната му част по исковете на ГЮНЮЛ.
Г.. Х., действащ чрез своя баща и законен представител Г.. Х. М., и от ГЬ. Г..
Х., действащ чрез своя баща и законен представител Г.. Х. М., всички от с. Н.,
община К., обл. Шумен.
В останалата му необжалвана част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА ГЮНЮЛ. Г.. Х., ЕГН **********, действащ чрез своя баща и
законен представител Г.. Х. М., ЕГН **********, и ГЬ. Г.. Х., ЕГН
**********, действащ чрез своя баща и законен представител Г.. Х. М., ЕГН
**********, всички с адрес: с. Н., община К., обл. Шумен, ул."П." №2 да
заплатят на ЗД "Бул Инс" АД - гр.София, ЕИК *********, сумата 4320 лева -
съдебни разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, за въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до
страните с касационна жалба пред ВКС на РБ при условията на чл.280, ал.1 -
ГПК.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3