Р Е Ш
Е Н И Е
№ 52
23.02.2017 г. град Стара
Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТРЕТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
На тридесет и първи
януари 2017
година
в открито заседание, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: Н.Г.,
Прокурор: Маргарита Д.,
като разгледа докладваното
от съдията – докладчик МИНЧЕВ гражданско
дело № 79 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е на основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът Й.Л.Я. в исковата молба твърди, че на
18.05.2011 г., Окръжна прокуратура - Сливен внесла обвинителен акт в
Окръжен съд Сливен против ищеца, за това, че на 14.09.2007 г. в гр. Сливен, в
качеството му на длъжностно лице - Кмет на гр. Сливен, съзнателно сключил
неизгодна сделка, като случаят е особено тежък- престъпление по чл. 220, ал. 2,
във вр. с ал.1 от НК. Със същия обвинителен акт било внесено и друго обвинение,
а именно за това, че през м. март и м. април 2009 г. в гр. Сливен, при
условията на продължавано престъпление, направил опит да принуди служител от Данъчната
администрация, да извърши нещо противно на волята му - престъпление по чл.143,
ал.З вр. ал.1, вр. чл.18 ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК. След отвод на всички
наказателни магистрати от Сливенския окръжен съд, ВКС е изпратило делото за
разглеждане в Окръжен съд - Стара Загора. С Присъда № 2 от понеделник 14.01.2013 г. постановена
по НОХД № 433/2011 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, Й.Л. е бил признат
за виновен и по двете от повдигнатите му обвинения. Присъдата била обжалвана
пред Пловдивския апелативен съд, по повод на което е образувано ВНОХД № 88 по
описа на съда за 2013 година. С Присъда № 102/21.05.2013 г, Пловдивският апелативен съд отменил
постановената по - рано присъда на Окръжен съд - Стара Загора в частта и с която Й.Л. е признат за
виновен в по обвинението по чл.220 ал.2 вр. ал.1 от НК, както и в частта в
която същият е признат за виновен за извършено от него престъпление по чл.143,
ал.З вр. ал.1, вр. чл.18 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК, като вместо това е постановил, че признава Й.Л. за невиновен и по двете
повдигнати срещу него обвинения. По протест на Прокуратурата, Присъдата на
Пловдивският апелативен съд била проверена по касационен ред. С Решение №
485/26.06.2014 г. постановено по НД № 1740/2013 г по описа на Върховния
Касационен Съд, решаващия състав, потвърдил окончателно оправдателната присъда
на ПАС. Претърпеният психически натиск, моралният обществен
негативизъм, дезинтеграцията на приятелски връзки, срива на положителната
обществена репутация, формирането на подозрително и дистанцирано отношение на
негови лични привърженици, на спортната общественост, както и препятстването да
заеме съответстващи на популярността му позиции в международни органи и
организации и в крайна сметка и като установен обществено политически резултат
- оттеглянето на доверието от страна на неговите привърженици и избиратели,
довело до загубата на изборите за кмет на населено място, формирало много
значими по размер и значение неимуществени вреди. Ето защо моли съда да осъди
ответника Прокуратурата
на Република България да заплати на ищецът сумата в размер на 543 055,44
лв., представляваща обезщетение за непозволено увреждане чрез незаконни
действия, изразяващи се в обвинение в извършване на престъпление, отстраняване
от длъжността кмет, представляваща сбор от сума възлизаща на 450 000 лева
неимуществени вреди, сумата възлизаща на 7317 лева имуществени вреди,
обезщетение за забава на основание чл. 84, ал. 3 вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД с
начална дата Решение № 485/26.06.2014г, ВКС до датата на завеждане на
настоящата искова молба в размер на 90 555,44 лв., ведно със законната лихва от
датата на завеждане на иска до окончателното плащане, ведно с разноските по
производството и възнаграждение за един адвокат.
Ответникът – Прокуратурата на Република България, чрез ОП Стара Загора
взема становище, че при отчитане интензитета на търпените вреди следва да се
съобрази, че наказателното производство е приключило в разумен срок - около три
години. Спрямо ищеца не е била наложена мярка за неотклонение. Твърденията за
наложената ограничителна мярка - забрана за напускане пределите на страната не
са доказани. Освен това, за да се твърдят вреди от тази мярка, следва ищецът да
докаже, че реално е било възпрепятствано пътуването му извън граница, като му е
отказано такова с нарочен акт на компетентния орган. Не са представени
доказателства, че воденото производство се е отразило върху професионалните
ангажименти на ищеца - а именно, че воденото производство е довело до
препятстване заемане на съответните постове в международни органи и организации
или до отстраняване от тях, както и че именно в резултат на това производство
не е бил преизбран за кмет, тъй като е била срината положителната му обществена
репутация. Освен това, Прокуратурата на РБ не може да носи отговорност за
публикации в печата, които не са във връзка с предоставена с нейно разрешение
или от самата нея информация. При определяне размера на обезщетението, съдът
следва да съобрази, че през същият период от време на ищецът са били повдигнати
обвинения и по други две наказателни производства, поради което трудно биха
могли да се разграничат вредите, търпени от всяко едно от производства. По
отношение на предявената претенция за имуществени вреди сочат, че ищецът не е
конкретизирал от кои действия на прокуратурата е търпял тези вреди, като трябва
да бъде конкретизирана и по размер всяка имуществена вреда. Оспорват
претенцията и по основание е по размер. Твърдят че липсват доказателства за
търпени имуществени вреди. Оспорват претенцията за обезщетението за забава в
размер на 90 555,44 лв., тъй като размерът на лихвата се изчислява към момента
на нейното изплащане. Наред с това оспорват иска за обезщетение за
неимуществени вреди като неоснователен, не почиващ на доказателствата за
причинно – следствена връзка между резултата и увреждането и по размер като
силно завишен. С писмена защита по делото моли съда да намали така изчислените в съдебно-икономическа експертиза
разходи, като недоказани в едната им част и в
случай, че прецени, че иска за имуществени вреди е основателен, моли да се
намали. Моли да се приложи чл. 5 от ЗОДОВ във връзка с исковете за
забавяне и изобщо за неимуществените и имуществените вреди.
Съдът, като обсъди представените по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намери за установено следното:
От събраните по делото доказателства, се
установява, че на 18.05.2011г. в Окръжен съд-гр. Сливен е внесен обвинителен
акт от Окръжна прокуратура Сливен против Й.Л.Я., за това, че на 14.09.2007г. в
гр. Сливен, в качеството му на длъжностно лице - Кмет на гр. Сливен, съзнателно
сключил неизгодна сделка- двустранен договор между Община-гр. Сливен, като
възложител и ГД "Стройинвест" - гр. Сливен представлявано от Георги И.
Славов, като изпълнител на строително-монтажни работи на обект
"Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа в кв. Дружба-Сливен",
въз основа на който Община - гр. Сливен е поела задължение за заплащане на 30%
за допълнителни и непредвидени строително- монтажни работи вместо 10%, и от
това е произлязла значителна вреда за представляваната от него община- гр.
Сливен - в размер на 571 783, 46 лева с ДДС, като случаят е особено тежък-
престъпление по чл. 220 ал. 2, във вр. с ал.1 от НК. В хода на съдебното
следствие това обвинение е изменено като същото е предявено за сумата от 1 054
201, 46 лева.
Със същия обвинителен акт против Й.Л. е внесено и друго
обвинение, а именно за това, че през м. март и м. април 2009г. в гр. Сливен,
при условията на продължавано престъпление, направил опит да принуди служител
от Данъчната администрация - Петко И. Дюлгеров, в качеството му на Директор на
ТД на НАП - гр. Сливен, да извърши нещо противно на волята му - да спре
извършваната ревизия и разпореди възстановяването на поисканата със
справка-декларация за възстановяване на ДДС само с данъчна проверка, без
извършването на ревизия на ГД "Спортпалас"
гр. Сливен, с управител Дияна Лечкова, както и да
укрие издадения ревизионен акт на "Булгейт"
ЕООД – гр. Сливен, с управител Радостин Димитров Русев, като употребил за това
заплаха, че ще направи всичко възможно Петко И. Дюлгеров да бъде уволнен и
злоупотребил с властта си на Кмет на Община Сливен, настоявайки пред Директора
на Национална агенция по приходите за уволнението на Петко
Дюлгеров-престъпление по чл. 143, ал.З вр. ал.1, вр. чл.18 ал.1, вр. чл.26 ал.1
от НК.
С Присъда № 2 от понеделник 14.01.2013 г. постановена по
НОХД № 433/2011 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, Й.Л. е бил признат за
виновен и по двете от повдигнатите му обвинения.
Присъда № 2/ 14.01.2013 г. на Окръжен съд - Стара Загора
е обжалвана пред Пловдивския апелативен съд, по повод на което е образувано
ВМОХД № 88 по описа на съда за 2013 година.
С Присъда № 102/ 2105.2013 г, постановена по ВНОХД №
88/2013, Пловдивският апелативен съд отменя постановената по - рано присъда на
Окръжен съд - Стара Загора в частта и с която Й.Л. е признат за виновен
в по обвинението по чл.220 ал.2 вр. ал.1 от НК, както и в частта в която същият
е признат за виновен за извършено от него престъпление по чл.143, ал.З вр.
ал.1, вр. чл.18 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК, като вместо това е постановил, че признава Й.Л. за невиновен и по двете
повдигнати срещу него обвинения.
По протест на Прокуратурата, Присъдата на Пловдивският
апелативен съд е проверена по касационен ред. С Решение № 485/26.06.2014г.
постановено по НД 1740 по описа на Върховния Касационен Съд за 2013, решаващия
състав, след като е споделил изцяло решаващите изводи на Пловдивският
апелативен съд, е потвърдил окончателно оправдателната Присъда № 102/
21.05.2013г. на ПАС.
От показанията на разпитаният свидетел С.А.Л. се установява, че Д. бил уважителен,
учтив и приветлив човек, който поздравявал винаги. Не създавал конфликти.
Стараел се отношенията да бъдат нормални, колегиални. Имал голямо чувство за
хумор. Хората го уважавали, обичали. Не само заради успехите, които е имал като
спортист, но и като човек и личност. Не пиел. Не пушел. Той не пренасял
проблемите си в къщи. Каквото и да имало си оставало на работното му място. Дошло
й като гръм от ясно небе. Делата вървели доста дълго и тя недоумявала какво се
случва. В нейните очи това изглеждало един огромен фарс, защото едно след друго
се случвало. Той се връщал в къщи и казвал “Имам ново обвинение, имам ново
обвинение”. За нея това дело с нищо не се отличавало от всички останали. В
медиите имало едно заглавие “Л. е осъден”. Много дълго време не давали ход на
емоциите които ги завладявали, но децата били тези които реагирали повече.
Особено малкия им син. Той бил 1ви 2ри клас. Бил обект на подигравки. Като се
прибирал в къщи имало въпроси от рода на “татко престъпник ли е? татко ще отиде
ли в затвора”. Те трябвало да обясняват това. Женени били от 27 години със
здрава, дълбока връзка. Не позволили това да разстройва семейството им, но
всеки един от тях преживявал нещата. И двамата били родени в Сливен. Познавали
града и хората ги познавали. Той започнал да се затваря в себе си. Бил по
раздразнителен, по необщителен. Изгубил доверие в всичко което го заобикаляло. Имали
традиция всеки четвъртък от седмицата да се събират приятели, нейните родители
и неговите родители. Четвъртъците започнали да оредяват. Приятелите, познатите
започнали малко по малко да се отдръпват, при което той също това го преживявал
и до ден днешен му оставило белег. Останал мнителен и не вече толкова отворен
към познанства и приятелства. Много от нещата ги научавали от телевизията,
вестниците или електронните медии. Лично по телевизията в новините чула, че Л.
бил със забрана да напуска страната. Обидно било както за цялото семейство.
Всичко това рефлектирало най-вече на приятелите. Големия им син се притеснявал,
че като бил Л. дали щели да го пуснат на екскурзия в чужбина. Съотборниците на
ищеца го подигравали с “престъпника
дойде”. Тези, които уважавали Д. продължавали да го уважават, защото знаели
много добре той какъв бил. Б.М. веднъж го извикал. Той бил член на една комисия
към УЕФА. Комисията била изключително престижна. Това биле хора които от цяла
Европа, конкретно спортисти, футболисти си избирали достойни играчи, които
оглавявали една специална комисия. Обадил и се един немски журналист, който
искал да се коментира в немски вестник “кмета престъпник” за Л.. Той бил
интересен за Германия по простата причина, че е играл там. Тогава се обадил Б.М.
и казал, че понеже имало много публикации и имало тревожност около неговото име
в тази комисия и се стигнало до предложение да се замрази членството на Д.,
т.е. той бил недостоен в момента да заема тази длъжност. Това също било много
оскърбително. Нямало присъда въз основа на която да се каже, че този човек е
престъпник. За нея лично това довело до отчуждение от много познати и непознати
и трудна общителност. Той трябвало да обяснява на всичките си роднини и
приятели, че бил невинен и това много го наранило.
От показанията на разпитаният свидетел Е.Д.Х. се установява, че от пролетта
на 2004г. започнала работа в Общината като юрисконсулт. Й.Л. бил неин
работодател и кмет на Общината. В периода 2004г. – 2011г. била юрист на
Общината. В периода края на 2009 г. началото на 2010г. започнала една офанзива
срещу кмета. Започнали статии в местните вестници, след това започнали
Прокуратурата да пускат постановления. Образували съответно досъдебно
производство. А през този период до 2009г. имали масово проверки. От края на
2007г. до 2011г. паралелно с прокурорските обвинения, вървели и проверки от
сметна палата, от АДФИ. Непрекъснато се сменяли от различни градове пращали по
повод на тяхната дейност като Община и респективно неговата като кмет. Той като
един спортист с много силна психика запазил самообладание на духа, поне пред тях.
Видимо нямал притеснения. Не имали притеснения и някакви сериозни нарушения,
защото проверката не потвърдила наличието на такива. Масираната атака, която се
получила 2010г., идвали с полиция. Бопаджиите били изпратили екип. Обявили ги
за организирана престъпна група. Отстранили го от длъжност. Последствие и
двамата били обвиняеми, с още едно лице изпълняващо строителен надзор. Било
доста напрегнато и изнервящо, защото не можели да си вършат пряко работата от
непрекъснатите проверки и разпити. Привиквали ги в полицията. Както имало много
хора, които търсели помощ и съдействие при извършване на работа така и започнали
да се оттеглят хората около него, вследствие на всичко което се изписало и се
изговорило. В Общината се правели предположения, различни твърдения. Част от
общинския съвет също при работата която имала с тях като служител, една част
стояли твърдо зад него, че всичките му действия били правилни и
законосъобразни, другите били против. Било много напрегнато. Той запазил
самообладание, но само той си знаел какво му е било вътрешно. Това се отразило
на неговата репутация и авторитет. Понеже общувала и с колеги и извън Общината,
с граждани които идвали по различни поводи, създало се усещането, че той бил
престъпник преди още да бъде излязло крайно решение, крайно становище на съда.
Приписвали му какви ли не нарушения и престъпления. За нея доброто му име като
човек и виден спортист било нарушено от цялата тази ситуация създадена в този
период. Той кандидатствал за трети мандат за кмет. Бил подкрепен от ГЕРБ. Твърдял,
че по този начин щял да докаже правилните си действия, т.е. хората щели да
разберат как стояли нещата. Ако не течала тази процедура и не били тези писания
във вестниците, той щял да бъде избран за трети мандат кмет.
По делото са приети писмени доказателства Удостоверение от Общинска
избирателна комисия Община Сливен, Област Сливен от 07.11.2013г.; Удостоверение
от Общинска избирателна комисия Община Сливен, Област Сливен от 11.03.2015г.;
Удостоверение за избран кмет на Община Сливен от 09.11.2007г.; Акт за встъпване
в длъжност от 09.11.2007г..
По делото е прието и Удостоверение от Български футболен съюз от
08.06.2016г. във връзка с твърдението в ИМ, че осъждането на Й.Л. е довело до замразяване
членството на ищеца и извадки от медийни публикации във връзка с твърденията в
ИМ, че осъждането на Л. е широко отразено в
българските и чуждестранни медии.
От заключението на изслушаната и приета съдебно счетоводна
експертиза се установява, че във връзка с участието на ищеца и процесуалния
му представител в наказателните
производства, че общо реализираните транспортни разходи възлизат на сума в
размер на 3 007, 98лв.; Процесуалното представителство на ищеца във връзка със
защитата му по всичките дела би следвало да възлиза на сума в размер на: 3
080,00лв. Евентуално и сума в размер на 1 230,00 лв. за реализирани 15 бр.
/петнадесет/ нощувки, при средна цена - 82, 00лв. за единична стая.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
При съобразяване
на така посоченото по-горе, се налага извода, че в конкретния случай са налице
предпоставките за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на Република
България, тъй като именно тя е повдигнала и поддържала обвиненията против ищеца
и под неин надзор е извършено разследването. Основанието за ангажиране на отговорността
по чл.2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ е обективният факт, че спрямо лицето е било
повдигнато обвинение за извършване на престъпление по Наказателния кодекс, а
впоследствие същото с влязла в сила присъда е оправдано. Цитираната разпоредба
предвижда обективна отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане
и поддържане на обвинение в извършване на престъпление. Действията по повдигане
и поддържане на обвинението се считат за незаконни, ако лицето бъде оправдано.
След като има незаконни действия на правозащитни органи, то налице е и
предпоставката на разглеждания закон за отговорността на държавата за вредите,
които са произлезли от тях за ищцовата страна. Съдът счита, че при тези
фактически данни е осъществен фактическият състав на отговорността на държавата
за дейността на правозащитните й органи, визиран в чл.2 ал.1 т. 3 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на граждани от
органите на прокуратурата от незаконно обвинение в извършване на престъпление,
за което ищеца е оправдан.
От събраните
и ангажирани по делото доказателства, съдът намира, че се установява и факта на
причинени на ищеца неимуществени вреди. Неимуществената вреда представлява
сериозно засягане на личността и достойнството на едно лице, изразява се в търпенето
на болки и преживявания от негова страна. Обезщетение
се дължи за всички преки и непосредствени вреди от увреждането.
В
тази връзка твърдяната вреда – неизбиране на ищеца за кмет за трети мандат
съдът намира, че тази вреда не може да се прецени като пряка и непосредствена
последица от повдигнатото и поддържано обвинение. Представеното удостоверение
от ОИК не може да бъде преценено като доказателство в този смисъл, а установява
само броя на действителните гласове за ищеца, като кандидат за кмет. Съдът обаче намира, че конкретното
обвинение се е отразило на имиджа на ищеца, като кандидат за кмет. Воденото
наказателно производство (производства) са повлияли и на отношението на
гражданите на град Сливен, които са се съмнявали във виновността на ищеца,
имали негативно отношение към него заради водените производства. От показанията
на разпитаните свидетели се установява, че публикациите в пресата се отразили
негативно на отношенията на ищеца с близки, граждани и работещи в общината.
Конкретното
наказателно производство срещу ищеца е продължило в рамките на три години до
влизане в сила на оправдателната присъда. Доказа
се от събраните доказателства, че като пряка и непосредствена последица от воденото разследване по
отношение на ищеца и съдебната фаза на производството, той е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в обществен негативизъм и формиране в
обществото на подозрително и дистанцирано отношение както на лица, които са го
познавали, така и общо, като обществени нагласи. Било е засегнато доброто му
име и накърнено достойнството му. Широкото разгласяване в средствата за масова
информация, в български и чужди сайтове, на воденото наказателно производство е
довело до това ищецът да претърпи повече вреди, тъй като неограничен кръг от
хора са узнали за обвиняването на ищеца в престъпление.
От
съвкупната преценка на събраните доказателства, най-вече изслушаните
свидетелски показания, се установява че тези неимуществени вреди не са само
резултат от конкретното наказателно производство, но и резултат и от останалите
водени по отношение на ищеца наказателни производства. Вредите от конкретното
дело не могат да бъдат точно отделени от останалите вреди от другите
производства, но това не означава, че те не са търпени. В резултат на воденото
производство ищецът е ограничил приятелските си контакти и част от неговите
приятели са формирали подозрително и дистанцирано отношение към него. Този факт е доказан от събраните
гласни доказателства, с които се установява, че по време на наказателното
преследване приятелите му са ограничили контактите си с него. Касае се за
неимуществена вреда, изразяваща се в ограничаване на обичайните контакти на
ищеца и злепоставянето му пред неговия приятелски кръг. В тесния му семеен
кръг отношенията не са се влошили, но близките му също са били
злепоставени.
По отношение на твърдените от ищеца неимуществени
вреди от препятстване същия да заеме постове в международни спортни органи и
организации съдът е приел като доказателство Удостоверение от
Български футболен съюз от 08.06.2016 г., видно от което членството му в УЕФА е
било замразено за неопределено време. Неимуществената вреда представлява сериозно засягане на личността и
достойнството на едно лице, изразява се в търпенето на болки и преживявания от
негова страна. При съобразяване на конкретната личност, която е засегната,
начинът, по който тя е преживяла случилите се събития и отраженията, които те
са оказали върху нея и при съобразяване преди всичко на разпоредбата на чл.52
от ЗЗД, съдът намира, че за описаните по-горе действия на ответната по делото
страна на ищеца се следва обезщетение в размер на 50 000 лв. от посоченото
по-горе незаконно повдигане на обвинение. Последното има за цел да репарира
накърняването на лични права и интереси, а справедливото обезщетяване, каквото
изисква чл. 52 от ЗЗД на всички неимуществени вреди, означава да се определи
точен паричен еквивалент на негативните преживявания и психическото им
отражение върху увреденото лице. Определената сума пари в най-пълна степен
следва да компенсира вредите. Те са били причинени и са настъпили в определен
предходен момент, което обстоятелство следва да се вземе предвид, а съдът
определя парично обезщетение за тях сега, при постановяване на съдебното
решение. Тъй като при определянето на техния размер съдът е длъжен да отчете
всички фактори, които са оказали влияние в тази насока следва да се съобрази
факта на продължителността на негативното засягане на правата на личността –
близо три години. От житейска гледна точка, нормално е през този период от
време, а именно ищецът да е изпитвал притеснения от обстоятелството, че е бил
привлечен като обвиняем за деяния, които не е извършил, несигурност от това по
какъв начин ще приключат образуваните против него производства. Естествено е и
чрез това да е засегната неговата чест и достойнство, тъй като всяко обвинение
в извършване на престъпление неизбежно засяга тези ценности. В случая следва да
се отбележи, че незаконното обвинение се е отразило негативно на общественото
положение на ищеца. Същия е емблематична фигура в българският
спорт. Водените производства, включително и
настоящото се отразили на отношението на неговите близки и приятели, които
постепенно се отдръпнали от него, престанали събиранията на семейството. Това
го променило, огорчило, отношението на хората го разочаровало. Възражението на ответника, че не следва да отговаря за медийните
публикации, съдът намира за неоснователно. В случая отзвукът в медиите и
широкото медийно отразяването на повдигнатите обвинения спрямо ищеца се дължат
активното участие на Прокуратурата на РБългария, чрез
ОП на Сливен Пламен Стефанов и като такава отразявана във местни, национални
медии, български и чужди сайтове. Посочените размери на обезщетението съдът
определи, като съобрази, че по делото е безспорно установено, че в резултат на
това са пострадали силно и изключително сериозно името и авторитета му,
стигнало се е до изолирането му от обществото и от професионалната среда. Справедливото
обезщетяване на вредите е свързано с преценка на конкретно, обективно
настъпилите обстоятелства и в този смисъл следва да се вземе предвид, че в
резултат на незаконните обвинения както професионалния, обществения и личния му живот са се променени
безвъзвратно, в какъвто смисъл са наведените в исковата молба твърдения.
По така
изложените съображения съдът счита, че така предявената претенция е частично
основателна до размера на 50 000 лева, като в останалата част до общо
претендирания размер от 450 000 лева, съответно същата следва да бъде
отхвърлена. Размерът на обезщетението за неиумеществени
вреди следва да бъде определен към момента на възникване на основание за
обезщетяване и съобразно принципа на справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД.
Началният момент, към който възниква отговорността в случая е датата на влизане
в сила на оправдателната присъда срещу ищеца - 26.06.2014 г..
Обезщетението се дължи със законна лихва, считано от момента, в който възниква
отговорността по ЗОДОВ – 26.06.2014
г..
Предявеният
иск за присъждане на имуществени вреди от незаконното обвинение е основателен и
доказан до претендирания размер от 7317 лв. и следва да бъде уважен, като в
случая съдът възприема изцяло заключението на съдебно счетоводната експертиза,
като неоспорена от страните. Налице
е причинно - следствена връзка между извършените разходи за пътуването на ищеца
и неговия повереник за съдебните заседания в други градове и воденото
наказателно производство. Сумата следва да бъде присъдена, ведно със законната
лихва за забава, считано от 26.06.2014 г. до окончателното й заплащане. По
отношение на направеното възражение на представителя на ОП Стара Загора за
прилагане на чл. 5 от ЗОДОВ съдът намира, че следва да го остави без
разглеждане, тъй като е направено едва в пледоариите по същество, а не в срока
по чл. 133 от ГПК.
По
отношение на разноските: ищецът е
направил разноски, както следва: държавна такса 10 лв.; 150 лв. възнаграждение
за вещо лице и 9391 лв. адвокатско възнаграждение, като съобразно правилото на
чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ с частичното уважаване на иска му, ответникът следва да
бъде осъден да му заплати изцяло разноските за внесена за производството ДТ от
10 лв. и 150 лв., възнаграждение за вещо лице. По направеното от ОП Стара
Загора възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца съдът
намира следното: Видно от представеният по
делото списък за разноски по чл. 80 от ГПК и пълномощно към него, от ищеца е
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 9 391 лв., което
означава, че е съобразен с разпоредбите чл. 7, ал. 2, т. 5 на действащата
Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Адвокатския хонорар следва да бъде присъден съразмерно на уважената част
от иска, в случая - 1033 лв. или разноски в общ размер на 1193 лв..
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – СОФИЯ, да
заплати на Й.Л.Я., ЕГН **********,***, „************" 10, № 5, на основание чл. 2, т. 3, от ЗОДОВ, обезщетение в размер на 50 000
лв. /петдесет хиляди лева/ за причинени му неимуществени вреди – преживени
тежки душевни болки и морални страдания от незаконно повдигнато обвинение, по
което е образувано НОХД № 433/2011 г. по описа на ОС Стара Загора, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 26.06.2014 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния претендиран размер от 450 000 лв., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – СОФИЯ, да
заплати на Й.Л.Я., ЕГН **********,***, „***********" 10, № 5, на основание чл. 2, т. 3, от ЗОДОВ, сумата в размер на 7317 лв. /седем
хиляди триста и седемнадесет лева/ за причинени му имуществени вреди от
незаконно повдигнато обвинение, по което е образувано НОХД № 433/2011 г. по описа на ОС Стара Загора, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 26.06.2014 г., до окончателното и заплащане, както и
направените по делото разноски в размер на 1193 лв. /хиляда сто деветдесет и
три лева/.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на всяка от страните с
въззивна жалба чрез Окръжен съд Стара Загора пред Апелативен съд гр. Пловдив.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :…………………..