№ 1500
гр. Варна, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Р. Методиева
при участието на секретаря Силвия М. Илиева
като разгледа докладваното от Р. Методиева Административно наказателно
дело № 20243110200895 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на „В.С.“ ООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление в гр.
Варна, подадена чрез представляващия К.М., против НП № 03-
2300844/20.09.2023год. на директора на Дирекция " Инспекция по труда"
гр.Варна, с което на ЮЛ е било наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 3000лв. на основание чл. 414, ал.3 от КТ
за нарушаване нормата на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 и чл. 61, ал.1 от КТ.
В жалбата си въззивникът навежда доводи както за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, така и за нарушение на
материалния закон. Сочи, че били нарушени нормите на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН при съставяне на АУАН и НП, а именно липсвало точно описание на
нарушението и обстоятелствата при които то било извършено, не било ясно и
точно коя норма била нарушена, тъй като били посочени няколко разпоредби.
Твърди, че при посочване на повече на две нарушени разпоредби можело да се
направи извод, че били извършени две нарушения, а в случая било наложено
само едно наказание. Сочи че в НП липсвали мотиви досежно размера на
наложеното наказание. Оспорва констатациите изложени в АУАН и НП като
твърди, че лицето В. И. К. не е извършвало трудова дейност за която е
следвало да има сключен трудов договор. Моли НП да бъде отменено, а в
условията на евентуалност да бъде изменено като бъде намален размера на
наложеното наказание до минималния предвиден в закона.
В съдебното производство въззивното дружество се представлява от
1
надлежно упълномощен процесуален представител, който във фазата по
същество моли НП да бъде отменено излагайки доводи както за допуснати
нарушения на процесуалните правила така и за недоказаност на
административнонаказателното обвинение. Отправя искане за присъждане на
направените по делото разноски.
За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на с.з. не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
На 25.08.2023год., около 10:30ч., свидетелите Е. Н. и З. П., и двамата
инспектори в дирекция „ИТ“ Варна извършили проверка на строителен обект
- „жилищен комплекс – „Инфинити Хоумс“, находящ се в УПИ ІІ-2, кв. 24, по
плана на р-н „Вл.Варненчик“, м-ст „Кьор Бунар“, ПИ 10135.4018.24, с.о.
„Ментеше“. На място проверяващите заварили трима работници, които зидали
на един от етажите на строежа. Един от работниците бил св. В. К.. На тримата
работници били раздадени за попълване декларации по чл. 402 от КТ досежно
трудовите си правоотношения. Св. К. сам попълнил своята декларация в която
посочил, че работи за въззивното дружество от същата дата 25.08.2023год.
като зидар, с работно време от 08:00ч. до 15:00ч., че има сключен ТД и
договорено трудово възнаграждение в размер на 780лв., че почива събота и
неделя и два пъти по 15м. в рамките на работния ден. Посочил също така, че
не е получил копие от заверено уведомление и екземпляр от сключения ТД.
Чрез един от работниците проверяващите успели да се свържат с управителя
на въззивното дружество, който пристигнал на място. На същия била връчена
призовка по чл. 45 от АПК, в която била определена дата за явяване и
представяне на документи нужни за извършване на проверката.
В последствие в хода на документалната проверка управителят на
въззивното дружество дал писмени обяснения, че лицата които са били на
строителния обект на 25.08.2023год. не са работници на „В.С.“ ООД.
При тези факти било прието, че въззивното дружество като работодател
е извършило нарушение на трудовото законодателство и на 30.08.2023год. св.
Н. съставил срещу него АУАН № 03-2300844 за това, че като работодател на
25.08.2023год. е допуснало до работа лицето В. И. К. да престира труд в
негова полза, с определено работно време от 08:00ч до 15:00ч. с уговорено
трудово възнаграждение в размер на 780лв. и определено работно място –
строителен обект – „жилищен комплекс – „Инфинити Хоумс“ находящ се в
УПИ ІІ-2, кв.24, по плана на р-н „Вл.Варненчик“, м. „Кьор Бунар“, ПИ
10135.4018.24, СО „Ментеше“ гр.Варна, изпълнявайки трудовите функции на
„зидар“, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по
трудовото правоотношение. Нарушението било квалифицирано като такова по
чл. 62, ал.1 вр. чл. 1, ал.2 и чл. 61, ал.1 от КТ.
2
Актът бил предявен и връчен на представляващия въззивното
дружество който го подписал вписвайки, че не е съгласен.
В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения срещу АУАН не били
подадени и на 20.09.2023год., въз основа на него, директора на дирекция „ИТ“
Варна издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации
изложени в него, приел е, че въззивното дружество като работодател е
нарушило разпоредбата на чл. 62, ал.1 вр. чл. 1, ал.2 и чл. 61, ал.1 от КТ и на
основание чл. 414, ал.3 от КТ му наложил адм. наказание имуществена
санкция в размер на 3000лв.
Като свидетели в хода на съдебното производство са разпитани
актосъставителят Е. Н. и свидетеля по акта З. П., които в показанията си
възпроизвеждат възприятията си от извършената проверка с нужната
конкретика. Сочат, че на обекта на проверката са установили три лица които
извършвали зидария на един от етажите, едно от които бил св. В. К., че им
раздали декларации, че своята декларация В. К. собственоръчно посочил, че
работодател му е въззивното дружество, посочил работно време работно
място, трудово възнаграждение. Заявяват, че за св. К. не бил представен
трудов договор.
Като свидетели в хода на съдебното следствие показания е дали още В.
К. и К. С.. В показанията си св. К. сочи, че бил заведен на строителния обект
от негов приятел К. който го оставил там, че той се качил на обекта да го види
и когато дошли проверяващите (две млади момчета) бил сам на стоежа,
нямало никой друг. Сочи, че когато момчетата го питали какво прави там той
им казал че си търси работа. При предявяване на декларацията по чл. 402 от
КТ приложена към АНП потвърждава, че той я е попълнил сам без някой да
му казва нещо, че е бил назначен на 780лв., че бил облечен по-работно.
В показанията си пред съда св. С. сочи, че той е завел К. на строителния
обект, но си заминал тъй като работел на друг обект.
Като писмени доказателства към АНП са приложени освен АУАН,
Протокол за извършена проверка № ПР2332261/30.08.2023год.;
идентификационна карта; писмени обяснения от Камен Свиленов Михайлов –
управител на „В.С.“ ООД; писмени обяснения от Ангел Стоянов Йорданов;
Договор за изпълнение на СМР от 22.07.2022год. сключен между „ГИК
ИНЕЖЕНЕРИНГ БГ“ ЕООД и „ КиМ ТРАНСПОРТ ГРУП“ ЕООД; обяснения
от „ГИК ИНЕЖЕНЕРИНГ БГ“ ЕООД; Разрешение за строеж №
42/24.03.2022год.; Договор за строителство; призовка по чл. 45 от АПК;
идентификационна карта; Заповед № 3-0864/17.10.2022год. на изпълнителния
директор на ИА „ГИТ“ както и Заповед № ЧР-143/19.02.2024год. на главния
секретар на ИА „ГИТ“.
Допълнително в хода на съдебното следствие като писмени
доказателства са приобщени Заповед № ЧР 672/08.09.2023г. на Главния
секретар на „Главна инспекция по труда“; годишна данъчна декларация по чл.
92 от ЗКПО за 2023 г. на „В.С.“ ООД вх. № 0300И1517450/23.05.2024г.,
3
договор за оказване на правна помощ и съдействие от 10.07.2024 г. между
„В.С.“ ООД и „Еднолично адвокатско дружество И. Т.“ АК – Варна, разписка
за платено възнаграждение в размер на 600 лева от 10.07.2024г.; декларация по
чл. 402 от КТ, изходяща от К. Ж. С. и справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № 03388233112243/23.08.2023г. за
лицето К. Ж. С..
Показанията на свидетелите Н., П. и С. съдът кредитира изцяло, тъй
като са последователни, логични и взаимнодопълващи се, кореспондират
помежду си и с останалите писмени и гласни доказателства.
Съдът кредитира и показанията на К. изключая частта в която сочи, че е
бил сам на обекта, когато са дошли проверяващите и им казал, че си търси
работа тъй като показанията му в тази им част се опровергават по категоричен
начин от показанията на свидетелите Н.и и П., както и от съдържанието на
изготвената собственоръчно от св. К. декларация по чл. 402 от КТ.
Приложените поделото писмени доказателства се кредитират от съда,
тъй като липсват доказателства, които да ги оборват.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава чрез
събраните и изготвени по установения ред доказателства и доказателствени
средства, а именно – от показанията на свидетелите Н., П., С. и отчасти на
показанията на К., дадени в с.з., АУАН, протокол за проверка и от приети по
делото и кредитирани от съда писмени доказателства.
Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и
предвид императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради
което и е приета от съда за разглеждане. Разгледана по същество съдът счете
жалбата за основателна, макар и не по мотивите изложени в нея.
НП е издадено от лице, което не разполага с адм.наказателна
компетентност да издава НП за нарушения по КТ.
Съгласно нормата на чл. 416, ал. 5 от КТ наказателните постановления
се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от
оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената
принадлежност на актосъставителите. В материалите по
административнонаказателната преписка (АНП) се съдържа Заповед № 3-
0864/17.10.2022год. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда" /ръководител на органа по чл. 399 от КТ/, видно
от която с нея на директорите на дирекции "Инспекция по труда" са
предоставени правомощия по издаване на наказателни постановления по
актове, съставени от инспектори и от лица от съответната Дирекция "ИТ" (т.6
4
от Заповедта).
Видно от съдържанието ревизираното НП негов издател е П. М. М.,
изпълняваща длъжността Директор на Дирекция "Инспекция по труда" Варна,
съгласно Заповед № ЧР-672/08.09.2023год.. Посочената заповед също се
съдържа в материалите по делото и видно от същата с нея Г. М. - Главен
секретар на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", на основание
чл. 84 от Закона за държавния служител, е възложила по време на отсъствието
на И. Асенов И. – Директор на Д "ИТ" със седалище Варна за периода от
11.09.2023г. до 09.10.2023год., всички служебни задължения на длъжността
директор на Д "ИТ" със седалище Варна да се изпълняват от П. М. М. – ст.
инспектор в отдел АИПО, Д „ИТ“ със седалище Варна.
Съгласно чл. 84, ал. 1 от Закона за държавния служител ЗДС) при
отсъствие на държавен служител изпълнението на служебните задължения се
осъществява от непосредствения ръководител или от друг държавен служител
от състава на съответната администрация. Според чл. 84, ал. 2 от ЗДС
заповедта за заместване се издава от органа по назначаването въз основа на
искане от непосредствения ръководител. Анализът на цитираните разпоредби
сочи, че компетентност да издаде заповед за заместване при отсъствие на
държавен служител, какъвто няма спор, че е директорът на дирекция
"Инспекция по труда" Варна, е органът по неговото назначаване. Орган по
назначаване на държавните служители в Изпълнителна агенция "Главна
инспекция по труда", в т. ч. и на директора на дирекция "Инспекция по труда"
Варна, е изпълнителният директор на Агенцията – аргумент от чл. 5, ал. 2, т.
13 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция
по труда". Следователно при отсъствие на държавен служител от структурата
на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" компетентен да издаде
заповед за неговото заместване по чл. 84, ал. 2 от ЗДС е Изпълнителният
директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". Нещо
повече, по отношение на служителите, заемащи длъжност "директор на
дирекция "Инспекция по труда", в Устройствения правилник на Изпълнителна
агенция "Главна инспекция по труда" е налице изрична правна норма (чл. 20,
ал. 3), регламентираща, че при отсъствие на директора на дирекция
"Инспекция по труда" неговите функции се изпълняват от определено от
изпълнителния директор длъжностно лице за всеки отделен случай.
Цитираната по-горе норма е императивна и не предвижда делегиране на това
правомощие от изпълнителния директор на друг служител от състава
Агенцията.
Налага се извод, че оправомощаването на П. М. – ст. инспектор в отдел
АИПО в Д „ИТ“ Варна, да изпълнява всички служебни задължения на
Директора на Дирекция "Инспекция по труда" Варна, в т. ч. да издава НП по
актове, съставени от инспектори на Д "ИТ", по време на неговото отсъствие, е
извършено от некомпетентен орган – главния секретар на Изпълнителна
агенция "Главна инспекция по труда". Това на свой ред сочи, че и атакуваното
НП, е издадено от некомпетентен орган, което обуславя и неговата
5
незаконосъобразност.
С оглед липсата на предвидена законова възможност за делегиране на
правомощията по чл. 84 от Закона за държавния служител за определяне на
заместник на директора на дирекция "Инспекция по труда" при негово
отсъствие, от лице различно от органа по назначаването, който е
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда", на друг служител от състава на изпълнителната агенция, което следва
и от разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от Устройствения правилник на
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" е ирелевантно дали е
налице упълномощаване от страна на органа по назначаването –
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда" на главния секретар на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда" да издава заповед за заместване на Директора на Дирекция "Инспекция
по труда" Варна, тъй като липсва възможност за такова делегиране на права.
Същият извод следва и от разпоредбата на чл. 47, ал. 2, вр. ал. 1, б. "а"
ЗАНН, съгласно която ръководителите по буква "а" - ръководителите на
ведомствата и организациите, областните управители и кметовете на
общините, на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове
или да контролират тяхното изпълнение, могат да възлагат правата си на
наказващи органи на определени от тях длъжностни лица, когато това е
предвидено в съответния закон, указ или постановление на Министерския
съвет.
В настоящия случай видно от Устройствения правилник на
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" именно Изпълнителният
директор осъществява функциите на административнонаказващ орган и той,
съгласно чл. 47, ал. 2 от ЗАНН може да възлага правата си на определено от
него длъжностно лице, когато това е предвидено в съответния закон, указ.
Това процесуално нарушение само по себе си е абсолютно и води до
безапелационна отмяна на атакуваното НП без изобщо да се обсъжда
правилно ли е бил приложен материалния закон или не.
За пълнота на мотивите обаче съдът намира за нужно да отбележи, че не
споделя наведените в жалбата възражение за отмяна на НП, а именно за
допуснати съществени процесуални нарушения състоящи се в липса на пълно,
точно и ясно описание на нарушението, неяснота досежно нарушената
законова норма, налагане на едно наказание за няколко нарушения, както и за
нарушение на материалния закон.
Според настоящия съд АУАН и НП съдържат формалните реквизити
предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Макар и твърде лаконични
фактическите обстановки на акта и НП съдържат обстоятелства и факти,
които в достатъчна степен описват вмененото на въззивника нарушение от
обективна страна. Посочени са дата и място на извършеното нарушение,
обстоятелствата при които е извършено, както и нарушените законови норми
като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. В
6
тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че ясно и недвусмислено в
НП е посочено, че е нарушена нормата на чл. 62, ал.1 във вр. още две
разпоредби, които са с указателен характер. За каквото и да било неяснота и
дума не може да става. Отделен е въпроса че защитата се осъществява срещу
фактите, а не срещу правната им квалификация.
От друга страна събраните по делото доказателства сочат на извод, че
въззивното дружество е извършило нарушението за което му е повдигнато
обвинение.
С НП на въззивника е наложено адм. наказание за нарушаване
разпоредбата на чл. 62, ал.1, вр. чл. 1, ал.2 и чл. 61, ал.1 от КТ за това, че на
25.08.2023год. като работодател допуснал до работа В. И. К. да престира труд
в негова полза с определено работно време, работно място, уговорено трудово
възнаграждение в размер на 780лв., без да е сключен трудов договор в
писмена форма.
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения.
Съгласно разпоредбата на чл. чл.61, ал.1 от КТ преди постъпване на
работа между работника и работодателя да има сключен трудов договор.
Съгласно чл.62, ал.1 от КТ трудовия договор трябва да бъде сключен в
писмена форма.
Съдът приема за доказано от обективна страна това, че между В. И. К. и
въззивното дружество е имало трудово правоотношение. В тази насока са
показанията на свидетелите Н., П. и К., както и приложената към АНП
декларация по чл. 402 от КТ. От тях се установява, че К. е полагал труд в полза
на въззивното дружество към момента на проверката (зидал е) като между
страните е имало договорено трудово възнаграждение, договорено работно
време и договорена почивка в това число и такава в рамките на работния ден.
С оглед на всичко изложено по-горе и приемайки, че в хода на
адм.наказателното производство е било допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила съдът счете, че атакуваното НП следва да бъде
отменено.
По разноските.
Искане за присъждане на разноски е направено единствено от
въззивника.
При този изход на спора искането на последния за присъждане на
разноски съдът счете, то се явява основателно, поради което и такива следва
да му се присъдят съгласно чл. 63д, ал.1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.1 от НПК. В
случая въззивникът е представил доказателства за направени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 600лв. (договор за правна защита и
съдействие, и разписка за получена сума), която сума при липса на
възражение за прекомерност следва да му бъде присъдена в пълен размер.
7
Отделен е въпроса, че посочената сума е равна на минималния размер на
адвокатско възнаграждение определен в Наредба № от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за този вид дела.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН Варненският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 03-2300844/20.09.2023год. на Директора на Дирекция
“Инспекция по труда” - Варна, с което за нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с
чл.1 ал.2 и чл. 61, ал.1 от КТ на основание чл.414 ал.3 от КТ на „В.С.“ ООД
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Варна, кв. „Вл.Варненчик“
бл. 401, вх. 17, ет.3 ап. 285, е било наложено административно наказание
“Имуществена санкция” в размер на 3000лв.
ОСЪЖДА Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда“. да
заплати на „В.С.“ ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, кв. „Вл.Варненчик“ бл. 401, вх. 17, ет.3 ап. 285 сума в размер на
600лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8