Решение по дело №240/2024 на Административен съд - Шумен

Производство по чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания(ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс(АПК), образувано въз основа на касационна жалба от М. Е. М. от [населено място], обл.Разград с [ЕГН] срещу Решение № 172/13.05.2024г., постановено по АНД № 594/2024г. по описа на Районен съд- Шумен.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че действително на посочената в НП дата и място в [населено място] в близост до пешеходна пътека жалбоподателят е управлявал МПС, но като водач е бил в ситуация да спре или да продължи движенето си, като за пешеходецът е нямало никаква опасност, понеже е бил на голямо разстояние. Отправя се искане за отмяна на атакуваното решение и потвърденото с него НП. В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично и не изпраща представител.

За ответника по касация- Началник на сектор ПП към ОД на МВР-[населено място], редовно призован, се явява упълномощен процесуален представител- главен юрисконсулт С., която моли жалбата да бъде отхвърлена и да бъдат присъдени разноски.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, но неоснователна, като постановеното решение е правилно.

Съдът, като съобрази депозираната касационна жалба, намира същата за процесуално допустима, като надлежно и своевременно подадена, в срока по чл.211 ал.1 от АПК и от лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, а разгледана по същество за неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на касационното обжалване е Наказателно постановление 23-0869-003475 от 01.02.2024г., издадено от Началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР– [населено място], с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 183 ал.5 т.2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв. за нарушение на чл.119 ал.1 от ЗДвП и са отнети 10 контролни точки на основание Наредба №Із-2539/17.12.2012г. на МВР.

От приетите по делото доказателства, съдът установил от фактическата страна, че на 04.12.2023г., около 16:30 часа, в [населено място], на [улица], в посока към [улица], жалбоподателят управлявал лек автомобил “Мерцедес Ц 320 ЦДИ”, с рег. № [рег. номер]. Водачът не пропуснал пресичащ пешеходец на сигнализираната пешеходна пътека с пътна маркировка М 8.1 и пътен знак Д 17. Служители на ОД на МВР Шумен, възприели нарушението на място и извършили проверка на водача М.М., като съставили АУАН серия GA № 1124826 от 04.12.2023г., в който като нарушена е посочена разпоредбата на чл.119 ал.1 от ЗДВП. Актът бил връчен на нарушителя без възражения по него, като в срока по чл.44 от ЗАНН, не постъпили допълнителни такива. Въз основа на така съставения акт и материалите в административно-наказателната преписка било издадено процесното Наказателно Постановление, с което водачът бил санкциониран.

При така установеното деяние от фактическа страна, съдът формирал правен извод за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в процедурата по издаване на НП, водещи до неговата отмяна и за доказаност на нарушението от обективна и субективна страна. В пределите на касационната проверка по чл.218 ал.2 от АПК и с оглед релевираното в жалбата касационно основание, съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба.

Настоящият съдебен състав споделя, установената от съда фактическа обстановка, за която са били събрани всички относими доказателства, като са разпитани свидетели и изискани справки от Община Шумен за пътната сигнализация на процесния участък. В решението си съдът е направил обстоен и аргументиран анализ на доказателствения материал, като е обсъдил кои факти приема за безспорно установени и въз основа на кое доказателство. Правилни и обосновани са направените от въззивна инстанция правни изводи, които настоящата инстанция не следва да повтаря и на осн.чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Правилна е и преценката на първостепенния съд за неприложимост на чл.28 от ЗАНН.

Направените възражения в касационната жалба за различна фактическа обстановка и липса на опасност за пешеходец, съдът намира за неоснователни. Фактическата обстановка е описана изчерпателно в АУАН и в НП. С оглед приобщените по делото доказателства, както и след анализ на събраните писмени доказателства, касационната инстанция приема, че релевираното административно нарушение е извършено виновно от касационния жалбоподател.

Съгласно 119 ал.1 от ЗДвП, при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. Видно от свидетелските показания на служителите на ПП, на мястото на нарушението е имало пешеходци, които са бил стъпили в началото на сигнализирана с маркировка и пътен знак пешеходна пътека. Действително, както се посочва в касационната жалба, чл.113 ал.1 от ЗДвП предвижда задължение на пешеходците при пресичане на платното за движение да преминават по пешеходните пътеки при спазване на правилото преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства. Но това е било сторено от пешеходците в процесния случай, понеже видно от показанията на актосъставителя е имало достатъчно разстояние от тях до автомобилът, за да спре водачът. Съответно поведението на пешеходците не води до липса на нарушение от страна на водача. Правилно е издирена и приложимата за нарушението санкционна разпоредба на чл.183 ал.5 т.2 от ЗДвП, съгласно която се наказва с глоба 100 лв. водач, който не осигури предимство, когато преминава през пешеходна пътека.

Констатациите в Акта за установяване на административно нарушение, съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното, а същите се подкрепят от събрания доказателствен материал. В производството пред въззивна инстанция, както и в настоящото производство, жалбоподателят не ангажира доказателства, оборващи тази презумпция.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Въз основа на изложеното касационната жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а обжалваното съдебно решение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответната страна за настоящата инстанция е основателна и следва да бъде уважена в хипотезата на чл.63д ал.4 от ЗАНН в размер на 80 лв. на осн. чл.78 ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на основание 63в от ЗАНН и чл.221 ал.2 от АПК, Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила Решение № 172/13.05.2024г., постановено по АНД № 594/2024г. по описа на Районен съд- Шумен.

ОСЪЖДА М. Е. М. с ЕГН: 0042245022от [населено място], обл.Разград, [улица] да заплати на ОД на МВР- [населено място], юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет лева/ лв.

Решението е окончателно.