№ 1317
гр. София, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Мария Яначкова
Кристина Филипова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20201000503821 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
С решение № 5149/25.08.2020г. постановено по гр.д.№ 15642/2012г. по описа на
СГС, ГО, 5 състав, са отхвърлени изцяло обективно съединени искове с правно основание
чл.19 ал.3 и чл.82 ЗЗД, предявени от Ж. А. П., ЕГН **********, против В. Г. И., ЕГН
**********, за обявяване на окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на
недвижими имоти, сключен на 15.03.2006г., както и за заплащане на сумата от 139 966.20
лв., представляваща обезщетение за пропусната полза от забавено изпълнение на
предварителен договор от 15.03.2006г., изразила се в пропуснати наеми за недвижими
имоти, които би получил през периода 22.11.2009г. - 22.11.2012г., ако бе сключен
окончателен договор, ведно със законната лихва, считано от 22.11.2012г. до окончателното
изплащане, като неоснователни.
Със същото решение Ж. А. П. е осъден да заплати на В. Г. И., на основание чл.78,
ал.3 ГПК, направените по делото разноски в размер на 5 600 лв.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца
по делото.
Жалбоподателят-ищец Ж. А. П. оспорва решението изцяло и моли съда да го
отмени и уважи изцяло предявените от него искове. Посочва, че е неправилна констатацията
на съда, че В. И. не е страна по Предварителен договор от 15.03.2006г., тъй като последният
не е подписан от нея, нито ръкописно изписаните имена са положени от нея, като е
1
отхвърлил исковите претенции като неоснователни и недоказани. Изтъква факта, че
единичното заключение на СГр.Е е допуснато след изслушване на тройното заключение на
СГр.Е, сочещо автентичност на подписа от страна на продавача В.И., което е довело до
постановяване на неправилно, необосновано и при съществено нарушение на процесуалните
правила решение. Твърди, че изрично е оспорено това последно единично заключение и е
поискано назначаване на тройна СГЕ, но съдът е оставил без уважение това искане. Ето
защо моли да бъде назначена повторна тройна почеркова експертиза, по която вещите лица -
графолози, след като се запознаят детайлно с материалите по делото и предоставения
допълнителен сравнителен материал, да работят по задачите на изготвените в
първоинстаиционното производство експертизи, както и на още един въпрос, а именно: да се
установи дали подписът за „ПРОДАВАЧ“ на трета страница на „Предварителен договор" -
обект на експертизата, е положен от В. Г. И., дали ръкописният текст В. Г. И.“, положен под
подписа за „ПРОДАВАЧ“ в „Предварителен договор“ - обект на експертизата, е изписан от
нея, както и да се установи дали в „Предварителен договор“ положеният подпис и
изписаните три имена под думата „ПРОДАВАЧ“, е налице така наречения „автоподлог“
/Изопачаване на собствен почерк в подписи/. Изразява готовност за предоставяне на
допълнителен сравнителен материал на вещите лица, по който да работят, както и при
изготвянето на експертизата да бъдат иззети нови експериментални образци. Най-подробно
посочва, че доказателствената тежест се носи пълно и главно от ответницата, която оспорва
частен диспозитивен документ по смисъла на чл.193 ал.3 ГПК, носещ подписа й. В първото
заключение на в.л.В. и в заключенията на в.л.Г. и Б. е прието, че подписът, обект на
изследване, е положен от В. И.. Само в.л. Х.- Н. е дала заключение, че не може да се даде
категоричен отговор на този въпрос, а в.л.С. е дал отрицателен отговор. Касателно трите
имена, обект на изследване, в.л.Г. и Б. са дали заключение, че са изписани от лицето В. И., а
останалите вещи лица са дали отрицателен отговор. Следователно правоизключващото
възражение на ответницата е недоказано пълно и главно. Твърди, че съгласно постоянната и
непротиворечива съдебна практика, единствени необходими и задължителни реквизити за
действителност на частен диспозитивен документ са дата, място, съществено съдържание и
положени подписи от страните по него, без да е необходимо и ръкописно изписване на
техните имена.
С оглед горното твърди още, че сключеният Предварителен договор от 15.03.2006г. е
действителен и напълно валиден. Същият е бил сключен под отлагателното условие, ако
висящото към момента на сключване на договора гр.д. № 910/2005г. по описа на СРС, 37
състав, завърши с решение, влязло в законна сила, по силата на което В. И. се признава за
едноличен и изключителен собственик на процесните имоти. На 10.08.2006г. условието се е
сбъднало, респ. съгласно чл.1 т.1, б.„Б" от процесния договор изискуемостта на
задължението на продавача за сключването на окончателен договор, респ. прехвърляне на
правото на собственост и предаване на владението на ответната страна върху процесните
недвижими имоти е настъпила на 31.12.2007г. от който момент същата е изпаднала в забава.
Претендира разноски.
2
В хода на производството пред САС жалбоподателят почина на 01.07.2021г.,
като на негово място бе конституирана по реда на чл.227 ГПК В. Ж. П. - Р., ЕГН:
********** - наследник по завещание, по следните аргументи: на 29.07.2021г. е обявено
саморъчно завещание от Ж. А. П., по силата на което същият завещава цялото си
движимо и недвижимо имущество на лицето В. Ж. П. - Р., която става единствен
негов наследник по завещание. Процесното саморъчно завещание е обявено на 29.07.2021
г. с протокол при нотариус Р. С., per. № *** на НК.
Въззиваемата страна В. Г. И. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението
като правилно и законосъобразно. Изтъква факта, че видно от мотивите на атакуваното
решение СГС е анализирал подробно и задълбочено изслушаните и приети по делото четири
броя съдебно-почеркови експертизи и обосновано е кредитирал основното и допълнително
заключение на техническо-графологическата експертиза, изготвена от в.л.И. С., както и
особеното мнение на в.л.Н. от тройната графологическа експертиза, като е изложил
подробни съображения, а именно : при изготвяне на техническата експертиза е използвана
апаратура/тринокулярен стерео видео микроскоп/, с каквато тройната експертиза/ Г. и Б. / и
вещото лице В. не са разполагали. Посочва, че обосновано решаващият състав на СГС
изцяло кредитира заключението на в.л.С. и приема, че подписът е поставен от субект, който
е имитирал писмено- двигателния навик на ответницата, като при това действие
имитиращият, в следствие на предварителната си подготовка, е проявил по-висока степен на
обработеност при изписване на основните елементи, като например тези от буква „В", но
предвид неестественото за него комбиниране на графичните построения, е допуснал и
нарушения на координацията си именно в участъците, където движенията би следвало да са
машинални и привични. По повод оспорването на сравнителният материал, използван от в.л.
С., отбелязва, че същият е напълно достатъчен, като действително обхваща както времевият
интервал от малко преди датиране на процесния документ до настоящият момент
/експерименталните образци/, Използваните от вещото лице и описани в експертизата
документи, са изготвени в периода преди, около и след датирането на предварителния
договор, а експерименталните образци, са снети с оглед проследяването на тенденцията у В.
И., за съхраняване на писмено-двигателният й навик, както и за възприетото пространствено
построяване на почерка върху нелинирани листове именно, предвид установените
топографски особености на обектите. Именно затова твърди липса на съгласие за сключване
на договора по смисъла на чл.26 ал.2 ЗЗД, както и липса на плащане от страна на купувача
на продажната цена за трите броя имоти - магазини. Не без значение в тази връзка е, че
страницата от предварителния договор, на която съществува текст за "изплащането на
горепосочените недвижими имоти", не е подписана и не е трайно прикрепена към
страницата, на която се намират имитираните подписи на продавача. Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.19 ал.3 и чл.82 ЗЗД.
3
Ищецът Ж. А. П. твърди, че на 15.03.2006г. сключил с ответницата предварителен
договор за покупко-продажба на недвижими имоти, които тя се задължила да продаде срещу
заплащане на договорена цена, три магазина, при цена за всеки от тях, както следва: 55 000
щатски долара за първия, 57 000 евро за втория и 60 000 лв. за третия. Ищецът заплатил
цената на всеки от имотите изцяло и в брой в деня на подписване на договора. Страните
определили краен срок за прехвърляне на правото на собственост върху имотите -
31.12.2007г., при условие, че до тази дата приключи гр.д. № 910/2005г. на СРС, ГО, 37
състав, и ответницата бъде призната по това дело за собственик на имотите. Това условие се
сбъднало, решението по горецитираното дело влязло в сила на 10.08.2006 г. Ищецът
многократно канил ответницата да сключат окончателен договор, но тя не предприела
действия да изпълни поетото от нея задължение. Наред с това твърди, че му дължи
обезщетение за забавеното изпълнение в размер на 139 966.20 лв., представляваща
пропусната полза, изразила се в пропуснати наеми, които ищецът би могъл да получи, ако бе
собственик на имотите, през периода 22.11.2009г. - 22.11.2012г. Моли съда да обяви за
окончателен предварителния договор от 15.03.2006г. и да осъди ответницата да му заплати
обезщетение за забавено изпълнение в размер на 139 966.20 лв., представляващо пропусната
полза, изразила се в пропуснати наеми за имотите за периода 22.11.2009 г. - 22.12.2012
г./допуснато изменение на иска в съдебно заседание от 24.02.2014г./, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане.
Ответницата В. Г. И. оспорва иска, като прави следните възражения: оспорва всички
фактически твърдения в ИМ; твърди, че между страните не бил сключен предварителен
договор - не е подписала лично предварителния договор, нито била автор на ръкописно
изписаните три имена за „продавач“; не е получила сумите по пункт втори от
предварителния договор, нито каквито и да било суми от ищеца; л.1 и л.2 от предварителния
договор не носели подписи, поради което не са част от него; оспорва твърденията, че е
поканена да подпише окончателен договор; поддържа възражение за изтекла погасителна
давност. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
От фактическа страна се установява, че на 15.03.2006г. между страните по делото е
сключен предварителен договор за покупко-продажба, по силата на който ответницата, в
качеството си на продавач, се е задължила да прехвърли на ищеца, в качеството му на
купувач, правото на собственост върху следните недвижими имоти:
1/ за магазин № 1, находящ се в гр. София, в партера на сградата с лице към бул.’’Дондуков”
№ 44, състоящ се от един салон, сервизи и коридор, с площ от 37.50 кв.м., при съседи: от
север - бул.’’Дондуков”, от изток - магазин № 2, от юг - стълбище, от запад - двор, заедно
със зимнично помещение с вътрешна стълба от магазина, с площ 15.20 кв.м, при съседи на
зимничното помещение: двор, бул. „Дондуков”, мазе на магазин № 2, С. К., А. Д., който
магазин представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.405.57.1.13 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-
45/09.07.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се на адрес: гр.София, район
„Оборище“, бул.“Княз Ал. Дондуков - Корсаков“ № 44, ет.1, обект 1 в сграда №1,
4
разположен в поземлен имот с идентификатор 68134.405.57, при съседи на обекта: на същия
етаж обекти с идентификатори 68134.405.57.1.2, 68134.405.57.1.14, под обекта - няма, над
обекта 68134.405.57.1.3, ведно с прилежащо зимнично помещение от 15.20 кв.м. и 165/3680
идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от поземления имот
68134.405.57, целият с площ 452 кв.метра, който поземлен имот е при съседи: 68134.405.67,
68134.405.64, 68134.405.61, 68134.405.58, 68134.405.56 и 68134.405.116, при цена от от 55
000 щатски долара;
2/за магазин, находящ се в гр.София, в партера на сградата на ул. “Солунска“ № 39, състоящ
се от търговска зала и сервизни помещения , с площ от 68 кв.м., при съседи: ул. “Солунска“,
общия вход на сградата, двор и магазин на Н. Д. Л.а, заедно с избено помещение под част от
магазина, при граници: ул. “Солунска“, вход за избените помещения, от две страни - мазе на
магазина на Н. Л.а, заедно с 127/1000 идеални части от общите части на сградата и толкова
идеални части от дворното място, в което е построена, цялото с площ от 332,18 кв.м.,
представляващо по нот. акт парцел XIII, кв.326 по плана на София, за цена от 57 000 евро;
3/за магазин № 22 със северно изложение към вътрешния двор, находящ се в гр. София, в
сградата на бул. „Алабин” № 33, бивша жилищна кооперация „Централен кооперативен
дом”, с площ от 23,40 кв. м., при граници по нотариален акт: вътрешен двор, ул.’’Алабин”,
С. и С., Ш. и С., Г. В., заедно с избено помещение, находящо се под самия магазин, който
представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.100.17.1.22 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-33/15.06.201
Ог. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се на адрес: гр.София, район „Средец“,
ул.“Алабин И.Вл“ №33, ет.0, магазин № 22 в сграда №1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.100.17, при съседи на обекта: на същия етаж обекти с идентификатори
68134.100.17.1.25, 68134.100.17.1.24, 68134.100.17.1.23, 68134.100.17.1.55,
68134.100.17.1.314, под обекта - няма, над обекта 68134.100.17.1.88, 68134.100.17.1.90, и при
съседи на поземления имот с идентификатор 68134.100.17 - 68134.100.23, 68134.100.24,
68134.100.27, 68134.100.29, 68134.100.21, 68134.100.20, 68134.100.18, 68134.100.14,
68134.100.15, 68134.100.16, 68134.100.28, ведно с прилежащото избено помещение на
магазина и 2400/231032 идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части
от дворното място, в което е построена, цялото с площ от 2 792. 50 кв.м., представляващо по
нотариален акт парцели № V, XIII и XIV в квартал 394 по плана на гр. София, при граници
по нотариален акт: ул.’’Алабин”, ЗД „Европа”, „Занаятчийска кооперативна банка“, ул.
„Позитано”, бул. "Царица Йоанна”, както и приспадащия се дял, равен на същите идеални
части, от изброените в нотариален акт № 174, том XXI, дело № 3399 от 1937г. помещения,
оставени за общо ползване при цена от 60 000 лв.
Същият е бил сключен под отлагателното условие, ако висящото към момента на сключване
на договора гр. д. № 910/2005 г. по описа на СРС, 37 състав, завърши с решение, влязло в
законна сила, по силата на което В. И. се признава за едноличен и изключителен собственик
на процесните имоти. САС изиска и приложи горепосоченото гр.дело, въз основа на което
бе установено, че на 10.08.2006г. условието се е сбъднало, респ. съгласно чл.1 т.1, б.„Б" от
5
процесния договор изискуемостта на задължението на В. И. за сключването на окончателен
договор, респ. прехвърляне на правото на собственост и предаване на владението на
ответната страна върху процесните недвижими имоти е настъпила на 31.12.2007г. от който
момент същата е изпаднала в забава.
Именно от този момент е започнала да тече погасителната давност, съгласно трайно
установената практика на ВКС.
Ищецът заплатил цената на всеки от имотите изцяло и в брой в деня на подписване на
договора, съгласно раздел втори, като в тази си част същият има характер на разписка.
Плащането е оспорено от страна на продавача, като се твърди, че страница втора е различна
от оригиналната такава по процесния договор т.е. не е на гърба на първата, а разкачена и
приложена като отделна. Въпреки това не е представен екземпляр от договор с различно
съдържание от страна на продавача.
Спорен въпрос по делото е дали ищцата е подписала предварителния договор от
15.03.2006г. и дали е написала ръкописно трите си имена под подписа. По нейно искане е
открито производство по оспорване на предварителния договор в частта на положения от
нея подпис и ръкописно изписаните й имена. В тази насока пред първа инстанция са
изслушани единична графологическа експертиза /л.127 том1/, тройна графологическа
експертиза /л.343/, основна техническо-графологическа експертиза /л.487 том 2/ и
допълнителна техническо-графологическа експертза /л.522 том 2/.
Според заключението на първоначалната графологическа експертиза, изготвена от в.л.Д. К.
В., трите листа на предварителния договор са отпечатани едновременно /един след друг/ на
един и същи принтер. Вещото лице е посочило, че допуска, че подписът за продавач в
предварителния договор вероятно е положен от ответницата, а по отношение на ръкописно
изписаните имена на ответницата „В. Г. И.” допуска, че вероятно не са написани от нея.
Вещите лица от тройната експертиза Б., Г. и Н. не са единодушни в заключението си.
Според две от тях - Б. и Г. - предварителният договор е подписан от ответницата, която не
само е положила подпис, но е изписала и ръкописно трите си имена под него. Третото вещо
лице Н. е подписала експертизата с особено мнение. В особено мнение от 03.10.2014г. тя е
посочила, че подписът в предварителния договор не е положен от ответницата, нито
ръкописно изписаните имена „В. Г. И.“. Според експерта, подписът в договора за продавач е
положен от лице с много по-висока степен на обработеност на почерка, в сравнение с
почерка на ответницата. Най-вероятно подписът за продавач е „рисуван“ чрез гледане и
наподобяване, възможно с помощта на шаблон. В о.с.з. на 29.03.2017г. в.л.Н. счита, че
подписът на ответницата е много лесен за имитиране, поради което трябва да се изследва със
съвременна апаратура. Другите две вещи лица от тройната експертиза - Б. и Г. - заявяват, че
подписът под договора е със степен на обработеност над средната, а ръкописно изписаните
имена са със степен на обработеност около средната степен. Тази разлика е обяснима, тъй
като при честото полагане на подпис се изработва по-лесно стереотип, поради което
подписът може да се различава от почерка по степен на обработеност, особено ако лицето
упражнява професия, която не е свързана с писмена дейност. Според вещите лица, този
6
признак е общ и не влияее директно върху извода за идентификация на подписа и почерка.
Идентификацията се определя от частните признаци на почерка. Двамата експерти
поддържат становището, че всички сравнителни образци са изпълнени от едно и също лице.
От основното и допълнително заключение на техническо-графологическа експертиза,
изготвена от вещото лице С., се установява, че подписът за продавач в предварителния
договор не е положен от ответницата, а от лице, което е имитирало писмено двигателния й
навик. Няма данни за техническа подправка или техническо пренасяне, като подписът е
положен след като документът е бил отпечатан. Ръкописният текст „В. Г. И.“, изписан в
полето под подписа за „Продавач“, също не е написан от ответницата, а от лице, което е
имитирало нейния писмено-двигателен навик.
В резултат на така установените съвпадения, но и различия в общи и частни графически
признаци, както и на база на описаните находки от техническото изследване, вещото лице е
приело, че подписът под предварителния договор не принадлежи на В. Г. И., а е положен
от лице, което е имитирало нейния писмено-двигателен навик, като при това действие
имитиращият, в следствие на предварителната си подготовка, е проявил по-висока степен на
обработеност при изписване на основните елементи, като например тези от буква „В“, но
предвид неестественото за него комбиниране на графичните построения, все пак е допуснал
и нарушения на координацията си именно в участъците, където движенията би следвало да
са машинални и привични. Тъй като тези нарушения не се установяват в изследваните
сравнителни образни, експертът е приел, че подписът не е положен от ответницата.
СГС е кредитирал основното и допълнително заключение на техническо-
графологическата експертиза, изготвена от в.л.С., както и особеното мнение на в.л.Н.
от тройната СГЕ, поради което е приел, че договорът не е подписан от страна на
купувача т.е. същият е нищожен поради липса на съгласие. Затова е отхвърлил
исковете като неоснователни.
По делото пред въззивна инстанция е изслушана и приета тройна съдебно-техническа и
графологична експертиза от вещи лица при НИКК, /л./, чието заключение съдът кредитира
като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, въз основа на което се
установява, че установените съвпадения са устойчиви, индивидуални и достатъчни по обем
за извода, че в ръкописният текст и подпис, описани в т.5.1.1. т.5.1.2. и в образците от
почерка и подписа на В. Г. И., са се отразили писмено двигателните навици на едно и също
лице, тоест ръкописният текст и подпис са изпълнени лично от И..
Дефиницията за „автоподлог“ е: умишлено изменение на графическите признаци на
собствения почерк и подпис при изпълнението им, за замаскиране, с цел отричане на
авторството им на по късен етап. Най често изменението се извършва в общите /размер,
наклон, свързаност и т.н./, и в частните графически признаци, като замяна на един писмен
знак с друг /обичайно се изписва по ръкописната норма, а при замаскиране пишещия го
изписва по печатната норма/, смяна на направлението и количеството на движенията, вид на
свързването /обичайно свързва слято, а при замаскиране свързва разделно/, изменение във
7
формата при изписване и свързване на елементите и др. От извършеното изследване на
ръкописният текст със съдържание В. Г. И.“ и подписа в графа „ПРОДАВАЧ:“ на
инкриминираният договор и представените като сравнителни образци почерк и подпис не се
установяват признаци, които да водят до извода, че са изпълнени в условията на
„автоподлог“ /Изопачаване на собствен почерк/.
Тази тройна СГЕ е изрично оспорена от въззиваемата страна, поради което САС допусна
повторна тройна СГЕ, заключението от която потвърди изводите на първата тройна СГЕ, а
именно: подписът за „ПРОДАВАЧ" на трета страница на предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот, обект на експертизата, е положен от В. Г. И.. Посочено е, че и
изписаните ръкописни имена „В. Г. И.“ под подписа за „ПРОДАВАЧ“ в предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, обект на експертизата, са изпълнени от В.
Г. И. с употреба на присъщи за нея характерни варианти на изписване, както и че не са
налице признаци за имитация.
С оглед гореизложеното и при съвкупен анализ на всички графологични експертизи по
делото настоящата съдебна инстанция намира за доказано пълно и главно, че ръкописният
текст със съдържание В. Г. И.“ и подписа в графа „ПРОДАВАЧ:“ на страница трета на
представения предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, сключен
между В. Г. И. /ПРОДАВАЧ:/ и Ж. А. П. /КУПУВАЧ:/ от 15.03.2006г., са изпълнени от В.
Г. И..
В обобщение следва да се направи сравнение между всички заключения, приети по делото:
в първото заключение на вещото лице Д. В. и в заключенията на в.л.Л. Г. и С. Б. е прието, че
подписът, обект на изследване, е положен от В. И.. Вещото лице Л. Х.-Н. е дало заключение,
че не може да се даде категоричен отговор на този въпрос, а вещото лице И. С. е дало
отрицателен отговор. В заключението по приетата във въззивното производство повторна
тройна СГЕ на вещите лица Г. Л., В. А. и Д. Г., е прието, че подписът, обект на изследване, е
положен от В. И.. В заключението по приетата в настоящата инстанция последна повторна
тройна почеркова експертиза на вещите лица В. Б., И. А. и В. Ц., е прието, че подписът,
обект на изследване, е положен от В. И..
По отношение трите имена, обект на изследване, вещите лица Г. и Б. са дали заключение, че
са изписани от лицето В. И., а останалите вещите лица по приетите в първоинстанционното
производство експертизи - Д. В., Х.-Н. и С. са дали отрицателен отговор. Вещите лица по
приетата във въззивното производство повторна Тройна СГЕ - Г. Л., В. А. и Д. Г. са дали
категоричен отговор, че трите имена, обект на изследване, са изписани от В. Г. И.. Вещите
лица по приетата в настоящата инстанция последна повторна тройна почеркова експертиза -
В. Б., И. А. и В. Ц., са дали категоричен отговор, че трите имена, обект на изследване, са
изписани от В. Гебргиева И..
В този смисъл и като кредитира напълно двете последни тройни СГЕ, изготвени от
вещи лица-служители на НИКК, съдът намира за недоказано пълно и главно
правоизключващото възражение от страна на ответницата, че договорът е нищожен,
поради липса на съгласие т.е. съдът намира, че той е породил желаното от страните
8
правно действие.
СГС правилно е разпределил тежестта на доказване върху ответната страна, съгласно
чл.193, ал.3, изр. първо ГПК, относно истинността на предварителен договор от 15.03.2006
г., в частта, в която е положен подпис и три имена под думата „продавач“. Всички вещи
лица /с изключение на вещото лице С. и вещото лице Х.-Н., която не дава категоричен
отговор/ по приетите в двете инстанции експертизи са единодушни, че подписът, обект на
изследване, е автентичен т.е. положен от лицето В. Г. И.. Всички вещи лица - Л. Г. и С. Б., Г.
Л., В. А. и Д. Г., В. Б., И. А. и В. Ц. /с изключение на Д. В., Х.-Н. и С./, са единодушни, че
трите имена, обект на изследване, са изписани от В. Г. И.. С оглед автентичността на
договора като неоснователно следва да се оцени възражението за недействителността му
поради липса на съгласие на продавачите. Константна е практиката на ВКС, че след
установената автентичност на подписите като неоснователно следва да се оцени
възражението за недействителността му поради липса на съгласие на продавачите.
Във връзка със спорния факт дали предварителният договор представлява единен документ
или е бил подложен на материална подправка, като е изменено съдържанието му чрез
подмяна на втората страница, съдът кредитира заключението на първата приета почеркова
експертиза, в която вещото лице Д. В. е направил извод, че печатният текст, съдържащ се в
трите листа, представляващи едно цяло на предварителния договор, обект на изследването,
са изпълнени в логическа последователност и са отпечатани едновременно /един след друг/
на един и същи принтер. Ето защо категоричен извод за подмяна на втора страница на
договора не може да бъде направен с оглед еднаквостта на листите, тонера и принтера,
използвани за съставянето му, доказаното му подписване от всички страни и като се има
предвид, че защитната позиция на ответницата не сочи на съставянето на друг документ,
който да са подписали, а ищецът да ги е разменил. В този смисъл изцяло неоснователни са
възраженията на насрещната страна в тази връзка – че втора страница е добавена по-късно
респ. че договорената цена реално не е платена, доколкото в тази му част договорът има
характер на разписка за плащане и получаване на цената. Съгласно определение №
656/05.08.2019г. постановено по гр.д.№ 4293/2018г. по описа на ВКС, ІV ГО: по първия и
четвъртия поставени от касаторите въпроси: „когато писмените договори се състоят от
повече от един лист, страната, която го представя и се позовава на него, при оспорване носи
ли тежестта да докаже, че съдържанието на неподписаните страници е част от съдържанието
на договора, че се включват в съдържанието му” и „чия е тежестта за доказване на валидно
сключен предварителен договор с твърдяно в ИМ съдържание при оспорване, че
отношенията между страните се регламентират от представения договор; че той се състои от
два отделни листа, написани едностранно, от които подписан е само втория – той носи
подписите на страните по делото, а всички съществени клаузи на договора са в
неподписания едностранно изготвен първи лист при положение, че не е налице свързващ
елемент между двата листа, чийто произход не е оспорен от страните” не е налице
основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. По първия
въпрос то не се обосновава с определението на ВКС ІV ГО № 842/12.VІІ.2012г. по гр.д. №
9
678/2012г., тъй като с него ВКС се е произнесъл в производство по чл.288 ГПК и не е
допуснал касационно обжалване /приемайки, че въззивният съд се е съобразил с установена
практика, без да сочи конкретна такава, според която, когато писмените договори се
състоят от повече от един лист, страната, която го представя и се позовава на него, при
оспорване носи тежестта да докаже, че съдържанието на неподписаните листове е част
от съдържанието на договора/, при което този акт не се включва в практиката по чл.280
ал.1 т.1 ГПК, в какъвто смисъл се е произнесло ОСГТК с ТР № 2/2010г.
Договорът притежава доказателствената сила на частен свидетелствуващ документ: този
документ се ползва с формална доказателствена сила относно факта на писменото изявление
и неговото авторство. При оспорване верността на отразените в него обстоятелства не се
открива производство по установяване на истинността му по смисъла на чл.193, ал.1 ГПК,
тъй като преценката на съда за верността на съдържащите се в него изявления се основава
на всички доказателства по делото. Разписката, обективирана в процесния договор,
съставлява частен свидетелстващ документ. Тя се предоставя от кредитора на длъжника и
доказва изпълнение на задължението съгласно чл.77, ал.1 ЗЗД. В нея издателят на
документа удостоверява неизгодни за него факти, поради което има сила на извънсъдебно
признание и важи срещу своя издател. Издателят на разписката може да оспори формалната
и доказателствена сила чрез възражение, че документа (подписа и/или съдържанието му) не
са автентични, т.е. подправени са; може да оспори валидността на волеизявлението си
поради пороци на волята (грешка, насилие, измама) или да опровергае съдържанието на
разписката като докаже, че направеното в нея изявление е симулативно. Когато издателят на
разписката не оспорва автентичността й, не твърди симулация или че е направил
изявлението при порок на волята, съдът следва да зачете доказателствената сила на
документа като извънсъдебно признание за връщане на получената заемна сума, което
следва да бъде ценено наред с всички доказателства по делото. В този смисъл решение №
174 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 5002/2008 г. на ІV г.о. ВКС; решение № 57 от 29.04.2013 г.
по гр. д. № 354/2012 г. на ІV г.о. ВКС; решение № 74 от 13.05.2015 г. по гр. д. № 4426/2014
г. ІІІ г.о. ВКС; решение № 50 от 21.07.2017 г. по гр. д. № 4880/2017 г. ІV г.о. ВКС. С оглед
горния извод досежно автентичността на подписа на продавача, следва да се счита, че
именно последната носи доказателствената тежест да докаже неистинността на документа.
Ето защо и при липсата на ангажирани доказателства в тази насока, съдът приема за
доказано, че посочените суми за всеки от трите магазина, реално са били платени към датата
на сключване на договора.
Договорът е бил сключен под отлагателното условие, че висящото към момента на
сключването му гр. д. № 910/2005 г. по описа на СРС, 37 състав, завърши с решение, влязло
в законна сила, с което В. И. се признава за едноличен и изключителен собственик на
процесните имоти. На 10.08.2006г. условието се е сбъднало, респ. съгласно чл. I, т. 1, б. „Б“
от процесния договор изискуемостта на задължението на продавача за сключването на
окончателен договор, респ. прехвърляне на правото на собственост и предаване на
владението на жалбоподателя-ищец на процесните недвижими имоти е настъпила на
10
31.12.2007 г., от който момент същата е изпаднала в забава.
По делото се твърди, че Ж. П. е претърпял имуществени вреди от неизпълнение на
задължението по процесния договор, изразяващи се в пропуснати ползи от доход от наем на
процесните имоти, които би получавал, ако бе сключен договор. Съгласно заключението на
вещото лице Б. Б. по приетата и неоспорена СТЕ, средният пазарен наем за трите магазина
/предмет на процесния предварителен договор/ за периода 22.11.2009г. - 22.11.2012г., е в
размер на 3 887,95 лв. месечно или в размер на сумата от 139 966,20 лева за целия период от
36 месеца. Процесните три недвижими имота се намират на възлови кръстовища и улици в
центъра на гр. София, като за периода от 31.12.2007г. до настоящия момент същите са били
обект на договори за наем и от тях е получаван доход от ответната страна В. И.. Няма
представени договори за наем, сключени от страна на купувача-ищец Ж. П. в процесния
период. Претърпените вреди са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението
/сключването на предварителния договор/, тъй като трите недвижими имота са описани в
чл.1 т.1 (
„А“ като „Магазини“, а тяхното обичайно предназначение е било именно използване за
търговски цел респ. отдаването им чрез договор за наем на търговци с цел получаване на
доход.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция с оглед принципа на ранна
преклузия и предвид, забраната визирана в чл.266 ГПК. Приложена е актуална данъчна
оценка на трите имота - в размер на 101 494.10 лв./48 363.20 лв./ 136 837.50 лв, при
договорена между страните продажна цена от 55 000 щ.д./60 000 лв./ при договорена цена от
57 000 евро за третия имот, предмет на настоящото производство. Следователно се дължи
сумата от 286 694,80 лв. (общо за трите), такса по т.8 (нот.такса без ДДС) в размер на
1103,89 лв., местен данък 8600,84 лв. и такса вписване – 286.69 лв. общо.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно чл.19 ал.2 ЗЗД предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно
съществените условия на окончателния договор. Когато предварителният договор е за
продажба, съществените условия са относно вещта и цената. Безспорно предварителният
договор трябва да съдържа пълно и точно описание на обещания имот, а що се отнася до
цената - същата следва да е определена или определяема. Точно описание на имота е
необходимо при извършването на нотариална сделка, която има за предмет отделни имоти с
оглед вписването й в нотариалните книги, а пълно е описанието на имота, когато са
посочени поне три граници (в районите, в които има влязла в сила кадастрална карта
е необходимо и посочването на идентификатор).
В конкретната хипотеза е налице пълно и точно описание на имотите, а цената е точно
определена т.е. налице е първият елемент от фактическия състав - валиден договор, породил
желаните от страните правни последици.
Безспорно ответницата е собственик на процесните имоти към датата на депозиране на
11
исковата молба - 22.11.2012г., както и към настоящия момент т.е. приключване на устните
прения пред въззивна инстанция.
Купувачът е платил изцяло договорената цена, съгласно отразеното в раздел ІІ от договора,
съгласно който страните са направили изявление за заплащане, респ. получаване на
продажната цена, има характер на разписка за плащане. Когато частният свидетелстващ
документ удостоверява неизгодни за издателя си факти, той има доказателствено значение
за стоящите вън от него факти, до които се отнася удостоверителното изявление. В този
случай твърдението, че признатият от издателя факт всъщност не се е осъществил,
представлява оспорване на съдържанието на документа в съответната част по смисъла на
чл.193 ал.3 ГПК. Следователно, когато обективираното в документа изявление принадлежи
на подписалото го лице, но това изявление не е вярно, защото не съответства на обективната
действителност, документът е автентичен, но с невярно съдържание. Доказателствената
тежест за установяване неверността на удостовереното обстоятелство за получаване на
цената е на страната, която оспорва направеното от нея удостоверително изявление, т.
е. на страната, която твърди, че признатият от нея факт в действителност не се е
осъществил. Становището на ответницата, изразено още в отговора на исковата молба, че
посочената в предварителния договор цена не е платена реално, представлява оспорване на
верността на направеното от самата нея удостоверително изявление, че признатият от нея
факт в действителност не се е осъществил.
Както бе посочено по-горе частните документи, подписани от лицата, които са ги издали,
съставляват доказателство за изявленията, които се съдържат в тях и че са направени от тези
лица и в това се заключава тяхната формалната доказателствена сила, както и че при
положение, че документът е подписан от оспорващата истинността на документа страна, в
нейна доказателствена тежест е да установи в процеса неистинност на удостоверените
обстоятелства. Доказателственото значение на извънсъдебното признание на факти, когато е
обективирано в писмена форма се следва от закона - чл.180 ГПК. Частен документ,
подписан от лицето, което го издава, съставлява доказателство, че съдържащото се
изявление е направено именно от това лице. т.е. всеки неоспорен /или при недоказано
оспорване/ частен писмен документ от гл.т. на подписа документ, е автентичен, Само по
себе си "признанието" на факт писмено или устно, за разлика от съдебното признание на
иска, не налага неговото доказване с други доказателствени средства, но като елемент на
доказателствения материал по делото, следва да се цени от съда в рамките на всички
събрани доказателства.
Ето защо и като взе предвид двете последни тройни СГЕ, сочещи автентичност на подписа
на продавача, в лицето на В. И., сключеният договор е напълно валиден и е породил
желаните от страните правни последици. Нарушаването на закона за ограничаване
плащанията в брой има за последица административно-наказателната отговорност на дееца,
то няма значение нито за надлежността и доказването на извършеното плащане, нито за
валидността на договора, от който произтича вземането. В този смисъл настоящата съдебна
инстанция намира, че искът за реално изпълнение на поетото договорно задължение е
12
основателен и като такъв същият следва да бъде уважен. Безспорно ответницата е изпаднала
в забава, тъй като с влязло в сила съдебно решение е призната за едноличен собственик на
процесните имоти. При неточно изпълнение, в резултат на недобросъвестно упражняване на
права от страна на продавача, купувачът има право да иска реално изпълнение и
обезщетение за забавата или обезщетение за неизпълнение.
Възражението за давност е неоснователно, тъй като падежът на задължението е определен
след влизане в сила на решението /което е станало на 10.08.2006г./ но не по-късно от
31.12.2007г. В случая приложима е общата петгодишна давност, която изтича на
31.12.2012г., а исковата молба е депозирана в съда на 22.11.2012г. т.е. искът по чл.19 ал.3
ЗЗД не е погасен по давност.
ПО ИСКА ЗА ПРОПУСНАТИ ПОЛЗИ с правно основание чл.82 ЗЗД:
Съгласно задължителната за съдилищата единствена постановка на приложимото към
процесния случай по аналогия тълкувателно решение № 3/12. ХІІ.2012 г. на ОСГТК на ВКС
по тълк. дело № 3/2012 г., при предявен иск по чл. 82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под
формата на пропуснати ползи, трябва да съществува сигурност за увеличаване имуществото
на кредитора, "която сигурност не се предполага", а "относимите и допустими доказателства
са в зависимост от вида на претендираните пропуснати ползи и подлежащите на
установяване факти".
По делото са представени договори за наем, сключени от продавача В. И. и трети лица-
наематели на процесните магазини. Няма представени договори за наем с наемодател Ж. П..
ВКС вкл. и в практиката си, създадена при действието на отменения процесуален закон,
трайно е приемал, че за да е налице пропусната полза, трябва да съществува сигурност за
увеличаване имуществото на ищеца, т.е. пропускането да е реално: Р. 2065-1959 г. ІІ-ро г.о.;
Р. 1696-1974 г.-І-во г.о.; Р. 348-1981-І-во г.о.; Р. 13-1997 г. – ІV-то г.о., както и Р. 29-1998 г.
на 5-чл. състав. В процесния случай не се касае до новоизграден обект, чието предаване от
страна на строителя да се e оказало забавено, но основанието за прилагане по аналогия на
задължителната постановка на ТР № 3/12.ХІІ.2012 г. на ОСГТК по тълк. дело № 3/2012г. е в
това, че реализираната забава в изпълнението на съответното договорно задължение и тук е
препятствала своевременното попълване на патримониума на ищеца с право на собственост
върху конкретен недвижим имот, във връзка с който се предявява иска с правно основание
по чл.82, предл. 2-ро ЗЗД. Разликата е казуистична и се проявява в невъзможността при
неизпълнение на задължението за прехвърляне на собствеността и предаване на владението
в срок да се търси обезщетение за наема, който кредиторът би получил, ако обектът беше
предаден навреме и бе отдаден под наем. Необходимата сигурност за реализиране на
приходи, които да се претендират като пропуснати ползи, не произтича a priori от
търговския характер на процесния обект като магазинно помещение в партерния етаж на
жилищна сграда , намираща се в гр. София, на ул.Дондуков, Солунска и Алабин. /така
решение № 228 от 12.04. 2019 г. по т.д.№ 596/2018г. по описа на ВКС, Първо ТО/.
Ето защо искът по чл.82 ЗЗД правилно е бил отхвърлен /макар и с различни съображения/,
13
поради което в тази му част решението следва да бъде потвърдено.
В този смисъл настоящата съдебна инстанция намира, че искът за сключване на окончателен
договор е основателен и като такъв същият следва да бъде уважен. Налице е несъвпадение
на изводите на първа и втора инстанция, поради което решението в тази част следва да бъде
отменено, а искът по чл.19 ал.3 ЗЗД - уважен.
На основание чл.78 ал.1 ГПК въззиваемата страна дължи в полза на жалбоподателят
направените по делото разноски, в размер на общо 22 554.56 лв., от които дължими с оглед
уважената част от жалбата са само 11 277 лв. Възражението за прекомерност съдът намира
за неоснователно, поради фактическата и правна сложност на делото. Пред първа инстанция
са направени разноски в размер общо на 32 997.94 лв., от които дължими са само 16 500 лв.
с оглед уважената част от исковете.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК в полза на въззиваемата страна се дължат разноски по компенсация,
като общо направени са 6900 лв. От тях дължими са само 3500 лв. за въззивна инстанция. За
първа инстанция общо направени разноски в размер на 5600 лв., от които дължими са само
2800 лв.
На основание чл. 364, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 44 и чл. 46 – чл. 47 ЗМДТ ищцата следва да
заплати в полза на СО район Средец местна такса, която следва да се изчислява върху
данъчната оценка, която приблизително съвпада с продажната цена и възлиза общо на 286
694,80 лв. (общо за трите). Така изчислен местният данък е в размер на сумата от 8600,84 лв.
На осн.чл.364 ал.1 ГПК ищецът дължи следващите се разноски по прехвърляне на имота, а
именно - нотариална такса по сметка на САС, съгласно чл.85 ал.2 вр.чл.87 ЗННД,
определена по раздел ІІ, т.8 Тарифата за нотариалните такси към ЗННД, съобразно
материалния интерес, възлизаща на сумата от 1103.89 лв., (нот.такса без ДДС) е в размер на
общо 1103,89 лв., както и такса вписване – 286.69 лв. общо.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 5149/25.08.2020г. постановено по гр.д.№ 15642/2012г. по описа на
СГС, ГО, 5 състав, в частта по чл.19 ал.3 ЗЗД, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН на основание чл.19 ал.3 ЗЗД, сключения на 15.03.2006г.
предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти между В. Ж. П. - Р., ЕГН:
**********, живуща в гр. ***, ул. „***“ № **, ет. *, ап. **, конституирана на мястото на
починалия Ж. А. П., ЕГН **********, от гр.***, ж.к.“***“, бл. **, вх.*, ап. **, като купувач
и В. Г. И., ЕГН **********, от гр.***, ул. „***“ № **, ет.*, в качеството й на продавач,
както следва:
1/ магазин № 1, находящ се в гр. София, в партера на сградата с лице към бул.’’Дондуков” №
44, състоящ се от един салон, сервизи и коридор, с площ от 37.50 кв.м., при съседи: от север
14
- бул.’’Дондуков”, от изток - магазин № 2, от юг - стълбище, от запад - двор, заедно със
зимнично помещение с вътрешна стълба от магазина, с площ 15.20 кв.м, при съседи на
зимничното помещение: двор, бул. „Дондуков”, мазе на магазин № 2, С. К., А. Д., който
магазин представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.405.57.1.13 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-
45/09.07.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се на адрес: гр.София, район
„Оборище“, бул.“Княз Ал. Дондуков - Корсаков“ № 44, ет.1, обект 1 в сграда №1,
разположен в поземлен имот с идентификатор 68134.405.57, при съседи на обекта: на същия
етаж обекти с идентификатори 68134.405.57.1.2, 68134.405.57.1.14, под обекта - няма, над
обекта 68134.405.57.1.3, ведно с прилежащо зимнично помещение от 15.20 кв.м. и 165/3680
идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от поземления имот
68134.405.57, целият с площ 452 кв.метра, който поземлен имот е при съседи: 68134.405.67,
68134.405.64, 68134.405.61, 68134.405.58, 68134.405.56 и 68134.405.116, при цена от от 55
000 щатски долара;
2/ магазин, находящ се в гр.София, в партера на сградата на ул. “Солунска“ № 39, състоящ
се от търговска зала и сервизни помещения , с площ от 68 кв.м., при съседи: ул. “Солунска“,
общия вход на сградата, двор и магазин на Н. Д. Л.а, заедно с избено помещение под част от
магазина, при граници: ул. “Солунска“, вход за избените помещения, от две страни - мазе на
магазина на Н. Л.а, заедно с 127/1000 идеални части от общите части на сградата и толкова
идеални части от дворното място, в което е построена, цялото с площ от 332,18 кв.м.,
представляващо по нот. акт парцел XIII, кв.326 по плана на София, за цена от 57 000 евро;
3/ магазин № 22 със северно изложение към вътрешния двор, находящ се в гр. София, в
сградата на бул. „Алабин” № 33, бивша жилищна кооперация „Централен кооперативен
дом”, с площ от 23,40 кв. м., при граници по нотариален акт: вътрешен двор, ул.’’Алабин”,
С. и С., Ш. и С., Г. В., заедно с избено помещение, находящо се под самия магазин, който
представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.100.17.1.22 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-33/15.06.201
Ог. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се на адрес: гр.София, район „Средец“,
ул.“Алабин И.Вл“ №33, ет.0, магазин № 22 в сграда №1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.100.17, при съседи на обекта: на същия етаж обекти с идентификатори
68134.100.17.1.25, 68134.100.17.1.24, 68134.100.17.1.23, 68134.100.17.1.55,
68134.100.17.1.314, под обекта - няма, над обекта 68134.100.17.1.88, 68134.100.17.1.90, и при
съседи на поземления имот с идентификатор 68134.100.17 - 68134.100.23, 68134.100.24,
68134.100.27, 68134.100.29, 68134.100.21, 68134.100.20, 68134.100.18, 68134.100.14,
68134.100.15, 68134.100.16, 68134.100.28, ведно с прилежащото избено помещение на
магазина и 2400/231032 идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части
от дворното място, в което е построена, цялото с площ от 2 792. 50 кв.м., представляващо по
нотариален акт парцели № V, XIII и XIV в квартал 394 по плана на гр. София, при граници
по нотариален акт: ул.’’Алабин”, ЗД „Европа”, „Занаятчийска кооперативна банка“, ул.
„Позитано”, бул. "Царица Йоанна”, както и приспадащия се дял, равен на същите идеални
15
части, от изброените в нотариален акт № 174, том XXI, дело № 3399 от 1937г. помещения,
оставени за общо ползване при цена от 60 000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част – досежно иск с правно
основание чл.82 ЗЗД.
ОСЪЖДА В. Ж. П. - Р., ЕГН: **********, живуща в гр. ***, ул. „***“ № **, ет. *, ап. **
ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Столична Община район Средец/Триадица и район Оборище
на основание чл. 364, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 44 и чл. 46 – чл. 47 ЗМДТ местна такса в
размер на сумата от общо 8600.84 (общо за трите), лв. /осем хиляди и шестстотин лева/ от
които 3044.82 лв. за първия имот, 1450.90 лв. за втория и сумата от 4105.13 лв. за третия.
ОСЪЖДА В. Ж. П. - Р., ЕГН: **********, живуща в гр. ***, ул. „***“ № **, ет. *, ап. ** ДА
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА САС такса по т.8 (нот.такса без ДДС) в размер на общо 1103,89
лв. и такса вписване в размер на 286.69 лв. общо, за които суми да се впише служебно
възбрана върху гореописаните имоти.
ПРЕПИС от настоящето решение може да се издаде на В. Ж. П. - Р., ЕГН: **********,
живуща в гр. ***, ул. „***“ № **, ет. *, ап. **, след представяне на доказателства за
платените суми - местен данък по сметка на СО-район Средец/Триадица и Оборище,
както и ангажиране на доказателства за липсата на данъчни задължения по реда на
чл.264 ДОПК.
ОСЪЖДА В. Г. И., ЕГН **********, от гр.***, ул. „***“ № **, ет.*, ДА ЗАПЛАТИ В
ПОЛЗА НА В. Ж. П. - Р., ЕГН: **********, живуща в гр. ***, ул. „***“ № **, ет. *, ап. **,
сумата от 11 277 лв. /единадесет хиляди двеста седемдесет и седем лева/, направени по
делото разноски за въззивна инстанция, както и сумата от 16 500 лв./шестнадесет хиляди и
петстотин лева/ направени разноски пред първа инстанция.
ОСЪЖДА В. Ж. П. - Р., ЕГН: **********, живуща в гр. ***, ул. „***“ № **, ет. *, ап. **, ДА
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА В. Г. И., ЕГН **********, от гр.***, ул. „***“ № **, ет.*, сумата
от 3500 лв./три хиляди и петстотин лева/ за явяване пред въззивна инстанция, както и сумата
от 2800 лв./две хиляди и осемстотин лева/ направени разноски пред първа инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението с
касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16