№ 39
гр. Пазарджик , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Д.
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20215200500342 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. От ГПК. С решение №
26056/02.04.2021 г., постановено по гр.д. № 392/ 2021 г. Панагюрският
районен съд е отхвърлил иска на ЦВ. Г. Р., ЕГН **********, от село
Оборище, община П., ул. „И." № 12, със съдебен адрес: град П., ул. „Н.Р." №
12, чрез адвокат П.М. от ПзАК, против „Кастинг Технолоджи България"
ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.П.,
Индустриален парк „Оптикоелектрон", представлявано от управителя В.-Ю.
М., за признаване за незаконно уволнението на ищеца със Заповед № 21- С-
2020/11.06.2020 г. на ответното дружество.
Осъдил е ЦВ. Г. Р. да заплати на „Кастинг Технолоджи България"
ЕООД, ЕИК **********, деловодни разноски в размер на 640,00 лв. - за
адвокатско възнаграждение.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила
въззивна жалба от Ц.Р. чрез неговия процесуален пълномощник с изложени
оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че обжалваната
Заповед № 21-К-2020 била издадена на 11.06.2020 г. с правно основание
чл.325,т.2 от КТ, и фактическо - защото Р. не се е явил да заема предишната
си работа. На 16.06.2020 г. на Ц.Р. било връчено писмо-съобщение по чл.345
от КТ /във връзка с Решение № 52/25.03.2020г. по Гр. дело № 894/2019г. на
РС-П./, с което бил уведомен, че в двуседмичен срок от получаването му има
1
право да заеме предишната си работа - т.е. от 16.06.2020 г. до 30.06.2020 г.
Датата на издаване на процесната заповед - 11.06.2020 г., сочела на нейно
издаване преди да е започнал да тече срокът по чл.345 от КТ. Логичният
извод бил, че към датата на издаване на заповедта не била възможна
констатация за неявяване на Р. в срока по чл.345 КТ, тъй като този срок още
не е започнал да тече.
Жалбоподателят счита за необоснован отказът да се коментират и
кредитират от съда така изложените доводи. Необоснован бил изводът на
съда, че Р. не бил предприел никакви действия за заемането на длъжността.
Неправилно било прието също така, че управителят на дружеството сам е
отменил обжалваната заповед, тъй като не били представени никакви
доказателства в подкрепа на този извод. С отговора на ИМ ответникът бил
представил текст, изхождащ от М., и наречен Заповед № К-22-2020/30.06.2020
г., който обаче не съдържал доказателства, че изразената в него воля е
достигнала до работника, още по-малко - че това е станало преди
предявяването на процесния иск пред съда с оглед изискването на чл.344, ал.2
КТ. В съответния реквизит липсвал подпис или отбелязване, удостоверяващо
лично връчване или връчване по друг надлежен начин. Приложеното по
делото „известие за доставяне" от 17.07.2020 г. не било прието като
доказателство по делото и не можело да служи като мотив за отхвърляне на
иска.
Искането е обжалваното решение да бъде отменено, вместо което да
бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен с
присъждане на разноските.
В законния срок е постъпил писмен отговор от „Кастинг Технолоджи
България" ЕООД с искане решението на районния съд да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Изложени са доводи в подкрепа на
мотивите, изложени от съда. Претендират се разноски.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства, като взе предвид доводите, изложени в съдебно
заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено
следното:
В исковата си молба против „Кастинг Технолоджи България" ЕООД
ищецът ЦВ. Г. Р. е твърдял, че на 05.03.2019 г. е сключен трудов договор №
07/2019 г. между него и работодателя „Кастинг Технолоджи България" ЕООД,
за неопределено време, като работникът е назначен на длъжност „Е." с
месторабота - производствен цех в гр. П., Индустриален парк
„Оптикоелектрон". Със Заповед № 14/17.10.2019 г. на Л. М. - представляваща
управителя на ответното дружеството, трудовото му правоотношение било
2
прекратено. С Решение № 52/25.03.2020 г., постановено по гр. дело №
894/2019 по описа на Районен съд-П., това уволнение е признато за незаконно
уволнението и същият е възстановен на заеманата до уволнението длъжност.
На 16.06.2020 г. на ищеца било връчено писмо-съобщение по реда на чл.345
от КТ, с което съдът го уведомил, че в двуседмичен срок от получаване на
съобщението има право да се яви на работа. Ищецът е твърдял, че на
24.06.2020 г. в 08,30 ч. се явил на работа и в присъствието на двама свидетели
връчил на длъжностното лице Л. Д. М. съобщението по чл. 345 от КТ. М.
отказала да изпълни съдебното решение и да издаде заповед за
възстановяването му на заеманата до уволнението длъжност, като заявила на
ищеца, че вече е уволнен със Заповед № 21 К-2020/11.06.2020 г., издадена от
нея на основание чл.325, т.2 от КТ – поради неявяване на работа. Ищецът Р.
твърди, че мотивите на заповедта били незаконосъобразни, понеже чл. 325,
ал. 2 от КТ предвиждал прекратяване ни трудовия договор, когато
уволнението на работника или служителя бъде признато за незаконно и
същият бъде възстановен на предишната му работа от съда, но не се яви да
заеме длъжността в срока по чл. 345, ал. 1 от КТ. Твърдял е, че писмото-
съобщение по чл.345 от КТ му било връчено 16.06.2020 г. и срокът за явяване
на работа бил от 16.06.2020 г . до 30.06.2020 г., а датата на издаване на
процесната заповед - 11.06.2020 г. - сочела, че тя е издадена преди да започне
да тече срокът по чл.345 от КТ. Искането е да бъде постановено решение, с
което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, да се признае за незаконно
уволнението на ищеца със Заповед № 21-К-2020/11.06.2020 г. Претендират се
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество „Кастинг Технолоджи
България" ЕООД е депозирало писмен отговор с твърдение, че предявеният
иск е недопустим поради липса на предмет и правен интерес от воденето на
настоящия спор. Ответникът е твърдял, че Заповед № 21-К-2020/11.06.2020 г.
на „Кастинг Технолоджи България" ЕООД е отменена от работодателя на
30.06.2020 г. със Заповед № 22-К-2020/30.06.2020 г., вследствие на което
трудовото правоотношение по трудов договор № 7/05.03.2019 г. е било
възстановено, но поради неявяване на ищеца на работа в срока по чл. 345, ал.
1 от КТ, считано от 16.06.2020 г. до 30.06.2020 г., в установеното за ищеца
работно време от 8,00 до 16,30 ч., е издадена нова Заповед № 23-К-
2020/30.06.2020 г., с която законосъобразно е прекратено трудовото му
правоотношение. Твърди се, че двете заповеди били изпратени на Р. по
пощата с обратна разписка на 17.07.2019 г.
По съществото на спора се твърди, че не било вярно, че М. е отказала
възстновяването на ищеца на работа, тъй като той не се е явил в в
дружеството, за да започне работа, а се явил с цел да получи удостоверение за
получени доходи, необходими му пред Дирекция „Социално подпомагане"-
П., като същевременно е уведимил М. за връченото му на 16.06.2019 г.
уведомление от Районен съд П. по реда на чл.345, ал.1 от КТ, но не го бил
3
представил. Искането е да бъде постановено решение, с което искът да бъде
отхвърлен като недопустим или неоснователен.
Установява се от представените по делото доказателства, че с Решение
№ 52/25.03.2020 г., постановено по гр. дело № 894/2019 г. по описа на
Районен съд П., уволнението на ищеца Р. е признато за незаконно, същият е
възстановен на заеманата от него длъжност „Е." и ответното дружество е
осъдено да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без
работа.
С писмо изх. № ГД 894/08.06.2019 г., издадено от Районен съд П.,
ищецът Р. е уведомен, че е възстановен на заеманата от него длъжност в
„Кастинг Технолоджи България" ЕООД и в двуседмичен срок от получаване
на това уведомление има право да се яви при работодателя, за да заеме
длъжността си.
Видно е от приложената по делото Заповед № 07-О/01.07.2017 г., че
управителят на ответното дружество В.- Ю. М., е упълномощил Л. Д. М.,
заемаща длъжността „С. ТРЗ", да сключва трудови договори, както и
допълнителни споразумения към тях, с работници и служители на
дружеството, да управлява и разпределя работното им време, да води
дисциплинарни преписки, да налага дисциплинарни наказания без
ограничения, като оформя и подписва всички необходими за целта
документи.
Със Заповед № 21-К-2020 от 11.06.2020 г. на упълномощеното лице Л.
М. трудовото правоотношение на ЦВ. Г. Р. с ответното дружество е
прекратено на основание чл. 325, ал.2, от КТ, поради неявяването му на
работа съгласно съдебно решение № 52/25.03.2020 г. в предвидения от КТ
срок.
Видно от приложеното по делото удостоверение изх. № 42/24.06.2020
г., за периода месец април 2019 г. до месец май 2020 г. вкл. Р. е получил
трудово възнаграждение в размер на 10 155,87 лв. и обезщетение за временна
нетрудоспособност в размер на 195,14 лв.
Като доказателство по делото от ответника е представена Заповед № 22-
К-2020/30.06.2020 г., издадена от Л. М., от която е видно, че е отменена
Заповед № 21-К-2020 от 11.06.2020 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца Р. и трудовото му правоотношение е възстановено
на основание уведомлението на Районен съд П.. Със следваща Заповед № 23-
К-2020/30.06.2020 г. трудовото правоотношение на ищеца с ответника е
прекратено поради неявяването му на работа след връчено уведомление за
възстановяване на работа от 08.06.2020 г., получено от ищеца Ц.Р. на
16.06.2020 г. Приложено е и удостоверение за доставяне от 17.07.2020 г., от
4
което е видно, че на тази дата Р. е получил „Заповед за заличаване и Заповед
за прекратяване". Подписът под това известие за доставяне не е оспорен от
ищеца, поради което настоящият съдебен състав приема, че той е положен от
Ц.Р.. При тези данни следва да се приеме, че Заповед № 22-К-2020/30.06.2020
г., с която е отменена Заповед № 21-К-2020 от 11.06.2020 г., и Заповед № 23-
К-2020/30.06.2020 г. за прекратяване на трудовото правоотношение между
страните са достигнали до знанието на ищеца и в срока по чл.358, ал.1, т.2 от
КТ новото уволнение не е било оспорено, поради което следва да се приеме,
че Заповед № 23-К-2020/30.06.2020 г. е влязла в сила, следователно трудовото
правоотношение между страните е прекратено, считано от 01.07.2020 г.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
намира обжалваното решение за недопустимо по следните съображения:
Съгласно чл.344, ал.2 от КТ работодателят може и по свой почин да
отмени заповедта за уволнение до предявяването на иск от работника или
служителя пред съда. Съгласно чл. 335, ал. 1 КТ трудовият договор се
прекратява писмено, следователно отмяната на уволнението по почин на
работодателя по реда на чл. 344, ал. 2 КТ също трябва да се извърши с писмен
акт, който да се доведе до знанието на работника или служителя. Посочената
разпоредба дава възможност на работодателя да избегне нежеланите
последици от отмяна на уволнението по съдебен ред, когато сам е преценил,
че незаконно е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение.
Ново прекратяване на трудовия договор може да се извърши след
възстановяване на трудовоправната връзка, с нов акт на работодателя,
отговарящ на законовите изисквания /в този смисъл – решение №
935/28.12.2009 г. на ВКС по гр.д. № 3558/2008 г., ІІІ г.о./.
С отмяната на уволнението работодателят признава същото за
незаконно и възстановява работника на работа. Следователно, ако е сторил
това преди сезиране на съда с искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, липсва
правен интерес за работника от търсене на съдебна защита. Не е нужно
правораздавателният орган да отменя заповед, която вече е отменена от
работодателя и да възстановява работника на заеманата преди уволнението
длъжност, след като същият е имал възможност да се яви на работното си
място /чл. 345, ал. 1 КТ/. Законодателят, обаче ограничава възможността
работодателят сам да отмени уволнението до датата на подаване на искова
молба в съда от работника. След тази дата издаването на актът по чл. 344, ал.
2 КТ няма правно действие. В този случай исковете ще са допустими и
сезираният съд сам въз основа на доказателствата и според закона, ще
прецени законосъобразността на заповедта за уволнение и с оглед на това ще
постанови своето решение.
В настоящия случай обжалваната заповед е била отменена със Заповед
№ 22-К-2020/30.06.2020 г. и трудовото правоотношение на ищеца с ответното
5
дружество е било възстановено съгласно съдебното решение, с което
предходното уволнение е било отменено. Със следващата заповед обаче -
Заповед № 23-К-2020/30.06.2020 г. - ищецът отново е бил уволнен, считано от
01.07.2020 г. и тъй като това уволнение не е било оспорено в законния срок,
правоотношението е било прекратено, считано от датата, посочена в новата
уволнителна заповед. Исковата молба е подадена на 12.04.2021 г., т.е. след
влизане в сила на Заповед № 22-К-2020/30.06.2020 г., следователно е налице
хипотезата на чл.344, ал.2 от КТ и за ищеца не е бил налице правен интерес
от обжалване на отменената Заповед № 21-К-2020 от 11.06.2020 г. Като е
разгледал спора по същество, Панагюрският районен съд е постановил
недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а производството по
делото – прекратено. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да
бъдат присъдени деловодни разноски за две инстанции, общо в размер на
1280 лв.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло решение № 26056/02.04.2021 г., постановено по
гр.д. № 392/ 2021 г. по описа на Панагюрския районен съд и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото.
ОСЪЖДА ЦВ. Г. Р., ЕГН **********, от село Оборище, община П., ул.
„И." № 12, със съдебен адрес: град П., ул. „Н.Р." № 12, да заплати на
„Кастинг Технолоджи България" ЕООД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление гр.П., Индустриален парк „Оптикоелектрон",
представлявано от управителя В.-Ю. М., деловодни разноски за две
инстанции в общ размер на 1280 /хиляда двеста и осемдесет/ лева .
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок, считано от 10.06.2021 г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6