№ 88
гр. Б., 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Н.Ц.П.
при участието на секретаря И.С.Т.
като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело №
20231810200119 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Предметът на делото:
Наказателно постановление № ***/***г., издадено от инж. К.Й.В. –
изпълняваща длъжността директор на Дирекция „Инспекция по труда” – С.
област /ДИТСО/, с което на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от
Кодекса на труда /КТ/ на „***” ЕООД, ЕИК ***, в качеството му на
работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ, представлявано от управителя
си Д.А.Д., Т., ЛНЧ *** е наложена „имуществена санкция” в размер на 3
000,00 лв. за неизпълнено правно задължение по чл. 63, ал. 2 КТ във вр. с чл.
61, ал. 1 от КТ.
Становищата на страните:
Недоволно от това Наказателно постановление е останало наказаното
лице, което подава жалба чрез управителя си Д.А.Д., в срок, чрез АНО. В
подадената жалба е описано искане за отмяна на така издаденото НП като,
незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила и неправилно прилагане на материалния закон.
Според дружеството-жалбоподател е било необходимо технологично време за
регистриране на подписания по-рано през деня на ***г. трудов договор с А., с
оглед седалището на дружеството-жалбоподател, а именно гр. Б.. Излага
1
твърдения, че уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ е било изходирано на
същия ден, около два часа, след проверката от служителите от Инспекцията
по труда. Допълнително сочи, че лицето заварено да работи му е било
първият работен ден, което сочело на желание от страна на дружеството-
жалбоподател за предотвратяването на други вреди. Наложената имуществена
санкция в размер на 3000 лв. е преценена като неправилна и
незаконосъобразна, тъй като като наказващият орган не е мотивирал размера
на санкцията въз основа на доказателства по преписката, каквито липсвали.
Излага аргументи, че се касае за маловажен случай, дори да се приеме, че е
било извършено вмененото нарушение. В този смисъл, излага, че са налице
основанията за прилагане на нормата на чл. 415в, ал.2 от КТ, която
разпоредба не се явявала специална по отношение общата норма на чл. 28 от
ЗАНН и не изключвала приложението й. Поради това се иска РС-Б. да
отмени обжалваното Наказателно постановление. Алтернативно се излагат
аргументи за намаляване размера на санкцията в минималния предвиден в
закона размер.
Пред РС-Б. дружеството-жалбоподател, редовно призован, не изпраща
представител.
Въззиваемата страна – директор на Дирекция „Инспекция по труда – С.
област”, редовно призована, се представлява от юрисконсулт И.И., който
моли издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно, тъй като с него е наложено наказание за
безспорно доказано административно нарушение. Излага, че по време на
проверката по документи е представена справка, от която е видно, че тя се е
върнала заверена от съответното ТД НАП в 14,07 часа, а дружеството-
жалбоподател е допуснало лицето до работа без да е връчило уведомлението
от НАП. Отхвърля доводите, че понеже дружеството било в Б. това отнело
повече време тази справка да бъде подадена. Извежда довод, че след като в
самата декларация лицето е посочило, че работи в дружеството от 4 месеца, а
договорът е от *** година то това обосновавало и правилността на
определената. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните
от страните доводи, приема за установено следното:
От фактическа страна:
2
На ***г. и на 25.11.2022г. по документи в ДИТСО, свидетелите П. Е. и
С. М. – главни инспектори към ДИТСО, извършили проверка по спазване на
КТ от страна на „***” ЕООД, ЕИК ***, в качеството на работодател в
стопанисвания от него обект - магазин за парфюми, намиращ се в гр. Б., ул.
„***“ № *** в магазин „***“. При проверката на място проверяващият екип
от трудовата инспекция заварили на обекта да полага труд като „продавач
консултант“ Ц.П. А.. Представили се и й дали да попълни декларация по
чл.402, ал.1, т.3 от КТ, в която да попълни данни за работодател, работно
време, почивки, възнаграждение, наличие на трудов договор. В своята
декларация попълнила, че от четири месеца работи в „***” ЕООД като
„продавач консултант”, с работно време от 08:00 ч. до 14:30 ч./14:30часа до
21:00 часа, с почивен ден – по график, при трудово възнаграждение от 20 лв.,
на ден. Декларацията била попълнена на ***г. в 12:00 часа.
Оставена била призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК, за явяване и
представяне на документи от законния или упълномощен представител на
дружеството в сградата на ДИТСО.
На 25.11.2022г., проверката продължила в сградата на трудовата
инспекция, в присъствието на упълномощен представител на дружеството –
К. Н. Н., като на основание представените документи и проверката на място
бил съставен и Протокол за извършена проверка (ПИП) от 25.11.2022г. (вж.
л.11). При извършената проверка жалбоподателят представил трудов договор
№ ***, сключен на ***г., със страни „***” ЕООД - работодател и Ц.П. А. –
работник, по силата на който А. е назначена на длъжност „продавач
консултант” и е постъпила на работа на *** г. (вж. л.5). Представено било и
уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ със справка за приети и отхвърлени
удомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № *** от ***г. 14:07:03 часа (вж. л.14).
Видно от Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5
от КТ „***” ЕООД е подал Уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ с изх. № *** от
***г. 14:07:03 часа, като дружеството-жалбоподател е предоставило данни за
сключен трудов договор за един свой работник, а именно – Ц.П. А..
На 25.11.2022г. в гр. София, в сградата на ДИТСО, П. Д. Е., на длъжност
„главен инспектор” при същата дирекция, в присъствието на С. А. М. –
свидетел по съставянето и присъствала на проверката, както и на
упълномощен представител на дружеството-К. Н., съставила акт за
3
установяване на административно нарушение № *** на „***” ЕООД за това,
че „***” ЕООД, в качеството си на работодател, е допуснало до работа лицето
Ц.П. А., на *** г., в 12:00 часа, преди да му представи копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, с което е нарушило разпоредбата на чл.
63, ал. 2 от КТ.
Актът е връчен лично на упълномощен представител на дружеството –
К. Н., в деня на неговото съставяне.
Срещу така съставения АУАН в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не се
постъпили писмени възражения.
Въз основа на горепосочения акт на ***г. е издадено наказателно
постановление № ***/***г., от инж. К.Й.В. – изпълняваща длъжността
директор на Дирекция „Инспекция по труда” – С. област /ДИТСО/, с което на
основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/ на
„***” ЕООД, ЕИК ***, в качеството му на работодател по смисъла на §1, т. 1
от ДР на КТ, представлявано от управителя си Д.А.Д., Т., ЛНЧ *** е наложена
„имуществена санкция” в размер на 3 000,00 лв. за неизпълнено правно
задължение по чл. 63, ал. 2 КТ във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ.
Наказателното постановление е връчено на 14.02.2023г., видно от
известие за доставяне, представено по делото и е обжалвано с жалба,
входирана при АНО на 01.03.2023г., видно от жалбата.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
показанията на св. Е. и св. М., както и въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, които съдът
кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и
изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намира
следното от правна страна:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от легитимирано
лице (наказаното търговско дружество), в срока за обжалване по чл.59, ал.2 от
ЗАНН и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол)
административно-наказателен акт.
По същество разгледана жалбата е частично неоснователна.
4
При служебната проверка съдът не установи допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила относно компетентността на
длъжностните лица, които са съставили АУАН, съотв. издали НП.
Актосъставителят П. Е. разполага с компетентност за издаване на АУАН, тъй
като заема длъжност „главен инспектор” в ДИТСО (към датата на
проверката), а в разпоредбата на чл.416, ал.1 от КТ се посочва, че
компетентни да съставят актове за нарушения на трудовото законодателство
са държавните контролни органи. На основание чл.399 от КТ такъв орган се
явява ДИТСО. Налице е и хипотезата на чл.37, ал.1, б. „а” от ЗАНН, тъй като
тези лица са изрично посочени в „съответните нормативни актове”, и в тази
връзка не е налице необходимост от тяхното „надлежно определяне” по реда
на чл.37, ал.1, б. „б“ от ЗАНН. Колкото до наказващия орган, съдът счита, че
директорът на ДИТСО съгл. чл.416, ал.5 от КТ се явява „оправомощено
длъжностно лице” от ръководителя на контролния орган – изпълнителния
директор на ИА „ГИТ” със от Заповед № *** от 24.01.2023г. (л.35) и т. 6 от
Заповед № *** от 17.10.2022г.. Спазена е и териториалната компетентност на
посочените длъжностни лица, доколкото проверяваният обект е бил на
територията на С. област, община Б., а съгласно т.2 от Заповед № ***г. (вж.
л.27-28) и Заповед № ***г. (вж. л.29-30) този район попада в юрисдикцията на
дирекция „ИТ” – София област.
Въззивният състав противно на възраженията на дружеството-
жалбоподател счита, че няма процесуални нарушения, свързани с описание на
обстоятелствата по извършването на нарушението, тяхната несъмнена
установеност и пълнота на доказателствата за тяхното установяване, както и с
правната му квалификация, като видно от съдържанието на съставения АУАН
и на издаденото въз основа на него НП, актосъставителят и наказващият
орган са описали всички обстоятелства по извършване на проверката и
констатираното нарушение с неговите фактически и правни характеристики,
като съдът приема, че АУАН и НП съдържат всички изискуеми реквизити по
чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, вкл. и пълните данни за твърдения нарушител –
наименование, седалище и адрес на управление, управляващи лица, ЕИК.
Нарушението е описано точно и конкретно, вкл. и обстоятелствата, при които
е извършено с точната правна квалификация и няма допуснати нарушения на
тези две императивни разпоредби.
На следващо място, при пълно спазване на законовите предпоставки на
5
чл.83 от ЗАНН и чл.412а, т.2 от КТ (последната предвижда за нарушение на
трудовото законодателство от юридически лица да се налага наказание
„имуществена санкция“), в случая е преценено, че именно търговското
дружество следва да отговаря за процесното нарушение.
Твърдението на управителя на дружеството-жалбоподател, че е било
необходимо технологично време за регистриране на подписания по-рано през
деня на ***г. трудов договор с А., с оглед седалището на дружеството-
жалбоподател, а именно гр. Б., съдът намира за напълно несъстоятелно и
несериозно.
В настоящето производство по несъмнен начин се установи, че Ц. А., по
време на проверката /***г. в 12:00часа/ е заварена да полага труд в магазина
за парфюми на дружеството -жалбоподател, намиращ се в гр. Б., ул. „***“ №
*** в магазин „***“. По отношение на това обстоятелство всички източници
на доказателства са непротиворечиви, нещо повече, самият жалбоподател не
го отрича.
Събраните по делото доказателства налагат извода, че жалбоподателят
„***” ЕООД, ЕИК ***, като работодател /по смисъла на §1 т. 1 от ДР към КТ/
е извършил нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ, според която, работодателят няма
право да допуска до работа работника или служителя, преди да му
предостави документите по ал. 1. А според чл. 63, ал. 1 КТ, работодателят е
длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на
работа копие от уведомлението до съответното Териториално поделение на
НАП. Следователно с ал. 2 на цитираната разпоредба на чл. 63 е въведена
абсолютната забрана за работодателя да допуска до работа работник преди да
му е предоставил документите по ал. 1, в случая - копие от уведомлението до
съответното Териториално поделение на НАП
В настоящия случай се установява, че едва след извършване на
проверката от контролните органи в строителния обект, стопанисван от
работодателя, в случая „***” ЕООД, ЕИК ***, е подадена справка за приети
уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ, а именно –А. е заварена да полага труд в
обекта на ***г. в 12.00 часа, а справката е подадена на ***г. в 14:07 часа. Т.е.
към момента на проверката работодателят „***” ЕООД, ЕИК *** е допуснал
до работа А., без да й предостави копие от уведомлението за сключване на
трудовия договор, заверено от ТД на НАП София.
6
Ето защо съдът приема, че се касае до възникнало между свид. А. и
„***” ЕООД, ЕИК ***, като работодател /по смисъла на §1 т. 1 от ДР към КТ/,
представлявано от управителя Д.А.Д.л, трудово правоотношение, което е
следвало задължително копие от уведомлението за сключването, да бъдат
предоставени на работника преди при постъпването мму на работа, което не е
било сторено. Нормата на чл. 63 КТ е абсолютна и вменява в задължение на
работодателя да представи копие от сочените по-горе документи на
работника, съответно му забранява да го допуска до работа без да е сторено
това. В разпоредбата на чл. 63, ал. 2 КТ е поставено едно обективно изискване
и съответно забрана – да не се допуска до работа работник преди
предоставянето му на сочените в разпоредбата документи. Като не е изпълнил
това и е допуснал до работа А. на 03.11.2023г., без да му е предоставил
екземпляр от копие от уведомлението, работодателят – в случая - търговско
дружество „***” ЕООД е осъществило състава на нарушението по чл. 63, ал.
2 КТ. Вмененото нарушение на жалбоподателя е за това, че като работодател
/по смисъла на §1 т. 1 от ДР към КТ/ е нарушил абсолютната забрана по чл.
62, ал. 3 КТ да не допуска до работа работник или служител преди да му е
връчил копие от уведомлението, а не за това, че е подал или не е подал
уведомлението до НОИ в срока по чл. 62, ал. 3 от КТ.
Нарушението е извършено от юридическо лице, поради което въпросът
за неговата субективна страна не следва да бъде обсъждан, защото в случая се
касае за ангажиране на отговорност, която е обективна и безвиновна. От това
следва и изводът, че при реализирането й не следва да се анализира липсата,
респективно наличието на вина у представляващия дружеството или у други
лица, свързани с осъществяване на дейността му, нито да се определя нейната
форма.
Санкционната разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ (ред., ДВ, бр.58 от
2010г., в сила от 30.07.2010г.) предвижда наказание „имуществена санкция” в
размер от 1 500 до 15 000 лева за работодател, който наруши разпоредбите на
чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и чл.63, ал.1 или ал.2, както и наказание „глоба” в
размер от 1 000 до 10 000 лева за виновното длъжностно лице, за всяко
отделно нарушение. В случая по отношение на размера на наложеното
наказание в НП въззивната инстанция приема, че същият неправилно е
определен от АНО и не са съобразени тежестта на извършеното
административно нарушение и смекчаващите обстоятелства, а именно няма
данни за други извършени нарушения от същия вид от работодателя. Предвид
изложеното този съдебен състав намира, че издаденото НП следва да се
измени, като вместо наложеното наказание имуществена санкция в размер на
3000 лв., следва да се наложи имуществена санкция в минималния предвиден
размер от 1500 лв., което наказание съответства на тежестта на извършеното
нарушение в случая.
7
Не е налице маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 от
ЗАНН, тъй като процесното нарушение е такова по чл.63, ал.2 от КТ, а
съгласно чл.415в, ал.2 от КТ не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1,
чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2. Нормата на чл.415в от КТ е специална по
отношение на тази по чл.28 от ЗАНН и изключва приложението на
последната. Ето защо и възраженията в тази насока са неоснователни.
По разноските:
При този изход на делото и своевременно направено искане от страна на
процесуалния представител на ответника по делото за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, такова следва да бъде определено в
минимален размер от 80 лева на основание чл. 63д, ал. 5 във вр. чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правна помощ. Въззивникът следва да бъде
осъден да плати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” –
юридическо лице, към чиято структура се числи административно
наказващия орган разноските по делото на основание чл. 63д, ал. 1, вр. ал. 4
от ЗАНН.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Б.,
въззивен състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № № ***/***г., издадено от инж.
К.Й.В. – изпълняваща длъжността директор на Дирекция „Инспекция по
труда” – С. област /ДИТСО/, с което на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл.
414, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ на „***” ЕООД, ЕИК ***, в качеството му
на работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ, представлявано от
управителя си Д.А.Д., Т., ЛНЧ *** е наложена „имуществена санкция” в
размер на 3 000,00 лв. за неизпълнено правно задължение по чл. 63, ал. 2 КТ
във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на имуществената
санкция от 3000 лв. на 1500 лв.
ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя си
Д.А.Д., Т., ЛНЧ *** със седалище и адрес на управление в гр. Б., ж.к. „***”,
ул. „***“ № ***, да плати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда”, 80 лева разноски по делото представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
8
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд – София град в 14-дневен срок от съобщението му на
страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
9