№ 1418
гр. София, 25.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20221110163395 по описа за 2022 година
Предявени са искове по чл. 79, ал.1, пр.I от ЗЗД, вр. чл.153, ал.1 от
Закона за енергетиката, /ЗЕ/, вр. чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК:*******, е предявил срещу З. Г. Ц. и
С. Г. Ц. , в качеството им на наследници на Ц. Г. Ц. и на Г. А. Ц. / поч. в хода
на делото/ осъдителни искове за заплащане на сумата от общо 3698,17лева –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода м. 05.19г.- м. 04.21г. , заедно със законна лихва от датата на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането, 621,16лева- законна лихва
за забава за периода от 15.09.20г. до 20.10.22г. както и сума за услуга дялово
разпределение в размер на 20,64лева за периода м. 10.2019г.- м. 04.21г.,
заедно със законна лихва от датата на исковата молба, както и за сумата от
4,52лв. лихва за забава върху главница за дялово разпределение за периода
01.12.19г. -26.10.22г. Сумите се претендират по отношение на топлоснабден
имот в гр. АДРЕС , аб. № ****** , при равни дялове – от по ½ от
гореописаните суми от всеки един от двамата ответници. Претендират се
разноски.
В законоустановения срок по делото ответниците не са депозирали
отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседание, ответниците, представлявани от адв. В. от
САК оспорват исковете с възражения, че отоплителните уреди в имота са
демонтирани още през 2015година , че липсва облигационно отношение
1
между страните в рамките на исковия период, доколкото до 2021г.
ответниците не са имали качеството на собственици или ползватели на
топлоснабдения имот.
Възразява се срещу размера на претендираните суми, тъй като същите са
начислени като прогнозно потребление и не съответстват на реално
доставената и консумирана ТЕ.
Третото лице- помагач на ищеца „ФИРМА“ ООД не изразява
становище по исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически
и правни изводи:
С доклада си по делото съдът е указал на страните доказателствената
тежест, а именно , че по исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и
че през процесния период в сградата, в която се намира процесният
топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с
което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане
на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези
обстоятелства, в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили
претендираните вземания. По исковете по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца
съдът е указал, че следва да установи възникването на главен дълг и
изпадането на длъжниците в забава – уговорен падеж за плащане на цената
на доставена топлинна енергия /датата на публикуване на общите фактури/ и
отправена и получена от ответниците покана за заплащане на таксата за
дялово разпределение. В тежест на всеки един от ответниците е да докаже
погасяване на дълговете на падежа.
Видно от приложените към исковата молба писмени доказателства Г.
Ц. / поч. в хода на делото , като на негово място са конституирани
ответниците/ надлежно е подал молба- декларация до ищеца за процесния
имот с искане за откриването на партида на негово име, за 2 души, като
предходният титуляр на партидата е променен. Представено и прието по
делото е заверено копие на договор за покупко-продажба от 12.11.1988г. ,
сключен с Г. Ц. и Ц. Ц. за придобиване на процесния имот.
По делото е допуснато и прието заключение по съдебно- техническа
експертиза, видно от което в имота не се начислява ТЕ, отдадена от
отоплителни тела, като е начислена ТЕ, отдадена от щранг- лира , като е
начислена и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Вещото
лице посочва още в заключението, че за процесния период 01.05.19г.-
30.04.21г. е начислена служебно топлинна енергия за БГВ в имота за 3 броя
потребители , посочени в талон за отчет, изготвен от ФДР , при норма на
2
разход на потребление на гореща вода от 140л. на обитател за едно
денонощие и в съответствие с т.2 на чл. 69 от Наредба за топлоснабдяването.
По поставени от ответниците въпроси вещото лице е отговорило в
заключението , че към датата на извършване на оглед в имота от експерта-
18.07.23г. , в имота не са били налице монтирани радиатори , като същите са
били демонтирани на 10.09.15г.- съгласно представен КП на ФДР от
18.09.15г. С оглед липсата на радиатори вещото лице е констатирало, че
входящите тръби от инсталацията от техническа гледна точка са надлежно
затворени, като е посочило, че същото е отразено и в констативния протокол
на ФДР от 18.09.15г.
На основание чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
ТЕ. Собствениците или титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот дължат цената на доставената ТЕ за битови
нужди. В тълкувателната си практика ВКС приема, че изброяването в
разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ не е изчерпателно. С Тълкувателно
решение №2/17.05.2018г. по т. д. №2/2017г. на ОСГК на ВКС, т.1, е доразвито
горното законово правило, като се приема, че собствениците или титулярите
на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат
цената на доставената ТЕ за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ, при
липсата на договорно правоотношение между ищеца и трето лице- ползвател.
Приема се, че партидата посочва задълженото лице за съответния имот, като
при ненадлежно изпълнение на задължението на етажния собственик да
посочи титуляр на партидата ,се прилагат правилата на ЗЕ за определянето на
задължения за ТЕ потребител.
С подаването на заявление за откриване на партида, от който момент се
индивидуализира насрещната страна по правоотношението, е налице
сключване на договорно правоотношение между страните за доставка на ТЕ
до определен имот. Видно от ангажираните доказателства по делото е, че Г.
Ц. надлежно е заявил искане до ищеца в тази насока и следва да се счита за
клиент на топлинното предприятие , като след неговата смърт / починал в
хода на делото/ задълженията му по право преминават към неговите
наследници .
Доколкото обаче задължението на ищеца е да осигури доставка на ТЕ до
имота с определени качествени параметри, чрез които да се осигурява
отоплението на имота, за да се приеме, че срещу осигуреното отопление на
жилищен имот, насрещната страна дължи заплащане на цената за доставената
ТЕ, то следва да се счита, че исковете са недоказани .
Ползването на топлинна енергия се изразява в отделянето на топлина в
определено пространство и поради това ответната страна дължи заплащане
само на топлинна енергия , използвана лично от нея. Установено е по
делото, че в имота , придобит от ответниците по силата на наследяване,
3
отоплителните тела са демонтирани още през 2015година , като при това
положение не може да се приеме, че е налице ползване на ТЕ в процесния
имот за отопление. Задължение на потребителя на услугата е да заплаща
стойността на потребената от неготоплинна енергия.
От заключението по допуснатата техническа експертиза се установява
още, че се търси заплащане на ТЕ, отдадена за БГВ. Последната е начислена
на база, с оглед липсата на поставени водомери. Установеното е, че е
начислявана за 3 души, като видно от заявлението- декларация на Г. Ц. / на
л.13 от делото/ , че семейството на ответника съобразно депозираната до
ищеца декларация за откриване на партида се състои от 2 членове. С оглед на
горното не се явява доказано по основание начисляването на ТЕ на база за 3
души, като с оглед представените доказателства не е налице основание и за
разделяне на задължението за топлинна енергия / за сградна инсталация/ и за
битово горещо водоснабдяване и присъждането му по реда на чл.162 от ГПК,
поради което искът за главница подлежи на цялостно отхвърляне, като
недоказан по основание .
По отношение на иска за заплащане на услугата дялово разпределение
следва да се посочи, че по делото не са налице доказателства за
фактурирането на задължението и неговото изплащане от страна на
топлинното предприятие към определена фирма за дялово разпределение,
поради което не може да се приеме за обоснован извода за настъпила
суброгация в правата на третото лице- помагач по делото. Отделно от
гореизложеното, искът се явява неоснователен и предвид изложените по
отношение на недължимост на задължението за топлинна енергия
съображения и мотиви.
Исковете за мораторна лихва имат акцесорен характер и при
неоснователност на главните искове, същите също се явяват неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото право на разноски имат ответниците , и такива
следва да им се присъдят в размер на 340лева – за внесен от тях депозит за
изготвяне на експертиза.
Разноски за адвокатско възнаграждение на ответниците не следва да бъдат
присъждани, доколкото не са ангажирани доказателства за извършване на
такива разноски в определен размер , т.е. при липсата на ангажирани
доказателства за заплащането на такива в полза на адвоката по конкретното
дело.
Освен пълномощни за адвоката, които са общи / доколкото не е посочено
конкретното дело / е представен по делото договор за правна защита и
съдействие със страни – ответника З. Ц. и адвокат В. , като е посочена сума в
размер на 566лева за правна защита и съдействие , както и че същата е
заплатена в полза на адвоката в брой, но не е посочено конкретното дело , по
което следва да се счита , че същата е заплатена. При тези данни съдът
намира , че ответниците не доказват конкретен размер на разноски за
4
адвокатско възнаграждение, заплатено от тях за извършено процесуално
представителство от адвокат по настоящото дело , поради което и тези
разноски като недоказани , не следва да бъдат възлагани в тежест на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК:*******, със
седалище и адрес на управление: гр.АДРЕС, срещу С. Г. Ц., ЕГН:
********** , осъдителни искове за заплащане на следните суми : сума от
1849,08 лева, представляваща 1/ 2 от общо дължимата главница за
незаплатена топлинна енергия за битови нужди, за периода м. 05.2019г. – м.
04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.АДРЕС, абонатен №
******, сума от 310,58 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 15.09.2020г. до 20.10.2022г., сума от 10,32 лева,
представляваща 1/ 2 от общо дължима главница за дялово разпределение, за
периода от м. 10.2019г. до м.04.2021г. за процесния имот , и сума от 2,26лева,
представляваща обезщетение за забава върху сума за дялово разпределение ,
за периода от 01.12.2019г. до 20.10.2022г., заедно със законни лихви върху
главниците от датата на исковата молба- 22.11.22г. до изплащане на
вземанията.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК:*******, със
седалище и адрес на управление: гр.АДРЕС, срещу З. Г. Ц. с ЕГН:
********** , осъдителни искове за заплащане на следните суми : сума от
1849,08 лева, представляваща1/ 2 от общо дължимата главница за
незаплатена топлинна енергия за битови нужди, за периода м. 05.2019г. – м.
04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.АДРЕС, абонатен №
******, сума от 310,58 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 15.09.2020г. до 20.10.2022г., сума от 10,32 лева,
представляваща ½ от общо дължима главница за дялово разпределение, за
периода от м. 10.2019г. до м.04.2021г.за процесния имот , и сума от 2,26лева,
представляваща обезщетение за забава върху сума за дялово разпределение ,
за периода от 01.12.2019г. до 20.10.2022г., заедно със законни лихви върху
главниците от датата на исковата молба- 22.11.22г. до изплащане на
вземанията.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.3 ГПК „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК:*******, със
седалище и адрес на управление: гр.АДРЕС, ДА ЗАПЛАТИ НА С. Г. Ц.,
ЕГН: ********** И З. Г. Ц. с ЕГН: ********** сума в размер на 340лева ,
представляваща направени от ответниците разноски за заплатен депозит за
експертиза.
Решението е постановено с участието на „ФИРМА“ ООД , като трето
лице помагач на страната на ищеца.
5
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6