Решение по дело №5719/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 16978
Дата: 19 октомври 2023 г.
Съдия: Иванина Иванова Пъстракова
Дело: 20231110105719
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 16978
гр. София, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20231110105719 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:




Предявен по реда на чл. 422 ГПК е установителен иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Ищецът твърди, че на 20.12.2018 г., около 10.50 ч., на републикански второкласен път-
84, МПС марка ....... с рег. №..... се движи с посока от гр. Юндола към гр. Велинград, когато
при навлизане в ляв завой ремаркето на насрещно движещият се товарен автомобил в
композиция влекач марка ...... с рег. №..... с полуремарке марка ... с рег. №..... се откача и
навлиза в платното за движение на лекия автомобил, като реализира ПТП с материални
щети. Ищецът твърди, че към момента на ПТП-то увреденият автомобил е имал валидна
застраховка при него, а другият автомобил– при ответника. На собственика на увредения
автомобил била изплатена сума в размер на 2208.88, включваща 1946.20 лв. обезщетение за
имуществени вреди и 262.68 лв. разходи за репатриране. Ищецът поискал от ответника
възстановяване заплатеното от него застрахователно обезщетение плюс 15 лв.
ликвидационни разходи, но последният погасил ......ължението си частично, като оставало
да дължи 432.75 лв. Поради изложеното ищецът е депозирал заявление по чл. 410 ГПК за
сумата, ведно със законната лихва от датата на подавнето до окончателното й плащане, въз
основа на което била издадена заповед, срещу която в законоустановения срок постъпило
1
възражение. Това обосновавало правен интерес от завеждане на настоящия установителен
иск. Претендира и разноски.
Ответникът в отговора на исковата молба оспорва предявения иск единствено досежно
размера.


Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:

По делото са представени и приети следните писмени доказателства: доклад, експертиза
и сравнителна експертиза по щета, фактура №... г., банково бордеро ..../01.04.2019 г.,
банково бордеро ......./24.10..2019 г., опис- заключение от 20.12.2018 г. и от 31.01.2019 г.,
застрахователна полица №..... и Общи условия, двустранен констативен протокол за ПТП от
20.12.2018 г., уведомление за настъпило застрахователно събитие, справка за сключена
застраховка „ГО“, свидетелство за управление на МПС, контролен талон, СУМПС, опис на
щети.
От заключението на приетата, без да бъде оспорена от страните, съдебна авто- техническа
експертиза, което съдът кредитира изцяло, се установява, че стойността за възстановяване
щетите по увредения автомобил по средни пазарни цени възлиза на 4158.83 лв., а след
прилагане на коефициент на овехтяване, с оглед годината на производство- 2241.07 лв.

Съгласно разпоредбата на чл.411 ал. 1 КЗ, приложима към процесното спорно
правоотношение, с оглед момента на възникването му, в случаите, когато причинителят на
вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" – до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Следователно отговорността на ответното дружество е предпоставена от установяването
на следните юридически факти: 1/ Наличие на валидно към момента на ПТП
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка “Автокаско” между
увреденото лице и ищеца за процесното МПС; 2/ Ищецът да е обезщетил застрахования за
покрит застрахователен риск, съгласно Общите условия на договора; 3/ Наличие на всички
посочени в чл. 45 ЗЗД елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане
(противоправно деяние; което е извършено виновно; настъпване на конкретни вреди и
наличие на причинно - следствена връзка между деянието и причинените вреди) 4/ Наличие
на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”
2
между делинквента и ответното дружество.
С определение от 19.06.2023 г., съдържащо проект за доклад по делото, обявен за
окончателен в открито съдебно заседание, съдът е указал на страните, че единствен спорен
въпрос е досежно размера на дължимото обезщетение и че всеки следва да докаже по
начина, по който счита, че следва да е изчислен.
Наличието на останалите необходими предпоставки за ангажиране отговорността на
ответната страна не се оспорва, а и се установява от представените и приети по делото
доказателства.
Доколкото вещото лице е приело, че стойността за възстановяване щетите по увредения
автомобил по средни пазарни цени възлиза на 4158.83 лв., а след прилагане на коефициент
на овехтяване, с оглед годината на производство- 2241.07 лв., то след приспадане на
безспорно платената сума от 1791.13 лв., остават дължими и в двата случая дори в повече от
претендираното от ищеца.
Исковата претенция следва да бъде уважена.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят своевременно поисканите
разноски за производството в размер на 325 лв.



При тези мотиви Софийски районен съд


РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК от ..... с ЕИК
....., със седалище и адрес на управление: гр. ......, против ..... с ЕИК .......,, с правно основание
чл. 411 КЗ, че ..... с ЕИК ......., дължи на „..... с ЕИК ....., със седалище и адрес на
управление: гр. ...... сумата от 432.75 лв., главница, представляваща остатък от неизплатено
застрахователно обезщетение за вреди на л. а. ....... с рег. №..... от настъпило на 20.12.2018 г.
ПТП, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „...... ..““ АД с ЕИК ......., да заплати на ..... с ЕИК ....., със седалище и
адрес на управление: гр. ...... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 325 лв. разноски за
исковото производството и 25 лв. за заповедното.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
3
връчването му на страните.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4