Р
Е Ш Е
Н И Е № I-268
град Бургас
,14.01. 2021 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
.................шестадесети декември …………..през
две
хиляди и двадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Д. Димова
при секретаря Ани
Цветанова като
разгледа докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д.
№ 402 по описа за
2020 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния
представител на „КиД 60“ЕООД - гр. Ямбол
–ответник по
гр.д. № 461/2018 год. по описа на Поморийския районен
съд против решение № **0/31.10.2019 год. постановено по същото дело,с което са
обявени за относително недействителни на
осн.чл. 216 ал. 1 т. 2 ДОПК по отношение на държавата
чрез Главен публичен изпълнител в
дирекция“Събиране „към ТД Бургас ,офис Ямбол на НАП на договор за покупко-продажб на недвижим имот ,обективиран в нот. акт №
** /**.0*.20** г. ,т. 2,н.д. № ***/20** г. на нотариус Хр.Ройдев
,с район на действие – РС-Поморие ,с който „Дикс2001“ЕООД –гр.Ямбол е продал на
Г. Я.И. двуетажна масивна жилищна сграда
с идентификатор 35033.5.433.33 по КККР на гр. Каблешково , находяща
се в гр.Каблешково ,,местността „Давалий“ №
30,комплекс“Флорал Медоус“,заедно с право на собственост
върху техническо съоръжение-басейн с площ от 40 кв.м. ,както и договора за покупко-продажба на недвижим имот
,обективиран в нот. акт № **/**.0*.20** г. ,т. 2 ,н.д. № ***/20** г. на
нотариус Хр.Ройдев,с който „Дикс
2001“ЕООД е продало на Г. Ш. поземлен
имот с идентификатор 35033.3.188 по КККР на гр.Каблешково ,с площ от 5770 кв.м.
,с трано предназначение на територията –земеделска
земя и с решението въззивникът е осъден
да заплати разноските по делото .
Въззивникът изразява
недоволство от решението , като счита същото за недопустимо,неправилно и
незаконосъобразно ,постановено в противоречие със събраните доказателства,както
и със закона .
Сочи се на първо място ,че решението
е недопустимо-налице е произнасяне по
предявения и докладван иск-съдът е
докладва предявен иск с правна
квалификация чл. 135 ал. 1 ЗЗД вр.чл. 216 ал. 2 ДОПК , а се е произнесъл по
различен иск – с правно основание чл. 216 ал. 1 т.2 ЗОПК.Липсвал доклад по
евентуално съединените искаве ,както и разпределение
на доказателствената тежест по тях.От
друга страна в решението си е посочил
,че поради уважаване на иска по чл. 216 ал. 1 т. 2 ДОПК не следва да се произнася
по останалите евентуално съединени искове .От тух се
прави извод ,че съдът не се е произнесъл по предявения иск и съгласно обективното съединяване на
исковете в посочената в исковата молба поредност .затова и произнасяйки се
директно по евентуалния иск,въззивникът счита ,че
съдът се е произнесъл с недопустимо решение..
Въвеждат
се доводи и за неправилност на решението ,като на първо място се счита ,че ако
не се приеме възражението за
недопустимост на решението ,то оплакването за
неправилното докладване на делото съставлява оплакване за съществено процесуално
нарушение.Не е била спазена
разпределената в доклада докзателствена тежест
,в резултат на което според въззивната страна е нарушено правото й на защита
.Нещо повече – счита се ,че
разпределената доказателствена тежест с доклада въобще не е била
съобразена от съда .Сочи се ,че в нарушение на процесуалните норми съдът не е
допуснал гласни доказателства за установяване степента на завършеност на имота ,предмет на едната сделка ,което е лишила ответника от правото му на защита
,тъй като състоянието на имота към този момент не е съобразено при изготвяне
на оценъчната експертиза ,а именно
определената оценка е послужила като мотив за уважаване на иска..Не са допуснати
и поставените допълнителни въпроси от ответната страна към експертизата ,без да
бъдат изложени мотиви .Не е допуснато изготвянето на счетоводна експертиза
,заключението по която е било важно във
връзка с оспорването качеството
„кредитор „ на ищеца и направените в тази връзка правопогасяващи
и правоизключващи възражения..Изтъкват се и други
нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със събирането и
допускането на поискани от ответника доказателства по делото .
Оспорват
се и като незаконосъобрази изводите на съда за наличие на предпоставките по чл. 216 ал.1
т. 2 ДОПК,като подробно
се излагат съображения за това
.Подчертава се ,че не е съобразен критерия „равностойност „ на престациите при съпоставяне на общата стойност ,за която
са сключени атакуваните сделки и общата
пазарна стойност ,определена съобразно оспорената от ответника експертиза
.Счита се ,че съдът е игнорирал важния факт относно момента на придобиването от
ответника на процесните имоти –след издаването на заповедта за възлагане на ревизията и издаване на
ревизионния акт .Не е съобразено ,че първият имот е бил в груб строеж и се е
нуждаел от множество довършителни работи /което
е обусловило и цената при продажбата /.
Подробно
се излагат аргументи и за необоснованост на съдебния акт.Подчертава се , че
последиците на чл. 216 ал. 1 т. 2 от ДОПК се прилага ако длъжникът се е освободил от
имущество и не разполага с друго ,спрямо
което да се насочи принудителното изпълнение ,а в случая към момента на сключване на процесните сделки в полза на НАП е наложена обезпечителна мярка
–запор на 28 МПС-та на стойност 234 078
лв. ,докато съдът е обявил относително недействителни сделки за 50 000 лв.
Сочи
се ,че не е обсъдено надлежно
възражението за давност на претенцията за лихви,като ищецът не е доказал
качеството си на кредитор.
Моли
се за обезсилване на решението като
недопустимо и връщане на районния съд за
ново разглеждане по предявения иск ,а евентуално –отмяната му и постановяване
на ново решение ,с което се отхвърлят заявените искове.
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок
и отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК
В
писмения си отговор по чл. 263 от ГПК
ищецът-въззиваем –НАП ,чрез ТД на НАП-Бургас ,чрез процесуалния си
представител оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване на
атакуваното решение не са допуснати сочените в нея нарушения.Сочи се ,че жалбоподателят не е доказал наличието на
всички предпоставки относно своята
процесуална легитимация /за което твърдение не се излагат конкретни доводи /.
Счита
се ,че са налице кумулативно всички
предпоставки за основателност и доказаност на исковата претенция по чл.
216 ал. 1 т.2 ДОПК-Публичното вземане е
било безспорно установено със стабилен
изпълнителен титул в полза на кредитора – ТД на НАП Бургас ,които документи са
преди датата на атакуваните сделки .налице са и специфичните предпоставки
за иска по чл. 216 ал. 1 т. 2 ДОПК –имотът е продаден на цена 2,5 пъти
под пазарната .Оспорва се твърдението ,че задължението на ответника било
обезпечено със запор върху 28 МПС-та ,като се подчертава ,че в закона няма изискване кредиторът първо да се удовлетвори от
обезпеченото имущество ,тъй като цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение.Освен това
обезпеченото имещество не било достатъчно за покриване на цялото задължение .
Посочва
се и че задълженото лице умишлено е
нарушило разпоредбата на чл. 313 НК и е
декларирало неверни данни пред нотариуса –а именно липсата на публични
задължения.Освен това споделя се изводът
на съда ,че увреждащо е всяко действие ,с което се засягат права ,които са
осуетили или затруднили кредитора за
осъществяване правата му спрямо длъжника .Налице било и намерение за увреждане ,тъй като договорите са сключени
след влизане в сила на ревизионния акт ..Моли се за потвърждаване на решението
изцяло . Оспорва доказателствените
искания на въззивника ,като счита същите
за преклудирани..
В
срока по чл. 259 от ГПК е постъпила въззивна
жалба против решението и от Г.Я.И.-ответник
по същото дело .В нея също се излагат съображения за недопустимост на
атакуваното решение –поради произнасяне
не по предявения главен иск , а по един от евентуално съединените искове
.Също се оспорват изводите ,базиране на
експертната оценка на имотите,като се
поддържа ,че експертизата не е била съобразена със състоянието на имота
към момента на сключване на атакуваните сделки .Подчертава се ,че въззивницата И. не е имала
намерение ,нито е знаела и е
имала възможност на узнае ,че продавачът е имал отношения с публични взискатели
,тъй като не е свързано лице с него по смисъла на закона .Също се настоява за
нова оценителна експертиза ,която да има предвид състоянието на имота към
меродавния момент .Също се моли и за приемането на неприетите писмени
доказателства .
Постъпил
е и отговор на въззивната жалба на
ответницата И. от ищеца със същото
съдържание като този против първата въззивна жалба .
След
преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на
страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Предявен
е бил искв с
правно основание чл. 216 ал. 1 т. 4 ДОПК-за прогласяване за недействителни по отношение на държавата
на разпоредителните сделки между двамата
ответника-„Дикс 2001“ЕООД и Г. Я.И. ,обективирани в нот. акт № ** т.2,рег. № ***,д.№
*** от **.0*.20** г. на нотариус Христо Ройдев по
отношение на двуетажна масивна жилищна
сграда с идентификатор 35033.5.433.33 по КККР на гр. Каблешково ,находяща се в
гр.Каблешково ,,местността „Давалий“ №
30,комплекс“Флорал Медоус“,заедно с право на
собственост върху техническо съоръжение-басейн с площ от 40 кв.м., както и договора за покупко-продажба на недвижим имот
,обективиран в нот. акт № 24/**.0*.20** г. ,т. 2 ,н.д. № ***/20** г. на
нотариус Хр.Ройдев,с който „Дикс
2001“ЕООД е продало на Г. Ш. поземлен
имот с идентификатор 35033.3.188 по КККР на гр.Каблешково ,с площ от 5770 кв.м.
,с трайно предназначение на територията –земеделска земя,като се е твърдяло
,че сключените сделки след датата на връчване на заповедта за
възлагане на ревизия,с която са
установени публични задължения ,са с намерение да се увреди публичния взискател.При условията на евентуалност са предявени и
искове с правно основание чл. 216 ал. 1 т.2
ДОПК-че сключените след датата на връчване на заповед за възлагане на
ревизия ,с която са установени пеблични задължения
,възмездни сделки с имуществени права на
длъжника са такива ,при които даденото
значително надхвърля по стойност полученото ,както и иск по чл. 216 ал. 3 ДОПК вр.чл. 135 ЗЗД –тъй
като при извършването на сделките длъжникът е знаел за увреждането .
В
исковата молба се твърди ,че публичното
вземане ,предмет на настоящото дело ,е възникнало на основание резивионен акт № *********/07.03.2012 г. ,издаден от ТД на
НАП-Бургас ,офис Ямбол.Представена е заповед за
възлагане на ревизия от 22.08.2011 г. връчена на ответното дружество „Дикс 2001” ЕООД
на 25.08.2011,както и препис от ревизионен акт
№*********/07.03.2012 г., с който са установени задължения на ответника „Дикс 2001” ЕООД
за довнасяне в размер на 155861,96 лв. за ДДС и 48284,40 лв- лихви. Ревизионният акт е
връчен на ответното дружество на 02.04.2012 г. , видно от разписката към
същия. Влязъл е в сила на
24.02.2015 г.,с решение от същата
дата на ВАС по адм.д. № 6044/2014 г. ,с което е потвърдено отхвърлянето на жалбата на длъжника
против ревизионния акт.
Признава се от ищеца, че главницата по ревизионния
акт е платена доброволно още преди влизането му в сила , а дължими са останали
лихвите в размер на 48284,40 лв./за които
е направено възражение за давност ,подадено писмено по реда на чл. 173 ДОПК/.
Няма спор също ,че за обезпечение на вземането по ревизионния
акт е издадено постановление на
НАП,ТД-Бургас от 16.05.2012 г. ,с което
е наложен запор върху 28 броя МПС,собственост на длъжника „Дикс
2001“ЕООД ,с обща застрахователна стойност от 234 078,14 лв.Предвид доброволното
погасяване на главницата с постановление
от 21.09.2012 г. на ТД на НАП е отменен
частично запора върх, 16 бр. МПС,след което валидният размер на обезпечението е намален
на 94 700 лв.-чрез запор върху 12 бр. МПС,собственост на първия ответник .
Като доказателство по
делото са били представени и 8 бр.
изпълнителни листи ,издадени в полза на първия ответник за осъждане на ТД на НАП да му заплати сума в общ размер от 46 759 лв. / в
който е включено и вземането му по адм.д. № 788/2018 г. на АС-Бургас /,за които няма
доказателства да са изплатени на ответника .
С представения нотариален акт №**3/**.0*.20**
г., том **, нот.д.№***/20**
г. на нотариус Ройдев,
ответното дружество е продало на ответницата И. двуетажна масивна жилищна сграда с
идентификатор 35033.5.435.33 по КККР на гр.Каблешково, находяща се в
гр.Каблешково, местността „Давалий”
№30, заедно с басейн от 40 кв.м., която сграда се намира в комплекс „Флорал медоус” състоящ се от 39 бр. двуетажни жилищни
сгради за сумата от 18200 лв. при данъчна оценка на имота посочена в
същия нотариален акт и съгласно представеното удостоверение в размер
на 8719 лв., Представен е и нотариален акт № **/**.0*.20**
г., том**, нот.д. №***4/20**
г. на нотариус Ройдев,
с който ответното дружество е продало на ответницата И. поземлен имот с
идентификатор 35033.188 по КККР на гр.Каблешково, с площ от 5770 кв.м. с трайно
предназначение земеделска земя, начин на трайно ползване – нива за сумата 1780
лв., при посочена данъчна оценка в същия н.а. и удостоверението за данъчна
оценка размер от 669,90 лв.
Твърди се от ищеца ,че тези
сделки са извършени от първия ответник с намерени да се увреди публичния изпълнител .Получените
от продажбата суми не са послужили за погасяването на публичните му задължения
,а дружеството –ответник не разполага с друго ликвидно имущество ,от което
държавата би могла да се удовлетвори .Освен това първият ответник е знаел ,че с
въпросните сделки уврежда ищеца ,тъй като при изповядването им е подал декларации по чл. 264 ал. 1 от ДОПК,че няма публични задължения .
На първо място следва да се
отбележи ,че в случая приложима е
разпоредбата на чл. 87 ал. 6 ДОПК,съгласно която органът по приходите издава
удостоверение за наличието или липсата на зъдължения
по искане на задълженото лице ,като в удостоверението не се отбелязват
задължения по невлезли в сила съдебни актове ,както и разсрочени ,отсрочени или
обезпечени задължения /каквото е това на първия ответник /.Такова удостоверение
е издадено на първия ответни и е приложено като доказателство по делото .
Няма спор ,че придобиването на двата имота от страна на
първия ответник е станало през 2015 г.
,след издаване на заповедта за възлагане на ревизията и след издаване на ревизионния акт от 2012 г.
,като разпореждането с имотите е станало също тогава .дали обаче ответникът
,разпореждайки се с имотите е имал намерение
за увреда на публичния изпълнител ,следва да бъде преценено от обстоятелствата и доказателствата по делото .
Относно
съдържанието на понятието намерение за увреждане на кредитора в хипотезата на
чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК в решение № 27 от 28.02.2013 г. по т. д. №
410/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о./съдържанието
на което е цитирано и в исковата молба /, е прието, че самото
намерение за увреждане / animus nocendi/
като факт е мисъл и желание да се направи нещо във вреда на кредитора, т. е.
съзнание, че със съответния правен акт се уврежда кредитора, най-често като се
намалява имуществото на длъжника, служещо принципно за удовлетворяване
вземанията на кредиторите /чл. 133 от ЗЗД/. Следователно като вътрешно мисловно
- емоционално състояние на длъжника/ респ. на неговите управителни органи/, то
няма самостоятелна изява, която да е обща за всички случаи на разпореждане в
контекста на увреждащите разпоредителни волеизявления, а следва да се установи
след преценка на всички факти по конкретния спор. Естеството на този факт е
такъв, че трудно би се доказал при пряко доказване, а по - често следва това да
стане при косвено такова, на основата на предположения произтичащи от
преценката на конкретните факти материализиращи субективното намерение за
увреждане.
Даденото разрешение следва да намери
приложение и при изясняване на понятието "намерение за увреждане на
кредиторите" в хипотезата на иска по чл.216 ал. 1 т. 4 ЗОП Намерението за увреждане означава, че увреждането
следва да е включено в целта, за чието осъществяване е сключена сделката,
съответно извършено действието. Увреждането може да съставлява крайна цел или
неизбежен резултат, но при всички случаи следва да е налице съзнание за
сигурното бъдещо настъпване на неблагоприятните последици за кредиторите като
пряк резултат от сключването на сделката или извършването на действието.
Намерението за
увреждане трябва да бъде установено. То не се предполага, а подлежи на
доказване и доказателствената тежест е за ищеца. То не следва от самото
увреждащо действие, а от обкръжаващите обстоятелства, при които действието е
извършено. В тази връзка следва да се прецени като относима
и практиката, формирана с решение № 153/03.02.2017 г. по т. д. № 3372/2015 г.
на ВКС, ТК, I т. о., съгласно което законът не поставя ограничение пълното
доказване на релевантния за спора факт да е възможно само чрез преки
доказателства. Пълно доказване може да се проведе и чрез косвени доказателства
и за да е успешно, предполага установяване на верига от косвени доказателства.
Именно поради спецификата си на косвени доказателства /дават указания за
основния факт само косвено, установяват странични обстоятелства, непосредствено
свързани с основния факт, отделното косвено доказателство не е от естество само
да установи основния факт пряко/, за да може да се изгради единен и безпротиворечив извод за проведено пълно доказване, е
необходимо преди всичко съобразяването им в тяхната съвкупност. Освен, че
трябва да са установени по безспорен начин, те следва да се намират в такава
връзка едно с друго, че да доказват без съмнение главния факт.
Настоящият иск е
с правно основание чл. 216, т. 4 ДОПК, според която правна разпоредба
недействителна спрямо държавата е сделка сключена от страна на длъжник по публично
задължение, ако е сключена след датата на установяване на публичното
задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизията и
при това длъжникът я е сключил с намерение да се увреди публичния взискател.
Следователно самият субективен елемент на намерението на длъжника за увреждане
на публичния взискател е част от правопораждащия последиците на относителната
недействителност фактически състав на хипотезата в правната норма на чл. 216,
т. 4 ДОПК, в каквато насока е и текущата задължителна за съдилищата практика на
ВКС по чл. 290 ГПК: напр. Р № 436 от 22.12.2011 г. на III г. о. на ГК по гр. д.
№ 308/2011 и решаващият спора по същество съд е длъжен да изложи мотиви на
базата на всички събрани доказателства за наличието/ или не/ на факта на
намерението за увреждане по смисъла на чл. 216, т. 4 ДОПК.
Първоинстанционният
съд , в нарушение на процесуалните правила , не
е разгледал главния иск с правно основание чл. 216 ал. 1 т. 4 ЗОПК ,а
приемайки за основателен евентуалния иск по чл. 216 ал. 1 т. 2 ЗОПК ,е приел
,че не следва да бъдат разглеждани предявените при условия на евентуалност
искове с правно основание чл. 216 ал. 1 т. 4
ДОПК и чл. 216 ал. 3 ДОПК вр.чл. 135 ал. 1 ЗЗД .Всъщност при
докладването на делото съдът е приел
,че е предявен един иск – с правно основание чл. 135 ал. 1 ЗЗД вр.чл. 216 ал. 2 ДОПК/с определението си по чл. 140 от ГПК от 02.10.2018г ./,без да сочи предявяването на
евентуален иск .От друга страна ,в решението си
е изложил ,че“ правното основание на предявените при условията на
евентуалност искове е по чл. 216 ал.1
т.2 и т. 4 от ДОПК и по чл. 216 ал. 2 ДОПК вр.чл. 135 ал. 1 ЗЗД .На стр. 3 от мотивите към решението съдът сочи ,че
предвид уважаването на иска по чл. 216 ал. 1
т. 2 ДОПК намира ,че не следва да
бъдат разглеждани предявените при условията на евентуалност искове по чл. 216
ал. 1 т. 4 ДОПК и чл. 216 ал. 2 ДОПК вр.чл. 135 ал. 1 ЗЗД .Всичко това сочи ,че
първостепенният съд не се е произнесъл по предявения иск /с правно основание
чл. 216 ал. 1 т. 4 ДОПК/ и съгласно
поредността на обективно съединените искове ,както е посочено в исковата
молба .Напротив – произнесъл се е директно по евентуалния иск ,който не е бил
докладван и по отношение на който не е разпределена доказателствената тежест
между страните .По този начин ,нарушавайки принципа на диспозитивното начало
,съдът се е произнесъл по различен от предявения иск и докладван по делото
,като на практика не се е произнесъл по
действително предявения иск с правно основание чл. 216 ал. 1 т.4 ДОПК.
Правната доктрина приема, че обективното съединяване на
искове е евентуално, когато единият иск има спрямо другия положението на
главен, като разглеждането на евентуалния иск се обуславя от изхода на делото
по главния иск. Евентуалният иск се счита предявен под условие. Условието е вътрешнопроцесуално : изходът на делото по главния
иск. Когато ищецът прибягва до
евентуално обективно съединяване
на искове, той обуславя разглеждането на евентуалния иск от неуважаването на главния иск. Разглеждането
му е обусловено от отхвърляне на главния иск по делото, след преценката на
неговата основателност.Следоветелно към разглеждане на евентуалния иск следва да
се пристъпи след отхвърлянето на главния
.В конкретния случай обаче главният иск
въобще не е разгледан,като съдът направо е пристъпил към разглеждането на
евентуалния ,което води до недопустимост на съдебния акт –едва след раглеждането на главния иск съдът може да се произнася по
основателността на евентуално предявения .
Първоначалното обективно
съединяване на исковете може да се осъществи чрез кумулативно, алтернативно или
евентуално съединяване на няколко иска от ищеца с една искова молба - чл. 210, ал. 1 ГПК. При кумулативно
обективно съединяване, съдът дължи произнасяне по всеки един от предявените
искове; при евентуално съединяване по почин на ищеца, съдът се произнася по
евентуалния иск, ако отхвърли главния иск; а алтернативното съединяване
предполага изявление на ищеца, че съдът може да се произнесе по исковете, без
значение на кое от конкуриращите се основания ще го уважи. Критерият за
определяне на вида на съединяването на исковете е дали основанията, на които са
предявени, се изключват или могат да са налице едновременно и независимо едно
от друго, както и относно правните последици от уважаването на всеки един от
исковете. Основанието на иска се определя от съда въз основа на
обстоятелствата, на които се позовава ищецът в исковата молба, за да извлече
претендираното право, което свързва със заявения петитум
на иска. След като определянето на основанието на предявения иск е процесуално
задължение на съда, то съдът, разглеждащ спора, извършва и преценка за
съотношението, в което се намират помежду си съединените искове, като не е
обвързан от изявлението на ищеца относно обективното съединяване на исковете.
Когато ищецът прибягва до обективно съединяване на исковете, той обуславя
разглеждането на евентуалния иск от неуважаването на главния иск. Ако ищецът е
предявил обективно съединени искове при условията на евентуалност, то съдът се
произнася по всеки един от исковете в поредността, произтичаща от естеството на
въведеното основание, като при уважаването на иска на едно от основанията,
съдът не дължи произнасяне по същество по останалите евентуални искове.
Предявяването на искове за прогласяване на недействителност
по отношение на ищеца на една
правна сделка на различни правни основания при условията на кумулативност
е допустимо, ако ищецът обоснове правен интерес за предявяване на иска с оглед
на различни правни последици, които законът свързва с обявяване на недействителността за
страните по сделката. Ако такъв интерес не е обоснован, исковете следва да се
разгледат от съда при условията на евентуалност в поредност, произтичаща от
естеството на поддържания от ищеца порок на сделката. Съдът не се произнася по
евентуалния иск, ако не се е сбъднало условието, от което зависи разглеждането
му – неуважаването на главния иск, а ако се е произнесъл по същество по този
иск, то в тази част решението му се явява процесуално недопустимо.
Затова и атакуваното решение следва да бъде обезсилено
и делото – върнато на районния съд
за произнасяне по действително
предявения главен иск с правно основание чл-.216 ал. 1 т. 4 от ДОПК и една след неговото евентуално отхвърляне –да се пристъпи към раглеждане на
евентуално предявените искове .
По тези съображения Бургаският
окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ОБЕЗСИЛВА
решение № 230/31.10.2019 г. постановено по гр.д. № 461/2018 г. по описа
на Поморийския районен съд и ВРЪЩА
делото на същия съд за произнасяне по
предявения главен иск с правно оснвание чл.
216 ал. 1 т. 4 ДОПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.