Решение по дело №680/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 583
Дата: 12 август 2020 г.
Съдия: Красимир Димитров Лесенски
Дело: 20207150700680
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

583/12.8.2020г.

 

гр. Пазарджик

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, XII състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори юли две хиляди и двадесета година в състав:

                                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:         1. Красимир Лесенски

                                                                           2. Светомир Бабаков

 

 

при секретаря Янка Вукева и с участието на прокурора Паун Савов, като разгледа докладваното от съдия Лесенски касационно административнонаказателно дело № 680 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на Община Белово против  Решение № 238/10.04.2020 г. постановено по АНД № 2351/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик.

С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление № 446614-F483644 от 08.07.2019 година на директора на ТД на НАП-Пловдив, с което на Община Белово, на  основание чл.5 ал.1 от ЗОПБ и за нарушение на чл.3 ал.1, т.2 от ЗОПБ е наложена имуществена санкция в размер на 3250 лв. /три хиляди и двеста и петдесет лева/.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон. Моли се да бъде отменено, както и отменено НП. Претендират се сторените по делото разноски.

 В съдебно заседание, не се явява представител на касатора. Процесуалният му представител в писмена молба поддържа жалбата. Моли съда да отмени решението на районния съд, съответно издаденото наказателно постановление. Претендира разноски съгласно представен списък на разноските.

Ответникът по касационната жалба - директор на ТД на НАП-Пловдив в писмено становище чрез процесуалния си представител счита подадената касационна жалба за неоснователна. Сочи, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, тъй като са събрани безспорни доказателства за извършеното административно нарушение. Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд Пазарджик е правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.

 

Административен съд Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Касаторът е санкциониран за нарушение на ЗОПБ при следната възприета от въззивния съд фактическа обстановка:

Община Белово е извършила плащане в брой на сумата от 6500.00 лв., от които данъчна основа - 5416.67 лв. и начислен ДДС - 1083.33 лв., по Фактура № **********/02.11.2018 г., представляваща част от парична престация по Договор за възлагане на обществена поръчка № АРД-88/11.12.2017г. между Община Белово като възложител и „Белово 2014“ ЕАД като изпълнител. Общата стойност на договора е била 959639.14 лв. с ДДС, като в раздел II, т.2.5 от него било предвидено плащанията да се извършват по банков път. Към посоченият договор бил сключен анекс от 08.01.2018 г., според който общата стойност може да достигне 1193924.03лв. с ДДС, като в раздел II, т.2.4  е изрично упоменато, че плащанията се извършват по банков път. Сумата в размер на 6500.00 лв. е платена в брой на 02.11.2018 г., за което дружеството е издало фискална касова бележка от ЕКАФП с № на ФУ DY422740 и с фискална памет № 36580108 в офис в гр. Белово, ул. „****“ № **. С извършване на плащането в брой, а не чрез превод или внасяне по платежна сметка, Общината била нарушила чл.3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ, която правна норма разписвала, че плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност под 10 000 лв., представляваща част от парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 10 000 лв. Датата на плащане в брой на сумата е била и дата на извършване на нарушението - в настоящия случай 02.11.2018 г. Нарушението е било установено на 05.02.2019 г., при извършване на проверка за регистрация по ЗДДС на изпълнителя по договора – „Белово 2014“ ЕАД, като документите са представени с Опис вх. № 2418#1/05.02.2019г. в ТД на НАП гр. Пловдив, Офис гр. Пазарджик. Нарушението се потвърждавало от приложения Аналитичен регистър на сметка 501 - Каса в лева за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г. По повод на всичко това на 23.04.2019 г. против Общината бил съставен АУАН в отсъствие на нарушителя, на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН. Актът бил предявен и връчен на кмета, представляващ общината, на 08.05.2019 год. Нарушението било извършено за първи път и се потвърждавало от приложените доказателства: Договор № АРД-88/11.12.2017г.; Фактура № 28/02.11.2018г.; фискален бон и Аналитичен регистър. Въз основа на акта било издадено и атакуваното НП.

 Изложената фактическа обстановка, районният съд приел след задълбочено обсъждане на доказателства по делото.

От правна страна районният съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването на НП, същите съдържат изискуемите реквизити. По същество е  приел, че с поведението си касаторът, бидейки юридическо лице, е санкциониран по административнонаказателния състав на чл.5 ал.1 от ЗОПБ, предвиждащ, че който извърши или допусне извършването на нарушение на чл.3, се наказва с имуществена санкция в размер 50 на сто от общия размер на направеното плащане ако е юридическо лице. Вмененото административно нарушение било по чл.3 ал.1, т.2 от ЗОПБ, която норма регламентира императивно, че плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност под 10 000 лв., когато сумата представлява част от парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 10 000 лв., както било и в настоящия казус..

Решението е правилно. За да потвърди НП районният съд е изложил подробни мотиви, които изцяло се споделят от настоящата инстанция и няма смисъл да бъдат повтаряни.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи. При съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В конкретния случай и в акта, и в наказателното постановление са посочени в пълен обем фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението.

Районният съд е отговорил подробно на всички възражения в жалбата, касаещи договора за обществената поръчка и връзката на плащането с него. По същество не се внасят някакви нови твърдения от страна на касатора и в касационната жалба. Всякакви препратки към указания на Министъра на финансите относно прилагането на ЗОПБ не само, че не обвързват съда (както и самият касатор е посочил), но и няма нужда да бъдат коментирани подробно, първо защото нямат никакво отношение към делото и второ, защото касаят хипотези, които не се покриват с настоящата. Неоснователно са и възраженията, касаещи кой какъв бюджетен разпоредител е. Това са обстоятелства, които не са попаднали под вниманието на законодателя, когато е приел императивно, че плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка. Съгласно чл.5, ал.1 ЗОПБ: „Който извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 3, се наказва с глоба в размер 25 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е физическо лице, или с имуществена санкция в размер 50 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е юридическо лице“. На свой ред чл.3, ал.1, т.2 ЗОПБ сочи, че плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност под 10 000 лв., но представляват част от парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 10 000 лв. Текстовете на закона са пределно ясни и е видно, че законодателят не поставя някакви допълнителни изисквания и не разглежда различни хипотези с оглед това кой, какъв бюджетен разпоредител е например.

Неоснователно е възражението, че неправилно е отказано приложението на чл. 28 от ЗАНН. Правилно е отбелязано и от районния съд, че деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност.

Санкцията правилно е била индивидуализирана от АНО при съблюдаване на критериите в чл. 27 от ЗАНН и е била наложена в нейния твърдо определен от закона размер, равен на 50 на сто от общия размер на направеното плащане, ако нарушителят е юридическо лице.

При разглеждане  на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Настоящият съдебен състав счита, че решението на Районен съд Пазарджик не страда от сочените в жалбата пороци. 

По изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът не констатира пороци на обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което намира, че същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и констатираната неоснователност на жалбата, както и с оглед направеното своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на процесуалния представител на ответника, то такова следва да се присъди. Съгласно чл.63, ал.3 ЗАНН в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като АПК не урежда заплащането на юрисконсултско възнаграждение, но такова правило се съдържа в разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК (приложима съгласно чл.144 АПК), поради което и във вр. с чл. 27e от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на ТД на НАП Пловдив следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80 (осемдесет) лева.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен съд Пазарджик

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 238/10.04.2020 г. постановено по АНД № 2351/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик.

ОСЪЖДА Община Белово с ЕИК: ********* да заплати на ТД на НАП Пловдив сумата от 80 (осемдесет) лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

  

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

 

 

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

 

 

 

                                                                                      2./п/