НОХД № 11/18г. МОТИВИ :
Подсъдимият
Л.Л.П. *** е обвинен в това, че на 06.04.2017г. около
14ч. в землището на с.Добри дол, обл.Монтана, в отдел
14, буква „б“ противозаконно пречил на орган на властта – Б.И.С. – горски
надзирател мобилен контрол в Северозападно Държавно предприятие“ – ТП ДГС
гр.Лом да изпълни задълженията си – не му позволил да извърши проверка на
транспортираните в товарен автомобил „Ивеко Турбо Дейли“,
с рег.№ ……., собственост на Търговско дружество ……. с МОЛ Р. Л. Г. от гр.П.,
дърва от вида „дъб“, не изпълнил разпореждане да остане на място, разтоварил
дървата, привел в движение автомобила и се отправил в неизвестна посока –
престъпление по чл.270, ал.1 от НК.
Представителят на ЛРП в с.з. поддържа
обвинението което намира за доказано по безспорен и категоричен начин от
събраните доказателства. Предлага на съда да постанови осъдителна присъда, с
която да признае подсъдимият за виновен в извършване на престъплението за което
е предаден на съд и да му наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от Три
месеца, чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок от Три години, или
алтернативно на това наказание „Глоба“ в максимален размер.
Подсъдимият се явява в с.з. лично и с
договорен защитник адв.Ц. И. от ВАК. Не се признава
за виновен в извършване на престъплението за което е предаден на съд, дава
обяснения отностно обстоятелствата свързани с него,
като твърди, че не е извършил това престъпление, и моли съда да бъде оправдан.
Твърди, че управляваното от него МПС не е било натоварено с дърва, и въпреки,
че не са имали право служителите на ДГС гр.Лом да го спрат за проверка, той е
спрял на няколко пъти, но проверка не му била извършена.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като се запозна със събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и
съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за
установено следното :
На 06.04.2017г. служителите на ДГС
гр.Лом–свидетелите Б.С., Т.Т. се намирали на
територията на с.Добри дол, обл.Монтана, където
изпълнявали служебните си задължения, с лек автомобил, марка „Лада Нива“, с
рег.№ ……., бяла на цвят. По време на извършения обход на района св.С. и Т. чули
звук от моторен трион и решили да се отправят към мястото от което идва звука,
за да извършат проверка евентуално за незаконна сеч. Пристигайки на мястото там
открили товарен автомобил, който бил натоварен с дърва за огрев, които не били
маркирани с КГМ. Кабината на автомобила била празна и наоколо нямало никой.
Свидетелите разпознали автомобила, като ползван от подсъдимият П.. Св.С. уведомил
директора на ДГС, че не могат да извършат проверка, тъй като въпросното МПС в
което били натоварени дървата нямало водач и поискали да им бъде изпратена
помощ. На мястото пристигнали още двама
техни колеги – свидетелите Д.К. и В.В., които спрели
служебния си автомобил, в близост до фургона на Ловната дружинка
на с.Добри дол, който се намирал на пътя, водещ към манастира. През това време
покрай тях минало МПС, а след него и друго натоварено с дърва, но св.К. не
успял да види водача на автомобила. Тъй като свидетелите оставили служебния
автомобил недалеч от мястото където били заели позиция за наблюдение, връщайки
се при него забелязали, че същият е със спукана гума, която започнали да
сменят. Когато били готови с подмяната на гумата се придвижили в посоката в
която се отправили забелязаните от тях автомобили. Когато пристигнали там св.К.
забелязал, че въпросният бял бус, който бил натоварен
с дърва вече е празен, и от него две млади момчета разтоварват последните
дърва. Автомобилът бил с изгасен двигател, като впоследствие бил избутан от
намиращите се там момчета, за да запали. Двамата автомобила се отправили към
селото и св.К. се обадил по телефона на св.С., за да му съобщи посоката в която
се движат.
Междувременно св.С. и Т., които били тръгнали
към мястото където се намирали техните колеги чули шум от движещи се автомобили
и спрели техния. Малко след това покрай тях минал лек автомобил-джип, а след
него и друг такъв – бус, бял на цвят, който бил
управляван от подсъдимия. Тъй като задната част на автомобила била пригодена за
прекарване на товар, тя била открита, така че св.С. и Т. видели, че автомобила
е празен и няма товар. Св.С., който седял на шофьорското място в служебния
автомобил на ДГС гр.Лом подал сигнал със стоп палка през прозореца, но тъй като автомобилът не
спрял той потеглил след него. Малко след това управляваният от подсъдимият
автомобил спрял, като между св.С. и подс.П. бил
проверен разговор, в който свидетелят разпоредил на подсъдимия да остане на
място, за да му извършат проверка и съставят съответните документи. Тъй като
подсъдимият отказал да остане на място, сочейки, че не превозва дърва, за да
бъде спиран и проверяван от служители на горското стопанство, то св.С. позвънил
на тел.112 и поискал съдействие от органите на МВР. На своя ред подсъдимият
също позвънил два пъти на този номер, за да съобщи, че е преследван от
непознати лица, които му разпореждали да спре за проверка.
На територията на гр.Лом, в района на
Бензиностанция „Лукойл“ кв.Младеново, подсъдимият бил спрян за проверка от св.М.
В.-служител в РУ гр.Лом, който му поискал документи за проверка, и тъй като П.
не носил същите в себе си, му бил съставен АУАН, като наред с това на
подсъдимият било разпоредено да откара управлявания
от него автомобил до сградата на РУ гр.Лом.
Горното се установява от фактическа
страна от събраните в хода на ДП и приобщени от съда писмени доказателства, от
показанията на разпитаните в с.з. свидетели Б.С., Т.Т.,
Д. Ц., Г.Л., М. В., В.Л., П.Г., които съдът кредитира
като обективни, последователни и взаимно свързани, както помежду си, така и с
останалите събрани по делото доказателства.
Съдът дава вяра и на обясненията на
подсъдимия, които в случая освен средство за негова защита са и годно доказателствено средство. Последните не са изолирани, а са
във връзка с приетият от съда доказателствен
материал.
Безспорно бе установено по делото, че
когато служителите на ДГС гр.Лом са възприели натовареният с немаркирани с КГМ
дърва товарен автомобил „Ивеко Турбо Дейли“,
с рег.№…, същият е бил в покой, не се е движил, и не е имало хора около него.
Безспорно бе установено също по делото е че
когато св.С. е разпоредил на подсъдимия, който впоследствие е бил забелязан да
управлява същият този автомобил да спре, за да му бъде извършена проверка,
същият не е превозвал товар и е бил празен.
Безспорно бе установено и че подсъдимият е
спрял поне два пъти, за да поиска обяснения от св.С., защо го следва и спира,
при условие, че същият е служител на ДГС гр.Лом, а той не превозва дърва, което
е провокирало и обаждането му два пъти на тел.112.
Безспорно бе установено по делото, че
подсъдимият е спрял за проверка на подаденият му от св.М. В.–служител на РУ
гр.Лом сигнал за проверка, оказал е съдействие, и е закарал автомобила до
сградата на РУ гр.Лом, където проверката продължила.
В обективната страна на състава на
престъплението, за което подсъдимият е привлечен да отговаря по чл.270, ал.1 от НК, е предвидена формата на изпълнението на деянието като "противозаконно
пречене" на органа на властта да изпълни задълженията си. Начинът на
извършване деянието може да бъде изразен в различни фактически форми поначало
на активно на препятстване от дееца на органа на властта да изпълни
задълженията си. В случая в диспозитива на
обвинителния акт е посочено, че изпълнението на деянието се е изразило в това,
че подсъдимият не е позволил на св.С.–горски надзирател мобилен контрол в СДП-ТП
ДГС гр.лом да изпълни задълженията си–не му позволил да извърши проверка на
транспортираните в товарен автомобил „Ивеко Турбо Дейли“,
с рег.№ ….., дърва от вида „дъб“, не изпълнил разпореждане да остане на място,
разтоварил дървата и привел автомобила в движение.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно бе установено, че
разпореждането дадено от св.С. е в момент, когато подсъдимия е управлявал
посочения автомобил, но без товар в него. От показанията на нито един от
служителите на ДГС гр.Лом не бе установено, че към момента на подаване на
сигнала, автомобила е превозвал дърва, както и че подсъдимия е участвал в
разтоварването на същите, и се е отправил в неизвестна посока, като е попречил
да бъде извършена проверка на превозваните в автомобила дърва.
В
случая, за да е осъществен състава на престъплението визирано в нормата чл.270
от НК се изисква се деецът противозаконно да пречи на въпросния орган да
изпълни задълженията. "Неизпълнението на нарежданията" само по себе
си не може да обуслови приложението на този състав, освен ако не е съчетано със
създаване на някакви пречки.
Съгласно нормата на чл.274, ал.2, т.1
във вр. с ал.1, т.2 от Закона за горите-служителите в
държавното предприятие по чл.163 от ЗГ, в държавните горски стопанства,
държавните ловни стопанства и учебно-опитните горски стопанства, които заемат
длъжност, за която се изисква лесовъдско образование имат право да спират със сигнал със стоп-палка и да
проверяват пътните превозни средства, превозващи дървесина и недървесни горски
продукти на територията на съответното държавно предприятие, както и да
проверяват всички документи, свързани с управляваното превозно средство и с
извършвания превоз;
В конкретния случай правомощията на служителите
на ДГС са ограничени само до осъществяване на контрол по отношение на превозване
дървесина. От събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен
начин бе установено, че към момента в който св.С. е разпоредил на подсъдимия да
спре управляваното от него МПС, същото не е превозвало дървесина или друг това,
и е била празно, което налага извода, че св.С. не е били надлежно оправомощен да извършва проверка в конкретния случай.
Понеже служителят на ДГС гр.Лом–св.Б.С. в случая, който безспорно имат характера
на, ,орган на власт‘, не е имал правомощия да извърши
такава проверка на подсъдимия, то и неговите действия няма как да се
категоризират като, „противозаконно да е
пречил на орган на власт да изпълни задълженията си‘‘.
Водим от горното съдът намира, че
подсъдимият не е осъществил състава на престъплението по чл.270, ал.1 от НК, за
който е предаден на съд, поради което и деянието е несъставомерно,
а П. следва да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение
В
предвид на изложеното по-горе, съдът постанови присъда с която на осн. чл.304 от НПК призна подсъдимият за НЕВИНОВЕН в
извършване на престъплението за което е предаден на съд от държавното обвинение
и ГО ОПРАВДА по повдигнатото му обвинение по чл.270, ал.1 от НК.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :