Определение по дело №80/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивна жалба на К. К. М. и В. П. М., ж.Г.Д.,ул.”Т.К.”№3, .2, против решение №2831/02.09.2010г на РС-Г.Д., постановено по гр.д.№475/10г по описа на с.с., подадена по реда на чл.258 и сл ГПК.

С обжалваният акт К. и В. М. са задължени да се въздържат от извършването на домашно насилие по отношение на Ф.С. и дъщеря й Н.С., като същевременно им е забранено да приближават жилището на пострадалите за период от една година, отчитайки ползването на собственото им жилище на втория етаж.В тази връзка е издадена и заповед по чл.15 от ЗЗДН.Отделно от това на извършителите са наложени и глоба от по 200лв.

Недоволни от така постановеното решение са останали жалбоподателите, които го намират за незаконосъобразно, излагайки подробни съображения в тази насока.Поради това настояват за неговата отмяна и постановяването на ново, с което се отхвърли молбата за защита от домашно насилие.

Ответната страна оспорва жалбата и поддържа първоинстанционният акт, като настоява за потвърждаването му, излагайки аргументите си за това.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка.Поради това и по арг. на чл.272 ГПК настоящият състав намира за безпредметно преповтарянето на същата и препраща към констатациите на РС.В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е приела, че жалбоподателите са съпрузи, а въззиваемите - майка и дъщеря, както и че Ф.С. и К.М. са брат и сестра, като Н.Стоилов е негова племенница.По тези въпроси не се спори, както и че въззиваемите живеят на първия, а възивниците на втория етаж, от къщата, находяща се Г.Д., ул.”Т.К.”№3, ползвайки една и съща баня и тоалетна на първия етаж.

От декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, част от свидетелските показания и писмени доказателства, се установи че действително на 11.04.10г сутринта жалбоподателите нахлули в стаята на въззиваемите, при което В.М., докато изяснявала финансови взаимоотношения, наричайки я „мръсница, ненормална” се спуснала да удари Ф.С. в присъствието на детето й.

Същия ден пред вратата на къщата жалбоподателите отново се нахвърлили срещу Стоилови, като В.М. я наричала „психично болна, курва, ще те наведат някъде, сектантка, евангелистка”, а К. М. я заплюл, заявявайки, че е „неблагодарница, която се натрапила да живее в неговия дом”.

На 11.04.10г след обяд В.М. за пореден път се обърнала към Ф.С. „че този път наистина ще ме смачка” и започнала да чупи играчките на Н., която междувременно се събудила, излязла на двора, разплакала се и се гушнала в майка си.Отделно от това жалбоподателката взела една цепеница и я захвърлила към двете ответници. После взела друга и я размахала пред тях, заявявайки им че „ще ги утрепе и никой няма да види как го е направила”, подтиквайки и съпругът си да направи същото. Ф. С. грабнала детето и се прибрала в една от стаите на жилището си и запънала вратата с райбер.

На 12.04.10г около 21 ,30ч К.М., прибирайки се в къщи крещял и ритал вратата на общата им баня, ругаейки С., след което хвърлил тежка метална стълба върху лехите й със зеленчук. Около 22ч започнал да удря по вратата на спалнята на сестра си с юмруци, крещейки че ще я разбие и ще я убие.

Данни в тази насока се съдържат в показанията на полицейските служители.Според материалите по делото отношенията между страните са крайно влошени, причината за което се корени в сложилите се имуществени и междуличностни отношения.

В предвид изложеното настоящият състав намира за доказани предпоставките за издаване на исканата заповед за защита и налагане на санкцията. По делото се установи по безспорен начин осъществяването на 11 и 12 април 2010г на актове на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН и от двамата жалбоподатели. Спускането на В.М. да удари Ф.С. в присъствието на детето при предявяването на финансови претенции; захвърлянето по последната на цепеница и размахването на друга с думите, че „ще ги утрепе и никой няма да види как го е направила”, подтиквайки и съпругът си към същото; ударите от страна на К. М. по вратата на спалнята на сестра си в късен час(22ч) със заплахата че ще я убие, обосновават по категоричен начин горните изводи. Очевидно в случая се касае до психическо и емоционално насилие над въззиваемите, респ. ограничаване на личната им свобода и права, щом като са оказали такова въздействие върху тях,че са довели до трайно разстройване на емоционалното и душевното им равновесие.Поведението на Ф. С., която грабвайки детето се прибрала в една от стаите на жилището си и запънала вратата с райбер; сгушването на детето при майка си, разплакано от действията на В.М., подкрепят в нужната степен така наложилият се извод. Ето защо издаването на заповед за защита от домашно насилие с посочените мерки и налагането на санкции в минимални размери, се явява единственото правно разрешение на създалата се ситуация и би гарантирало интересите на пострадалите.

В случая следва да се отбележи, че отправените от Маркови изрази към Ф.С.: „мръсница, ненормална”; „психично болна, курва, ще те наведат някъде, сектантка, евангелистка”; „неблагодарница, която се натрапила да живее в неговия дом” и др.п.,не запълват съдържанието на легално дефинираното домашно насилие. Макар да засягат нейната чест и достойнство, не са достатъчни за да обосноват психическо насилие, тъй като не се установи наличието на негативни преживявания у въззивницата, страх или принуда да извърши действия, противно на волята си, именно вследствие на тях.Влошените отношения между страните очевидно датират от години, което неминуемо ги поставя в условията на перманентна тревожност, нестабилност и напрежение, рефлектира негативно върху тях и околните.В разглеждания случай въззиваемата е понесла обиди и вреди, за което е предвиден друг ред за правна защита. Безспорно укоримото от морална страна поведение на въззивниците, заключаващо във вербални определения(без заплахите за посегателства)обаче не може да се квалифицира като психическо насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН.

В контекста на изложеното настоящият състав приема, че действително са налице предпоставките, при които законът предвижда мерки за закрила срещу домашно насилие, въпреки горните уточнения. Поради това първоинстанциононият акт, като краен резултат, се явява правилен и законосъобразен, поради което ще следва да се потвърди.

Неоснователни са доводите на жалбоподателите, че спора е от имуществена характер.От материалите по делото се установи, че имуществените отношения са една от причините за възникване на разглеждания казус, чието разрешаване попада изцяло в приложното поле на ЗЗДН.Освен това чл.1, ал.2 от с.з. изрично предвижда възможността за кумулиране на гражданската отговорност, с тази по ЗЗДН.

Не намират опора в закона и възраженията срещу доказателствената стойност на показанията на св.Г., С. и В.. Последните макар и косвено, допринасят за изясняване на фактическата обстановка, тъй като са възприели описаните събития от преките участници в тях и то непосредствено след възникването им.Ето защо игнорирането им, вкл. и на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, ще е в разрез с процесуалните правила на гражданския процес. На декларацията законодателя възложил доказателствени функции, впредвид специфичните отношения, които се уреждат със цитирания нормативен акт.Поради това РС правилно я е обсъдил наред с останалия доказателствен материал, обосновавайки съдебният си акт.

Становището на представителя на ДСПО „ЗД”-Г.Д. също не е задължително за съда и не променя горните изводи.

Несъстоятелни са и доводите, че жалбоподателите не попадат сред лицата по чл.3 ЗЗДН. Видно от писмените доказателства по арг . на чл.74 и 75 от СК К.М. се явява роднина по съребрена линия от втора степен на Ф.С.(тъй като са брат и сестра) и на Н.С. – от трета степен по същата линия( понеже са вуйчо и племенница).Докато В.М. (като съпруга на К.М.), Ф.С.(като нейна зълва) и Н.С.(като племенница на съпругът й), се намират в родство по сватовство съответно втора и трета степен(арг.чл.76, ал.2 и 3 СК). Следователно, пострадалите попадат в приложното поле на чл.3,т.т.6 и 7 от ЗЗДН.

Разноски пред настоящата инстанция в полза на ответниците не следва да се присъждат, поради отсъствие на изискуемият от чл.80 ГПК списък.

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №2831/02.09.2010г на РС-Г.Д., постановено по гр.д.№475/10г по описа на с.с.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: