№ 14995
гр. Варна, 19.12.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Атанаска Д. Маркова
като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело №
20213110113044 по описа за 2021 година
Производството по настоящото дело е образувано по повод предявена искова молба от
ищците Д. М. Д., с ЕГН ********** и К. С. Д., с ЕГН **********, двамата с адрес в гр.
Варна ,ул. „Кракра" №82, срещу ответника „Б и Б Търговски център" ЕООД, с ЕИК №
*********, със седалище и адрес в гр. Варна, ул. „Цар Симеон 1-ви“ №20, представлявано от
управителя Благой Георгиев Трифонов. С подадената искова молба е посочена
квалификация на спора по чл.54, ал.2 от ЗКИР и чл.537, ал.2 от ГПК.
Неколкократно исковата молба е била оставяна без движение с указания към ищците
да конкретизират фактическите основания на претенциите си и да формулират ясно
исканията си. Последните указания на съда към ищците са дадени с разпореждане №32516
от 28.08.2023 г., като съдът е дал последна възможност на ищците в едноседмичен срок от
получаване на съобщението да посочат колко и какви искове предявяват и с какъв предмет;
да уточнят позовават ли се единствено на непълноти и грешки в одобрената КККР,
изразяващи се в грешно нанасяне на обслужващите части като самостоятелен обект, със
заявен петутум за поправка на КККР; да уточнят предявят ли претенция за признаването им
за собственици на спорните обслужващи помещения; в случай че предявяват установителен
иск за собственост да посочат ясно придобивното основание, на което твърдят че са
придобили собствеността, или ако твърдят повече придобивни основание, да заявяват ясна
последователност, в която желаят да бъдат разгледани същите и да обосноват правен
интерес от формулирания в уточняваща молба от 26.06.2022г. самостоятелен петитум за
признаване за установено, че ищците владеят имота от 1992г. до настоящия момент, като
съобразят че установителните искове за факти са недопустими, освен в изрично
предвидените от закона случаи.
В така предоставения им срок, с молба вх. №68969 от 19.09.2023 г. ищците са заявили,
че желаят да бъде установено правото им на собственост към настоящия момент.
Уточняващите им твърдения са, че те са собственици на еднофамилна двуетажна сграда,
находяща се на адрес гр. Варна, ул. „Цар Симеон І“, №20, разположена в дъното на двора,
1
граничеща с триетажна жилищна сграда, стълбище и ул. „Дебър“, като било налице
несъответствие между действителните пространствени характеристики на сградата и
границите на същата, отразени в кадастралната карта и кадастралните регистри, а именно
неправилно или грешно бил нанесен прилежащият избен етаж, представляващ работилница
и изба с тоалет, обслужващи помещения и коридор проход за жилищния етаж, като
самостоятелен обект в кадастралната карта с идентификационен номер 10135.1506.453.4.2.
Имотът на ищците бил с идентификационен номер 110135.1506.453.4 и представлявал една
сграда на два етажа, построена през 1926 г. с площ от около 30 кв.м, като тази квадратура
била погрешно посочена в кадастралната карта като площ от 68 кв.м. Жилищният етаж с
идентификационен номер 110135.1506.453.4.1 следвало да бъде нанесен в кадастралната
карта, заедно с прилежащите към него изби, но последните били нанесени като
самостоятелен обект и били записани в кадастралния регистър на името на ответното
дружество, вместо на името на ищеца.
Ищците твърдят още че през 2007 г. на основание чл.92 от ЗС ответното дружество се
снабдило с констативен нотариален акт №15, том VІ, peг. №12625, дело №892 от 27.07.2007
г. на нотариус Александър Ганчев, №194 в Нотариална камара, който акт е вписан в агенция
по вписване с вх. рeг. №21924 от 31.07.2007 г., акт №150, том LXVIII, дело №16781, с който
акт дружеството било признато за собственик на 29.95 кв. м. ид. ч, равняващи се на 69.33 %
ид. ч от магазин за продажба на хлебни и сладкарски изделия и работилница за хлебни и
сладкарски изделия, с обща площ на магазина и работилницата 43.20 кв. м. На
представителя на ответното дружество било добре известно, че това помещение е частично
идентично с обслужващите помещения в имота на ищците, но въпреки това дружеството
поискало обслужващите помещения да бъдат нанесени в кадастралната карта като
самостоятелен обект. Между страните имало съдебни спорове с предявени искове по чл.108
от ЗС (касаещ ъгловото помещение в покрития двор) за делба, както и по чл.124 от ГПК
относно обекта с идентификатор 110135.1506.453.4.2, по които били постановени решения,
отхвърлящи претенциите на ищците, тъй като такъв самостоятелен обект не съществувал.
Ищците заявяват, че те са собственици на еднофамилната къща на основание договор
за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №113, том XXXII, дело 9471/1992 г. на
нотариус при Варненски районен съд, и от закупуването на имота до момента те ползват
жилищния етаж с прилежащия избен етаж и обслужващите помещения и никога не е имало
спор за това. Проблемът с нанасяне и отразяване в кадастъра бил комплексен и до момента
не бил предмет на многобройните дела, водени между страните. Проблемът не можело да се
реши по административен ред, поради което ищците молят съда да постанови решение, с
което „да приемете за установено, че грешно са нанесени параметрите на двуетажната
жилищна сграда №110135.1506.453.4, вместо 33 кв.м. ЗП е нанесено 68 кв.м. ЗП, както и че
грешно са нанесени прилежащите изби и обслужващи части на жилищния етаж
№110135.1506.453.4.1 на двуетажната сграда, като самостоятелен обект
№110135.1506.453.4.2, със застроена площ от 43, 20 кв.м., както и че грешно са вписани като
собственик в КР на Б и Б Търговски център ЕООД, както и моля да допуснете да бъде
2
извърШ. промяна в кадастралната карта и регистър в съответствие и в съгласие със ЗКИР“.
Молят също да се отмени на основание чл.537, ал.2 от ГПК горепосоченият нотариален акт
на ответниците.
Такива са уточняващите твърдения на ищците, заявени с подадената молба вх. №68969
от 19.09.2023 г., като съдът счита, че с тях не са изпълнени дадените им указания от съда да
посочат ясно и недвусмислено колко иска предявяват и какъв е техният предмет, както и да
обосноват правния си интерес от предявяване на исковата молба. Това, което твърдят
ищците е, че са налице грешки при отразяването на собствения им горепосочен имот в
кадастралната карта и кадастралните регистри, касаещи квадратурата на жилищната сграда
и принадлежността към нея на обслужващите помещения – изби, както и отразяването на
собственика на последните. Процедурата по отстраняване на непълноти и грешки в
кадастралната карта и кадастралните регистри и изменението на данните в тях се
осъществява по административен път и е регламентирана в чл.чл.51-54в от ЗКИР. Съгласно
чл.54, ал.2 от ЗКИР единствено когато непълнотата и грешката е свързана със спор за
материално право, то тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. Съдът се
произнася по съществуващ спор за собственост по чл.124, ал.1 или 108 от ЗС, като целта на
съдебното производство е не да установи грешка в кадастралната карта, а да разреши спора
за материално право. В случай, че спор липсва, или пък такъв е разрешен с влязъл в сила
съдебен акт, то няма основание съдът да разглежда претенция по чл.54, ал.2 от ЗКИР, във вр.
с чл.124, ал.1 от ГПК или 108 от ЗС. Поради това искането на ищците съдът да приеме, че
грешно е отразена в кадастралната карта квадратурата на жилищната сграда, е недопустимо.
Няма заявени от ищците твърдения, че собствеността им върху еднофамилната къща се
оспорва, а и не се твърди, че друго лице е вписано като собственик на имота в кадастралните
регистри, т.е. в случая липсва спор за материално право. Относно твърденията за грешно
отразяване на помещенията, обслужващи жилищния етаж също не са наведени твърдения,
даващи основание съдът да разгледа спор за материално право. Ищците твърдят, че тези
помещения са преустроени в работилница, стълбищна клетка и помещение, свързано с
работилницата с обща площ 43, 20 кв.м. Също така самите ищци твърдят, а и по делото са
приложени копия от съдебни решения, от които е видно, че между страните е водено гр.д.
№2351/2017 г. на РС – Варна, по което е постановено решение №3455/20.07.2018 г., с което
ищците са били признати по отношение на ответното дружество, на основание чл.124, ал.1
от ГПК, за собственици именно на обекта с площ от 43, 20 кв.м., представляващ имот с
идентификатор 110135.1506.453.4.2. Това решение е било потвърдено с решение
№184/14.02.2019 г. по в.гр.д. №2414/2018 г. на ОС – Варна. То е било отменено с решение
№58/05.08.2020 г. по гр.д. №2189/2019 г. на ВКС и предявеният от ищците иск е бил
отхвърлен. Следователно спорът между страните относно този обект е бил разрешен с
влязъл в сила съдебен акт и той не би могъл отново да бъде предмет на произнасяне от съда.
Предвид гореизложеното съдът счита, че в дадения им срок ищците не са изпълнили
дадените им от съда указания да посочат ясно и недвусмислено какви претенции предявяват
и с какъв предмет, както и какъв е правният интерес от претенциите. Поради тжова съдът
3
намира, че на основание чл.129, ал.3 от ГПК производството по делото следва да се
прекрати.
Ето защо и на горепосоченото основание съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело №13044 по описа за 2021 година
на Районен съд – Варна.
Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4