РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1510
гр. Пловдив,
11 август 2020 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І
отделение, ХІ с., в открито заседание на шестнадесети
юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при
секретаря Дарена Йорданова и
участието на прокурора ……………., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 602 по
описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК във връзка с чл.4 от ЗМДТ.
Образувано е по жалба на ЕТ „Г.Д.-експрес“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Асеновград, ул.“Панайот Сребров“ №2, чред адв.П., срещу РА № 2/01.11.2019 г., издаден от И.Н.Д.на
длъжност гл.експерт „АПИО, ФСД и МДТ“
при Община Куклен, възложил ревизията и Н.Р.Х.на длъжност старши експерт
„АПИО, ФСД и МДТ“ при Община Куклен – ръководител на ревизията, потвърден с
решение № 1/07.02.2020 г., издадено от М.Г.Б.– кмет на Община Куклен.
РА се оспорва като неправилен и
незаконосъобразен в частта, с която са установени задължения за главници и
лихви към тях за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017
г. за дължима такса битови отпадъци в размер на 7783,89 лева – главница и
2945,21 – лихва или общо ТБО – 10 729,10 лева за услугата по поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване в населените места.
Твърди се, че имотът на
жалбоподателя попада извън строителните граници на с.Яврово, община Куклен, в
местност „Букът“, където реално не се извършва услугата поддържане на
териториите за обществено ползване.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа по изложените в нея подробни съображения като се представят и писмени
бележки в подкрепа на заявената теза.
Представят се писмени бележки.
Претендират се разноски.
За ответника
по жалбата – кмет на община Куклен, се заема становище за неоснователност на жалбата
по съображенията, изложени подробно в потвърждаващото РА решение.
Административен съд - Пловдив, в настоящия си състав, като
прецени допустимостта на жалбата,
доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е допустима като подадена от лице, чиито права и
законни интереси са засегнати посредством установените му задължения за ТБО в
частта за услугата по поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места и в законоустановения срок /решението е връчено на
жалбоподателя на 10.02.2020 г. видно от разписката на л.26 по делото, а самата
жалба е подадена на 24.02.2020 г. според
входящия ѝ номер в община Куклен/.
Предмет на настоящото
оспорване е РА №2/01.11.2019 г., издаден от И.Н.Д.на длъжност гл.експерт АПИО,
ФСД и МДТ при община Куклен – възложил ревизията и Н.Р.Х.на длъжност старши експерт
АПИО, ФСД и МДТ при община Куклен – ръководител на ревизията, в частта му за
установени задължения за ТБО за услугата поддържане на чистотата на териториите
за обществено ползване в населените места за ревизирания период от 01.01.2013 г. до 31.12.2017 г. в размер на 10 729,10 лева
общо главница и лихва, потвърден с решение № 1 от 07.02.2020 г. на кмета на
община Куклен.
Спорните
моменти по отношение определеното
задължение за ТБО по компонента поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване в настоящия случай са два:
1.дали
имотът на жалбоподателя попада в границите на районите, в които се предоставя
услугата и
2.дали
тя реално се предоставя.
Съгласно трайната практика на ВАС, за да
бъде едно лице задължено за такса битови отпадъци е необходимо да са налице
следните предпоставки: 1.) лицето да има качеството на субект по чл. 11 ЗМДТ, т. е. да е собственик или ползвател на
недвижим имот, разположен на територията на съответната община; 2.) общината да
е създала нормативни предпоставки за дължимост на таксата – общинският съвет да
е приел решение по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ за определяне на годишния размер на
таксата, кметът на общината да е издал заповед по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ за определяне на границите на районите, в
които общината ще предоставя съответните услуги, както и честотата на
предоставяне; 3.) конкретният имот да попада в границите на районите, в които
общината ще предоставя услугите; 4.) общината реално да престира
услугите.
По делото е безспорно, че едноличният
търговец има качеството на лице по чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 11 ЗМДТ. Безспорно е установено, че общината е
приела решение по чл. 67, ал. 1 ЗМДТ за всяка от годините. Безспорно е също,
че кметът на общината е издал заповеди по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ за определяне на границите на районите, в
които общината ще предоставя съответните услуги, както и честотата на
предоставяне.
Но от така установените по делото
релевантни за претендираното задължение за такса за битови отпадъци факти не се
установяват част от кумулативно изискуемите елементи на задължението – общината
не е създала по отношение на услугата поддържане на чистотата
на териториите за обществено ползване нормативни предпоставки за дължимостта на таксата
- конкретният имот не попада в границите
на районите, в които общината предоставя тази услуга.
Със заповедите на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ са определени: 1.) вида на услугите,
които общината ще предоставя; 2.) границите на районите, в които ще ги
предоставя, честотата, с която ще ги предоставя.
От анализа на тези заповеди (л.54 и сл. по
делото) е видно, че общината предоставя процесната услуга по поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване в изрично установени райони
сред които не попада имотът на жалбоподателя.
Не е спорно по делото, че жалбоподателят е
собственик на имот, находящ се в м.“Букът“, землището
на с.Яврово.
Видно от заповедите на кмета на община
Куклен по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ процесната услуга се предоставя за
с.Яврово в район с граници регулационната линия по действащия устройствен план на селото. Проследявайки регулационния
статут на имота се налага извода, а и това обстоятелство не е спорно между
страните, че м.“Букът“ е в землището на с.Яврово, но не попада в регулационната
линия на селото. Този извод категорично са налага от събраните в хода на
административното производство писмени доказателства - НА на л.145, регистър на земеделски земи,
гори и земи в ГФ – л.153, скица на л.155, както и от представени в хода на
настоящото съдебно производство скици на ПИ на л.711 и сл., от които е видно,
че трайното предназначение на територията, в която е имота, е горска,
Имотът на жалбоподателя не попада и в
четирите района на парк „Родопи“, в които се предоставя услугата – същите са
изрично изброени и в землището на с.Яврово районите, за които се представя
услугата са в м.“Хижа Здравец“ и м.“Копривките“, но
не и в местността „Букът“, където се намира имотът на жалбоподателя.
За да породи правно действие задължението
за заплащане на таксата за услуга по поддържане чистотата на териториите е
необходимо освен кметът на общината със заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ изрично да посочи границите на съответния район, в който се
предоставя услугата, имотът на жалбоподателя да попада в този район, какъвто не
е процесният случай.
Действително,
следва да се отбележи,
че таксата за услугата се дължи за извършени дейности по поддържане на чистотата не само на обществени територии,
които непосредствено включват или граничат с имота на жалбоподателя, защото се
касае за територии за обществено ползване, които по презумпция се ползват или
могат да се ползват от всички лица, притежаващи имоти на територията на цялото
населено място, а не само в определен район от него. В конкретния случай обаче
в района на имота на жалбоподателя въобще липсва изградена общинска
инфраструктура, по отношение на която да бъдат реализирани услугите по
поддържане на чистотата, за да се приеме, че те реално са предоставени.
Видно от св.показания на св.Ш.(л.718, л.719), който посещава
района от 15 години (ходи на офроуд там) пътят никога
не е изчистен през зимата, не е правен ремонт на пътя в отсечката, по която се стига до имота на
жалбоподателя, няма пейка, нито градинка, нито беседка. Асфалтът свършва на една
полянка горе до вилата, черен е пътя 250 - 300 м. до нея и е стръмен пътя.
Освен това, по делото не се и доказа, че общината
реално предоставя въпросната услуга макар и още с разпореждането за насрочване
на делото съдът да е дал изрични указания по разпределението на доказателствената тежест.
Действително, по делото са представени многобройни
писмени доказателства, но те не доказват реалното извършване на услугата по поддържане
на чистотата на обществени територии. От една
страна, същите касаят зимното поддържане и снегопочистване,
както и предоставянето на услугата по сметосъбиране/сметоизвозване,
а от друга - те не касаят територията на
процесната м.“Букът“, където се намира имота на жалбоподателя.
Св. показания на св.К. доказват дейности, свързани със
сметосъбирането/сметоизвозването, но не и такива по поддържането чистотата
на обществените територии съответно същите са неотносими
към предмета на спора.
Многобройните писмени доказателства също
не касаят процесния компонент от ТБО, а именно услугата по поддържане на чистотата
на обществени територии – товарителниците към пътните листове отново касаят извозването на смет
т.е. същите се отнасят до предоставянето на услугата по
сметосъбиране/сметоизвозване, но не и до тази за поддържането чистотата на обществените
територии. Пътните листове са до с.Яврово или с.Добралък, но липсват такива до
процесната местност.
По делото не се представиха от страна на ответника доказателства,
че въпросната услуга се осъществява реално при липсата на протоколи напр. за
извършена работа или обективиране отчитане по какъвто
и да е друг начин на видове работи, свързани с поддържането на чистотата на територии за обществено ползване.
Видно от изложеното, установените с процесния
РА в оспорената му част задължения за такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване за периода от 01.01.2013
г. до 31.12.2017 г. са определени незаконосъобразно, тъй като не са налице всички кумулативни
предпоставки за нейната дължимост – имотът на жалбоподателя се намира в
територия където не е предвидено да се предоставя услугата по поддържане на чистотата на обществени територии съгласно заповедите по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и освен това, по делото не се доказа тези
услуга да се предоставя реално.
По така изложените мотиви, РА в оспорената
му част се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
По разноските:
При този изход на спора на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски – 50 лева ДТ и 850 лева
заплатен адвокатски хонорар (договор за правна защита и съдействие на л.732).
Неоснователно е възражението за
прекомерност на адвокатския хонорар, тъй като същият е договорен към минимума,
предвиден в чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в редакцията ѝ действаща към
момента на сключването на договора за правна защита и съдействие.
Водим от горното и на основание чл. 160,
ал. 1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ РА №2/01.11.2019 г., издаден от И.Н.Д.на длъжност гл.експерт
АПИО, ФСД и МДТ при община Куклен – възложил ревизията и Н.Р.Х.на длъжност
старши експерт АПИО, ФСД и МДТ при община Куклен – ръководител на ревизията, в оспорената
му частта за установени задължения за ТБО за услугата поддържане на чистотата
на териториите за обществено ползване в населените места за ревизирания период
от 01.01.2013 г. до 31.12.2017 г. в размер на
10 729,10 лева общо главница и лихва, потвърден с решение № 1 от
07.02.2020 г. на кмета на община Куклен.
ОСЪЖДА Община Куклен да заплати на ЕТ
„-експрес“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Асеновград,
ул.“Панайот Сребров“ №2,
сторените по
делото разноски в размер на 900 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
Административен съдия: