№ 639
гр. Благоевград, 01.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Илияна Стоилова
Величка Пандева
като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно частно
наказателно дело № 20221200601034 по описа за 2022 година
Окръжният съд е сезиран с частен протест от прокурор при Районна
прокуратура – Благоевград, ТО – Гоце Делчев, против определение №
912/25.10.2022 година по н.о.х.д. № 306/2022 година по описа на Районен съд
– Гоце Делчев, с което на основание чл.248, ал.5, т.1 във вр. с чл.248, ал.1, т.3
от НПК е прекратено съдебното производство и делото върнато на
прокуратурата за отстраняване на допуснато на досъдебното производство
отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила. Прокурорът
оспорва констатациите на първостепенния съд, че при предходното връщане
на делото на досъдебната фаза обвинението е изменено, което да налага
повдигане и предявяване на обвиняемия на новото, изменено обвинение.
Според него не са направени изменения нито на правната квалификация, нито
са установени нови обстоятелства, които да налагат включването им в ново
обвинение, което да се налага да бъде предявено. Промяната в словореда на
текста на обвинението не означава, че същото е изменено, с произтичащите от
това законови последици. Липсва и неяснота в обвинителния акт, която да
оправдава прекратяване на съдебното производство на друго основание, както
се твърди от защитата на обвиненото лице.
Иска се отменяването на атакувания съдебен акт и връщане на делото
на първостепенния съд за насрочването му и разглеждането му по
предвидения в НПК ред.
1
Окръжният съд, след като се запозна с материалите по делото и
съобразно правомощията си намира за установено следното:
Правното основание на депозирания частен протест се съдържа в
нормата на чл.249, ал.3 от НПК, която препраща към процедурата по глава
XXII от НПК. Същия е депозиран в законния срок и по съществото си е
основателен.
В изпълнение на задълженията си по чл.248, ал.1 от НПК съдът е съзрял
процесуално нарушение, съществено засягащо възможността обвиненото
лице да се запознае още в досъдебното производство в какво точно е
обвинено и съответно пълноценно да се защити. На практика безмотивно е
прието, че при предходното връщане на обвинителния акт на прокурора се е
стигнало до изменение на обвинението, което обаче не е било предявено по
надлежния ред. С внасяне на нов обвинителен акт, в който е инкорпорирано
нещо различно от последното постановление за привличане на лицето като
обвиняем, съществено е засегнато правото му да е наясно за какво се води
срещу него наказателно производство. Описание, макар и кратко, на
посоченото изменение на обвинението и разликата му с предходното не е
направена.
В досъдебната фаза на наказателния процес постановление за
привличане на лицето като обвиняем е повдигнато и предявено на 12.01.2021
година /стр.134, том V от ДП/ . Видно от съдържанието му е, че Б. Н. Ц. на
посочената дата е обвинен в това, че „...на 29.04.2019 год., около 01.00 часа,
пред питейно заведение /кафе – аперитив/ „Х“, находящо се в м. „Р“,
попадаща в землището на с. Б, община Гоце Делчев, обл. Благоевградска, чрез
нанасяне на силен удар с юмрук с дясната ръка в задната част на главата и
последвалото в резултат на удара падане и удряне на главата…“. В
диспозитива на обвинителния акт прокурорът дословно е посочил, че „На
29.04.2019 год., около 01.00 часа, пред питейно заведение /кафе – аперитив/
„Х“, находящо се в м. „Р“, попадаща в землището на с. Б, община Гоце
Делчев, обл. Благоевградска, чрез нанасяне на силен удар с юмрук с дясната
ръка в задната част на главата, в резултат на което последвало падане и
удряне на дясната половина на главата…“. В останалата си част двете
обвинения напълно съвпадат. Простото сравнение на цитираните части от
обвинението красноречиво показва, че съществено разминаване между тях в
2
смислово отношение липсва. Не се навеждат нови обстоятелства и не се
преквалифицира извършеното в по-тежко престъпление, което би изисквало
новото привличане на Ц. като обвиняем. В този смисъл прокурорът не е бил
длъжен да повдига и предявява ново обвинение и съответно да разпита
обвиненото лице, предоставяйки му възможност да даде обяснения. Правото
на защита на последния не е нарушено, защото той и при предявяване на
обвинението в хода на ДП, и при внасянето на обвинителния акт в съда, е бил
напълно наясно в какво точно е обвинен.
Неяснота в обвинението липсва и с оглед възражението на защитата на
Ц. пред ГДРС, която смята, че не е подробно описано причинените
увреждания дали са от удара с юмрук или от падането върху терена на
пострадалия. Прокурорът е описал достатъчно ясно повдигнатото обвинение
и схващането му, че от удара върху пострадалия е последвало падането му и
причиняване на изброените съставомерни последици, което не противоречи
нито на правната, нито на житейската логика. А дали уврежданията са
причинени умишлено или по непредпазливост е въпрос по съществото на
делото, чийто отговор ще се получи с крайния съдебен акт.
Нарушения на процесуалните правила липсват и с оглед възражението
за неясно описание на умисъла на дееца за извършване на вмененото му
престъпление. Независимо, че прокурорът е използвал изрази,
характеризиращи едновременно прекия и евентуален умисъл, следва да се
има пред вид, че от значение за пълноценното упражняване на правото на
защита за обвиняемия е да знае дали се касае за умишлено или непредпазливо
престъпление. В конкретният казус такъв въпрос не стои, защото държавното
обвинение изрично е посочило в обстоятелствената част на обвинителния акт,
че престъплението е извършено с пряк умисъл. Създадената неяснота с
неправилното използване на израза „допускал“, макар и неотносима към
твърдения вид на умисъла, не поставя кардинално различни задачи пред
защитата, защото вида му също се определя от съда с постановяване на
присъдата.
При извършената проверка въззивната инстанция не констатира
нарушени изисквания съгласно ТР №2/2002 година на ОСНК на ВКС към
поддържаното обвинение и воденото досъдебно производство, поради което
атакуваното определение на ГДРС следва да бъде отменено като
3
незаконосъобразно и делото върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия по него.
По изложените съображения и на основание чл.249, ал.3 във вр. с
чл.345, ал.2 от НПК Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА като незаконосъобразно определение № 912/25.10.2022 година
по н.о.х.д. № 306/2022 година по описа на Районен съд – Гоце Делчев и
връща делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените
действия по него.
Определението на съда не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4