№ 519
гр. Бургас, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Пламена К. Георгиева Върбанова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско
дело № 20252100500750 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на
въззивната жалба на К.А. и Н.А. ,гражданки на *** *** ,чрез особения им
представител – ответници по гр.д. № 1275 /2023 год. по описа на Районен
съд-Несебър против решение № 66/26.02.2025 год,с което въззивниците са
осъдени да заплатят на етажната собственост на сграда с адрес – гр.*** к.к.
*** - *** кв. *** № *** ,представлявана от П.А.Б.,по 512,79 евро –
представляващи вноски за„ Управление и поддържане „на общите части на
етажната собственост за 2021,2022 и 2023 г.,ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до изплащането й ,както и 173,31 лв.-лихва за
забава за периода от падежа на всяка главница до 31.10.2023 г.;както и по 483
евро –вноски за фонд“Ремонт и обновяване за същите години ,ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането и 161,07 лв.
–лихва за забава от падежа на всяка вноска до 31.10.2023 г. ,както и да
заплатят разделно на етажната собственост 3675 лв. – разноски по делото
Въззивниците изразяват недоволство от решението , като считат
същото за незаконосъобразно ,неправилно и необосновано,постановено при
неправилно тълкуване на материалните норми .Липсват аргументи защо
1
съдът е счел за неоснователно възражението за нищожност на решенията на
общото събрание на ЕС.
На първо място се сочи ,че става дума за отделни сгради ,а не за отделни
входове ,които сгради не са помежду си в никаква физическа връзка/т.е. касае
се за отделни самостоятелнисгради /,то недопустимо е провеждането на едно
общо събрание за четири сгради ,построени в комплекса и да се формира
еднна етажна собственост за четирите сгради .Понятието „етажна собственост
„ е приложимо само към отделна сграда ,а не към общност от сгради ,още по-
малко към общност от няколко сграда и терена ,върху който са построени .За
отделните сгради възвикват отделни етажни собствености и те се управляват
на осн.чл.1 вр.чл.9 ЗУЕС от Общо събрание на ЕС за всяка жилищна сграда
.Докато в процесния жилищен комплекс са формирани общи органи на
управление за всички сгради в етажната собственост ,без да са налице отделни
органи за всяка етажна собственост ,което е в несъответствие с ЗУЕС.Ето
защо взетите решения от общото събрание на всички собственици на
самостоятелни обекти в комплекса ,а не на етажните собственици на една
конкретна сграда върху терена ,не могат да създадат целените правни
последицци и да създадат задължения за заплащане на претендираните в
исковата молба суми ,тъй като тези решения са нищожни .
Затова изводите на районния съд за неоснователност на възражението за
нищожност на решенията за неправилни ,както и изводът ,че бипсва
обособяване на отделна етажна собственост на блок А ,поради което
управлението се осъществявало от ЕС ,управляваща всички блокове
.Доколкото законът не допуска учредяване на етажната собственост ,а тя
възниква по силата на закона ,в случая неправилно и недопустимо е да се
провежда ОС на всички сгради в парцела заедно ,тъй като според закона ЕС
възниква отделно за всеки вход ,респ.за всяка отделна сграда ,т.е. в случая
трябва да действат няколко отделни етажни собствености чрез своите
самостоятелни общи събрания.Решенията на общото събрание на всички
сгради в комплекса са извън компетентстността на общото събрание по
ЗУЕС.Цитирана е съдебна практика в този смисъл ,като се подчертава ,че
когато са налице обекти или елементи от инфраструктурата ,принадлежащи
към две или повече етажни собствености ,ЗУЕС предвижда въпросите
,свързани с тях да се решават според чл. 18 ЗУЕС от ОС на всички ЕС,но
такива ОС са инцидентни и имат определена от закона цел и функция ,а
2
възникването на обща ЕС на всички етажни собственици или етажни
собствености не се предвижда нормативно.В случая няма данни ,че
проведените ОС през 2021,2022 е 2023 г. са били свикани приусловията на
чл. 18 от ЗУЕС.
Затова постановеното първоинстанционно решение е незаконосъобразно
,тъй като законът не предвижда /според въззивната страна / ограничения за
предявяване на отрицателен установителен иск за нищожност –нищожността
според страната може да се установява извън срока по чл. 400 ЗУЕС в случай
,че решенията са взети от некомпетентен орган ,а именно ОС на
ЕС,обхващаща всички сгради в поземления имот .Доколкото такава правна
конструкция не се позволява от закона ,решенията на такова ОСЕС са
нищожни и не са породили правни действия ,съответно не са възникнали
правоотношения между страните ,произходящи от тези решения.
Счита се за незаконосъобразен и изводът ,че възраженията на ответниците
–въззивници ,свързани с незаконосъобразността на решенията на ОС са
преклудирани и не могат да се разглеждат в настоящия спор ,тъй като не са
били обжалвани по реда на чл. 40 ЗУЕС и са влезли в сила .Излагат се
аргументи в подкрепа на застъпената теза ,че нищожността може да се
установява и извън срока по чл. 40 ЗУЕС,когато решенията са взети от
некомпетентен орган –а именно общото събрание на ЕС,обхващаща всички
сгради в поземления имот .В този смисъл е цитирана и съдебна практика на
върховната инстанция.
Счита се ,че въпросът за нищожността на решенията на ОСЕС ,както и
въпросът за преклудирането на възраженията в тази връзка , е преюдициален
.
Моли се за отмяна на постановеното решение и и отхвърляне изцяло на
исковите претенции .Не се сочат нови доказателства по делото .
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирана
страна против подлежащ на обжалване акт .
В отговор по реда на чл. 263 от ГПК на въззивната жалба ответницата
чрез процесуалния си представител я оспорва ,като счита ,че при
постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните
нарушения.Счита се становището на въззивнината страна относно
нищожността на решенията на ОСЕС за погрешно ,тъй като първостепенният
3
съд е изложил подробни мотиви ,с които приема ,че процесните решения не
са били обжалвани по реда на чл. 40 ЗУЕС и са влезли в сила ,поради което на
осн.чл. 38 ЗУЕС имат задължителна сила за всички етажни собственици .
Излагат се доводи ,че доколкото тези решения са били обявявани на
собствениците по реда на ЗУЕС и не са били обжалвани в законния срок ,то
възможността за отмяната им ,включително и чрез подаване на иск за
нищожността им или друга претендирана незаконосъобразност , е
преклудирана ,а аргументите ,че иск за нищожност може да се предяви и
след изтичане на срока по чл. 40 от ЗУЕС се считат за неоснователни.Тук
предвиденият ред за защита по отношение решенията на ОСЕС ,взети по
специалния закон -ЗУЕС ,изключат приложението на общия ред по
ЗЗД.Цитираната във въззивната жалба практика на ВКС е несъотносима към
настоящия случай.Многобройна и постоянна е практиката на ВКС ,според
която вземането на решенията се извършва по специалния ред ,уреден в ЗУЕС
,в който е уреден и способът за контрол върху тях.И с оглед характера на
решението на ОСЕС/различни по правни последици от многостранната сделка
/,то за него се прилагат разпоредбите не на ЗЗД , а на ЗУЕС и контролът за
неговата валидност и законосъобразност може да се осъществи по реда на
чл. 40 ЗУЕС по предвидения и посочения в закона срок иск.В тази връзка
подробно се цитира съдебна практика ,като се подчертава ,че ограничението
на срока за съдебен контрол кореспондира на това ,че и изпълнението на
решенията е свързано със срок-чл. 38 ЗУЕС,уредена е специална процедура за
изготвяне и оспорване на протокола и за уведомяване на собственика и
обитателите за взетото решения,а определянето на срок за иска по чл. 40
ЗУЕС е съобразено с това ,че тези решения засягат широк кръг хора и
отношения ,включително и с трети лица ,което изисква сигурност ,налага
бързина ,включително и при изпълнение на решенията . Подлагат се на анализ
и цитираните във въззивната жалба решения на ВКС ,като се сочи защо
според въззиваемата страна същите са несъотносими към настоящия спор .
В случая общите събания на етажната собственост във всички блокове на
комплекса от 2010 година се провеждат и организират съвместно за четирите
сгради ,защото същите са функционално свързани и ибщо управление на
четирите сгради е икономически по-изгодно за етажните собственици /в
комплекса са изградени редица общи съоръжения –басейн ,детска площадка
4
,паркоместа ,стоянка за велосипеди и т.н.,които се ползват общо /Целейки
намаляване на разходите за поддръжка и управление на етажните
собствености на четирите сгради ,както и предвид наличието на съоръжения в
комплекса за общо ползване от всички ,управителят на ЕС на четирите сгради
е организирал съвместно общо събрание ,която възможност е приета и
одобрена от всички етажни собственици .
Моли се потвърждаване на решението .
И двете страни не сочат нови доказателства и нямат нови доказателствени
искания.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено
следното :
Предявени са били искове с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС вр. чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска ответниците Н.А. и К.А. да бъдат осъдени да
заплатят на етажна собственост на сграда с идентификатор 51500.507.600.1 по
КККР на гр. Несебър, сумата от по 229.87 евро- парична вноска за разходите за
„Управление и поддръжка“ за 2021 г., ведно със законната лихва върху
посочената главница, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението, сумата от по 105.29 лв.- законна
лихва за забава за периода от 13.09.2021 г. до 31.10.2023 г., сумата от по 58.94
евро- парична вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2021 г., сумата от по
26.99 лв.- законна лихва за забава върху сумата от 58.94 евро, за периода от
13.09.2021 г. до 31.10.2023 г., сумата от по 141.46 евро- парична вноска за
разходите за „Управление и поддръжка“ за 2022 г., сумата от по 47.64 лв.-
законна лихва за забава върху сумата за периода от 01.04.2022 г. до 31.10.2023
г., сумата от по 212.19 евро парична вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за
2022 г., сумата от по 88.06 лв.- законна лихва за забава върху сумата за
периода от 01.12.2021 г. до 31.10.2023 г., сумата от по 141.45 евро- парична
вноска за разходите за „Управление и поддръжка“ за 2023 г., сумата от по 20.38
лв.- законна лихва за забава върху сумата за периода от 01.04.2023 г. до
31.10.2023 г., сумата от по 212.19 евро-парична вноска за фонд „Ремонт и
обновяване“ за 2023 г., сумата от 2 по 46.01 лв.- законна лихва за забава върху
сумата за периода от 01.12.2022 г. до 31.10.2023 г., ведно със законните лихви
върху главниците , считано от датата на подаване на исковата молба до
5
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът е твърдял,а и от представените по делото писмени доказателства
се установява , че с решение по т. 3 от протокол от проведено на 10.06.2023 г.
общо събрание на процесната етажната собственост П.А.Б. бил избран за
управител на същата. Установява се , че ответниците са собственици на
недвижим имот, представляващ Апартамент № ** с идентификатор
51500.507.600.1.11 на етаж *** от сграда- блок А, представляваща жилищна
сграда с апартаменти във ваканционен комплекс „*** ***“, построена върху
дворно място - УПИ II-367 в кв. 3803 по регулационния план на к.к. Слънчев
бряг- запад, с площ от 51,10 кв.м. и 2,82 % идеални части от общите части на
сградата, представляващи 7,84 кв.м. идеални части или общо с площ от 58,94
кв.м., придобит с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт
№ **, том *, peг. № ****, дело № **** от 20** г. на нотариус сpeг. № 110 на
НК.
Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗУЕС и съгласно взетите решения на
общото събрание на етажната собственост, касаещи 2021 г., 2022 г. и 2023 г.
всички собственици на етажната собственост били длъжни да заплащат
разходите за управление и поддържане на общите части на сградата, както и
разходите за фонд „Ремонт и обновяване“. Ответниците са били уведомени за
дължимите от тях парични вноски за управление и поддръжка и за фонд
„Ремонт и обновяване“ и били канени многократно да ги платят, но плащане
не последвало. Сочи се от ищцовата страна ,че задълженията на ответниците
включват главница и лихва, за всеки от процесните периоди. С протокол от
28.08.2021 г. общото събрание на етажната собственост приело решение по т.
3 годишната парична вноска за управление и поддръжка на общите части за
2021 г. да бъде в размер на 7.80 евро на кв.м., а годишната парична вноска за
фонд „Ремонт и обновяване“ 2021 г. да е в размер на 2 евро на кв.м. Таксите
били дължими на 12.09.2021 г., като се твърди ,че от страна на ответниците не
са постъпили плащания, поради което дължали и лихва за забава върху
главниците. Със същия протокол общото събрание приело решение по т. 4,
според което годишната парична вноска за управление и поддръжка на общите
части за 2022 г. да бъде в размер на 4.80 евро на кв.м., дължима най-късно до
31.03.2022 г. С решение по т. 5 общото събрание е приело паричната вноска за
фонд „Ремонт и обновяване“ за 2022 г. да бъде в размер на 7.20 евро на кв.м.,
със срок за плащане най-късно до 30.11.2021 г. Поради липса на плащане на
6
сумите на посочените падежи, ответниците дължали и лихви за забава .
С протокол от 17.09.2022 г. общото събрание приело решение по т. 4,
според което годишната парична вноска за управление и поддръжка на общите
части за 2023 г. да бъде в размер на 4.80 евро на кв.м., дължима най-късно до
31.03.2023 г. С решение по т. 5 общото събрание е приело паричната вноска за
фонд „Ремонт и обновяване“ за 2023 г. да бъде в размер на 7.20 евро на кв.м.,
със срок за плащане най-късно до 30.11.2022 г. Задълженията също не били
заплатени от ответните страни, поради което същите дължали и лихва за
забава. Сочи се, че лицата са уведомявани за изготвените протоколи от
проведените общи събрания на етажната собственост. Заявява се, че има
постъпили плащания към етажната собственост, с които се покривали
частично стари задължения за 2019 г. и 2020 г.
В срока по чл. 131 от ГПК в писмен отговор от особения представител на
ответните страни се изразява становище за неоснователност на предявените
искове. Навеждат се твърдения за нищожност на решенията, приети на общото
събрание на етажната собственост, проведено през 2021 г., 2022 г. и 2023 г.
Излага се, че в комплекс „Сий Дриймс“ са изградени четири отделни сгради
със самостоятелни иденфикатори: Блок А-сграда с идентификатор №
51500.507.600.1; Блок В- сграда с идентификатор № 51500.507.600.3; Блок С-
сграда с идентификатор № 51500.507.600.2 и Блок A1 (D)- сграда с
идентификатор № 51500.507.600.4, поради което било недопустимо да се
провежда едно общо събрание за четирите отделни сгради, построени в
комплекса и да се сформира една етажна собственост за четирите сгради. Сочи
се, че процесните решения били приети от общо събрание на всички
собственици на самостоятелни обекти в комплекса, а не от етажните
собственици на сграда А, в която ответниците притежават самостоятелен
обект. На това основание се счита, че решенията на общото събрание не могат
да създадат задължение за заплащане на претендираните суми. Цитира се
съдебна практика. Наред с горното особеният представител на ответните
страни предявява отрицателен установителен иск за нищожност на решенията
на общото събрание на процесната етажна собственост. Излагат се доводи, че
процесният комплекс е от затворен тип, като се цитира § 1, т. 3 от ДР на ЗУЕС.
Оспорва се законосъобразността на взетите решения, проведени на
събранието поради липса на кворум по чл. 15 от ЗУЕС. Обръща се внимание,
7
че по делото не са представени доказателства за уведомяване на ответниците
за дължимостта на таксите. Оспорва се и размера на извършените разходи,
посочени в исковата молба. Прави се възражение по чл. 51, ал. 2, предл. второ
от ЗУЕС. Предвид гореизложеното се моли от съда да постанови решение, с
което да отхвърли предявените искове.
Всъщност основното възражение на ответниците е ,че решенията на
ОСЕС,взети на 28.08.2021 г. и 17.09.2022 г. ,в частност -решенията ,касаещи
процесните вземания за такси за поддръжка на общите части и такси за фонд
„Ремонт и обновяване „/въз основа на които е предявена претенцията за
плащане на дължимите такси / са нищожни ,доколкото са взети от ЕС
,състояща се от всички собственици на всички четири самостоятелни сгради
в комплекса ,вместо от етажната собственост на всяка една от
самостоятелните сгради в него.
Първоинстанционният съд е приел ,че това възражение е
неоснователно,доколкото провеждане на самостоятелно управление в отделен
вход е факултативна възможност на основание чл. 8, ал. 2 от ЗУЕС по решение
на етажните собственици, живущи в съответния вход. В случая, липсва
обособяване на отделна етажна собственост за блок А, поради което
управлението се осъществява от ЕС, управляваща всички блокове, респ. целия
комплекс.
Всъщност възражението за нищожност на сочените решения на ОСЕС е
недопустимо ,доколкото същото е просрочено ,както и предявения
отрицателен установителен иск за прогласяване нищожността на тези
решения.
В този смисъл е утвърдената вече съдебна практика . Както е прието в
решение на БОСпо в.гр.д. № 121/2020 г. ,разбирането ,че редът по чл. 40
ЗУЕС е приложим само, когато се търси отмяна на незаконосъобразно
решение на ОС на ЕС, но не и защита при нищожност на решение на ОС на
ЕС, е в противоречие с практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290
ГПК и явяваща се такава по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с т. 2
от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. По въпроса
за правния характер на решенията на ОС на ЕС и приложението спрямо тях на
правилата за недействителност на сделките е даден отговор с Решение № 39
от 19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. на ВКС, І г. о., чиито постановки
8
напълно се споделят от настоящия състав. Разяснено е, че етажната
собственост, която не е учредила сдружение за управление (т. е. не е
персонифицирана), се управлява от общото събрание на етажните
собственици, респективно - на етажните собственици и обитателите, чрез
взетите от него решения. Тези решения са особен вид многостранни актове,
взети от неперсонифицирана група лица и насочени към постигане на обща
цел, а не многостранна сделка (не се изисква общо съгласие на членовете на
съответното общо събрание; не се поемат насрещни права и задължения;
субективните предели на действие на решенията на общото събрание на
етажната собственост са по-широки от тези на многостранните сделки, тъй
като са задължителни за всички етажни собственици - включително за тези,
които са гласували против и за тези, които не са участвали във вземането им,
както и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или
обитатели, а задължителността им отпада за лицата, които вече не са етажни
собственици или обитатели, дори да са гласували за тях). Законът /ЗС, ЗУЕС/
урежда специална процедура за вземането на тези решения, като регламентира
начина на свикване, състав, представителна власт, гласуване, предметна
компетентност. Спазването на тези правила е основание за действителността
на решението. ЗС и ЗУЕС не уреждат специални основания за нищожност на
решенията на общото събрание на етажната собственост. Законосъобразността
на тези решения се определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД.
Специфичен е и контролът за спазването им. За разлика от нищожността на
сделките, на която може да се ппозове всяка страна и заинтересовано лице
безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната
собственост е съдебен и е ограничен с преклузивен срок за предявяване на
иска. Неспазването на различни правила от предвидените за свикване и
провеждане на общото събрание и за вземане на решенията не е равностойно,
но законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои - до
незаконосъобразност. Затова, освен че извън определения от закона срок не
може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните
решения, различната степен на проявление на пороците при свикването и
провеждането на общото събрание не обуславя различен характер на
исканията да бъдат подложени на проверка взетите от общото събрание на
етажните собственици решения – искът е само този по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.
Затова извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на
9
нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Тук е неприложим принципа,
че нищожност може да се установява без срок.
В случаите, когато изобщо не е взето решение, ще се установява липсата на
възникнало правоотношение между етажната собственост и етажните собственици
и обитатели чрез установителен иск самостоятелно, или в производството по чл.
415 ГПК след оспорване на вземането по издадена заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК.
Настоящият съдебен състав споделя това тълкуване. Към него следва да се
добави, че извън срока по чл. 40 ЗУЕС нищожност на решение на общо събрание
на етажна собственост (чрез иск при наличие на правен интерес или преюдициално
по друг спор) може да се установява, само ако са наведени твърдения, че формално
е създадена привидност за взето решение. Такива биха били случаите, в които е
взето решение на общо събрание по реда на ЗУЕС, независимо, че той е
неприложим, тъй като е налице изключението по чл. 2 или чл. 3 ЗУЕС или е
регистрирано и не е прекратено сдружение на етажните собственици, в което
участват всички етажни собственици, ако общото събрание е упражнило
правомощие, което не произтича от чл. 11 и чл. 33 ЗУЕС или липсва взето
решение, въпреки че такова е отразено в протокола на общото събрание (и ако
протоколът е оспорен в срока по чл. 16, ал. 9 ЗУЕС), както и когато не са налице
условията на чл. 8 ЗУЕС (наличието на обособеност, при която отделен вход дава
достъп само до част от индивидуално притежаваните обекти, които единствено
обслужва,каквато хипотеза няма данни в случая да е налице ). Извън хипотезата на
привидност за взето решение на общото събрание, пороци на същото, независимо
дали водят до нищожност (включително и поради противоречие с императивни
правни норми) или до незаконосъобразност на решението, могат да се установяват
само чрез иска по чл. 40 ЗУЕС, но не и чрез иск за нищожност на решението на ОС
или преюдициално при спор, свързан с изпълнение решение на общото събрание,
предявени извън срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС/цитат на реш. № 50024/27.03.2023 г.
по гр.д. № 978/2022 г.на ВКС-второ г.о./.
В случая не са налице изключенията за приложението на ЗУЕС по чл. 2 и
чл. 3 от закона –в процесната етажна собственост не са сключвани договори с
нот. заверка на подписите ,а режимът на управление е ОСЕС;не е
регистрирано или прекратено сдружение на етажните собственици ,което
евентуално да взема решения;не е упражнено правомощието по чл. 11
ЗУЕС;не сме в случай на невзето решение от етажните собственици ;не се
10
оспорват протоколите от проведените ОСЕС в срока и по реда на чл. 16 ал. 9
от ЗУЕС;взетите решения на ОСЕС не са привидни /такава не се и твърди
/.Отделно от това са били представени по делото списъци с подписи на
етажните собственици ,присъствали на проведените събрания от 28.08.2021 г.
,17.09.2022 г. и от 10.06.2023 г.,представляващи неразделна част от съответния
протокол ,които опровергават аргумент за привидност .
Въз основа на всичко това правилен е изводът на съда за неоснователност
на възражението за нищожност на решенията на ОСЕС.
При това положение и доколкото решенията на общото събрание на етажната
собственост са по-широки от тези на многостранните сделки,след влизането им в
сила, решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни
собственици, включително за тези които са гласували против, за не участвалите във
вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или
обитатели. В този смисъл те са особен вид многостранни актове, взети от
неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел. Законът –
ЗС, ЗУЕС урежда специална процедура за вземането на тези решения, като
регламентира начина на свикване, състав, представителна власт гласуване,
предметна компетентност. Спазването на тези правила е основание за
действителността на решението.Както бе казано по-горе , ЗС и ЗУЕС не урежда
специални основания за нищожност на решенията на общото събрание на
етажната собственост. Отликите между вземането на решенията от сключването на
сделките, дори и многостранните са съществени, което е основание да се приеме,
че решенията на етажната собственост не са сделки и за тях не може да се прилага
ЗЗД. Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за тях,
установени в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД, като специфичен е и контролът за спазването
им. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка
страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на
решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване
на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от узнаването на решението,
извършено по реда за уведомяването за събранието – чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.
При наличие на влезли в сила решения на ОСЕС/възраженията за
незаконосъобразност на тези решения също са преклудирани /относно дължимите
вноски за разходи за управление и поддръжка на общите части на сградата – блок
А и вноските за фонд „Ремонт и обновявление „ за процесните 2021,2022 и 2023
г./обективирани в съответните протоколи от цитираните дати ,които са надлежно
11
съобщени по реда ,предвиден в чл. 16 ал. 7 ЗУЕС/,тези решения са задължителни
за всички етажни собственици и доколкото ответниците не са изпълнили
задълженията си за плащане на цитираните разходи ,правилно са приети исковите
претенции за основателни .По отношение размера на претендираните вземания по
чл. 50 и чл. 51 ЗУЕС по делото е била приета съдебно-счетоводна експертиза
,която е възприета от съда изцяло .Затова и постановеното решение следва да бъде
потвърдено ,при което и на осн.чл. 78 ал. 3 ГПК на въззиваемия-ищец по делото
следва да бъдат платени направените разноски пред въззивната инстанция общо в
размер на 1145 лв-видно от представения списък на разноски по чл. 80 ГПК .
По тези съображения Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 66/26.02.2025 г. постановено по гр.д. №
1275/2023 г. по описа на Районен съд –Несебър,поправено с решение №
67/27.02.2025 г. по същото дело .
ОСЪЖДА Н.О.А. ., гражданка на *** ***., БУЛСТАТ *********, и К.А.А.
гражданка на *** ***., БУЛСТАТ *********, двете с адрес: гр. ***, к.к. ***
комплекс *** бл. * ет. * ап.** да заплатят разделно на Етажна собственост на
сграда с идентификатор 51500.507.600.1 по КККР на гр. Несебър, с адрес: гр.
Несебър, к.к. Слънчев бряг- запад, кв. Пясъците . № 102., представлявана от
П.А.Б.. сумата от 1145.00 ( хиляда сто четирсет пет лева) лева съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12