Решение по дело №310/2023 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 213

гр. Видин, 02.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

 административнонаказателен състав

в открито заседание на трети тттттридесетиддвадеседва

 петнадесети януари

през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Росица Славчева

Биляна Панталеева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

 Кирил К.

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

Касационно АНД №

310

по описа за

2023

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, подадена от Д.К.К. *** против решение № 32 / 04.10.2023г. по АНД № 58/2023г. по описа на Районен съд – Кула, с което е потвърдено НП № 16 – 03 / 21.02.2023г. на Изпълнителния директор на ИА „Железопътна администрация“, гр.София, с което на касатора е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лева, на основание чл.119 и чл.128,ал.3 от Закона за железопътния транспорт /ЗЖТ/.

В жалбата се развиват съображения, че решението на КРС е неправилно. Твърди се от касатора, че КРС е направил неправилни правни изводи, като не е съобразил представените доказателства, както и не е съобразил, че НП е издадено в нарушение на материалните и процесуалните правила в ЗАНН.

Иска се да бъде отменено решението на КРС, както и обжалваното НП. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответната по делото страна, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба, като посочва, че при издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, а извършването на нарушението е безспорно доказано. Моли съда да остави в сила решението на КРС. Претендират се разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена, тъй като нарушението е безспорно доказано.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното :

Жалбата, като подадена в срока, е процесуално допустима.

Разгледана по съществото си, същата е и основателна.

Обстоятелствата установени във фактическата обстановка, която районният съд е приел се споделят отчасти и от Административният съд.

Установено е пред КРС, че на 31.01.2023г. К. е бил дежурен ръководител на жп гара Срацимир, като за времето от 09:33 ч. – 09:34 ч. в жп гара Срацимир не е провел разговорите, във връзка със служебната си дейност, по енергодиспечерската връзка, която е свързана със звукозаписно устройство. Въпросните служебни разговори са проведени от мобилни устройства, които не се записват на звукозаписните устройства.

Установени са и други обстоятелства във връзка с издаването и изпращането на заповеди, с които е разрешен прозорец за ремонт на контактната мрежа в междугарието Срацимир – РП Видбол, съответно изключване на напрежението, както и превключване на разединител в същата жп гара, за които обстоятелства обаче не е налагано наказание, поради което Съдът приема, че не са предмет на спора.

Пред КРС са събрани гласни доказателства, от които се установява, че К. на въпросната дата е провел служебните си разговори не по енергодиспечерската връзка, която е свързана със звукозаписно устройство, а от мобилно устройство, което не е свързано със звукозаписно такова.

Събирани са и доказателства във връзка с издавани диспечерски заповеди и такива за превключване на разединители и съответно обърканото им изпращане на касатора. Копия от въпросните заповеди са приложени по делото. По делото е приложено и обяснение от Д.К., което обаче отново се отнася за получените заповеди, както и превключването на разединители на въпросната дата – 31.01.2023г.. В него нищо не се споменава за каквито и да било проведени служебни разговори не по енергодиспечерската връзка.

На 14.02.2023г. Началник отдел Районна железопътна инспекция – София към ИАЖА приел, че е налице нарушение на чл.122,ал.1 от Наредба № 58 / без да е описано каква е въпросната Наредба/ и на чл.126,ал.1,т.3 от ЗЖТ и съставили АУАН № 16 – 03 / 14.02.2023г. в присъствието на нарушителя и на основание чл.40,ал.4 от ЗАНН, в отсъствието на свидетели, въз основа на официални документи.

АУАН е връчен на нарушителя на същата дата – 14.02.2023г..

След това въз основа на него било издадено и НП № 16 – 03 / 21.02.2023г. на Изпълнителния директор на ИА „ЖА“, гр.София, с което на К. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лева, на основание чл.119 и чл.128,ал.3 от ЗЖТ. В НП вече е конкретизирана Наредба № 58 / 02.01.2006г. за правилата и техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт, чиято разпоредба – чл.122,ал.1 е приел наказващият орган, че е нарушена.

Към преписката са приложени: доклад от Началник отдел РЖИ София, в който са описани обстоятелствата във връзка със съставянето на АУАН, обяснение от К. /посочено и по – горе/, копие от дневник за телефонограми – една страница, с описани в него искане за разрешение за отваряне на прозорец, с отбелязан час – 09,30 ч. и заповед № 415 ЗДС /с отбелязан час – 09,32 ч. /. Приложени са и копия от Заповед № 1 / 31.01.2023г. за превключване на секционни разединители и прекъсвачи по контактната мрежа /електропроводи/ - за изключване в 09,33 ч., както и Заповед № 2 / 31.01.2023г. за превключване на секционни разединители и прекъсвачи по контактната мрежа / електропроводи/ - за включване в 13,00 ч.

Въз основа на тази фактическа обстановка, Кулският районен съд е приел, че е осъществен състава на административното нарушение по 122,ал.1 от Наредба № 58 от 02.08.2006г. за правилата и техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт, като с него е потвърдена наложената глоба в размер на 500 лева на основание чл.128,ал.3 от ЗЖТ.

Административен съд - Видин не споделя становището на Видински районен съд по следните съображения:

Безспорно в конкретния случай при издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които сами по себе си водят до незаконосъобразност на обжалваното НП, тъй като са довели до нарушаване на правото на защита на нарушителя.

В тежест на административнонаказващият орган е да докаже и подкрепи със съответните доказателства, твърденията и констатациите си, относно спазването на процесуалните правила и извършването на административното нарушение.

Настоящият касационен състав намира, че административно -наказателното производство е проведено в нарушение на чл.40 от ЗАНН. Съгласно чл.40,ал.1 от ЗАНН актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, присъствали при извършване или установяване на нарушението. Съгласно ал.3 на чл.40 от ЗАНН при липса на свидетели при извършване или установяване на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, актът се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.

В конкретния случай АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, но без каквито и да било свидетели, нито такива присъствали при извършване, нито такива при установяване на нарушението. Липсват и такива, които да са присъствали при съставянето на акта по смисъла на чл.40,ал.3 от ЗАНН, въпреки че не е доказана невъзможност за съставяне на акта в присъствието на свидетели при установяване или извършване на нарушението.

Съставянето на акта без присъствието на каквито и да било свидетели е в нарушение, както на чл.40,ал.1, така и на чл.40,ал.3 от ЗАНН. Допуснатите нарушения при съставяне на АУАН са съществени и са основание за отмяна на НП на процесуално основание, без да е необходимо да се разглежда спора по същество.

Съдебната практика трайно е възприела, че нарушаването на правилото по чл.40,ал.1 и ал.3 от ЗАНН е съществено процесуално нарушение. В този смисъл е Постановление № 10/ 28.09.1973 г. по н.д. № 9/73 г. на Пленум на ВС, съобразно което при наличие на очевидци при извършване на нарушение или при констатиране на същото следва те да се посочат в акта като свидетели, за да се осигури разкриването на обективната истина. Затова вписването в акта като свидетели на лицата, присъствали при установяване на нарушението, цели доказване на самото нарушение чрез разпита им от съда при евентуално оспорване на наказателното постановление. По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства както за наличието, така и за липсата на такива свидетели.

В процесния АУАН е посочено, че се издава на основание чл.40,ал.4 от ЗАНН – „въз основа на официални документи“. В случая обаче е неприложима разпоредбата на чл.40,ал.4 от ЗАНН, тъй като не се касае за нарушение, установено въз основа на официални документи. Изготвената докладна записка за случая не представлява официален документ по смисъла на чл.40,ал.4 от ЗАНН. Такъв документ не представлява и приложеното към преписката обяснение на нарушителя. Що се касае до цитираните по – горе заповеди, то те не се отнасят до непровеждането на служебните разговори по енергодиспечерската връзка, а касаят другите обстоятелства, констатирани при проверката във връзка с превключване на секционни разединители.

Следва да се посочи, че изпълнителното деяние е от такова естество, което позволява личното му възприятие, то не е от вида на деянията, които могат да бъдат установени по документи. Нарушаването на изискването по чл.40,ал.1 и ал. 3 от ЗАНН представлява съществено процесуално нарушение и е достатъчно основание за отмяната на наказателното постановление.

Наказващият орган не е изпълнил задълженията си по чл. 52,ал.4 от ЗАНН, като е следвало преди да се произнесе по преписката, респективно преди да издаде НП, да провери АУАН, с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, а при необходимост и да извърши допълнително разследване на спорните обстоятелства. Административно наказателното производство въвежда строги правила за осъществяването му, както в основния закон - ЗАНН, така и в специализираните закони, които следва да бъдат съблюдавани от административнонаказващите органи.

В този смисъл неоснователно е твърдението на представителя на наказващия орган относно липсата на процесуални нарушения при издаването на НП.

С оглед горните съображения, Административният съд намира, че решението на РС – Кула е неправилно и следва да бъде отменено, а НП като незаконосъобразно и издадено при нарушаване на съществени процесуални правила и като такова също следва да бъде отменено.

Според съда посочените по – горе доводи са достатъчни за отмяната на решението на КРС и съответно отмяната на НП, поради което не е необходимо подробното обсъждане на останалите доводи и твърдения на страните, включително и разглеждането на казуса по същество.

В тази връзка Съдът счита, че наказващият орган преди да издаде НП е следвало да се съобрази с нормата на чл.52 от ЗАНН, като съобрази всички събрани доказателства. КРС също е следвало да съобрази всички събрани и представени по делото доказателства, което не е направено.

Предвид посоченото по - горе Съдът намира, че НП и решението на Районен съд Кула ще следва да бъдат отменени, като незаконосъобразни, а жалбата уважена.

С оглед изхода на делото и на основание чл.143 от АПК искането на касатора за присъждане на разноски е своевременно направено и основателно, с оглед разпоредбата на чл.63,ал.3 от ЗАНН, поради което следва да бъде уважено, като Д“ИТ“ Видин следва да бъде осъдена да заплати в полза на дружеството, сумата за договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно представеният договор за правна защита и съдействие в размер на 500 лева за двете инстанции.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд - Видин

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 32 / 04.10.2023г., постановено по АНД № 58 / 2023г. по описа на Районен съд – гр.Кула, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 16 – 03 / 21.02.2023г. на Изпълнителния директор на ИА „Железопътна администрация“, гр.София, с което на Д.К.К. *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лева, на основание чл.119 и чл.128,ал.3 от ЗЖТ.

ОСЪЖДА ИА „Железопътна администрация“, гр.София да заплатят в полза на Д.К.К. *** сумата от 500 /петстотин/ лева, представляващи разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                      2.