РЕШЕНИЕ
гр. София, 20
Февруари 2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на десети февруари две
хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 14940 описа за 2014 год.
, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.534 ал.1 от Търговски закон (ТЗ).
Ищцата
Х.Х.И. твърди, че ответницата В.С.И. се задължила, чрез запис на заповед от
18/11/2006 год. да й заплати сумата 26 900 щатски долара. За събиране на
тази сума, ищцата се снабдила с изпълнителен лист по гр.д.№ 1583/2012 год. на
СРС. Поради подадено от ответницата възражение, ищцата била принудена да заведе
иск за признаване съществуването на вземането по записа на заповед. Този иск
бил отхвърлен по гр.д. № 15777/2012 год. на СГС, поради погасяването му по
давност. Ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да
й заплати сумата по записа на заповед. Претендира разноски.
Ответницата
В.С.И. оспорва иска, като твърди, че правото на иск, предявен по реда на чл.534
от ТЗ е погасено по давност. Моли искът да бъде отхвърлен.
От
събраните по делото доказателства се установи, че В.С.И. е подписала запис на
заповед на 18/11/2006 год., с който се е задължила да заплати на Х.Х.И.,
безусловно и без протест, сумата 26 900 щатски долара на 19/03/2007 год.
С
решение, постановено по гр.д.№ 15777/2012 год. СГС е отхвърлил установителен
иск, предявен по реда на чл.422 от ГПК от Х.Х.И. срещу В.С.И. за установяване
съществуването на вземане в размер на 26 900 щатски долара, законна лихва
и съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по гр.д.№
1583/2012 год. на СРС. В решението си съдът е приел, че предвидената в закона
погасителна давност за претендиране на сумата по записа на заповед е изтекла
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Решението е влязло в сила на 17/06/2014 год.
Горното
се установява от събраните по делото писмени доказателства, приети от съда.
При
така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:
Предявеният
иск е основателен. Основателността на иска следва от безспорното доказване в
настоящото производство на наличието на действителен менителничен ефект – запис
на заповед, както и от увреждането на ищцата, поради невъзможността да реализира
менителничните си имуществени права.
Записът
на заповед, въз основа на който ответницата се е задължила да заплати търсената
в настоящото производство сума е редовен от външна страна, тъй като съдържа
всички реквизити по чл.535 от ТЗ. Ищцата е приносител на записа на заповед, а
правото да търси сумата по него е погасено по давност – факт, който се
установява с влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 15777/12 год. на СГС.
Изгубването на възможността ищцата да удовлетвори вземането си със специалния
иск по чл.531 от ТЗ, има за последица възникване на право на иск за ищцата,
основан на чл.534 ал.1 от ТЗ, т.нар. иск за менителнично неоснователно
обогатяване.
Основание за
уважаване на този иск е настъпване на вреда на приносителя на записа на
заповед, който не може да реализира правата си по него, поради погасяване на
вземането по давност, респективно невъзможност приносителя на записа на заповед
да получи сумата по него. Съгласно практиката на ВКС по този вид искове,
настоящият съд не изследва въпроса имало ли е размяна на имуществени блага от патримониума
на кредитора в този на длъжника. Достатъчно е погасяване на правото, чрез
държавна принуда, кредиторът да не може да реализира правата си по записа на
заповед. Ето защо, и при доказване на предпоставките за това, ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищцата претендираната сума.
Възражението за
погасяване по давност на иска за менителнично неоснователно обогатяване, е
неоснователно. Давностният срок за предявяване на този иск започва да тече от
деня на изгубване на иска по записа на заповед – в този смисъл чл.534 ал.2
изречение второ от ТЗ. Съдът споделя становището на особения представител на
ответника относно начина за определяне на сроковете, с оглед зачитане на
давността за предявяване на иска по чл.534 ал.1 от ТЗ. Ето защо приема, че
тригодишният срок по чл.534 ал.2 от ТЗ следва да започва да тече от датата, на
която е погасено правото на иск по чл.531 от ТЗ, а не както ищецът поддържа от
датата на отхвърляне на иска. Това е моментът, в който възниква правото на иск
за менителнично неоснователно обогатяване и съгласно законодателната логика при
уреждане на давността, следва да се счита като начален момент, в който започва
да тече давността за предявяване на иск по чл.534 ал.1 от ТЗ. Така, предявеният
в настоящото производство иск би бил погасен на 19/03/2013 год., ако ищцата не
беше предявила иска по чл.422 от ГПК. С предявяване на иска по чл.422 от ГПК,
чиято цел е била да установи съществуването на вземането си, ищцата е
постигнала ефекта на чл.115 б.“ж“ от ЗЗД. С други думи за времето от
предявяване на установителния иск по чл.422 от ТЗ през 2012 год. до влизане в
сила на съдебното решение по това дело, давността е била спряна. След влизане в
сила на съдебното решение по предявения установителен иск на 17/6/2014 год. давността
е продължила да тече. Установителният иск по чл.422 от ГПК, по който е
образувано гр.д.№ 15777/2012 год. е бил предявен на 23/11/2012 год. (справка в
деловодната система на СГС, относно факт, който е известен и на двете страни по
делото), тоест към този момент са били изтекли 2 години 8 месеца и 2 дни от
давностния срок по чл.534 ал.2 от ТЗ. След влизане в сила на решението по
гр.д.№ 15777/2012 год. на 17/06/2014 год. до датата на предявяване на настоящия
иск – 01/10/2014 год. са изтекли още 3 месеца и 12 дни. Така настоящият иск е
предявен 2 години 11 месеца и 14 дена, което е преди изтичане на давността по
чл.534 ал.2 от ТЗ.
По отговорността за разноски: С оглед
изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответницата дължи да заплати
на ищцата направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение, чийто
доказан размер е 4496.47 лева.
Мотивиран от
горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА В.С.И., ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, съдебен адрес ***, адвокат С.К. да заплати на Х.Х.И., ЕГН **********,***,
съдебен адрес ***, адв.Д.М., на основание чл.534
от Търговски закон, сумата 26 900
щатски долара, ведно със законната лихва от 01/10/2014 год. до
окончателното й изплащане, а на основание чл.78
ал.1 от ГПК, сумата 4496.47 лева.
Решението може
да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба
пред Софийски Апелативен съд.
Председател: