МОТИВИ:

Производството е образувано по внесен от прокурор при Р.п.- П. обвинителен акт против подсъдимия Я.В.А., с ЕГН: ********** *** за извършено престъпление от общ характер, а именно:

„На 25.03.2017г. в гр.***, при условията на опасен рецидив, чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи, както следва: 1брой ударна бормашина марка „***“, модел Б-10П на стойност 10.00 лева и 1брой ударна бормашина, марка „***“, модел  „***“ на стойност 63.00лв., или всичко на обща стойност 73.00 /седемдесет и три/ лева, от владението на собственика М.А.М. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои„- престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК.

В съдебно заседание представителят на РП - *** поддържа повдигнатото против подсъдимия обвинение. Намира обвинението за доказано въз основа на събраните писмени и гласни доказателства и направеното от подсъдимия самопризнание. По отношение на наказанието изразява становище, че същото следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК, като предлага на подсъдимия Я.В.А. да бъде наложено наказание 5 години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим.

Подсъдимият Я.В.А. участва лично в наказателното производство. Признава се за виновен по повдигнатото против него обвинение, не дават обяснения относно механизма на деянието. Има критично отношение към извършеното и желае да му бъде наложено наказание към минимума предвиден в закона.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели и приложените по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

Подсъдимият Я.В.А. ***.

През месец март 2017 г. подсъдимият Я.В.А. пребивавал на територията на град ***, като работел като общ работник в „***“, находящ се до колелото за ж.к. ***. Същият въпреки това изпитвал нужда от парични средства. Решил да си ги набави като извърши кражба на вещи.  В изпълнение на намерението си, на 25.03.2017г. подсъдимият Я.В.А. решил да проникне в маза, находяща се в гр.***, на ***, собственост на М.А.М.. За целта подсъдимият Я.А. ритнал дървена рамка, с която бил укрепен прозореца на мазата, разположен на нивото на тротоара. От рафт близко до прозореца подсъдимият Я.А. взел две ударни бормашини (дрелки), след което тръгнал да се прибира. Движейки се по ул. „***“, подсъдимият Я.А. бил засечен от полицейските служители Н.И.Д. и ***. Тъй като бил многократно осъждан,  виждайки полицейската кола подсъдимият Я.А. изхвърлил двете дрелки, които носел на земята и побягнал. Подсъдимият Я.А. бил застигнат от служителите на реда, които го задържали и отвели до сградата на Второ РУ ***, заедно с отнетите от него вещи. Там подсъдимият Я.А. предал с протокол за доброволно предаване 1бр. ударна бормашина марка „***“ , модел „Б10П“ и 1бр. дрелка марка „***“, модел  „***“ и сериен номер ***.

Подсъдимият Я.В.А. направил самопризнания, като завел полицейските служители А.В.П. и ***  до мястото, от където е извършил кражбата на двата броя ударни бормашини, като подробно описал механизма на деянието.

В хода на разследването била назначена и изготвена е съдебно-оценителна експертиза. От заключението на вещото лице е видно, че стойността на вещите, предмет на престъпното посегателство към датата на извършване на деянието възлиза на сумата от 73.00 лева.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанията направени от страна на подсъдимия Я.В.А., от показанията на свидетелите М.А.М., Н.И.Д. и А.В.П., дадени в хода на съдебното производство.

Съдът кредитира гласните доказателства по делото изцяло, тъй като същите са обективни, правдиви, непротиворечиви, логични и последователни. Между обясненията на подсъдимия дадени в хода на бързото производство и от показанията на свидетелите от една страна, съдът не установи противоречия, които да дадат основание да не бъдат кредитирани.

В подкрепа на изложената фактическа обстановка са и приложените по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимият Я.В.А. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав на чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК,  тъй като на 25.03.2017г. в гр.***, при условията на опасен рецидив, чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи, както следва: 1брой ударна бормашина марка „***“, модел Б-10П на стойност 10.00 лева и 1брой ударна бормашина, марка „***“, модел  „***“ на стойност 63.00лв., или всичко на обща стойност 73.00 /седемдесет и три/ лева, от владението на собственика М.А.М. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

Отнемайки движимите вещи от владението на другиго, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна белезите на престъпление по чл.194 ал.1 НК.

Съдът прие, че подсъдимия следва да носи отговорност относно извършено деяние по чл.196, ал.1, т.2 НК, поради наличие от обективна страна на квалифициращо обстоятелство, а именно деянието е извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”А” и б.”Б” НК.  От една страна деецът е извършил престъплението, след като:

С Определение от 21.04.2011г. по НЧД 275/2011г. ЛРС е извършено групиране на наказанията на подсъдимия Я.А., като на основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК му е наложено едно общо най-тежко наказание измежду наложените наказания по НОХД № 441/2010г. по описа на ЛРС, НОХД № 1216/2010г. по описа на ВнРС и НОХД № 12/2011г. по описа на ЛРС , а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ДВЕ ГОДИНИ за извършени престъпления по чл.196, ал.1, т.1 и т.2 от НК.

Определението влязло в сила на 19.07.2011г.

С Определение от 09.12.2014г. по НОХД 694/2014г. ЛРС е извършено групиране на наказанията на подсъдимия Я.А., като на основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК му е наложено едно общо най-тежко наказание измежду наложените наказания по НОХД № 570/2013г. по описа на ЛРС, НОХД № 527/2013г. по описа на ЛРС и НОХД № 694/2014г. по описа на ЛРС, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА за извършени престъпления по чл.196, ал.1, т.1 и т.2 и чл.346, ал.2 от НК.

Определението влязло в сила на 29.12.2014г.

В обвинителния акт са описани факти обуславящи отговорност на подсъдимия и по чл.195, ал.1, т.3 НК, доколкото кражбата е извършена чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот – ритнал  с крак дървена рамка, с която бил укрепен прозореца на мазата, разположен на нивото на тротоара.

От обективна страна са налице всички признаци на посочените престъпни състави.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимият Я.В.А. при  форма на вина пряк умисъл, подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, т. е. желаел е неговото извършване, като е предвиждал съставомерните последици и е искал тяхното настъпване, което именно е целял.

Горното съдът извежда от цялостното му поведение обективирано по делото, в частност от вида и последователността на действията му.

Като причини за извършване на престъплението следва да се отбележат незачитането от страна на подсъдимия на законовия ред, установен в Република България, стремежът му към облагодетелстване по неправомерен начин.

При определяне наказанието на подсъдимия Я.В.А., съдът съобрази  степента на обществената опасност на деянието и на дееца.

Съдът счита, че обществената опасност на дееца следва да се отчете като висока. Подсъдимият Я.В.А. е осъждан многократно, като част от осъжданията му са при условията на опасен рецидив.

В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно Решение № 189 от 14.VI.1994г. по н. д. № 99/94г., I н. о. проявлението на съставомерните обстоятелства над необходимото за съответната квалификация се отчита при определяне на наказанието. Т.е. налага се извод, че подсъдимият е формирал трайно престъпно поведение, което го характеризира като личност с висока степен на обществена опасност.

Спазвайки разпоредбата на чл. 54 от НК настоящият състав извърши преценка на наличните отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства.

Съдът обсъди всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, мотивите и подбудите за извършване на деянието, степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и всички други обстоятелства имащи значение за определяне на наказанието.

Отегчаващи вината обстоятелства са, че решението за осъществяване на деянието е взето от подсъдимия в спокойна обстановка, същият е предприел действия по прикриване на извършеното с цел осуетяване на наказателно преследване, характеризира се като личност с утвърдени престъпни навици, спомагането му за изясняване на обективната истина по делото, оказаното съдействие на досъдебното производство, както и признанието на вината в голяма степен са предприети с цел смекчаване на наказателната репресия.

Смекчаващо вината обстоятелство е факта, че стойността на отнетите вещи не е особено висока, не са настъпили други съставомерни вредни последици от деянието.

При всички случаи смекчаващите вината обстоятелства не са нито изключителни, нито многобройни, поради което съдът определи наказанието по реда на чл. 54 от НК, а не по този на чл. 55 НК (както е поискано от подсъдимия).

В тази връзка не може да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство възрастта на подсъдимия, доколкото възрастта от 48 години предполага житейски опит, който е достатъчен, за да може лицето да направи оценка на деянията си по начин, позволяващ му да не извършва противоправни такива. Всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, анализирани в тяхната съвкупност, и съпоставени с обществената опасност на деянието и дееца, водят до краен извод, че наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия и което е адекватно и на целите по чл. 36 от НК трябва да е над минималния размер, предвиден в закона.

За извършеното деяние се предвижда наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години (арг. от чл. 196, ал. 1, т. 2, предл. 1 НК).

В тези рамки съдебният състав достигна до извод, че по реда на чл. 54 НК на подсъдимия следва да се определи наказание в размер на 7 години „Лишаване от свобода” – т.е. такова наказание, което е между минималния и средния размер, предвидени в закона.

Анализът на всички обстоятелства, относими към определяне на наказанието, води до този извод, тъй като не е налице нито превес на смекчаващите вината обстоятелства, нито ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца, поради което няма основание наказанието да бъде определяно към минимума, предвиден в закона.

Същевременно обаче са налице и смекчаващи вината обстоятелства, а деянието следва да се определи като такова със степен на обществена опасност около средната, поради което не е налице основание наказанието да е близко и до максималния размер, предвиден в закона.

Съдебният състав счете, че с определяне на наказание в посочения размер в най-пълна степен ще бъдат постигнати целите на чл. 36 НК. Своевременното наказване на лицето ще въздейства предупредително върху него и върху останалите членове на обществото. Лишаването от свобода ще му въздейства, доколкото наказание от такъв вид ограничава свободното му придвижване. По този начин на подсъдимия Я.В.А. ще се въздейства превъзпитателно. Фактът, че той е наказан именно с това наказание може да му подейства превъзпитаващо и да го насочи към спазване на закона под заплахата свободното му придвижване да бъде ограничено отново. С налагане на наказание лишаване от свобода за определен срок подсъдимият не би могъл да извършва и други престъпления за известен период от време.

На осн. чл. 189 ал.3 от НПК, съдът възложи  на подсъдимия Я.В.А. да заплати направените деловодни разноски в размер на 77,32 лв.

С оглед така направените фактически и правни констатации, с оглед вътрешното убеждение и с оглед разпоредбите на закона, съдът постанови своята осъдителна присъда в този размер.

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: