МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 70 от 23.12.2019
година по АНД 355 по описа на РАЙОНЕН СЪД, ПАВЛИКЕНИ за 2019 година
Производство по чл. 375 и сл. от НПК.
П. районна прокуратура с Постановление от
26.11.2019 г. е предложила на съда да освободи от наказателна отговорност Х.Н.Б.,
ЕГН **********, роден в на *** година гр. ***, с постоянен адрес ***, с адрес за
призоваване гр. ***,
ул. ***,
български гражданин, неженен, с висше образование, безработен, неосъждан, срещу
която е водено досъдебно производство за престъпление по чл. 296, ал. 1, пр.
2-ро във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК и е внесла предложение по реда на чл.78 а
от НК за налагане на наказание по административен ред за извършеното от Б. престъпление.
В съдебно заседание представителят й поддържа предложението и пледира за налагането
на административно наказания към минималния размер, предвид имотното състояние
на обвиняемия.
Обвиняемият, редовно призован не се явява
в съдебно заседание.
Като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното:
ДП
№ ***/2018 год. на
РУ-***,
преписка № ***/2018
г. на РП-***
било започнато като БП
за неизпълнение на заповед № ***/29.08.2018 г. за защита срещу
домашното насилие, издадена по гр. дело № ***/2018 г. на РС-***, квалифицирано като престьпление по
чл. 296, ал. 1 от НК. С постановление от 10.10.2018 г. на РП-*** към него били присъединени материалите
по БП № ***/2018
г. /преписка № ***/2018
г./ и БП № ***/2018
г. /преписка № ***/2018
г./, образувани за същия вид престъпление.
Съдът,
след прецени събраните по делото доказателства и разгледа фактическите
положения, изложени в постановлението на прокурора, намира за установено
следното:
Обвиняемият
Б. обитавал жилище, находящо се в гр. ***, ул. ***, заедно с родителите си - св. Н. У. и св. И. У. Тъй като упражнявал по отношение
на двамата домашно насилие под формата на психическо, емоционално и
икономическо насилие, те депозирали в РС-*** молба за мерки спрямо него за
защита от домашно насилие. По тази молба било образувано гражданско дело N° ***/2018 г. по описа на ПРС –
приложените решение N° ***/29.08.2018
г. и издадена заповед за защита от домашно насилие N° ***/29.08.2018 г., с която Х.Б. бил
отстранен от съвместно обитаваното с родителите си жилище, находящо се в гр. *** на горния адрес за срок от 6
месеца; бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо св.
Н. У. и св. И. У. и му било забранено да ги доближава
на разстояние не по-малко от 100 метра за срок от 6 месеца.
Въпреки
издадената заповед, в следобедните часове на 27.09.2018 г. Б. отишъл до
горепосоченото семейно жилище и позвънил на звънеца на входната врата. Макар че
родителите му видели през шпионката на вратата, че е синът им, майка му
отключила. Обвиняемият й казал, че трябва да си вземе някакви служебни дрехи. Първоначално
той чакал пред вратата докато тя ги търсела, но тъй като не успяла да ги
открие, св. У.
му разрешила да влезе в жилището и да си ги вземе. Обвиняемият влязъл вътре и
започнал да рови навсякъде и да хвърля дрехи и различни предмети. Започнал да
блъска баща си св. Н.
У., да го обижда,
наричайки го „боклук" и „мръсно ченге", да отправя заплахи към него с
нанасяне на побой и с убийство; да обижда майка си, наричайки я също „боклук"
и „мърша". Св. У.
потърсил съдействие от органите на МВР.
В
сутрешните часове на 05.10.2018 г. св. И. У. отишла в дома на своята майка св. П. С., находящ се в гр. ***, ул. ***. Малко след нея там пристигнал и Б.,
който още с влизането си в двора отправил към майка си обидни думи, наричайки я
„мърша" и „паразит". Тя влязла в къщата и седнала на едно легло в
кухнята. Обвиняемият я последвал и започнал да я стиска за ръцете и да я блъска
силно няколкократно, при което майка му си удряла главата в стената зад себе
си. Стискал я и за врата и удрял в земята два стола, опитвайки се да ги счупи,
като отправял устни закани за нараняване и за убийство на майка си и баща си.
Св. У.
успяла да излезе и да телефонира на съпруга си, който отново потърсил
съдействие от органите на МВР.
В
обедните часове на 06.10.2018 г. св. И. У.
отишла отново в дома на майка си. Забелязала, че синът й е в гаража и за да
избегне контакт с него отишла в кухнята, където била св. С. Б. обаче я
последвал и започнал отново да я обижда, наричайки я „боклук" и
„мърша". Заплашил я устно с убийство, после извадил пистолет и го поставил
на масата в кухнята.
Деецът
не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по чл. 78а от НК към датата на деянието, видно от приложената справка
за съдимост.
Изложената
по-горе фактическа обстановка се установява от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства – показанията на свидетелите, съдържащи се в
протоколите им за разпит, както и приложените по делото писмени и веществени
доказателства.
Съдът
кредитира изцяло показанията на разпитаните на досъдебното производство
свидетели - техните показания са логични, последователни и непротиворечиви,
поради което съдът няма основания да не им дава вяра. Намира, че са
незаинтересовани и непредубедени от изхода на делото, липсва индиция за тяхната
заинтересованост.
Безспорно се установява от събраните по делото доказателства
датата, мястото и начина на извършване на инкриминираното деяние, както и
авторството на дееца.
След
като прецени събраните по делото доказателства, Съдът намира, че се налагат следните
правни изводи:
От
обективна страна Х.Н.Б. - роден на *** г. в гр. ***, с постоянен адрес ***, живущ ***,
българин, бълг. гражданин, неженен, с висше образование, безработен, с ЕГН **********,
неосъждан е осъществил състава на престъплението по чл. 296, ал. 1, предл. 2-ро,
вр. чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като за процесния период действайки в условията на
продължавано престъпление - когато две и повече деяния, които осъществяват
отделно един или няколко състави на едно и също престъпление са извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите три пъти не изпълнил заповед № ***/29.08.2018 г. за защита срещу
домашното насилие, издадена по гр. д. № ***/2018 г. на Районен съд, гр. *** съгласно решение №, като
неизпълнението е в частта на заповедта, с която на основание чл. 5, ал. 1 т. 1
от Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/ се задължава да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо Н.Б.У.и И.И.У.и двамата от гр. ***, както и в частта на заповедта, с
която на основание чл. 5, ал. 1 т. 3 предложение 1 от ЗЗДН се забранява да
доближава Н.Б.У.и И.И.У.на разстояние не по-малко от 100 м. за срок от шест
месеца.
От
субективна страна деянието е извършено от дееца с пряк умисъл. Той е съзнавал
противоправния характер на извършеното, чиито забранени от закона последици
непосредствено е преследвал. Бил е запознат лично със съдържанието на издадената
заповед за защита. Съзнавал, е че противозаконно нарушава заповедта за защита,
но повторно извършил акт на домашно насилие и приближил двамата свидетели на
разстояние по-молко посоченото в Заповедта.
Съдът
счита, че не са налице условията на чл. 9, ал. 2 от НК в конкретния случай са
неоснователни. За да са налице основанията на посочената разпоредба е
необходимо да се установи, че деянието е малозначително и не е обществено
опасно или е с явно незначителна обществена опасност. В случая, с оглед
характера на самото престъпление, което е такова против правосъдието, не може
да се приеме, че е незначителна обществената му опасност, а напротив, принципно
то е такова със завишена степен на обществена опасност предвид особените
обществени отношения, които засяга. Следва да се има предвид и начина на
осъществяване на деянието, който включва грубо нарушаване на съдебен акт.
Затова деянието не може да се определи и като малозначително. В тази насока, липсват
и не се сочат каквито и да било уважителни и разумни причини обвиняемият да се
държи по описания начин, освен да демонстрира незачитането на постановения акт.
Няма по делото данни свидетелите да са приемали такова поведение като
добронамерено – напротив сигнализирали са органите на МВР.
Към
момента на извършване на престъплението дееца е пълнолетно лице, не е осъждан,
не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV на гл. VIII
от НК и от престъплението не са причинени имуществени вреди, подлежащи на възстановяване.
Ето
защо съдът счете, че са налице материалноправните предпоставки на чл. 78А ал. 1
от НК, поради което следва да освободи
дееца от наказателна отговорност и да му наложи административно наказание
ГЛОБА, която следва да бъде в границите от 1000 лв. до 5000 лв, предвидени в
закона.
При
обсъждане на размера на наложената глоба, съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства чистото съдебно минало, липсата на други налагани
наказания.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства – упоритостта при нарушаването на съдебния акт.
При
наличие превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, Съда счита, че
размерът на наложената му глоба следва да бъде определен към минималния
предвиден от закона, а именно в размер на 1000 лв., която според настоящата
инстанция ще изпълни целите на индивидуалната и генерална превенция.
С
оглед изхода на делото съдът постанови обвиняемият да заплати разноски по
делото в размер на 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист по сметката
на РС – Павликени.
Водим
от гореизложеното, Съдът постанови приложения съдебен акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала! ЙП