№ 2250
гр. София, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20221110113653 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.99, ал.1
ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Угренова естейт“ ЕООД /с предишно наименование до
09.05.2022г. „ЮБЦ“ ЕООД/ е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу М. Х. В., за заплащане на сумата от 75,10
лв., представляваща неплатени задължения за потребени далекосъобщителни
услуги в периода от 15.03.2019г. до 15.07.2019г. и издадени фактури
№**********/15.04.2019г., №**********/ 15.05.2019г.,
№**********/15.06.2019г. и №**********/16.07.2019г. по договор за
предоставяне на мобилни услуги с клиентски № 10890221001 от 10.10.2016г.
и допълнително споразумение към него от 16.04.2019г., сключени между
длъжника и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, вземанията по
който са прехвърлени на „С.Г.Груп“ ЕАД с договор за цесия от 24.02.2020г.,
който от своя страна е прехвърлил вземанията на заявителя с анекс от
10.03.2020г. към договор за цесия от 01.10.2019г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение от 13.12.2021г. по ч.гр.д. №68788/2021г. по описа на
СРС, 77-ми състав. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК е
предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение.
Ищецът „Угренова естейт“ ЕООД /с предишно наименование до
09.05.2022г. „ЮБЦ“ ЕООД/ твърди, че по силата на договор за цесия от
24.02.2020г. „С.Г.Груп“ ЕАД е придобило процесното вземане, а с анекс от
10.03.2020г. към договор за цесия от 01.10.2019г. същото било прехвърлено
на него. Излага доводи, че длъжникът е уведомен за извършените цесии
преди процеса. Съгласно Общите условия към договора за мобилни услуги
1
падежът за плащане на стойността на доставената услуга бил настъпил, но
потребителят и към настоящия момент не бил изпълнил задължението си,
поради което ищецът претендира плащането му в пълен размер. Моли съда да
установи вземането така, както е предявено в заповедното производство.
Претендира разноски.
Ответникът М. Х. В. в срока по чл. 131 ГПК не е депозирала писмен
отговор на исковата молба. В депозираното в срок възражение по ч.гр.д. №
68788/2021г. по описа на СРС, 77-ми състав, излага доводи за липса на
валидно правоотношение между нея и „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД, тъй като срокът на сключения между тях договор е изтекъл.
В писмено становище от 06.06.2023 г. излага твърдения, че е изпълнявала
точно задълженията си към „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД.
Сочи, че след изтичане на срока на процесния договор за мобилни услуги е
подала молба за закриване на ползвания телефонен номер, в отговор на което
било начислено задължение от 3 месечни такси в размер на 45 лв. Навежда
довод за изтекла погасителна давност. В съдебно заседание на 07.02.2023г.
поддържа, че е била изряден платец и моли съда да отхвърли предявения иск.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.99, ал.1 ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.266, ал.1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже, че по силата на валидно сключен договор
с цедента последният е доставил, а ответникът е приел (потребил)
далекосъобщителни услуги и в негова тежест е възникнало изискуемо
задължение да плати цената им в претендирания размер и в определен срок,
след изтичането на който е изпаднал в забава, както и че вземанията са
прехвърлени на ищеца въз основа на валидно сключен договор за цесия, за
което длъжникът е бил надлежно уведомен.
При установяване на тези факти в тежест на ответника е да установи, че е
погасил задължението си.
Ищецът извежда материалноправната си легитимация като кредитор по
Договор за предоставяне на мобилни услуги №**********10102016-38509055
въз основа на извършени последователно цесии от първоначалния кредитор
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД в полза на „С.Г.Груп“ ЕАД,
съответно от „С.Г.Груп“ ЕАД в полза на ищеца. Видно от договор за
прехвърляне на вземания (цесия) №********** от 16.10.2018г., „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД прехвърля на в полза на „С.Г.Груп“
ООД всички свои вземания по договори, посочени в Приложение №1.
Впоследствие с договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 01.10.2019г.
цесионерът от своя страна прехвърля в полза на ищеца цедираните в негова
полза на 16.10.2018г. вземания, като в чл. 1 от договора е посочено, че
последните са подробно индивидуализирани по основание, размер и длъжник
в Приложение №1 – „Списък на вземанията“, неразделна част от този
2
договор. С анекс от 10.03.2020г. към договора за цесия от 01.10.2019г.
„С.Г.Груп“ ЕАД отново е цедирал в полза на ищеца вземания, също
индивидуализирани в Приложение №1 към анекса.
Нито едно от така посочените в договорите за цесия и анекса Приложения
№1, съдържащи конкретните вземания предмет на цесионните
правоотношения, обаче не са представени по делото. За установяване
преминаването в патримониума на ищеца на вземането към ответника по
процесния договор за мобилни услуги са представени единствено извлечение
от Приложение №1 към анекса от 10.03.2020г. и извлечение от Приложение
№1 към уведомление по т.1.1.1. от 24.02.2020г. към договор за цесия от
01.10.2019г., обективиращи потвърждения съответно от „С.Г.Груп“ ЕАД и
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД за извършено прехвърляне
на вземания, като и в двата документа като цедиран длъжник е посочен
ответникът, индивидуализиран посредством три имена и ЕГН, както и
размерът на задължението му – 75,10 лв.
От така представените потвърждения не може да се направи извод, че
предмет на цесията са били именно вземания, произтичащи от процесния
договор за мобилни услуги №**********10102016-38509055, сключен между
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и ответника, доколкото
липсват каквито и да било данни за източника на прехвърленото задължение.
В случая потвържденията имат характер на частен свидетелстващ документ,
който се ползва с формална доказателствена сила, като същият не съдържа
никаква доказателствена информация относно правопораждащите вземането
в размер на 75,10 лв. факти, липсва всякаква индивидуализация на
основанието им. Доказателствената стойност на частните свидетелстващи
документи се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички
обстоятелства по делото – така Решение № 136 от 14.05.2015г. на ВКС по гр.
д. № 6554/2014г., IV г. о., ГК; Решение № 88 от 23.04.2014г. на ВКС по гр. д.
№ 4766/2013г., III г. о., ГК. Когато по делото не са сочени, респ. не са събрани
други доказателствени средства и вземанията са оспорени, то това е
достатъчно, за съда да направи извод, че твърденият факт не се е осъществил
пълно и главно в обективната действителност. Предвид изложеното, съдът
намира, че въпреки дадените указания за разпределение на доказателствената
тежест, ищецът не установи материалноправната си легитимация на титуляр
на процесните вземания, доколкото от събрания по делото доказателствен
материал не може да бъде направен категоричен извод за това, че последният
е придобил същите по силата на договор за цесия.
Отделно от това дори да се приеме, че първоначалният кредитор
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД надлежно е прехвърлил
вземането на ищеца, то въпреки изрично указаната от съда доказателствена
тежест за ищеца във връзка с чл. 154, ал. 1 ГПК, същият не е ангажирал
доказателства относно факта, че първоначалният кредитор „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД действително е предоставил на
ответника мобилни услуги и тяхната цена. Единственото представено в тази
3
насока доказателство – месечни сметки, едностранно съставени от доставчика
на мобилни услуги, е негодно да установи, както престирането на услугата –
включването на ответника в далекосъобщителната GSM – мрежа на
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, така и ползването на
същата, получаването от ответника на договорените услуги, и то в твърдения
от ищеца вид и обем.
С оглед изложеното, съдът намира ищцовата претенция за недоказана,
поради което същата следва да бъде изцяло отхвърлена като неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски има ответникът, но доколкото същият не е отправил претенция за
присъждането им, съдът не следва да се произнася в тази насока.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Угренова естейт“ ЕООД /с предишно
наименование до 09.05.2022г. „ЮБЦ“ ЕООД/, ЕИК *********, срещу М. Х.
В., ЕГН **********, иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.99, ал.1
ЗЗД, вр.чл.79,ал.1 ЗЗД, вр.чл.266,ал.1 ЗЗД, за признаване за установено, че М.
Х. В., ЕГН **********, дължи на „Угренова естейт“ ЕООД /с предишно
наименование до 09.05.2022г. „ЮБЦ“ ЕООД/, ЕИК *********, сумата от
75,10 лв., представляваща неплатени задължения за далекосъобщителни
услуги по Договор за предоставяне на мобилни услуги с клиентски
№10890221001 за периода от 15.03.2019г. до 15.07.2019г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №68788/2021г. по описа на СРС, 77-
ми състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4