Р Е Ш Е Н И
Е
№..............
гр. София, 24.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-2 състав, в заседание при
закрити врати, провело се на първи юли през две хиляди и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
при секретаря Габриела Владова, като разгледа
докладваното от съдия Маджев т.д. № 541
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството
е по чл. 625 от ТЗ.
Образувано е по молба от 12.03.2020 г., която изхожда
от търговско дружество - „А.С“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление ***– Бизнес сграда 2, ет. 3, офис 7, с която е поискано откриване
производство по несъстоятелност спрямо дружеството, заради настъпилото при него
състояние неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост.
В молбата са изложени твърдения, че по повод на
осъществяваната от него търговска дейност дружеството е натрупало необслужени
публични задължения към държавата в размер надвишаващ 47 хил. лева.
Едновременно с това молителя бил привлечен да отговаря по образувани срещу него
от „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД две изпълнителни дела, където дългът не бил
изцяло погасен, но остатъчния му размер на бил известен на длъжника, защото ЧСИ
не му предоставя справка с подобен характер. Дружеството имало изискуеми
задължения и спрямо друг частно-правен субект /ФЛ-С.К./, чиито размер възлизал
на сумата от над 20 хил. лв., за събирането на което също се водело
индивидуално принудително изпълнение. Молителят съобщава да е адресат на
задължения /обезщетения по КТ/ и към свои бивш работник. Изтъква се това, че
търговско дружеството „А.С“ ООД не е в състояние да се разплати с кредиторите
си, тъй като понастоящем е преустановило извършването на търговската си
дейност, което води до липсата на парични потоци /приходи/. Това е и причината
за преустановените от него плащания по визираните по-горе изискуеми парични
задължения. Поддържа, че не притежава средства по банкови сметки и пари на
каса, както и други ликвидни продаваеми активи. Разполага единствено с правата
върху търговска марка „А.. Допълва се, че молителят не е заявил ГФО пред АВ в
период след 2015 г., а така също е преустановил плащания по изпълнителни дела
образувани спрямо него за срок надвишаващ 6 месеца, което покрива презумпциите
на чл. 608, ал. 2 и ал. 4 ТЗ относно неговата неплатежоспособност. На следващо
място се излагат и твърдения, че „А.С“ ООД с изключение на правата по
визираната търговска марка няма никакво друго имущество, с което да постигне
покриване на натрупаните парични задължения към кредитори, което означава, че е
в положение на свръхзадълженост. В заключение се поддържа, че както
неплатежоспособността, така и свръхзадължеността са настъпили все към датата –
02.03.2020 г. Предвид изложеното се иска
от сезирания съд да постанови решение по смисъла на чл. 632, ал. 1 ТЗ, като
спрямо дружеството бъде открито производство по несъстоятелност, като същото се
обяви за неплатежоспособно, съответно свръхзадължено, като се определи началната
дата на неплатежоспособността/свръхзадължеността, наложи се обща възбрана и
запор върху имуществото му, постанови се прекратяване дейността на
предприятието, длъжника се обяви в несъстоятелност и производството по
несъстоятелност се спре.
Съдът, като
прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
Относно
наличие на изискуемо задължение :
Видно от уведомление издадено от Патентно ведомство на
РБ от дата –20.09.2016 г. се установява, че считано от 01.09.2016 г. по искане
на молителя - „А.С“ ООД, съгласно чл.
39, ал. 1 от ЗМГО във водения държавен регистър на марките е вписано
подновяване на регистрираната за нов период от 10 години марка с рег. № 65544,
като регистрацията е валидна до 20.09.2026 г.
Ангажирани са от молителя счетоводен баланс към
31.12.2014 г., Отчет за приходите и разходите на дружеството пак към 31.12.2014
г., отчет за паричните потоци към 31.12.2014 г., както и такъв за собствения
капитал през 2014 г. При осъществена от съда служебна справка по партидата на „А.С“
ООД в ТР при АВ се констатира, че за периода след 2014 г., нито са заявявани,
нито са обявявани ГФО на дружеството.
Според приложено Удостоверение от 07.02.2020 г.
издадено от ТД на НАП – офис София отнасящо се до наличието или липсата на
задължения на „А.С“ ООД, се разкрива обстоятелството, че към упоменатата дата
публичните задължения за данъци, осигурителни вноски и лихви натрупани от дружеството възлизат в общ
размер на сумата от 47 866,03 лв. В тази насока е и приложената справка за
общите изискуеми публични задължения на „А.С“ ООД изходяща отново от НАП, като
единственото разминаване е по отношение на размера, който в справката фигурира
на стойност от общо 47 011,81 лв. Към 08.06.2020 г. данните за публичните
задължения, чиито адресат се явява „А.С“ ООД съобразно изискана от съда и
постъпила от НАП детайлна справка показват, че техния общ размер нараства до
сумата от 51 431,74 лв.
Според изготвения и приобщен по делото списък на
активите и пасивите на „А.С“ ООД се установява, че единствения притежаван от
дружеството актив е търговска марка „Мебели А.“, чиято балансова стойност
възлиза на сумата от 178 000 лв., респективно пасивите се състоят в задължения
към държавата в размер от 47 866,03 лв., към търговска банка в размер на
172 523,91 лв., и към ФЛ – Караджова в размер на 3 369,27 лв. и К.в
размер на 19 243,79 лв. Посочените субекти фигурират и като кредитори на „А.С“
ООД в нарочно изготвения списък даващ сведение за лицата имащи качеството
кредитор.
На разположение по делото от молителя е осигурен и
междинен счетоводен баланс отразяващ състоянието на активите и пасивите му към
31.03.2020 г.
Налице са и сведения, че спрямо дружеството – „А.С“
ООД от страна на кредитора „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД има образувани и
висящи две изпълнителни дела пред ЧСИ – Я., като и по двете са извършени
частично погашения на подлежащите на принудително изпълнение суми, като са
налице неудовлетворени остатъчни задължения и принудителното изпълнение продължава
да се провежда. Освен това по информация подадена от ТД на НАП – София, офис –
Изток в писмо от 15.06.2020 г. става
ясно, че спрямо „А.С“ ООД има образувано и протичащо пред публичен изпълнител
изпълнително дело от 2016 г., по което са наложени обезпечителни мерки, като
през 2016 г. на търг е била продадена собствена на молителя земя, а по
отношение на изградените в нея сгради е отразено, че са разрушени.
С постъпило в СГС на 16.06.2020 г. писмо ТД на НАП –
София, офис Изток дава сведения на съда, че спрямо „А.С“ ООД има данни за
реализирани ревизионни производства приключили с ревизионни актове издадени в
периода 2002 – 2004 г.; няма данни за подавани ГДД по реда на чл. 92 ЗКПО за
периода, считано от 01.01.2017 г. до м.юни 2020 г.
Същевременно по служебен почин на съда по делото са
събрани и приети за доказателства три броя постановления за налагане на
обезпечителни мерки спрямо „А.С“ ООД от 2016 г., 2017 г. и 2019 г.
Налична е изготвена на 31.07.2019 г. от служител на
съда справка във връзка с информацията поместена в регистрите водени при АВ, от
която се установява, че в Интегрираната информационна система за кадастър и
имотен регистър има редица вписвания, отбелязвания и заличавания свързани с
недвижими имоти, които са били притежание на „А.С“ ООД.
На основание чл. 186 ГПК след изискване от СДВР –
Отдел „Пътна полиция“ по делото е събрано за доказателство Извлечение от
Централна база данни на АИС – КАТ към 04.06.2020 г. за отбелязвания по
отношение на „А.С“ ООД, от която е видно, че относно този правен субект в
АИС-КАТ фигурират данни за регистрирани
МПС-та, чиято собственост е бивша, респективно настояща.
От изслушаното и след това прието без възражения на
молителя заключение по назначената СФИЕ се установява, че относно
подложения на анализ търговец „А.С“ ООД за времето от 31.12.2017 г. до момента
на изготвяне на същото се наблюдава
ситуация при която, считано от 2016 г. дружеството не е представяло финансови
отчети пред НАП и за огласяване в ТР, като последния такъв касае 2015 г.
Единственият актив, който се установява да е притежание на „А.С“ ООД съобразно
данните в изготвения междинен отчет към 31.03.2020 г. е търговска марка със
записана балансова стойност от 178 хил. лв.
По отношение на задълженията натрупани от молителя
съобразно балансовите данни вещото лице е посочило, че тези към финансови
предприятия /банка/ възлизат на сумата от 173 хил. лв., данъчните задължения
възлизат на 48 хил. лв., 19 хил. лв. са други задължения, а тези към персонал
са в размер на 3 хил. лв. По отношение на измерителя на ликвидността на
предприятието, а именно КОЛ вещото лице е посочило, че неговите стойности за
2017 и 2018 г. са в нива над 1-ца, което е приемлив размер, докато към края на
2019 г. КОЛ девалвира до стойност значително под 1, а именно – 0,0161 и достига
абсолютна нулева стойност към м.03.2020 г., защото дружеството е лишено от
какъвто и да е било краткотраен актив, с помощта на който да покрие изискуемите
си текущи задължения. Неблагоприятни са стойностите и на спомагателните
измерители за състоянието на предприятието, а именно коефициентите за автономност
и задлъжнялост. Касае се за отрицателни стойности на същите, което показва
състояние на декапитализация. По отношение вида и размера на задълженията,
вещото лице е направило извод, че съобразно приобщените по делото писмени
доказателства, в т.ч. справки и удостоверения от ЧСИ задълженията към „РАЙФАЙЗЕНБАНК
/БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД възлизат на общо 165 394,91 лв. към 31.03.2020 г., като е
отбелязало, че същите неправилно са отразени в междинния отчет, като
дългосрочни задължения, доколкото те са изискуеми и подлежащи на плащане, което
ги прави краткосрочни по характер. Предвид обаче това, че „А.С“ ООД не
разполага с никакви краткосрочни активи, разкритото неправилно вписване в
междинния отчет не повлиява по никакъв начин извода, че ликвидността на
дружеството е под референтните стойности, а именно тя е нулева. Що се касае до
стойността на притежаваната търговска марка от „А.С“ ООД, вещото лице като е отчело, че дружеството
е преустановило развиваната от него търговска дейност, което пък означава, че
стоки и услуги под посочената марка не се предлагат на пазара, то нейната
стойност се ограничава до размера на разходите направени за регистрацията й, а
именно сумата от около 980,00 лв. В допълнение вещото лице е изразило позиция,
че изследваното дружество е преустановило развиването на търговска дейност,
считано от 2016 г., в потвърждение на което е липсата на изготвяни и обявени
ГФО след този момент, и съответно нулевите стойности на ДДС за внасяне и
възстановяване посочени в подадените до НАП справки-декларации за периода от
2017 г. до 2019 г.
Разглеждайки молбата по чл. 625 ТЗ от правна страна,
настоящия съдебен състав достига до следните правни изводи :
Първоначалният отговор, които следва да бъде даден във връзка с упражнената молба за
откриване на производство по несъстоятелност е фокусиран върху това, дали
дружеството „А.“ ООД има изискуеми и непогасени публични задължения към
държавата и общините, които да са възникнали във връзка с упражняваната от
същото търговска дейност, съответно задължения към други частно-правни субекти,
които да произтичат от встъпването в правоотношения по търговски сделки.
Анализът на приобщения по делото доказателствен материал еднозначно потвърждава
твърдението на длъжника, че е станал адресат на публични задължения /данъци и
осигурителни вноски и лихви върху тях/ към държавата, които са изискуеми и
подлежат на плащане. Възникването на тези му задължения е последица от
упражняваната от негова страна търговска дейност. Приобщените в кориците на
делото актуални справки от НАП показват, че необслужените публично–правни
задължения към м. 06.2020 г. са на ниво от над 51 хил. лв. По делото няма данни
последните задължения да са били разсрочени по установения в ДОПК ред. Още
по-малко е осъществено доказване, че очертаните публично-правни задължения са
били обслужени чрез плащане от техния адресат в полза на кредиторите. Налице са
и категорични данни, че наред с публичните задължения „А.“ ООД е адресат и по
редица изискуеми задължения към частно-правни субекти, а именно – банка,
работник и бивш съдружник с неразплатен ликвидационен дял. Размерът на тези
задължения надхвърля сумата от 188 хил. лв., като по отношение на вземанията с
титуляр „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД няма никакво колебание, че имат за
юридически факт които ги поражда търговска сделка – договори за предоставяне на
банков кредит. По отношение на тези вземания също няма данни да са погасени
чрез плащане предприето от длъжника, а напротив те продължават да бъдат неудовлетворени,
като за събирането им се провежда индивидуално принудително изпълнение поверено
на ЧСИ. В обобщение е необходимо да се
посочи, че в рамките на проведеното съдебно дирене, вкл. и по служебна
инициатива на съда се установява еднопосочно, че „А.” ООД има качеството на
длъжник по парични задължения попадащи в приложеното поле на чл. 608, ал. 1, т.
1 и т. 2 ТЗ, които не са погасени на падежа им, а и след това, респективно
продължават да съществуват и към настоящия момент.
Относно
неплатежоспособността:
Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние
да изпълни изискуемо задължение от вида, определен в разпоредбата на чл. 608 ТЗ. Това състояние трябва да не е
временно /арг.чл. 631 ТЗ/ и именно то
да е в причинна връзка с неизпълнението. Т.е. липсата на изпълнение сама по
себе си не сочи на състояние на неплатежоспособност – то е налице, само ако
неизпълнението се дължи на влошеното финансово състояние на длъжника.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ,
неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на
задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид. В настоящия случай спиране на
плащането по изискуеми парични задължения с адресат молителя – „А.-С“ ЕООД се
наблюдава по отношение на възникнали и
непогасени на техния падеж публични вземания имащи за свои източник осъществено
от самия търговец деклариране по реда на съответните императивни
публично-правни данъчни и осигурителни норми, както и по отношение на допуснати
до принудително изпълнение вземания на търговска банка по обявени за предсрочно
изискуеми задължения по договори за кредит. Тези задължения са натрупани от
търговеца през годините на неговата дейност, като съобразно финансовия анализ направен
от вещото лице те имат различен падеж на изпълнение, като размерите им са
динамична величина през изследваните години. Видът и мащабите на натрупваните
през годините краткосрочни по своето естество парични задължения формират
убеждение у сезираният съд, че подложеният на финансово-икономически анализ
търговец не разполага с достатъчно по своите параметри бързоликвидно имущество
/парични средства в каса или в банкова сметка ***/, с което да е в състояние
позволяващо му да покрие задълженията си с настъпил падеж. Нещо повече „А.-С“
ЕООД е изпаднал в положение да няма никакви краткосрочни активи, посредством
които да покрие текущите си изискуеми задължения. Това финансово положение
настъпва след 2018 г., когато драстично се свива нивото на краткотрайните
активи, с които дружеството-молител оперира, при същевременно високо ниво на
краткосрочните задължения, което напълно елиминира възможността му да посреща
текущите си разходи за данъци, осигурителни плащания, кредитни плащания и
персонал, и съвсем икономически обосновано това рефлектира осезаемо върху
ликвидната способност на търговеца и прави обективно невъзможно изпълнението от
негова страна на изискуемите му текущи задължения. През 2020 г. тази тенденция
достига своята кулминация, когато КОЛ се позиционира на абсолютния минимум –
нулева стойност. Изведената обективна
невъзможност на търговеца да обслужва негови текущи задължения не може да се
квалифицира, като такава с временен характер, защото по делото не съществуват
данни, от които да е възможна аргументация за генериране на предстоящи приходни
потоци, които да са в обеми достатъчни за покриване на изискуемите задължения,
или постъпване на актив –стоки, суровини и прочие материалния запаси, както и
на предстоящо възникване на вземания, или парични постъпления. Напротив
дружеството се намира във фаза на своето съществуване, при която е
преустановило развиването на присъщата му търговска дейност. То е
декапитализирано и е изгубило своята жизнеспособност да осъществява типичната
за всеки търговец стопанска дейност. Обремененото му финансово състояние води
единствено до натрупване на допълнителни парични задължения и ограничава
възможността на кредиторите му да получат удовлетворение на паричните си
вземания от имуществото с което разполага „А.“ ООД ако изобщо такова е налице с
оглед песимистичните данни в събраните по делото справки и заключението дадено
от вещото лице.
По отношение на другите две презумпции, на които
молителя се позовава за да обоснове, че е изпаднал в състояние на
неплатежоспособност, а именно тези заложени в нормите на чл. 608, ал. 2 и ал. 4 ТЗ, настоящият съдебен състав намира, че предпоставките им също са изцяло
осъществени. Търговецът „А.“ ООД не е
заявил за обявяване в ТР ГФО за финансовите 2016, 2017, 2018 и 2019 г.,
респективно не е подал декларации по реда на чл. 38 от Закона за счетоводството
за неизвършване на търговска дейност. Молбата за откриване на производство по
несъстоятелност е упражнена през м.03.2020 г., като към този релевантен момент
несъмнено са налице три години през които ГФО не са заявявани за обявяване в ТР
от „А.“ ООД. Еднозначно се установи и
това, че подлежащите на принудително изпълнение вземания на „РАЙФАЙЗЕНБАНК
/БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД са предмет на образувани две изпълнителни дела, като от
ангажираното от ЧСИ удостоверение за извършените в рамките на същите действия и
погашения се изяснява, че цялостно погашение не е постигнато, като са налице
остатъчни вземания /над 165 хил. лв./, за които длъжника не е извършил плащане,
респективно „А.“ ООД е получил поканите за доброволно изпълнение по тези
изпълнителни дела на 10.11.2016 г., 01.03.2017 г. и 24.03.2017 г. Следователно
срокът от 6 месеца установен в нормата на чл. 608, ал. 4 ТЗ е изтекъл далеч
преди иницииране на настоящото производство от длъжника, което означава, че и
тази презумпция за неплатежоспособност е налице. Мотивиран от тези си
разсъждения решаващия състав, приема, че молбата за откриване на производство
по несъстоятелност на основание неплатежоспособност на търговско дружество – „А.“
ООД е основателна и трябва да се уважи.
При формиран позитивен извод за настъпила
неплатежоспособност не следва да се разглежда заявеното второ основание за
откриване на производство по несъстоятелност поради настъпила свръхзадълженост,
защото същото очевидно не е предпочитаното от ищеца и е заявено в условията на
евентуалност, респективно предвид доказването на предпочитаното основание –
неплатежоспособност се изключва хипотеза на сбъднало се вътрешно-процесуалното
условие за това - неоснователност на молбата на заявеното главно основание
(неплатежоспособност).
Относно
началната дата на неплатежоспособността :
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва
да се приеме, че началната дата на неплатежоспособността е дата, на която
длъжникът не е бил в състояние да изпълни изискуемо парично вземане от вида,
посочен в разпоредбата. Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за този
извод, то за определяне на началната дата съдът следва да издири този времеви
момент, в който едновременно са налице и
двата елемента на неплатежоспособността – наличие на непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и финансова невъзможност за
погасяването му, която има траен
характер. В случая началната дата на неплатежоспособността трябва да се
обвърже с момента, когато за дружеството-молител е настъпило състояние на
финансова невъзможност за обслужване на изискуемите му краткосрочни задължения.
Най-ранния такъв момент е датата – 31.12.2019 г., когато се констатира освен,
че дружеството е длъжник по вземания от кръга на тези визирани в чл. 608, ал. 1 ТЗ, то и това, че същото обективно не разполага с финансов капацитет да ги
изпълни. Това именно е първият момент, в
който е налице съвпадане на двата елемента на неплатежоспособността –
спиране на плащанията и обективна невъзможност за разплащане на изискуеми
дългове. Тази именно дата следва да се определи за начална на
неплатежоспособността.
По
приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
От събраните доказателства се установява, че не са налице
налични парични средства за покриване на началните разноски за производството
по несъстоятелност.
В указания с определение от 01.07.2020 г. срок не е
внесена определената сума от 7 000 лв. за покриване на началните разноски
във връзка с издръжката на производството. Ето защо съдът следва да приложи
разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
Р Е Ш И
ОБЯВЯВА неплатежоспособността
на „А.” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***– Бизнес сграда
2, ет. 3, офис 7, и ОПРЕДЕЛЯ начална
дата на неплатежоспособността - 31.12.2019 г.
ОТКРИВА производство
по несъстоятелност по отношение на „А.” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление ***– Бизнес сграда 2, ет. 3, офис 7.
ОБЯВЯВА в
несъстоятелност „А.” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***–
Бизнес сграда 2, ет. 3, офис 7.
ПОСТАНОВЯВА
прекратяване на дейността на предприятието на „А.” ООД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление ***– Бизнес сграда 2, ет. 3, офис 7.
ДОПУСКА
ОБЕЗПЕЧЕНИЕ чрез налагане на ЗАПОР на цялото движимо имущество и
вземания и ВЪЗБРАНА върху цялото недвижимо имущество на „А.” ООД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление ***– Бизнес сграда 2, ет. 3, офис 7,
СПИРА
производството по несъстоятелност открито „А.” ООД, ЕИК *****, в рамките на
образуваното търг. дело № 541/2020 г. по
описа на СГС, VI-2 състав.
УКАЗВА, на
основание чл. 632 ал. 2 ТЗ на КРЕДИТОРИТЕ и на длъжника „А.” ООД, ЕИК *****, че
спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в 1-годишен
срок от вписването на решението за откриване на производство по
несъстоятелност, ако се удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако се
депозира по сметка на СГС необходимата сума за предплащане на началните
разноски по чл. 629б ТЗ в размер на 7 000 (седем хиляди) лева.
УКАЗВА, на
основание чл.632 ал.4 ТЗ, че ако в 1-годишния срок от вписването на решението
за откриване на производство по несъстоятелност не бъде поискано възобновяване
на производството, производството по несъстоятелност ще бъде прекратено, като
се постанови заличаване на длъжника от търговския регистър.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-дневен срок от
вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от
решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията - търговския
регистър за обявяването му, на основание чл.622 ТЗ, а така също да се впише в
книгата на съдебните актове водена по смисъла на чл. 634в ТЗ.
СЪДИЯ: