Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София, 02.10.2017 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на дванадесети септември две хиляди и седемнадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 5018
по описа за 2013 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския
закон.
Образувано е по молба по чл. 625 от ТЗ, подадена от Н. А.ЗА П., за откриване на производство по несъстоятелност на “С.3.” ЕООД, регистрирано по фирмено дело № 9081/2002 г. по описа на Софийски градски съд, ФО, със седалище и адрес на управление:***, поради неплатежоспособност. Молителят твърди, че Държавата, представлявана от Н.та А.ЗА П., е кредитор на ответното дружество по изискуеми публични вземания за данъци съгласно влязъл в сила Ревизионен акт № 20003190/02.11.2007 г., издаден от ТД на НАП – София, а именно: данък върху добавената стойност в размер на 6 672 087,07 лева за периода от 01.09.2006 г. до 31.01.2007 г., в това число главница от 5 867 796,13 лева и лихви към 02.11.2007 г. от 804 290,94 лева, данък по ЗКПО в размер на 399 028,22 лева за периода от 01.01.2003 г. до 31.12.2005 г., в това число главница от 312 210,40 лева и лихви към 02.11.2007 г. от 86817,82 лева, и данък по ЗДДФЛ в размер на 52 317,04 лева за периода от 23.10.2002 г. до 31.12.2006 г., в това число главница от 44 664 лева и лихви към 02.11.2007 г. от 7 653,04 лева. Молителят твърди, че ответното дружество “С.3.” ЕООД не е в състояние да изпълни изискуеми публични задължения към държавата и се намира в състояние на неплатежоспособност. Прави искане на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ да бъде обявена неплатежоспособността на длъжника и определена началната й дата, да бъде открито производство по несъстоятелност, да бъде обявено ответното дружество в несъстоятелност и да бъде прекратена дейността му, да бъде допусната обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника и да бъде спряно производството по делото.
Ответникът в срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК не е депозирал
писмен отговор, пропускайки по този начин да изложи становище по наведените от
молителя твърдения, да наведе възражения и да обоснове собствени твърдения,
като посочи и представи доказателства за тях. Същият не е изпратил и
представител в проведеното по
делото открито съдебно
заседание, за което е било призован.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и ги прецени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
По делото са представени от молителя и приети като доказателства Ревизионен
акт № 20003190/02.11.2007 г., издаден от НАП, ТД
– гр. София, и както и
Справка за публичните задължения на ответното дружество. От същите се
установяват
публични вземания на молителя към “С.3.” ЕООД към 02.11.2007 г.,
а
именно: данък върху добавената стойност в размер на 6 672 087,07 лева
за периода от 01.09.2006 г. до 31.01.2007 г., в това число главница от 5 867 796,13
лева и лихви към 02.11.2007 г. от 804 290,94 лева, данък по ЗКПО в размер
на 399 028,22 лева за периода от 01.01.2003 г. до 31.12.2005 г., в това число главница от
312 210,40 лева и лихви към 02.11.2007 г. от 86 817,82
лева, и данък по ЗДДФЛ в размер на 52 317,04 лева за периода от 23.10.2002
г. до 31.12.2006 г., в това число главница от 44 664 лева и лихви към
02.11.2007 г. от 7 653,04 лева. Безспорно е, че установените с акта задължения представляват публични държавни
вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2 от ДОПК.
Видно от представените от молителя Протокол от 07.11.2007 г. и Протокол от 26.11.2007 г. за
посещение на адрес, както и Съобщение № 10-53-06-491/27.11.2007 г. за залепено
обявление,
ревизионният акт е връчен на ответника на 13.12.2007 г., на
основание чл. 32, ал. 6 от ДОПК, и е влязъл в сила към датата
на подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ.
На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. с чл. 192
от ГПК е изискана и приложена по делото справка от Агенция по вписванията, в
която е удостоверено, че след извършена справка по наличната документация за
периода от 01.01.1998 г. до 20.07.2017 г. за цялата страна не се установяват
вписвания, отбелязвания и заличавания по
отоншение на “И.И.” ЕООД (в ликвидация). Изискана
е и получена информация от СДВР – Отдел “Пътна полиция”,
че на името на ответното дружество няма регистрирани пътни превозни средства.
От НАП са изискани и представени данни за наложени обезпечителни мерки, като в
писмото е посочено, че няма започнало принудително изпълнение срещу ответното
дружество по реда на ДОПК.
В дадения срок ответникът не е представил счетоводни и
фирмени документи, които е бил задължен да представи на основание чл. 621, ал.
1, т. 2 от ТЗ вр. с чл. 190 от ГПК.
За установяване на финансово-икономическото състояние на ответното дружество, по делото е назначена Съдебна финансово-икономическа експертиза и е определен депозит, който не е внесен от молителя в определения срок.
С разпореждане от 01.08.2017 г. съдът е
задължил НАП, на основание чл. 190 от ГПК във вр. с чл. 621а, ал. 2, т. 1 от ТЗ, в едноседмичен срок от съобщението да представи ГФО на ответното дружество
за периода 2012 г. - 2016 г. включително и ако такива не могат да бъдат
представени, да се посочат причините за това.
От отговора на НАП от 23.08.2017 г. се
установява, че няма данни за подадени годишни финансови отчети на “С.3.” ЕООД за периода 2012 г. – 2016 г.
Като е взел предвид, че не е внесен
определения депозит за вещо лице и с оглед получената информация от НАП, че за
указания за изследване период на Съдебната финансово-икономическа експертиза, а
именно: 2012 г. - 2016 г. включително, няма данни за представяни пред НАП
Годишни финансови отчети от ответното дружество, съдът е заличил допуснатата
СФИЕ.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
За да бъде открито производство по
несъстоятелност следва да са налице при условията на кумулативност предпоставките
на сложния фактически състав, установен в разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал.
1 и чл. 631 от ТЗ, а именно: да е подадена пред компетентнюия съд писмена молба
от някое от лицата, посочени в разпоредбата на чл.625 от ТЗ; длъжникът да е
търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; да е налице изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или
отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане; да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1
от ТЗ; затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на
неплатежоспособност да е обективно и трайно.
В настоящия случай са налице предвидените от закона процесуалноправни предпоставки - сезираният съд е този по седалището на ответника към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 от ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, писмена молба до съда за
откриване на производството по несъстоятелност могат да подават длъжникът,
съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, Н.та А.ЗА
П. за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с
търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане. В
конкретния случай, съдът е сезиран с молба от кредитор – Н. А.ЗА П., който се
явява легитимирано лице по смисъла на чл. 625 от ТЗ.
Налице е и втората предпоставка за откриване на производството – длъжникът “С.3.” ЕООД е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, предвид правно организационната си форма като търговско дружество.
Разпоредбата на чл. 608 от ТЗ урежда следващите описани по-горе
предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, като посочва, че
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо
парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната
действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и
разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската
му дейност, или задължение по
частно държавно вземане. Неплатежоспособността съгласно чл.
608, ал. 1 от ТЗ е обективно
състояние. Тя е свързана с невъзможността на длъжника да изпълнява своите
изискуеми парични задължения към определени категории кредитори, чиито вземания произтичат от сделки,
свързани с търговската дейност на длъжника, или са публични вземания, свързани
с тази дейност, или частни държавни вземания.
Представеният ревизионен акт не е оспорен от ответника, като съдът приема, че същият доказва наличието на изискуемите публичноправни държавни вземания, произтичащи от търговската дейност на длъжника, а именно дължими задължения за данък върху добавената стойност и данъци по ЗКПО.
Длъжникът е възпрепятствал вещото лице при изпълнение на задачата му, като не е представил по делото годишни финансови отчети, счетоводни баланси, справки за вземанията и задълженията, инвентаризационни описи, поради което не е изследвано финансово-икономическото му състояние за периода 2012 г. – 2016 г. С оглед на обстоятелствата по делото, съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснатите от съда доказателства. Предвид процесуалното поведение на ответника, който възпрепятства извършването на проверка на неговото имуществено състояние, съдът приема, че към настоящия момент длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за изпълнение на задължението му към молителя. Ответникът не е изпълнил и е спрял плащанията на публичните задължения към НАП (данъци) по чл. 608, ал. 1, т. 2 от ТЗ, свързани с търговската му дейност, като израз на обективната невъзможност на същия да ги покрие.
С изменението на Търговския закон (обн. ДВ. бр.105 от 2016 г.) са въведени оборими презумпции за неплатежоспособност, с които се размества доказателствената тежест, включително и при засиленото служебно начало, съгласно което съдът служебно събира доказателства за осъществяване на фактическите състави на законовите оборими презумпции и за тяхното оборване.
Презумпцията
на чл. 608, ал. 3 от ТЗ служи за разпределение на доказателствената тежест при
доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца. Под “спиране на плащанията” по смисъла на чл. 608, ал. 3 от ТЗ въз основа на легалното определение
на понятието неплатежоспособност, се разбира не спиране на плащанията на
задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са
изчерпателно изброените в чл. 608, ал. 1 от ТЗ. Спиране на плащанията на друг
вид вземания на кредитори не се взема предвид при преценка за състоянието на
неплатежоспособност, по аргумент от чл. 608, ал. 1 от ТЗ.
Забавата на длъжника, проявена чрез спиране на плащанията към кредитора - НАП, предполага състояние на неплатежоспособност, съгласно законовата презумпция на чл. 608, ал. 3 от ТЗ. Тежестта да обори тази презумпция се носи от длъжника, който следва да представи в производството по несъстоятелност доказателства, обуславящи извод за временни затруднения за извършването на тези плащания или доказателства, че разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите (аргумент от чл. 631 ТЗ). Длъжникът не представя такива доказателства.
Ответникът не е ангажирал и доказателства, че затрудненията му са временни. От обстоятелствата, че ответното дружество не е представяло пред НАП годишните си финансови отчети за период от четири години (2012 г. – 2016 г.), няма офис/служители на вписания адрес на управление (видно от съобщението по делото до ответника) и не се установява да е извършвало плащания, може да се направи извод, че състояние на неплатежоспособност има траен и необратим характер.
По
изложените съображения, съдът намира, че молбата
на Н. А.ЗА П. за откриване на
производство по несъстоятелност на “С.3.” ЕООД поради неплатежоспособност се явява основателна и
следва да бъде уважена.
По отношение на началната дата на неплатежоспособността следва да се вземе предвид, че за да е налице неплатежоспособност, е необходимо длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, както и същият да не е в състояние да го изпълни. Не е необходимо началната дата на неплатежоспособността да се покрива с датата на извършване на определени правни действия, а с фактически настъпилата невъзможност за плащане.
За начална дата на неплатежоспособността на длъжника “С.3.” ЕООД следва
да се приеме датата 01.04.2004 г., към която възникнало най-ранното от
процесните публичноправни задължения по ревизионния акт, а именно: корпоративен
данък по ЗКПО за 2003 г. в размер на 7,83 лева – главница. Съгласно чл. 53, ал.
1 от ЗКПО от 1997 г. (отм.), действащата разпоредба към посочения период,
корпоративният данък за съответната година се внася в срок до 31 март на
следващата каледнарна година, като се приспаднат сумите на платените авансови
вноски. В случая срокът за внасяне на корпоративния данък на ответното дружества за календарната
2003 г. е изтекъл на 31.03.2004 г., поради което след тази дата ответникът е
изпаднал в забава, т.е. считано от 01.04.2004 г.
По делото липсват доказателства, че ответното дружество разполага с
парични средства или бързоликвидни материални активи за посрещане на първоначалните разноски в производството, както и
готовност на молителя за предплащане на същите, което е декларирано с молбата
по чл. 625 от ТЗ с искането за спиране на производството по реда на чл. 632,
ал. 1 от ТЗ. Поради това съдът намира, че производството по несъстоятелност по
отношение ответното дружество “С.3.”
ЕООД следва да бъде открито при условията на чл. 632,
ал. 1 от ТЗ, с произтичащите от това последици – обявяване на
неплатежоспособността на ответника и определяне на началната й дата, откриване
на производство по несъстоятелност, допускане на обезпечение чрез налагане на
обща възбрана и запор върху имуществото на ответника, обявяване на дружеството
в несъстоятелност, прекратяване на дейността на предприятието му и спиране на
производството.
Предвид
данните по делото и липсата на доказателства ответното дружество да разполага с
парични средства, с които да се покрият необходимите начални разноски за
издръжка на производството по несъстоятелност, дори и текущото възнаграждение
на синдика, съдът намира, че на основание чл.629б от ТЗ следва да укаже на
кредиторите да привнесат сумата от 3 000
лева, необходима за покриване на разноските в производството, и да ги
предупреди за последиците от невъзобновяване на производството в
законоустановения срок. На основание чл. 632а от ТЗ, предплатените по
реда на чл.629б и чл. 632 от ТЗ суми следва да бъдат възстановени на
съответното лице незабавно, щом масата на несъстоятелността се увеличи
достатъчно.
Ответното дружество не е пререгистрирано в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, поради което съдът следва да укаже да се извърши служебна пререгистрация на същото на основание § 5в, ал. 3 от ПЗР на ЗТР.
По разноските:
С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 250 лева – държавна такса съгласно чл. 24, ал. 1, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от изложеното и на основание чл. 632,
ал. 1 от ТЗ, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на “С.3.” ЕООД, БУЛСТАТ ********, регистрирано по фирмено дело № 9081/2002 г. по описа на Софийски градски съд, ФО, със седалище и адрес на управление:***, и ОПРЕДЕЛЯ началната й дата - 01.04.2004 година.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника “С.3.” ЕООД, БУЛСТАТ ********, регистрирано по фирмено дело № 9081/2002 г. по описа на Софийски градски съд, ФО, със седалище и адрес на управление:***.
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ чрез налагане на обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника “С.3.” ЕООД, БУЛСТАТ ********, регистрирано по фирмено дело № 9081/2002 г. по описа на Софийски градски съд, ФО, със седалище и адрес на управление:***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на длъжника “С.3.” ЕООД, БУЛСТАТ ********, регистрирано по фирмено дело № 9081/2002 г. по описа на Софийски градски съд, ФО, със седалище и адрес на управление:***.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност длъжника “С.3.” ЕООД, БУЛСТАТ ********, регистрирано по фирмено дело № 9081/2002 г. по описа на Софийски градски съд, ФО, със седалище и адрес на управление:***.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника във фирмата си да прави добавка “в несъстоятелност”.
СПИРА производството
по търговско дело № 5018 по описа за 2013 г. на Софийски градски съд, Търговско
отделение, VІ-8 състав.
УКАЗВА да се извърши пререгистрация в Търговския регистър при Агенцията по вписванията на “С.3.” ЕООД, БУЛСТАТ ********, регистрирано по фирмено дело № 9081/2002 г. по описа на Софийски градски съд, ФО, със седалище и адрес на управление:***, на основание § 5в, ал. 3 от ПЗР на ЗТР.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника “С.3.” ЕООД, че на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ спряното производство може да бъде възобновено в срок една година от вписването на настоящото решение в Търговския регистър, по молба на кредитор или длъжника, при условие че бъде удостоверено наличие на достатъчно имущество на длъжника или при представяне на доказателства за внасяне по сметка на Софийски градски съд на сумата от 3 000 лева (три хиляди лева), необходима за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника “С.3.” ЕООД, че ако в срок една година от вписването на настоящото решение в търговския регистър не бъде поискано възобновяване на производството, производството по несъстоятелност следва да бъде прекратено и да бъде постановено заличаване на длъжника от търговския регистър.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 6 вр. с чл. 84, т. 1 от ГПК “С.3.” ЕООД, БУЛСТАТ ********, регистрирано
по фирмено дело № 9081/2002 г. по описа на Софийски градски съд, ФО, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати по сметка
на Софийски градски съд сумата от
250 лева (двеста и петдесет лева) -
разноски по делото за държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по
вписванията за вписване на решението в Търговския регистър, на основание чл. 622
и чл. 624 от ТЗ вр. с чл. 14 от ЗТР.
Решението да се впише в
Книгата по чл. 634в от ТЗ, която се води при СГС, ТО.
СЪДИЯ :