РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, Гражданско отделение, IV-Г въззивен
състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ МАРИНОВА
МЛ. С. ГЮЛСЕВЕР САЛИ
при
секретаря В. Иванова, като разгледа докладваното от мл. съдия Г. Сали в. гр.
дело № 7429 по описа на Софийския градски съд за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение №56963/04.03.2020 г., постановено
по гр. дело № 41359/2018 г. по описа на Софийския районен съд, ответникът В.Л.К.
е осъден да заплати на основание чл. 79,ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. чл. 327 ТЗ, вр.
чл. 98а, ал.1 ЗЕ на „Е.П.“ АД сума в размер на 5 897, 39 лв.,
представляваща служебно начислена от ищеца сума по фактура с №
**********/14.03.2018 г. за доставена електроенергия за клиентски №
300068746666 за периода от 09.12.2017 г. до 08.03.2018 г., ведно със законната
лихва, считано от 21.06.2018 г. /датата на депозиране на исковата молба/ до
окончателното изплащане на вземането/.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба
от ответника В.Л.К., с която същото се обжалва като неправилно,
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните
правила и необосновано. Въззивникът релевира оплаквания за нарушение на чл. 202 ГПК, тъй като първоинстанционният съд следвало да обсъди експертното заключение
заедно с другите доказателства по делото.
Въззивникът счита, че съдът не е обсъдил всички приложени по делото
писмени доказателства, в това число изходящите от лицензианта документи по две
други производства между страните, а именно гр. дело № 49908/2018 г. по описа
на СРС и гр. д. № 3133/2018 г. по описа на СРС. Поддържа, че съдът неправилно
не е съобразил факта, че ищецът отказал да присъедини процесния имот към
електроразпределителната мрежа и да сключи договор за продажба и да участва в
административни процедури пред КЕВР. На следващо място посочва, че
първоинстанционният съд е стигнал до неправилен извод, че ответникът оспорва,
че това е стопанисваният от него имот, както и за установен кабел, включен към
разпределителната касета и влизащ в метална тръба с присъединен неправомерно
допълнителен трифазен кабел. Счита, че по делото не е установено, а и самият
ищец не е отговорил на въпроса дали имат или не изградена преносна мрежа за
електроенергия във вилната зона. Посочва, че при извършен оглед на място,
вещото лице не е установило следи от незаконно присъединяване на вилния имот
към ЕРП мрежата. Заявява, че съдът неправилно е приел, че съставеният
констативен протокол по реда на чл. 47 ПИКЕЕ от 08.03.2018 г. е официален
свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателствена сила. Поддържа, че към процесната датата разпоредбата
на чл. 47 ПИКЕЕ е била отменена като нищожна с решение № 2315 от 21 февруари
2018 г., а по-късно и всички норми. Въззивникът оспорва двете
съдебно-технически експертизи, изслушани пред първоинстанционния съд, като
счита, че същите са изготвени въз основа на оспорени частни документи. Оспорва
чл. 17 от общите условия на ищеца, като поддържа, че в приложените ОУ не е
предвиден и нов ред за уведомяване на клиенти за корекции по ПИКЕЕ,2013 г,
съобразно изискването на чл. 98а, ал.2, т. 6 от ЗЕ, изм. 2012 г. Поддържа, че
не са налице предпоставките за възникване на правото на ищеца на корекции и
неправилно в корекционната фактура е включено перо „задължения към обществото“,
като отделен ценообразуващ елемент. Поддържа становище, че по делото е
доказано, че към 2011 г. имотът е с демонтиран електромер и не е бил
електроснабден, както и че липсвала отчетена доставка на ток за периода на
спорните фактури. Въззивникът заявява, че оспорва общите условия на „ЧЕЗ
Електро България“ АД и „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, като твърди, че не са
били приети по надлежния ред. В заключение въззивникът поддържа, че
претендираното от ищеца вземане не съществува поради липса на присъединяване на
процесния имот към електроразпределителната мрежа и липса на доставка на
електроенергия в твърдените от него количество и размер. Предвид така
изложеното моли въззивния съд да отмени обжалваното първоинстанционно решение и
да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от въззиваемия „Е.П.“ АД, с който оспорва същата като
неоснователна. Въззиваемият поддържа, че е неоснователно твърдението на
ответника за липса на облигационно правоотношение между страните, като счита,
че е налице признание от страна на ответника за наличието на такова поне до
2011 г. На следващо място оспорва твърдението на въззивника за нарушение на
съдопроизводствените правила при събиране на доказателствата, както и за
необоснованост на изслушаните по делото съдебно-технически експертизи. Оспорва оплакването на въззивника за
нищожност на чл. 47 от ПИКЕЕ от 2013 г., като поддържа, че към датата на
проверката ПИКЕЕ са били влезли в сила, а чл. 83, ал.2 и чл. 83, ал.1 т. 6 ЗЕ
делегирали на ДКЕВР правомощия да уреди реда и методиката при правоотношения,
възникващи при установяване на случаи на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия. Счита, че приложение следва да намерят
разпоредбите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ, които са отменени едва с решение на ВАС,
обн. в ДВ, бр. 97 от 2018 г. Намира за неоснователно и оплакването на
въззивника, че не е бил надлежно уведомен за извършената корекция, като се
позовава на чл. 17 и чл. 18 от Общите условия и твърди, уреждащи реда за уведомяване
на клиентите на дружеството. Предвид изложеното моли въззивния съд да остави
обжалваното решение в сила като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени становищата
на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Районният съд е бил сезиран с иск по чл.
79,ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. чл. 327 ТЗ, вр. чл. 98а, ал.1 ЗЕ на „Е.П.“ АД /с
предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД/ , уточнен с молба вх. №
5107945/26.06.2018 г. за заплащане на сума в размер на 5 897, 39 лв.,
представляваща служебно начислена от ищеца сума по фактура с
№**********/14.03.2018 г. за доставена електроенергия за клиентски №
300068746666 за периода от 09.12.2017 г. до 08.03.2018 г., ведно със законната
лихва, считано от 21.06.2018 г. /датата на депозиране на исковата молба/ до
окончателното изплащане на вземането/. Ищцовото дружество „Е.П.“ АД твърди, че
е енергийно предприятие по смисъла на Закона за енергетиката и лицензиант за
дейностите по обществено снабдяване, които
изпълнява като краен снабдител, а ответникът – В.К. е клиент на ищеца за обект,
находящ се в гр. Банкя, ул. „*****, с кл. № 300068746666 по силата на договор
за доставка на електрическа енергия. Заявява, че приложими към отношенията
между страните са Общите условия на дружеството, издадени на осн. Чл. 98а от
ЗЕ, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-059 от 07.11.2007 г. в сила от 26.11.2007
г., изм. и доп. С Решение № ОУ – 03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР, които, съгласно
чл. 98а, ал.4 от ЗЕ, вр. чл. 98б, ал. 4 от ЗЕ обвързват страните без изрично
писмено приемане. Твърди, че на 08.03.2018 г. служител на ищцовото дружество на
основание чл. 58, ал. 1 от Общите условия е извършил проверка в процесния имот в
присъствие на независими свидетели, при която е било установено присъединяване на
обекта при липса на СТИ и потребление при пълно неизмерване на протичащата по
проводника електроенергия. В резултат на проверката е бил съставен констативен протокол №
1019446/08.03.2018 г. Твърди, че на
основание чл. 58, ал. 3 от ОУ на клиента е било изпратено уведомление за
извършената проверка, ведно със съставения констативен протокол, като на адреса
са били оставени две известия за пратка от 19.03.2018 г. и 03.04.2018 г. Заявява,
че на основание чл. 83, ал.1, т. 6 от ЗЕ и чл. 48, ал. 1 от ПИКЕ е била
преизчислена сметката за доставена, неизмерена и незаплатена електрическа
енергия за периода от 09.12.2017 г. до датата на извършената проверка –
08.03.2018 г., чието количество е било изчислено съгласно чл. 48 от ПИКЕЕ в
размер на 32125 kWh.,
въз основа на което е било съставено
предложение за корекция на сметка и е била издадена фактура №
**********/14.03.2018 г. на стойност 5 897,39 лв., изчислена по правилата
на чл. 51 от ПИКЕЕ. Твърди, че клиентът е бил уведомен за издадената фактура с
писмо изх. № **********/15.03.2018 г., изпратено с обратна разписка, съгласно
чл. 17, ал. 2 от Общите условия. Предвид изложеното моли съдът да осъди ответника
да заплати процесната сума.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор
на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Ответникът оспорва
наличието на облигационно правоотношение с ищцовото дружество, както и твърдението
на ищеца, че към процесния период имотът на ищеца е бил присъединен към
електротазпределителната мрежа на лицензианта за доставка и измерване на
електрическа енергия посредством годен и сертифициран СТИ. Твърди, че
ответникът не е бил уведомен за дължими суми. Посочва, че ищецът отказва да
присъедини имота на ответника към ЕРП мрежата и да сключи договор за продажба
на електроенергия. Твърди, че електромер, марка DZG/2003 г., с фабричен № 11851937 е негодно СТИ и не е преминало
периодична сертификация. На следващо място поддържа, че дори този електромер да
е ползван, то той е ползван от трети лица, а не от ответника. Оспорва правото
на ищеца да извърши корекция на сметки, както и приложимите общи условия на
ищеца като непубликувани в два вестника, съгласно нормативните изисквания.
Поддържа, че ищцовото дружество няма необходимия лиценз за продажба на
електроенергия, следователно и за корекция на сметки. Оспорва начина и
методиката, по които е начислена сумата в тежест на ответника. Оспорва преизчислението
като неправилно, като посочва, че неправилно е включено в сметката перо
„задължение към обществото“, каквото не е предвидено в чл. 51 ПИКЕЕ. Позовава
се на пълна отмяна на ПИКЕ с решение № 2315 от 21 февруари 2018 г. на ВАС,
поради което смята, че към 08.03.2018 г, ищецът не е разполагал с право да
извърши корекция на сметките. Моли съдът да отхвърли предявените от ищеца
главни и акцесорни искове. Претендира разноски.
По делото е депозиран констативен протокол
№ 1019446, съставен в присъствието на двама свидетели от Федерацията на
потребителите - М.Б.и Л.П., от който се установява, че на 08.03.2018 г. е
извършена проверка на адрес гр. Банкя, ул. ****и е констатирано, че в обекта липсва
средство за търговско измерване. За извършената проверка е съставено
уведомление изх. № NTZ91687/09.03.2018
г. до В.Л.К., съгласно известие за
доставяне от 14.03.2018 г., която пратка е непотърсена. На база на извършената
проверка е изготвено предложение за корекция на сметка и е начислена сума в
размер на 5 897,39 лв. с фактура №
**********/14.03.2018 г., приложен по делото в оригинал с молба вх. №
5158148/01.10.2019 г. и приложение към същата за количеството потребена
електроенергия. Изпратено е второ уведомление до В.Л.К. с товарителница от
15.03.2018 г.., за което няма данни да е връчено на получателя.
Ответникът представя Писмо и Възражение от
19.04.2011 г., адресирани до ищцовото дружество, в които се обръща към
търговското дружество в качеството си на титуляр на партида с кл. № 300068746666 и аб. № ********** и потребител
на електрическа енергия, която се доставя до имот в гр. Банкя, ул. „*****. Потребителското
качество на ответника се потвърждава и от приложеното Решение № 17.04.2012 г., постановено
по гр. дело № 44975/2011 г. по описа на Софийския районен съд, постановено по
предявен от него иск срещу ищцовото дружество. В Заявление от 10.05.2011 г.,
адресирано от ответника до ищцовото дружество и сключен споразумителен
протокол за разсрочено плащане от
11.05.2011 г., ответникът също е посочен
като потребител.
По делото не са събрани други необходими и
относими писмени доказателства.
Разпитана е свидетелката М.Б., която
споделя, че помни извършената на 08.03.2018 г. проверка, на която е присъствала
в качеството си на представител от Федерацията на потребителите и при която на
проверения адрес е било установено, че липсва електромер, премахнат поради
неплатени сметки. Споделя, че техниците са констатирали, че в къщата, обект на проверката,
е имало осветление и е била извършена проверка по установяване на източника му.
Било е констатирано наличието на разпределителна кутия, далече от таблото,
свързана чрез подземно прокаран кабел и осъществено присъединение от една
шахта, намираща се пред дворната врата на къщата и с продължение по тръба към
къщата. Свидетелката посочва, че по време на проверката са присъствали двама
служители на МВР, а потребителят е бил потърсен чрез прозвъняване на звънеца,
но никой не бил открит.
По делото е разпитан свидетелят Б.Т., който
споделя, че е присъствал на процесната проверка в качеството си на техник към ищцовото
дружество. Споделя, че на адреса е било установено, че електромерът е
демонтиран поради неплатени сметки. Свидетелят посочва, че присъединяването е
осигурено като към захранващия кабел на ел. табло е присъединен допълнителен
кабел в метална тръба под земята, като тръбата е срязана откъм вътрешната
страна на оградата на имота и оттам е присъединен кабелът, който влиза директно
в имота под земята и по този начин
захранва цялата ел. инсталация на обекта. Посочва, че по време на проверката е
присъствал и констативният протокол е съставен в присъствие на служител на МВР.
Споделя, че в имота са били потърсени живущи, но такива не са били открити. По
време на проверката получили сведения от съседи, че нощно време в жилището има
ток. Споделя, че не е възможно таблото, монтирано на фасадата на имота, да е
свързано към други обекти, освен към процесната къща и че са открили захранване
именно в захранващия кабел към това табло.
Разпитана е свидетелката Е.К., която
заявява, че в процесния имот, който е собственост на баща й, не живее никой.
Свидетелката споделя, че на адреса има поставен агрегат и това е единственият
източник на електроенергия в имота. Свидетелката Н.К.споделя, че в процесния имот не живее никой и същият
не е електроснабден от 08.03.2018 г., до която дата е бил захранван с агрегат,
закупен от собствениците.
Съдът възприема показанията на разпитаните
свидетели, ценени по реда на чл.172 ГПК, тъй като имат преки и непосредствени
впечатления относно обстоятелствата, за които са разпитвани. Също така
показанията им са логични и последователни и изцяло кореспондират с останалите
събрани по делото доказателства.
От изслушаната и приета по делото
съдебно-техническа експертиза, се установява, че отбелязаното в процесния
констативен акт нарушение, изразяващо се в липса на средство за търговско измерване,
представлява случай на присъединяване без СТИ и води до неизмерване на
ползваното от обекта на потребителя количество електрическа енергия през
присъединението. Вещото лице е констатирало, че общото количество
електроенергия, неотчетено по присъединението – 32125 KWh за периода е преизчислено при спазване на чл.
48, ал. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ, както и че изчислената сума, с която е коригирана
сметката, съответства на одобрените от ДКЕВР цени за процесния период.
С допълнителна съдебно-техническа
експертиза е установено, че в процесния имот има две касети – една под
трафопоста и друга - междинна на улицата. Според заключението има изградена ЕРП
мрежа от трафопоста до електромерното табло. Вещото лице е констатирало, че е
прекъсната връзката към електромерното табло в междинната касета и са
демонтирани високомощните предпазители. Установено е, че към момента на огледа
имотът се захранва с агрегат , който е в добро техническо състояние и същият би
изключил в случай на възстановяване на прекъсването в междинната касета.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част. По останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка
въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно, като същото е
процесуално допустимо. По релевираните във въззивната жалба доводи настоящия
състав приема следното:
Предявен е осъдителен иск по чл. 79,ал.1,
пр.1 от ЗЗД вр. чл. 327 ТЗ, вр. чл. 98а, ал.1 ЗЕ на „Е.П.“ АД, уточнен с молба
вх. № 5107945/26.06.2018 г. за заплащане на сума в размер на 5 897, 39
лв., представляваща служебно начислена от ищеца сума по фактура с №
**********/14.03.2018 г. за доставена електроенергия за клиентски №
300068746666 за периода от 09.12.2017 г. до 08.03.2018 г., ведно със законната
лихва, считано от 21.06.2018 г. /датата на депозиране на исковата молба/ до
окончателното изплащане на вземането/.
Съгласно чл. 92 от Закона за енергетиката /изм.,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./, действащ към процесния период, страни
по сделките с електрическа енергия са: обществен доставчик на електрическа
енергия; краен снабдител на електрическа енергия; производител; краен клиент;
оператор на електропреносната мрежа; оператор на електроразпределителна мрежа;
търговец на електрическа енергия; доставчик от последна инстанция; координатор
на балансираща група; оператор на борсов пазар на електрическа енергия.
Понятието "краен клиент" е дефинирано
в §1 т.27г (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) като клиент,
който купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване, а
понятието "клиент" - в §1 т.27б (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила
от 17.07.2012 г.) като клиент на едро или краен клиент на енергия или природен
газ, включително предприятие за природен газ, което купува природен газ.
Приложение към процесните правоотношения
намират и Общите условия на ищцовото дружеството, приети на осн. чл. 98а от ЗЕ,
одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-059 от 07.11.2007 г. в сила от 26.11.2007 г.,
изм. и доп. с Решение № ОУ – 03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР, като същите са
публикувани съгласно изискванията на чл.98а, ал.3 ЗЕ в централен ежедневник,
видно от представения сертификат за публикуване на реклама, издаден от
департамент "Маркетинг и реклама" на вестник "Телеграф".
Съгласно чл. 98а от ЗЕ /нов - ДВ, бр. 74 от
2006 г., в сила от 1.07.2007 г./, крайният снабдител продава електрическа
енергия при публично известни общи условия с определено от закона съдържание и
съгласно ал. 4, същите влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без
изрично писмено приемане. Разпоредбата на чл. 98а, ал. 5 ЗЕ предвижда, че в
срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат при съответния краен снабдител на
електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия.
Съгласно чл.4, ал.4 от Общите условия на
ответника, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-059 от 07.11.2007 г., изм. и доп. с
решение № ОУ-03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР, потребител на електрическа енергия
за стопански нужди е физическо или юридическо лице, както и лице на издръжка на
държавния или общински бюджет, които купуват електрическа енергия за стопански
и/или обществени нужди за обект, присъединен към електроразпределителната
мрежа, съгласно действащото законодателство.
По делото, с оглед предмета на твърдяното
правоотношение между страните, в тежест на ищцовото дружество е да установи:
1./ съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните по
договор за продажба на електрическа енергия; 2./ че е налице основание за преизчисление по
нормативно предвидената методика на дължимите от абоната суми поради
констатирана нерегламентирана намеса в измерването на доставените количества електроенергия,
довела до неизмерване, както и 3./ че е спазил установените в нормативните
актове и между страните процедури за това, е това число процедурата по
уведомяване на клиента относно извършената корекция и дължимите въз основа на
нея суми.
На първо място, между страните е спорно
обстоятелството за наличие на валидно облигационно правоотношение по договор за
продажба на електрическа енергия. В тази
част настоящата въззивна инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционният
съд в смисъл, че ищецът е потребител на
електроенергия в процесния имот за процесния период и препраща към мотивите на
първоинстанционното решение на основание чл. 272 ГПК. Този извод се подкрепя от
приложените по делото писмени доказателства, в това число подадените от
ответника заявления и възражения до самото търговско дружество, а също така и
от приетите по делото искови молби и други съдебни книжа, които по своето
естество представляват признание на неизгодни за ответника факти и като такива
имат доказателствена сила, преценена по реда на чл. 175 ГПК. В тях ответникът
изрично е посочил, че ги подава в качеството си на потребител на ел. енергия и титуляр
на партида с кл. № 300068746666 и аб. №
**********. Съгласно релевантната за процесния период редакция на т. 2а от
Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЕ: "Битов клиент е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди". Предвид изложените съображения, настоящата инстанция намира
за установено, че ответникът по делото има качеството на битов клиент за
закупуване на електрическа енергия при предварително известни общи условия.
На следващо място, между страните в
производството се спори дали е налице основание за извършване на преизчисление
на количеството електрическа енергия от ответника или не.
По делото се установи, че при извършена на
08.03.2018 г. проверка от служители на ищцовото дружество е установено че е
осъществено присъединяване при липса на СТИ и е налице потребяване при пълно
неизмерване на протичащата по проводника електроенергия. Тази констатация се
потвърждава и от събраните по делото свидетелски показания и приетите по делото
и неоспорени от страните основна и допълнителна съдебно-техническа експертизи.
Предвидените в чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ Правила
за измерване на количеството електрическа енергия са приети от ДКЕВР с протокол
№ 147/14.10.2013 г. (ДВ бр.98/12.11.2013 г). В раздел IХ от ПИКЕЕ са
регламентирани случаите и начините за извършване на преизчисляване на
количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи,
регламентирани са т. нар. корекции на сметки на потребителите в случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. ПИКЕЕ
влизат в сила на 16.11.2013 г. Тази процедура въвежда обективни правила за
измерване на доставената, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия,
като освобождава доставчика от задължението да докаже периода на неточното измерване
и реално потребеното количество електроенергия, а в тежест на потребителя е при
оспорване на установените по този ред данни да ангажира доказателства за
установяване на потребеното количество електроенергия с оглед намиращите се в
обекта електроуреди и режима на използването им. Във всички случаи на
неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия обаче правото на
доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция не е
предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело до
неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като
корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено
разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно
поведение. Следователно крайният снабдител на електрическа енергия не дължи да доказва
виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на
клиента и извършено преизчисление на сметката му след влизане в сила на
измененията и допълненията на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 5 от Закона
за енергетиката /З Е/, направени със Закона за изменение и допълнение на З Е
/обн. Д В, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ и след влизане в сила на Правилата
за измерване на количеството електрическа енергия /П И К Е Е/обн. ДВ, бр.
98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г./. В този смисъл Решение № 118 от 18.09.2017
г. на ВКС по т. д. № 961/2016 г., II т. о.
Исковият период обхваща 09.12.2017 г. - 08.02.2018
г., през който е действал ЗЕ с измененията и допълненията, извършени със ЗИД на
ЗЕ, обнародвани в ДВ бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., както и след
влизане в сила на ПИКЕЕ. Към момента на
извършване на процесната проверка – 08.03.2018 г., ПИКЕЕ са отменени от ВАС с
решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. д. № 2358/2016 г., което решение е
обнародвано в ДВ бр. 15/14.02.2017 г., с изключение на чл.48, чл.49, чл.50 и
чл.51 ПИКЕЕ, които регулират механизма на корекция на количеството електрическа
енергия при установена промяна в схемата на измервателната система. Нормите на
чл.48 - чл.51 ПИКЕЕ регламентират предпоставките, при наличието на които
ответникът може да извършва едностранна корекция на потребената енергия за
процесния период, респ. методиката, по която се извършва корекцията. Следователно
към процесния период е налице съществуваща законова и подзаконова регламентация
за ангажиране отговорността на ответника за осъществено присъединяване при
липса на СТИ и е налице потребяване при пълно неизмерване на протичащата по
проводника електроенергия.
На следващо място, неоснователен е доводът
на жалбоподателя, че в общите условия на ответника не е предвиден ред за
уведомяване на клиентите за извършената корекция. В чл.17, ал.2 от общи условия
на договорите за продажба на електрическа енергия на договорите за продажба на
електрическа енергия на дружеството е предвидено, че продавачът, въз основа на
представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи и
справки за начислена енергия изчислява и коригира сметките за използвана от
потребителя електрическа енергия за изминал период. В тези случаи продавачът
изготвя справка за дължимите суми и в 7 - дневен срок уведомява потребителя за
сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото
плащане. Способът за уведомяването е регламентиран в чл.49, ал.2 от общите
условия на ответника, в който е предвидено, че всякакви документи, включително
съобщения, уведомления и други, свързани с общите условия, ще бъдат разменяни
на адреса на продавача, посочен в тези общи условия и на адреса за
кореспонденция, посочен в заявлението за започване на продажбата, освен
съобщенията, уведомленията, предизвестията и другите документи, които общи
условия предвиждат да бъдат правени чрез средствата за масова информация. С
клаузите на чл. 17, чл. 18 и чл. 49 от ОУ на ищцовото дружество е изпълнено
изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ, в Общите условия да е предвиден ред
за уведомяване, като е ирелевантно обстоятелството, че конкретните Общите
условия не са изменени след приемането на ЗИД на ЗЕ от 2012 г. Синхронизиране
на клаузите им с действащото законодателство в една или повече части се налага
само когато в съществуващите такива има непълнота или противоречие. Но не може
да бъде предприето изменение на клауза в договор, която вече съществува като
такава. В този смисъл решение № 118 от 18.09.2017 г. по т.д. № 961/2016 г. на
ВКС, II ТО.
Макар и разпоредбата на чл. 47 ПИКЕЕ да е
отменена с решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. д. № 2358/2016 г. ВАС, съгласно
практиката на ВКС, това не може да послужи като основание да се отрече
дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред /Решение № 124 от 18.06.2019 г. на ВКС по гр.
д. № 2991/2018 г., III г. о., ГК./ Следователно, дори и да е налице хипотеза на
неуведомяване на ищеца за съставения констативен протокол, не следва извод, че
не е възникнало правото на корекция на дружеството. Невръчването на същото би
имало значение единствено за поставяне на длъжника в забава по отношение на
задължението за заплащане на корекцията, но не води до отпадане на правото да
се извърши корекция на сметка.
Съгласно чл.48, ал.1 ПИКЕЕ при липса на
средство за търговско измерване операторът на съответната мрежа изчислява
количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на
неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на
средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на
средството за търговско измерване, но не по - дълъг от 90 дни. Съгласно
заключението на вещото лице по изслушаната съдебно - техническа експертиза
преизчислението на сметката по процесната фактура е извършено при спазване на
чл. 48, ал.1, т. 1, б.“б“ ПИКЕЕ.
Неоснователни са поддържаните доводи от
жалбоподателя, че неправилно са начислени от ответника задължения към
обществото. По делото е установено извършването на доставка на електрическа
енергия през процесния период, но това реално доставено количество не е
отчетено в пълен обем. Същевременно при неотчитане/неточно отчитане,
количеството на ползваната електрическа енергия се определя по нормативно
определен изчислителен метод. При липса на доказателства за предходно извършена
проверка на средството за търговско измерване, както е в случая, периодът на
корекцията е ограничен нормативно до 90 дни назад, с цел да бъде ограничена
възможността за неоснователно обогатяване и на двете страни по
правоотношението, доколкото не може точно да се определи моментът, от който
започва неточното отчитане на електрическата енергия, респ. неотчитането на
същата. Предвидената регламентация относно обсъждания въпрос в чл.48, ал.1
ПИККЕ не въвежда санкция за потребителя, а разпределение на риска от обективно
установено неточно отчитане на електрическата енергия от средството за
търговско измерване между страните по доставките на електрическа енергия. Ето
защо законосъобразно ответникът е начислил всички компоненти, които формират
задължението на ищеца.
По изложените съображения въззивният съд
счита, че ищецът надлежно е упражнил законово регламентираното му право
едностранно да извърши корекция на сметката за електроенергия на ищеца за срока
по чл.48, ал.1 ПИККЕ - не по-дълъг от 90 дни: в размер на 5 897,39 лв.,
представляваща служебно начислена от ищеца сума по фактура с №
**********/14.03.2018 г. за доставена електроенергия за клиентски №
300068746666 за периода от 09.12.2017 г. до 08.03.2018 г. Ищецът е изпълнил
доказателствената си тежест да установи осъществяването на всички предпоставки,
които му дават право да извърши разглежданата едностранна корекция, поради
което претенцията му следва да бъде изцяло уважена.
Предвид обстоятелството, че крайните изводи
на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на основание
чл.78, ал.3 вр. с ал.8 ГПК, доколкото ответникът по жалбата е защитаван във
въвззивното производство от юрисконсулт, следва да му се присъди, сумата от 100
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство в настоящото производство.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №56963/04.03.2020 г., постановено по гр. дело № 41359/2018 г.
по описа на Софийския районен съд, 34 състав.
ОСЪЖДА В.Л.К., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл. 78, ал.3, вр. ал.
8 ГПК, да заплати на „Е.П.“ АД, ЕИК ****,
адрес: гр. София, бул.****, Бенчмарк Бизнес Център сумата от 100 лв. /сто лева/ – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: