Р       Е        Ш      Е        Н       И       Е

 

N……….

 

Гр.Варна………………2023 год.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Варненският административен съд, Първи тричленен състав, в публично заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и трета година  в състав:

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  ИВЕТА ПЕКОВА

                                                                                         ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

 

при секретаря Елена Воденичарова и при участието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия Пекова к.адм.д. № 2909 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.63в от ЗАНН, вр. чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на заместник-кмета на община Варна, подадена чрез ю.к. Д.против Решение № 1578/24.11.22г. по НАХД №2752/2022г. на ВРС, 32 състав, с което е отменено наказателно постановление №290/17.06.2022г. на заместник-кмет на община Варна, с което на Р.В.Г. е наложено административно наказание глоба в размер на 20лв. на основание чл.183, ал.2, т.1 ЗДвП за нарушение чл.98, ал.1 т.1. ЗДвП.

Касаторът твърди в жалбата си, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, АУАН и НП са издадени в законоустановения срок и от компетентните длъжностни лица, нарушението е описано пълно и точно, както от фактическа, така и от правна страна, индивидуализирано е в степен, позволяваща на наказаното лице да разбере за какво е наказано и да организира защитата си, като са посочени всички съставомерни признаци и всички относими към тях факти. Твърди, че деянието не е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като правилно констатираното нарушение е квалифицирано по чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП, и правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП, като е наложено  наказание за извършеното деяние в предвидения от закона размер. Моли решението на ВРС да бъде отменено, като бъде потвърдено издаденото НП. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

          Ответникът по жалбата- Р.В.Г., чрез процесуалния си представител адв.К., изразява становище за неоснователност на жалбата и моли решението на ВРС да бъде оставено в сила, както и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на Р.В.Г. против наказателно постановление №290/17.06.2022г. на заместник-кмет на община Варна, с което й е наложено административно наказание глоба в размер на 20лв. на основание чл.183, ал.2, т.1 ЗДвП за нарушение чл.98, ал.1 т.1. ЗДвП.

За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 26.05.2022г. по повод постъпил сигнал св.М.- ст.полицай към Общинска полиция-Варна бил изпратен на бул.“Сливница“ до кръстовището с ул.“Дрин“, до №95В, където установил, че след кръстовището, в посока сп.Нептун, в уширение на пътното платно, е паркирал л.а. **** с ДК № ****, собственост на А.Г. и след като преценил, че е осъществено неправилно паркиране, представляващо нарушение по чл.98, ал.1 т.1 ЗДвП, на основание чл.186 ал.3 ЗДвП съставил фиш серия ОВ № **********. Срещу фиша постъпило възражение от Г., в което са оспорени констатациите относно извършеното нарушение и неговото авторство, като е посочено, че на посочената дата автомобилът е управляван от Р.Г.. Бил съставен от св.К. –полицай в група „ОП“ при ОД на МВР-Варна АУАН на Г. за нарушение на чл.98, ал.1, т.1 ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното НП.

Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица и в срок, но в хода на административонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, като в АУАН и НП не се съдържа надлежно описание на нарушението, не са обективирани фактите, които сочат какво конкретно нарушение се твърди, че е осъществил въззивника, като цитираната като нарушена законова разпоредба забранява определено поведение чрез посочване на резултата от същото- създаване на пречки, опасност за движението, респ. закриване на другите участници в движението, пътен знак или сигнал, и конкретните обективни признаци на деянието следва да бъдат посочени в обстоятелствената част на АУАН и НП, за да бъде гарантирано правото на защита на нарушителя, а доколкото в тях е посочено единствено, че л.а. е бил паркиран на място, където пречи на другите участници в движението, без да е посочено какви са конкретните проявления на тази пречка е било ограничено правото на защита на лицето и опорочено административнонаказателното производство. ВРС е приел и че от събраните по делото доказателства не е установена безспорно фактическата обстановка, посочена в НП, като единственият свидетел, възприел начина и мястото, където е бил паркиран автомобила, не може да изложи конкретни възприятия относно създадени пречки на движението, а единствено предположения за възможни такива, които предположения не са обосновани, доколкото се установява от показанията му, че автомобилът е бил паркиран извън активните ленти на пътното платно, в уширение, в най-дясната му част.  

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, настоящата инстанция намира следното:

          Решението на ВРС е правилно.

          Настоящата инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка и правните му изводи за незаконосъобразност на НП.

          В съставения АУАН е прието, че Г. на 26.05.22г. е паркирала в гр.Варна, бул.“Сливница“, пред №95В лек автомобил с рег. № ****на място, където превозното средство създава пречка за останалите участници в движението - нарушение по чл.98, ал.1 т.1 ЗДвП. В НП АНО е приел, че на посочената дата и място Г. е паркирала лек автомобил на място, където създава пречка за движението на останалите автомобили.

          Съгласно чл.94, ал.3, пр. 1 от ЗДвП за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Съгласно чл. 94, ал. 4 от ЗДвП на път с еднопосочно движение се допуска престой и от лявата страна по посока на движението, ако това не пречи на движението на пътните превозни средства.

          Тази регламентирана възможност за паркиране в населено място на платното за движение е ограничена от забраната в чл.98, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като в конкретния случай в АУАН и НП е посочено, че автомобилът е бил паркиран в гр. Варна, на посоченият булевард в нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП - а именно на място, където създава пречка за движението на останалите ППС.

Както правилно и законосъобразно е приел ВРС, в случая липсва пълно описание на конкретни факти и обстоятелства за конкретния случай, съставомерни за нарушението по чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП. За да бъде извършена преценка за съставомерността на вмененото деяние следва в АУАН и НП да се посочат конкретните факти и обстоятелства, от които е извършена преценката, че паркираният автомобил е създавал пречка за движението на останалите ППС. Такива факти и обстоятелства не са посочени в АУАН и НП, нито във фиша, въз основа на който е съставен АУАН вследствие на оспорването му от собственика на автомобила.

Налице е съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е ограничено правото на защита на наказаното лице, което е лишено от възможността да разбере за какво нарушение е наказано.

Съгласно чл.6 ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Административно наказание се налага на нарушителя за конкретно извършено от него нарушение.

В административнонаказателното производство пълното описание на нарушението, както в АУАН, така и в НП е от изключително значение за законосъобразното развитие на самия процес, не само с оглед гарантиране правото на защита на дееца в пълен обем, но и поради факта, че това е изискване относно формата на тези актове. Съдържанието на НП не може да се изчерпва с посочване на извършено съставомерно нарушение, без да са изложени и анализирани всички относими факти и обстоятелства, довели АНО до извод за наличие на такова и то по отношение на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. Не само пълната липса на релевантни факти, но и частичната такава, която се отнася до основните въпроси във връзка с ангажирането на административнонаказателна отговорност, представлява съществено нарушение на процесуалните правила и самостоятелно основание за отмяна на съответното НП. Липсата на описание на конкретни факти относно вмененото нарушение, води до невъзможност на съда, а и на нарушителя /с което съществено се нарушава правото му на защита/, да установи какво точно нарушение е извършил, при какви обстоятелства, за да може да бъдат съотнесени фактите към твърдяната за нарушена правна норма. Описаните в НП факти не дават възможност да бъде извършена такава преценка.

Не е в правомощието на съда да допълва, изменя фактическата обстановка, установена от АНО, съответно съставомерни признаци на нарушение, които не се съдържат в НП.

В хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание, поради което като е отменил НП ВРС е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде оставен в сила.

При този изход на спора и предвид направеното искане на ответната страна следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 400лв.- адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

 

Р     Е     Ш      И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1578/24.11.22г. по НАХД №2752/2022г. на ВРС, 32 състав.

ОСЪЖДА община Варна да заплати на Р.В.Г., ЕГН ********** сумата от 300лв., представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                    ЧЛЕНОВЕ:   1.       

 

                                                            2.