№ 67
гр. Варна, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20223110109433 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на
В. И. В., ЕГН ********** и Н. И. В., ЕГН **********, двамата с адрес:
гр.В.,жк В.вх.*,ап.** с която против „Ирида 07“ ООД, ЕИК********** със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“, №81, вх. В, ет.8,
са предявени искове с правно основание чл.439 ГПК вр. чл.124, ал.1 ГПК,
както следва:
- за приемане за установено в отношенията между ищеца В. И. В., ЕГН
********** и ответника „Ирида 07“ ООД, ЕИК********** че в полза на
ответника „Ирида 07“ ООД не съществува изпълняемо право за следните
суми: ½ част от сума в общ размер на 172,30 лв., представляваща стойност на
предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги, за които в полза на
частен праводател на ответника е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.
№11881/2012 г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва от 14.08.2012 г.
до изплащане на вземането, както и ½ част от сума в общ размер на 65 лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски, за удовлетворяването на които
вземания е образувано изпълнително дело №************* по описа на ЧСИ
рег. №893 по КЧСИ, поради погасено по давност право на принудително
изпълнение и
- за приемане за установено в отношенията между ищеца Н. И. В., ЕГН
1
********** и ответника „Ирида 07“ ООД, ЕИК********** че в полза на
ответника „Ирида 07“ ООД не съществува изпълняемо право за следните
суми: ½ част от сума в общ размер на 172,30 лв., представляваща стойност на
предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги, за които в полза на
частен праводател на ответника е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.
№11881/2012 г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва от 14.08.2012 г.
до изплащане на вземането, както и ½ част от сума в общ размер на 65 лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски, за удовлетворяването на които
вземания е образувано изпълнително дело №************* по описа на ЧСИ
рег. №893 по КЧСИ, поради погасено по давност право на принудително
изпълнение.
Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищеца права:
Ищците са наследници на Й.В.М., починал на 09.10.2017 г., против
когото, пред ВРС е образувано ч.гр.д. № 11881/2012 г., за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист.
Със заповед за изпълнение №6356/17.08.2012 г., по горепосоченото дело,
съдът присъжда в полза на заявителя, следните суми: 172,30 лв. – главница,
дължима сума за предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 14.08.2012
г. до изплащане на вземането, както и сумата от 65 лв., представляваща
съдебно деловодни разноски. С договор за прехвърляне на вземания от
21.12.2017 г., вземането срещу наследодателя на ищците е прехвърлено в
полза на цесионера „С. Г. Груп“ ООД, ЕИК *********, който от своя страна
го цедира в полза на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, с договор за цесия от
30.05.2019 г. На 18.11.2019 г., по молба на цесионера е образувано
№************* по описа на ЧСИ Дарина Сербезова-Славова - рег. №893 по
КЧСИ. Твърди се, че на 20.01.2020 г. ищците са конституирани в
изпълнителното производство, като наследници на длъжника. След
конституирането им не са извършвани действия по доброволното или
принудителното събиране на вземането. Последното е прехвърлено в полза на
ответника, с договор за цесия от 04.01.2021 г. Твърди се, че от момента на
образуване на изпълнителното производство не са предприети каквито и да е
действия по събиране на сумите, за които е издаден изпълнителен лист по
2
ч.гр.д. № 11881/2012 г. по описа на ВРС. Ищците намират, че вземането на
ответника не съществува, тъй като същото е погасено с изтичане на
погасителна давност, считано от датата на влизане в сила на издадената
заповед за изпълнение – 11.09.2012 г. до 11.09.2017 г., като след изтичане на
погасителния давностен срок, извършените от кредитора действия по
събиране на вземането са без значение. Изпълнителният лист е издаден на
02.10.2014 г., а изпълнителното производство е образувано на 18.11.2019 г.
Сочи се дезинтересиране на взискателя от вземането, тъй като от образуване
на изпълнителното производство до датата на подаване на исковата молба в
съда не са извършени каквито и да е действия по събиране на вземането.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не представя отговор на исковата
молба. Преди провеждане на открито съдебно заседание по делото,
ответникът, чрез пълномощник, депозира писмено становище, с което
въвежда възражения за неоснователност на предявения иск. На основание
чл.133 ГПК, въведените от ответника възражения след изтичане срока по
чл.131 ГПК, като преклудирани, не могат да бъдат съобразявани при
произнасяне на съда по съществото на спора.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна,
следното:
От представено удостоверение за наследници изх.№
***************** г., издадено от Община Варна, район „Младост“, се
установява, че ищците В. И. В. и Н. И. В. са наследници на Й.В.М. – б.ж. на
гр. Варна, починал на 09.10.2017 г.
По делото е приобщен препис от изп. дело №858 г. по описа на ЧСИ
Дарина Сербезова-Славова – рег. №893 КЧСИ. Видно от материалите по
същото, изпълнителното дело е образувано въз основа молба вх.
№08549/18.11.2019 г. на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ********* и изпълнителен лист,
издаден по ч.гр.д. №11881/2012 г. по описа на ВРС. От последния се
установява, че със заповед за изпълнение №6356/17.08.2012 г. по ч.гр.д.
№11881/2012 г. по описа на ВРС, длъжникът Й.В.М., ЕГН **********, е
осъден да заплати на „Мобилтел“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от 172,30 лева,
представляваща предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги, ведно
3
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
14.08.2012 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 65 лева – разноски
в заповедното производство. Изпълнителният лист е издаден на 02.10.2014 г.
На 21.12.2017 г. между „А1 България“ ЕАД, ЕИК ******* /с предходно
наименование „Мобилтел“ ЕАД/, като цедент и „С. Г. Груп“ ООД - цесионер е
сключен договор за цесия, по силата, на който вземането по изпълнителен
лист по ч.гр.д. №11881/2012 г. на ВРС е прехвърлено в полза на цесионера. С
последващ договор за цесия от 30.05.2019 г. вземането е цедирано в полза на
„ЮБЦ“ ЕООД, а на 04.01.2021 г., с договор за цесия, то е прехърлено в полза
на ответника - „Ирида 07“ ООД.
С разпореждане от 20.01.2020 г., на основание чл.429, ал.2 ГПК,
ищците, като наследници на Й.В.М., са конституирани като длъжници по
изпълнително дело.
С покани за доброволно изпълнение изх.№ 1985/01.02.2022 г. и изх.№
1986/01.02.2022 г., В. В. и Н. В. са уведомени, че с договор за цесия от
04.01.2021 г., вземането на взискателя по изпълнителното дело е прехвърлено
на „Ирида 07“ ООД, като задължението им възлиза на сумата от 1395,20 лева,
от които: 172,30 лева – главница; 166,40 лева – законна лихва, начислена за
периода от 14.08.2022 г. до 15.02.2022 г.; 65 лева – присъдени разноски; 360
лева – разноски по изпълнителното дело; 399,48 лева – такси по ТЗЧСИ, както
и публични вземания в размер на 232,02 лева /по делото, на основание чл.458
ГПК е присъединена като взискател ТД на НАП, за вземане в размер на
232,02 лева./
По делото не се твърди и не се представят доказателства, преди изп.
дело №858 г. по описа на ЧСИ Дарина Сербезова-Славова – рег. №893 КЧСИ,
срещу длъжника Й.В.М., въз основа на изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д.
№11881/2012 г. по описа на ВРС, да е било образувано друго изпълнително
дело.
При така установените фактически обстоятелства се налагат
следните правни изводи:
Предявените искове намират правното си основание в разпоредбите на
чл.124, ал.1 вр. чл.439 ГПК. Съгласно чл.439 ГПК, ищецът – длъжник в
4
неприключено изпълнително производство може да оспори чрез иск
изпълняемото право на парично вземане на взискателя, с твърдения за факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание. За ищците е налице правен интерес от
предявяването му, а процесуалната легитимация на ответника е установена.
Исковете са допустими, поради което съдът дължи произнасяне по
основателността им.
В процесния случай се твърди, че в полза на ответника не съществува
изпълняемо право против двамата ищци, тъй като същото е погасено с
изтичане на петгодишен давностен срок, считано от влизане в сила на
заповедта за изпълнение по ч.гр.д. №11881/2012 г. на ВРС – 11.09.2012 г.
Давността е институт на правото, представляващ период от време, през
който носителят на едно материалното право бездейства, поради което губи
правото да поиска принудително осъществяване на вземането си спрямо
длъжника, респективно, за последния се поражда възможността да се позове
на изтекла погасителна давност. Съгласно разпоредбата на чл.110 ЗЗД, с
изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които
законът не предвижда друг срок.
Издадената по ч.гр.д. №11881/2012 г. на ВРС, заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 №6356/17.08.2022 г. е влязла в сила на
11.09.2012 г., като със стабилизиране на съдебния акт, възможността на
длъжника да възрази срещу заповедта или срещу част от нея е преклудирана.
Независимо, че съдебно дирене в заповедното производство не се провежда,
разпоредбата на чл.439, ал.2 ГПК е приложима и за факти, настъпили след
влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство
е приключило, /определение №831/17.12.2013 г. по ч.гр.д. № 7393/2013 г. на
ВКС, IV г.о. - в производство по чл.274, ал.3 ГПК/.
С определение №214/15.05.2018 г. по ч.гр.д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV
г.о. /в производство по чл.274, ал.3 ГПК/ е прието, че влязлата в сила заповед
за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща
страните сила, че вземането съществува към момента на изтичане на срока за
подаване на възражение. С подаване на заявлението образувано в ч.гр.д. №
11881/2012 г. на ВРС, давността е прекъсната. Доколкото стабилизираната
заповед за изпълнение има правните последици на влязло в сила съдебно
5
решение, то съдът намира, че по отношение на вземането, установено със
заповедта за изпълнение, приложение следва да намери правилото на чл.117,
ал.2 ЗЗД, според което, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът за новата давност е всякога пет години.
Давност по време на изпълнителното производство не е текла, тъй като
до обявяването му за изгубило сила, с разрешението по т.10 на ТР №2/2013 г.
от 26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК, е действало ППВС № 3/1980 г. С последното
е прието, че погасителна давност не тече при висящност на изпълнителния
процес, като съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД, след установяване на вземането със
съдебно решение, започва да тече нова давност.
За да се разреши възникналият правен спор, следва да се отговори на
въпроса дали издаването на изпълнителния лист по ч.гр.д. №11881/2012 г. по
описа на ВРС, поставя началото на изпълнителното производство,
респективно дали давността е прекъсната с издаването му.
С разпоредбата на чл.426, ал.1 ГПК ясно е указан моментът, от който се
счита, че изпълнителното производство е започнато, а именно - съдебният
изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна,
на основание представен изпълнителен лист или друг акт подлежащ на
изпълнение. С издаване на изпълнителния лист се удостоверява подлежащо
на изпълнение вземане срещу длъжника, но не се поставя началото на
изпълнителното производство. Последното ще бъде образувано само при
инициатива на кредитора. Като е бездействал и не е предприел действия по
започване на изпълнително производство, в течение на петгодишен период от
датата на стабилизиране на заповедта за изпълнение – от 11.09.2012 г. до
11.09.2017 г., той е изгубил правото да поиска принудително осъществяване
на вземането си.
Този извод не се променя дори да се приеме, че началото на давностния
срок се поставя не с влизане с сила на заповедта за изпълнение, а с издаване
на изпълнителния лист /на дата 02.10.2014 г./, тъй като изпълнителното
производство е образувано на 18.11.2019 г., а давностният срок е изтекъл
преди тази дата /02.10.2019 г./. Издаването на изпълнителния лист не
прекъсва давността, както не я прекъсват и действията по образуване на
изпълнително дело, изпращане и връчване на покана за доброволно
изпълнение, проучване на имущественото състояние на длъжника и др., за
6
които в мотивите на ТР №2/2013 г. изрично е посочено, че не представляват
изпълнителни действия и не прекъсват давността.
При горните доводи, съдът намира предявените искове за основателни,
поради което същите следва да бъдат уважени.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на
ищците и в тежест на ответника, следва да се възложат сторените разноските
по делото, в общ размер на 1329 лева, съгласно приложен списък по чл.80
ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.439 вр. чл.124, ал.1
ГПК, че В. И. В., ЕГН **********, с адрес: гр.В.,жк В.вх.*,ап.** НЕ ДЪЛЖИ
на „Ирида 07“ ООД, ЕИК********** със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „България“, №81, вх. В, ет.8, следните суми: ½ част от сума в
общ размер на 172,30 лв., представляваща стойност на предоставени и
таксувани далекосъобщителни услуги, за които в полза на частен праводател
на ответника е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№11881/2012 г. по описа
на ВРС, ведно със законната лихва от 14.08.2012 г. до изплащане на
вземането, както и ½ част от сума в общ размер на 65 лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски, за удовлетворяването на които вземания е
образувано изпълнително дело №************* по описа на ЧСИ рег. №893
по КЧСИ, поради погасено по давност право на принудително изпълнение.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.439 вр. чл.124, ал.1
ГПК, че Н. И. В., ЕГН **********, с адрес: гр.В.,жк В.вх.*,ап.** НЕ ДЪЛЖИ
на „Ирида 07“ ООД, ЕИК********** със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „България“, №81, вх. В, ет.8, следните суми: ½ част от сума в
общ размер на 172,30 лв., представляваща стойност на предоставени и
таксувани далекосъобщителни услуги, за които в полза на частен праводател
на ответника е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№11881/2012 г. по описа
на ВРС, ведно със законната лихва от 14.08.2012 г. до изплащане на
вземането, както и ½ част от сума в общ размер на 65 лв., представляваща
7
съдебно-деловодни разноски, за удовлетворяването на които вземания е
образувано изпълнително дело №************* по описа на ЧСИ рег. №893
по КЧСИ, поради погасено по давност право на принудително изпълнение.
ОСЪЖДА „Ирида 07“ ООД, ЕИК ********* иск, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „България“, №81, вх. В, ет.8, ДА ЗАПЛАТИ на
В. И. В., ЕГН ********** и Н. И. В., ЕГН **********, и двамата с адрес
гр.В.,жк В.вх.*,ап.** сума в общ размер на 1329 лева, представляваща
сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба, пред Окръжен
съд Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8