Присъда по дело №749/2021 на Районен съд - Ихтиман

МОТИВИ
по присъда № 3/18.04.2022 г., постановена по НОХД
№ 749/2021 година по описа на иския районен съд

Районна прокуратура - и е повдигнала обвинение срещу ПЛ. МЛ. Р., ЕГН **********,
роден на 07.07.1990 г. в гр.и, българин, български гражданин, неженен, осъждан, със средно
образование, безработен, за извършено от него престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК - за това,
че на 12.11.2021 г. около 03.40 ч. в гр.и, обл.Софийска, по ул.”п”, е управлявал МПС - лек
автомобил марка „оа”, с peг. № CO 6783 СК, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5
на хиляда, а именно 2,21 на хиляда, установено по надлежният ред с Протокол за химическа
експертиза за определяне на концентрацията на алкохол с № ХИ - 54/06.12.2021 г. на сектор
БНТЛ при ОД МВР София, съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, след като е осъден с влязла в сила на 10.10.2016г. с одобрено Споразумение на
Районен съд гр.Пазарджик по НОХД № 2071/2016г., с което е одобрено споразумение за
деяние по чл. 343б, ал.1 от НК.
Представителят на ИРП поддържа повдигнатото обвинение, като счита, че в хода на
производството е доказано, че подсъдимият е управлявал МПС с концентрация на алкохол в
размер на 2,21 промила. Предлага да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от една година.
Подсъдимият Р. моли за минимална присъда, тъй като се грижи за трите си деца и няма
постоянна работа.
Защитникът му адв. а пледира за това, че към момента на извършване на деянието е бил
реабилитиран, поради което и следва да бъде оправдан по обвинението по чл. 343б, ал. 2
НК. Моли на подзащитния му да бъде наложено наказание лишаване от свобода, което да
бъде отложено по реда на чл. 66 НК, а кумулативно предвидените в закона наказания –
глоба и лишаване от право да управлява МПС - за минималния, предвиден от закона срок.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и доказателствата, намиращи
се по бързо производство № 197/2021 г. по описа на РУ – и по реда на чл. 14 и 18 НПК
приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 12.11.2021 г. свидетелите дг гг и ск - служители на РУ на МВР – и, били на работа
нощна смяна. Около 03.40 ч. възприели движещ се по ул. „ш“ към ул. „ц“ лек автомобил -
марка „о“, модел „а“ с рег.№ ... Решили да извършат проверка на водача, поради което и
подали стоп палка, както и светлинен и звуков сигнал. Водачът обаче ускорил скоростта и
продължил движението си, като завил по ул. „Софроний Врачански“ в посока кв. Изток на
гр. и. Полицейските служители го последвали със служебния автомобил. При навлизането
си в кв. Изток автомобилът свил вдясно и спрял в тревни площи край пътя. От шофьорската
врата слязъл подс. Р., който бил сам и полицаите го познавали. Р. не представил както
лични документи, както и документи на автомобила, поради което бил отведен в сградата на
РУ на ММВР и . Там бил изпробван от св. г за употреба на алкохол с техническо средство
„Алкотест Дрегер“ 7510 с фабричен номер 0173, което отчело положителен резултат, а
именно 2,57 промила алкохол в издишаният въздух.
На подс. Р. бил съставен АУАН и му бил издаден талон за медицинско изследване, в
който е отразено, че той е пожелал да му бъде извършено медицинско и химическо
изследване. Р. бил отведен във ФСМП-и, където видно от протокола за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол дал кръвна проба.
1

Впоследствие при извършеното изследване в сектор БНТЛ при ОД МВР София на
пробите от кръв, взети от Р., съгласно приложения протокол за химическа експертиза за
определяне концентрацията на алкохол № ХИ-54/06.21.2021 г., е доказано наличие на
етилов алкохол в кръвта на подсъдимия в размер на 2,21 промила.
Описаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното
следствие писмени и гласни доказателства – показанията на свидетелите полицейските
служители, талона за медицинско изследване, протокола за изследване, заключението на
изготвената химическа експертиза.
Съдът няма основание да не се довери на показанията на полицейските служители дг гг и
ск, от които несъмнено се установи както обстоятелството, че подс. Р. е управлявал МПС,
така и времето, мястото и начина на извършената проверка с техническо средство за
употреба на алкохол. Тези гласни доказателствени средства кореспондират помежду си,
взаимно се допълват и са подкрепени от заключението на допуснатата химическа експертиза
за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта на Р..
Съгласно справката за съдимост на П.Р. е осъждан, като с определение по НОХД №
2071/2016г. по описа на Районен съд – Пазарджик, влязло в законна сила на 10.10.2016 г. е
одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство за извършено от
него престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК и му е било наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от една година, чието изпълнение е отложено за срок от три години, както
и „глоба“ в размер на 200 лева.
От изисканото копие на изпълнително дело № 2016...0405390 на ЧСИ пи, рег. № ... в
Камарата на частните съдебни изпълнители, се установява, че изпълнителното дело за
изпълнение на наказанието „глоба“ е образувано въз основа на изпълнителен лист от
01.11.2016 г., като на 25.11.2016 г. е връчена покана за доброволно изпълнение на Р..
Последното изпълнително действие по делото е връчване призовка за принудително
изпълнение чрез опис на движими вещи, която е получена от Р. на 30.04.2018 г. и след тази
дата няма предприемани други изпълнителни действия.
Подсъдимият ПЛ. МЛ. Р., ЕГН **********, е роден на 07.07.1990 г. в гр.и, живущ в гр.и,
ул.“р“№ 23, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, безработен.
От справката за нарушител/водач се установява, че Р. има издадено свидетелство за
управление на МПС, като многократно е санкциониран по административен ред за
извършени нарушения на правилата за движението по пътищата.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът призна подс. Р. за виновен в извършването на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК
и го оправда по обвинението по чл. 343б, ал. 2 НК, като намери, че в хода на производството
несъмнено бе доказано, че Р. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над
1,2 на хиляда, която е установена по надлежния, предвиден в Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози, ред.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК се изразява в
управляване на моторно превозно средство от водач с концентрация на алкохол в кръвта
над 1,2 на хиляда.
Отсъствието на признаци относно престъпния резултат на деянието означава, че
съответното престъпление е формално и е довършено с осъществяване на изпълнителното
деяние. Обществената опасност на транспортните престъпления, се обуславя от
непосредствения обект на засягане, а именно обществените отношения, свързани с
безопасността на транспорта и охраната на здравето и живота на хората при управление на
моторни превозни средства.
2

Съдът прие, че авторството на подсъдимия е доказано по несъмнен и категоричен начин
от показанията на свидетелите дг гг и ск, които непосредствено са възприели обективния
факт за управлението на автомобила от страна на подс. Р..
Концентрацията на алкохол на Р. е установена по надлежния ред съобразно Наредба № 1
от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози. В случая първоначално употребата на алкохол е установена чрез
техническо средство в съответствие с чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1, като съгласно
изискванията на ал. 2 на чл. 3 от Наредба № 1 на водача е бил издаден талон за изследване.
Впоследствие на подсъдимия са били взети кръвни проби и е осъществено медицинско и
химическо лабораторно изследване по чл. 3а от Наредба № 1, при което се е доказало
наличие на алкохол в кръвта му в размер на 2,21 промила.
От субективна страна, съдът намира, че подсъдимият е действал при пряк умисъл –
съзнавал е общественоопасните последици на своето деяние и е искал тяхното настъпване -
знаел е че е употребил алкохол, но е управлявал лек автомобил. В случая умисълът може да
бъде само пряк, доколкото се касае до престъпление на просто извършване и е достатъчно
деецът да е имал съзнание за обективните свойства на деянието си.
По отношение на квалификацията на деянието на Р. по чл. 343б, ал. 2 НК съдът приема
следното:
От справката му за съдимост бе установено, че той е осъждан за извършено престъпление
по чл. 343, ал. 1 НК по НОХД № 2071/2016г. по описа на Районен съд – Пазарджик, в сила
от 10.10.2016 г. Според настоящия състав за това деяние е настъпила реабилитация,
независимо от обстоятелството, че Р. не е заплатил наложеното му кумулативно наказание
глоба. За да достигне до този извод съдът съобрази т. 4 от Тълкувателно решение № 2 от
28.02.2018 г. по тълк. д. № 2 / 2017 г. на Върховния касационен съд, ОСНК, съгласно която
реабилитацията е допустима и при неизпълнено наказание глоба, когато за събирането й е
образувано изпълнително производство, след последователното изтичане на давностните
срокове по чл. 82, ал. 1, т. 5 или чл. 82, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 НК и сроковете по чл. 86 – 88а
НК. В тези случаи през времето от образуването до прекратяването на изпълнително
производство абсолютна давност не тече.
Съгласно чл. 82, ал. 1, т. 5 НК и чл. 82, ал. 4 НК наложеното наказание глоба не се
изпълнява, когато са изтекли две години, а при спиране или прекъсване на давността
абсолютната давност е три години. В случая се установи, че за събирането на наложената на
Р. глоба е образувано изпълнително производство, по което обаче последното извършено
изпълнително действие е осъществено на 30.04.2018 г., от който момент е започнала да тече
нова давност по чл. 82, ал. 1, т. 5 НК. След като не са били предприети други изпълнителни
действия /независимо от постъпилите молби от взискателя РС-Пазарджик/, на 30.04.2020 г.
изпълнението на наказанието е било погасено по давност. След изтичане на едногодишния
срок по чл. 86, ал. 1, т. 3 НК и след като не е извършил друго престъпление от общ характер
Р. към момента на извършване на настоящото деяние- 12.11.2021 г., е реабилитиран по
право.
В този смисъл съдът не би могъл да приеме, че деянието му следва да бъде
квалифицирано му по по-тежкия състав на чл. 343б, ал. 2 НК, доколкото този състав, макар
да наподобява на „повторно" извършване на престъплението по ал.1, урежда особен вид
„специален рецидив", при който е достатъчно деецът да се счита за „осъден" с влязла в сила
присъда за деянието по чл. 343б, ал.1 НК, т.е. да не са заличени последиците от това му
осъждане. След като не се касае за „повторно" извършване на „такова" престъпление, то не
действа разпоредбата на чл.30, ал.1 от НК, изключваща реабилитацията в 5-годишния срок
след изтърпяване на наказанието за това предишно осъждане.
Затова и съдът прие, че след като концентрацията в алкохол в кръвта на Р. е над 1,2 на
3

хиляда /какъвто е инкриминираният минимум по чл. 343б, ал. 1 НК/, го призна за виновен в
извършване на престъпление по основния състав и го оправда за това, че деянието му е
осъществено след като е осъждан за деяние по чл. 343б, ал. 1 НК.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:
Основно изискване за вида и размера на налаганото от съда наказание е то да съответства
на конкретните особености на извършеното престъпно посегателство и неговия извършител,
така че целите на наказанието, посочени в чл. 36 НК да бъдат постигнати в максимална
степен.
При индивидуализацията на наказанието съдът отчете, че подс. Р. е многократно
санкциониран за извършени нарушения на правилата за движението по пътищата. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат оказаното съдействие при
разследването и обстоятелството, че извършеното от страна на подсъдимия Р. деяние не е с
висока степен на обществена опасност – освен отчетената употреба на алкохол не са
настъпили други общественоопасни последици, които да обуславят завишена наказателна
отговорност.
При съвкупната преценка на описаните смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, съдът прие, че за постигане целите на наказателната репресия и най-вече за
поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, по отношение на предвиденото в закона
наказание „лишаване от свобода“ следва да бъде наложено в законоустановения минимум от
1 година.
Съдът прие, че след като Р. е реабилитиран по право, а и за постигането целите на
наказанието лишаване от свобода не е наложително да бъде изтърпяно ефективно, поради
което и отложи изпълнението на същото на основание чл. 66 НК за срок от три години.
По отношение на кумулативно предвиденото в чл. 343б, ал. 1 НК наказание „глоба“ съдът
съобрази, че подсъдимия се грижи за три деца и няма постоянни доходи, поради което и
наложи наказанието в минималния, предвиден от закона размер – 200 лева.
По отношение на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“, което следва да
бъде наложено наред с наказанието лишаване от свобода съдът намери, че след като Р.
притежава свидетелство за управление на МПС, следва на основание чл. 343г, вр. чл. 343б,
ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от една
година, през който срок подсъдимият следва да му бъде отнета възможността да извърши
друго транспортно престъпление.

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р. Йорданова/
4

Номер на акта:	3
Дата:	18 април 2022 г. (в сила от 4 май 2022 г.)
Съдия:	Радослава Маринова Йорданова

Дело:	20211840200749
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	16 декември 2021 г.

Присъда по дело №749/2021 на Районен съд - Ихтиман

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите