О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№………
21.12.2016 г. гр. Плевен
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Плевенският окръжен съд наказателен състав
На двадесет и първи декември две хиляди и шестнадесета година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЛАЗАРОВ
СЪДЕБНИЗАСЕДАТЕЛИ: В.Х.М.
Л.В.П.
Секретар: Ж.С.
Прокурор: НИКОЛАЙ ПАЧЕВСКИ
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
чнд № 868 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.
451 и следващите от НПК.
Образувано е по предложение от председателя на Пробационен съвет-гр. Плевен за замяна на неизтърпяната част от наказанието пробация, наложено на осъдения М.Р.Н. с определение № 827 от 12.05.2010 г., постановено по чнд № 1276/2010 г. по описа на Районен съд-гр. Плевен, с наказание лишаване от свобода.
В предложението се твърди, че на М.Р.Н. на основание чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 23, ал. 1 НК е наложено да изтърпи по-тежкото от наказанията, определени му с определение за решаване на нохд № 3144/2009 г. по описа на Районен съд-гр. Плевен със споразумение и с определение за решаване на нохд № 3998/2009 г. по описа на Районен съд-гр. Плевен със споразумение – пробация при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години, при периодичност два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години, ограничения в свободното придвижване – забрана за напускане на населеното място, в което живее за повече от 24 часа без разрешение от пробационния служител или прокурора за срок от две години и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 320 часа годишно за срок от две поредни години.
Надзорът е започнал на 04.08.2014 г.
Изпълнението на пробационните мерки е било спряно за периода от 12.05.2015 г. до 12.08.2015 г., тъй като Н. е бил осъден на наказание лишаване от свобода за срок от три месеца. Поради това надзорът е бил удължен до 04.11.2016 г.
До 26.10.2016 г. – датата на заседанието на Пробационен съвет-град Плевен, от пробационните мерки задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години, при периодичност два пъти седмично, задължителни периодични срещу с пробационен служител за срок от две години и ограничения в свободното придвижване – забрана за напускане на населеното място, в което живее за повече от 24 часа без разрешение от пробационния служител или прокурора за срок от две години, са изтърпени 11 месеца и 20 дни, а неизтърпяната част е в размер на 10 дни.
От пробационната мярка безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 320 часа годишно за срок от две поредни години са изтърпени 320 часа за първата година и 127 часа за втората година, а неизтърпяната част е в размер на 193 часа за втората поредна година.
В предложението и приложените към него писмени доказателства се сочи, че след 11.10.2016 г. М.Р.Н. е прекратил без основателна причина изпълнението на пробационните мерки. Предлага се неизтърпения остатък от пробационната мярка с най-дълъг срок да бъде заменен изцяло с наказание лишаване от свобода.
Председателят на Пробационен съвет-гр. Плевен поддържа направеното предложение.
Прокурорът изразява становище, че предложението е основателно и следва да бъде уважено.
Защитникът на осъденото лице – адвокат Л.Н., изразява становище, че предложението е неоснователно, тъй като е изтекла абсолютната давност по чл. 82, ал. 4, във връзка с ал. 1, т. 5 НК за изпълнение на наложеното на М.Р.Н. наказание.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид направеното предложение, писмените доказателства по делото и становищата на страните, намира за установено следното:
Предложението е направено от легитимна страна, поради което е процесуално допустимо.
Разгледано по
същество предложението е неоснователно.
С определение № 827 от 12.05.2010 г., постановено по чнд № 1276/2010 г. по описа на Районен съд-гр. Плевен, на осъдения М.Р.Н. на основание чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 23, ал. 1 НК е наложено да изтърпи по-тежкото от наказанията, определени му с определение от 23.11.2009 г. за решаване на нохд № 3144/2009 г. по описа на Районен съд-гр. Плевен със споразумение и с определение от 18.03.2010 год. за решаване на нохд № 3998/2009 г. по описа на Районен съд-град Плевен със споразумение – пробация при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години, при периодичност два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години, ограничения в свободното придвижване – забрана за напускане на населеното място, в което живее за повече от 24 часа без разрешение от пробационния служител или прокурора, за срок от две години и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 320 часа годишно за срок от две поредни години.
Определението е
влязло в сила на 27.05.2010 г.
Съобразно разпоредбите на чл. 208, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 232, ал. 1 от ППЗИНЗС за начало на изпълнение на наказанието пробация се смята денят на явяването на осъдения пред пробационния служител. В разглеждания случай изпълнението на наложеното на осъдения М.Р.Н. наказание пробация е започнало на 04.08.2014 г., когато е бил съставен приложения на л. 60 от чнд № 868/2016 г. по описа на Окръжен съд-гр. Плевен протокол № 470 от същата дата. Това обстоятелство се потвърждава от приетото като писмено доказателство писмо № Р-440/2010 г. от 13.12.2016 г., изготвено от Районна прокуратура-гр. Плевен, както и от служебно изисканата от Областна служба „Изпълнение на наказанията“-гр. Плевен справка рег. № 3315 от 13.12.2016 година – т. 3.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 82, ал. 1, т. 5 НК наложеното наказание не се изпълнява, когато са изтекли две години за наказания, които са различни от доживотен затвор без замяна, доживотен затвор и лишаване от свобода, а съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 4 НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказанието не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в алинея първа.
В конкретния случай давността за изпълнение на наложеното на осъдения М.Р.Н. наказание пробация по чл. 82, ал. 1, т. 5 НК е изтекла на 27.05.2012 г., а абсолютната давност по чл. 82, ал. 4, във връзка с ал. 1, т. 5 НК е изтекла на 28.05.2013 г. Тези фактически данни сочат, че е била налице обективна пречка както за изтърпяване на наложеното на осъдения наказание пробация, така и за замяната на неизтърпяната част от това наказание с наказание лишаване от свобода.
Правното действие на така наречената „изпълнителска“ давност е освобождаване на дееца от изпълнение на наложеното наказание по влезлия в сила съдебен акт. Докато „преследвателската“ давност погасява наказателната отговорност, „изпълнителската“ давност погасява наложеното наказание. С нея не се заличава факта на осъждането, но поради изтичането й изпълнението на наложеното наказание става недопустимо. Безпротиворечиво е възприето от правната теория и съдебната практика, че срокът на изпълнителската давност отчита единствено вида и размера на наказанието, като без значение е извършеното престъпление, заради което е наложено наказанието, с изключение на престъпленията против мира и човечеството. Това принципно положение се отнася и до остатъка от преустановеното за изпълнение наказание, преди то да е изтърпяно докрай, независимо от причините за прекъсването на изпълнението. А доколкото законът допуска замяната при определени предпоставки на наложеното наказание с друго, по-тежко по вид, а именно с лишаване от свобода, то значение за изпълнителската давност има последното, стига обаче изпълнителската давност за първоначалното, по-леко по вид наказание да не е изтекла, което прави недопустими всякакви действия по неговото изпълнение, включително и замяната му с по-тежкото по вид наказание. В този смисъл е и непротиворечивата практика на ВКС по наказателни дела, например решение № 237 от 23.05.2013 г. по н. д. № 460/2013 г., І н. о. и решение № 127 от 12.03.2013 г. по н. д. № 234/2013 г., І н. о.
В понятието абсолютна давност за изпълнение на наказанието е вложена идеята да се изключи възможността за безкрайно удължаване чрез спиране или прекъсване на давността, ако до изтичането на достатъчно продължителен период от време наложеното наказание или негов остатък не бъдат изпълнени. Абсолютната давност за изпълнение на наказанието законодателят е свързал с изтичането на срок, който надвишава с една втора предвидения за съответното наказание давностен срок, отричайки значението на спиранията и прекъсванията на давността назад във времето. Поради това абсолютната изпълнителска давност следва да се счита за безусловна, тъй като правопогасяващите й последици не зависят от никакви други обстоятелства, с изключение на наказанието глоба, за което имат значение други обстоятелства по други закони. За разлика от обикновената, абсолютната давност не е свързана с бездействие на надлежните органи, а с това, че не се постига или не е постигнато цялостно или частично изпълнение на наложеното наказание т. е. основанието за изтичане на абсолютната давност е неизпълнението на наказанието. Обратното, привеждането в изпълнение на наказанието прекъсва тази давност и тя не тече, нито изтичане на срока й препятства пълното изтърпяване на наказанието.
Съобразно Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2014 г. по тълкувателно дело № 6/2013 г., ОСНК, производството по чл. 451 и следващите от НПК касае постановяването на определение с характер на присъда, с което в резултат на неправомерното поведение на вече осъдено лице се извършва последваща замяна на наложено в влязъл в сила съдебен акт наказание „пробация“ с наказание „лишаване от свобода“, съгласно член 43а, т. 2 НК. За да се стигне обаче до тази процедура, за която ОСНК изрично сочи, че няма ретроактивно действие, следва да са налице условията за привеждане в изпълнение на наложеното наказание „пробация“, между които е и условието да не е изтекла давността за изпълнението му. В разглеждания случай абсолютната давност за изпълнение на наложеното на осъдения М.Р.Н. наказание „пробация“ е изтекла преди фактическото привеждане в изпълнение на това наказание, а този факт препятства и замяната на неизтърпяната част от наказанието „пробация“ с наказание „лишаване от свобода“.
Изложеното по-горе в мотивите не се променя от отразеното в приетата като писмено доказателство справка от Областна служба „Изпълнение на наказанията“-гр. Плевен – т. 3., в която е посочено, че наказанието „пробация“ е приведено в изпълнение едва на 04.08.2014 г., тъй като в периода 01.08.2011 г. – 01.08.2014 г. М.Р.Н. е търпял наказание „пробация“, наложено му с определение, постановено по чнд № 1080/2008 г. по описа на Районен съд-гр. Плевен. Това е така, тъй като към момента на привеждане в изпълнение на наказанието „пробация“, наложено на осъдения с определение № 827 от 12.05.2010 г., постановено по чнд № 1276/2010 год. по описа на Районен съд-гр. Плевен – 04.08.2014 година, е била изтекла предвидената в чл. 82, ал. 4, във връзка с ал. 1, т. 5 НК абсолютна давност за изпълнение на това наказание.
По изложените съображения и на основание чл. 452, ал. 1 НПК, Плевенският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ предложението на
председателя на Пробационен съвет-град Плевен за замяна на неизтърпяната част
от наказанието „пробация“, наложено на осъдения М.Р.Н. ***, роден на *** ***,
ЕГН – **********, с определение № 827 от 12.05.2010 г., постановено по чнд №
1276/2010 г. по описа на Районен съд-гр. Плевен БЕЗ УВАЖЕНИЕ.
Определението може да бъде обжалвано или протестирано пред Апелативен съд-гр. Велико Търново в 7-дневен срок от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.