Решение по дело №5038/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 399
Дата: 12 април 2021 г. (в сила от 27 май 2021 г.)
Съдия: Поля Петрова Сакутова
Дело: 20205330205038
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 399
гр. Пловдив , 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на дванадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Поля П. Сакутова
при участието на секретаря Мария И. Колева
като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно
наказателно дело № 20205330205038 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от И. Р. З. от *** против Наказателно
постановление № 20-1030-006427 от 09.07.2020 г., издадено от Началник
група към ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция –КАТ, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ на основание чл.175, ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от шест месеца. С жалбата се моли наказателното
постановление като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Вместо него се явява упълномощеният му защитник адв. В.М. от АК-
Пловдив, който поддържа жалбата, излага допълнителни съображения във
връзка с нейната основателност.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Постъпило е писмено становище, според което наказателното постановление
е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване,
в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в
1
тяхната съвкупност, прие за установено следното :
На 19.04.2020 г. около 18:00 ч. служителите К. К. К. и В. С. Б. ,
изпълнявайки служебните си задължения, по контрол относно безопасността
на движението по пътя, установили че в *** жалбоподателят управлява
собствения си л.а. Мерцедес Ц 220 ЦДИ с рег. № ***. При извършената
проверка на МПС, управлявано от водача, било установено, че същото е с
български временни регистрационни табели с изтекъл срок на валидност
18.04.2020 г.
Предвид направените констатации било прието, че водачът управлява
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Поради изложеното на
водача бил съставен акт за установяване на административно нарушение.
Случаят бил докладван на РП-Пловдив. След като се запознал с
представените материали, наблюдаващият прокурор приел, че са налице
основания за приложимост на чл.9, ал.2 от НК, поради което и постановил
отказ да образува наказателно производство. Копие от постановлението
ведно с преписката било изпратено на Началника на сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР-Пловдив с оглед преценка за реализиране на
административнонаказателна отговорност.
Непосредствено след проверката на 21.04.2020 г. водачът регистрирал МПС
в КАТ на свое име.
Въз основа на материалите по преписката било издадено обжалваното
наказателно постановление, в което била възприета фактическа обстановка,
идентична на тази, описана в съставения преди това акт за установяване на
административно нарушение.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на
събраните по делото устни и писмени доказателства - показания на
разпитания в качеството на свидетел актосъставител К. К. К., постановление
за отказ да се образува досъдебно производство от 26.06.2020 г., копие на
разрешение за временно движение на МПС л.а. Мерцедес Ц 220 ЦДИ,
заверено копие на свидетелство за регистрация част I на МПС л.а. Мерцедес
Ц 220 ЦДИ, копие на заповед рег. № 8121 з-515 /14.05.2018 г., копие на
заповед №8121з-6152/07.05.2020 г.
Пред съда актосъставителят К. К. К. потвърди направените в съставения от
него акт констатации.
Съдът дава вяра на показанията на разпитания свидетел, като намира
2
същите за логични, непротиворечиви и в съответствие с приложенита към
административнонаказателната преписка доказателства. Установява се от
приложеното копие на разрешение за временно движение на МПС л.а.
Мерцедес Ц 220 ЦДИ, че срокът на временна регистрация е бил с валидност
18.04.2020 г.,т.е. нарушителят е установен да го управлява един ден след
изтичане на посочения срок.
Така описаната фактическа обстановка не се оспорва и от самия
жалбоподател, оплакванията се основават единствено на това, че неправилно
наказващият орган е издал наказателното постановление вместо да приложи
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. че случаят е маловажен.
Предвид събраните по делото устни и писмени доказателства съдът прие,
че нарушителят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Нарушителят е управлявал МПС без
регистрационни табели и е знаел, че управлението на МПС без да е
регистрирано по надлежния ред е забранено от закона. Налице е и
съставомерност на деянието от субективна страна, тъй като водачът е бил
наясно, че МПС е с изтичащ срок на временна регистрация, но не е предприел
съответните действия по регистрирането му, а е предприел управлението му
въпреки липсата на регистрация.
В чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, законодателят е определил, че по пътищата
отворени за обществено ползване , какъвто безспорно е описаният в НП, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Нарушаването на забраната се санкционира с
разпоредбата на чл.175, ал.3 пр.1 от същия закон, където е определена
санкцията и е описано нарушението.
Налице е правилно приложение на материалноправната норма и на
съответната на нарушението санкционна разпоредба.
При проверка относно спазване на процесуалните изисквания за съставяне
на акта за установяване на административно нарушение и за издаване на
наказателното постановелние съдът не констатира допуснати процесуални
нарушения. Спазени са сроковете за съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и за издаване на наказателното постановление,
предвидени в чл.34 от ЗАНН. АУАН и издаденото въз осонва на него
наказателно постановление са издадени от компетентни лица, като
3
доказателство за това е приложената към административнонаказателната
преписка заповед №8121з-6152/07.05.2020, в която в т. 2.9 е предвидено
правомощие на началниците на групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОД
на МВР на обслужваната територия да издават наказателни постановления , а
в т.1.13 на служителите, заемащи длъжност полицейски инспектор VI – III
степен да съставят актове за установяване на административни нарушения.
Налице е към администтративнонакзателната преписка и приета по делото и
заповед №8121з-6152/07.05.2020 г., според която издателят на наказателното
постановление е преназначен на длъжност началник на група в сектор Пътна
полиция към отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР-Пловдив.
Нарушението е описано по ясен начин, даващ възможност нарушителя да
разбере в какво се състои, което право нарушителят е упражнил в пълен обем.
Както в АУАН, така и в НП ясно и недвусмислено е посочено,че нарушителят
е управлявал на процесната дата описаното МПС без извършена регистрация
по надлежния ред, тъй като временната регистрация е с изтекъл срок.
Извършвайки анализ на фактите, съдът констатира, че нарушението е
установено от проверяващите един ден след изтичане срока на временната
регистрация. Нарушителят е установен да управлява МПС на 19.04.2020 г.,
като срокът на действие на временните регистрационни табели на МПС е бил
валиден до 18.04.2020 г. Непосредствено след установяване на нарушението,
на първия присъствен ден / доколкото 19.04.2020 г. и 20.04.2020 г. са били
неприсъствени дни/ нарушителят е предприел необходимите действия и е
регистрирал МПС по надлежния ред. Доказателство за това е представеното
от пълномощника на жалбоподателя и прието по делото копие на регистрация
на МПС л.а. Мерцедес Ц 220 ЦДИ, съгласно което МПС е с рег. № ***.
Преценката за „маловажност“ следва да се прави на база фактическите данни
във всеки конкретен случай – като се вземе предвид вида на нарушението,
начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, вредоносните
последици, степента на обществена опасност при съобразяване характера и
целите на административнонаказателната отговорност. В случая от страна на
водача е демонстрирано поведение, с което е доказал, че е поправил своето
противоправно общественоопасно поведение. Налице е ниска степен на
обществена опасност на извършеното от жалбоподателя наказание, тъй като
същото се изразява в управление на МПС установено само един ден след
изтичане на срока на действие на временната регистрация. При това
4
положение административнонаказващият орган е следвало да предупреди
нарушителя, че при повторно противоправно и общественоопасно поведение
ще му бъде съставен акт и ще му бъде наложено съответното на нарушението
накаазние. Тук е мястото да се отбележи, че независимо от определения
минимален размер на наложените наказания наказващият орган не е изпълнил
задължението си да прецени дали случаят не е маловажен и да изложи
конкретни съображения, поради което приема, че случаят не се отличава с
ниска степен на обществена опасност. Неправилната преценка на наказващия
орган от една страна, което представлява нарушение на материалния закон,
както и липсата на мотиви в насока защо приема, че случая е маловажен,
което е нарушение на процесуалния закон от друга страна, налагат отмяната
на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото и при направено искане от страна на
жалбоподателя следва в тежест на въззиваемата страна да бъдат присъдени и
сторените по делото разноски. Такива се претендират в размер на 200 лв.,
като няма доказателства, че същите са сторени. Присъждат се само разноски,
за които има доказателство, че са сторени. В този смисъл е и ТР № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК,
което намира приложение предвид разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН,
препращаща към разпоредбите на АПК, който ред в АПК препраща към
правилата за присъждане на разноски, предвидени в ГПК.
С оглед изхода на делото съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1030-006427 от 09.07.2020 г.,
издадено от Началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция
–КАТ, с което на И. Р. З. от ***, ЕГН **********, за нарушение на чл.140,
ал.1 от Закона за движение по пътищата на основание чл.175, ал.3 пр.1 от от
Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от шест месеца.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК
и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен
5
срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6