Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2021г., гр.София
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание проведено
на деветнадесети май, през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
при участието на
секретаря Ива Иванова
като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 16014
по описа за 2019г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по иск на В.С.С. ***,
при участието на „Т.Г.Х.“ АД – в качеството на трето лице помагач на страната
на ответника, за присъждане на сумата
50000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата 4230.43лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на бездействието на
ответника да поддържа общинските пътища-тротоари и обезопаси и премахне
възникналите препятствия по тях, в резултат на което получила „Диафизарна многофрагментна
фрактура на дясната бедрена кост в горната и част“, настъпило на 27.05.2019г. в
гр.София, на пешеходната пътека на бул. „Княз Ал.Дондуков“, до кръстовището
между бул. „Княз Ал.Дондуков“ и ул. „Панайот Волов“,
където вървейки достигнала до края на тротоара и попаднала в дупка – издължен
процеп между бордюра и булеварда, при което залитнала и се спънала в изкъртен
уличен ограничител от велосипедната алея, находящ се
между двете бели ленти на пешеходната пътека, загубила равновесие и паднала на
булеварда на дясната си страна, ведно със законната лихва върху обезщетението
за неимуществени и имуществени вреди считано от датата на увреждането, до
окончателното им изплащане.
С исковата молба и последвалите молби уточнения твърди, че в резултат на
инцидента претърпяла множество медицински изследвания, оперативна интервенция и тежък период на
възстановяване, включително рехабилитация, придружен с болки и страдания с
голям интензитет, както и с ограничения на движенията и болки и към момента,
които станали причина и за твърдяните неимуществени
вреди и имуществени разходи. За определен период след медицинските интервенции
била в невъзможност да задоволява ежедневните си нужди, което я направило
зависима от помощта на трети лица.
Твърди, че тротоарът и пътната настилка, на които настъпил инцидента е
общински път, собственост на С.О., поради което и последната следва да отговаря
за бездействието свързано с поддръжката, респ. обозначаване и премахване на
препятствията по него.
Ответникът С.О.счита исковете за допустими но неоснователни.
Оспорва механизма на твърдяната увреда, както и
настъпилите във връзка, като пряка и непосредствена последица травматични
увреждания и неимуществени, и имуществени вреди. Възразява, че не е налице
неизпълнение на задължение за поддръжка на общински пътища, респ. че на място
не е налице твърдяното препятствие на пътя, станало причина за инцидента. В
евентуалност възразява, че при проява на обикновено внимание ищецът е могъл да
го избегне.
В отношение на евентуалност оспорва претенциите по размер.
Претендира исковете да бъдат отхвърлени или уважени но в редуциран размер.
Третото лице помагач на страната на ответника „Т.Г.Х.“ АД поддържа становище по иска идентично
с това на ответника.
Съдът след
като съобрази предметните
предели на въззивното производство очертани
с въззивната жалба, възраженията на страните и всички
доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното:
От заключението на приетата СМЕ се установява следното:
Вследствие на твърдяният инцидент на 27.05.2019г.
ищцата е получила многофрагментно счупване - „Диафизарна многофрагментна
фрактура на дясната бедрена кост в горната и част“, след падане на улицата.
Такова увреждане често може да бъде получено при пешеходци, претърпели силен
центриран удар от твърд, ръбест предмет в страничната част на бедрото.
Увреждането отговаря да е получено при падане на външната част на дясното
бедро. При внимателен преглед на видът на фрактурата се установява, че освен
счупване на диафизарната част на дясната бедрена кост
в зоната на фрактурата има един счупен отделен от костта „плаващ триъгълен
фрагмент“, който дава категорични данни, че ударът е бил страничен,
тангенциален, нанесен от твърд, ръбест предмет – ръб от тротоар или ръб от
пътната настилка. Следователно счупването е настъпило внезапно, неочаквано, от оудар със значително висока интензивност.
Получената тежка, многофрагментарна диафизарна фрактура на дясната бедрена кост е довела на
ищцата „трайно ограничение на движенията на десния, долен крайник за срок по
дълъг от 30 дни“, в случая около 8-10месеца.
След увредата е получил спешна медицинска помощ.
Съобщила е, че се е препънала в пешеходен ограничител. Извършени са изследвания
и предоперативна подготовка, след което още същият
ден операция и „открито наместване на фрактурата и стабилизиране чрез интрамедуларен заключващ с напречни винтове пирон и
поставени два телени серклажа, които да обездвижат отделения триъгълен фрагмент от костта“, с
включена инфузионна, антибиотична,
седативна и обезболяваща терапия. При приема и
прегледите е установено придружаващо заболяване „исхемична
болест на сърцето“. Измерени са параметри: арт.налягане 150/80, ЕКГ- синусов
ритъм. Изписана е на 02.06.2019г. и веднага приведена за провеждане на ранна
рехабилитация до 18.06.2019г. След окончателното изписване от болницата
лечението е продължило с назначени контролни преледи
и предписана терапия и режим на обезболяващи лекарства.
Счупената бедрена кост е зараснала за срок от 6 месеца, след което е
започнала дозирано натоварване на крайника, като се е придвижвала с проходилка и патерици. С проведената рехабилитация общо
оздравителният период на ищцата е продължил 8 месеца, след което е могла да се
придвижва самостоятелно.
Получената фрактура е довела на пострадалата болки и страдания за срок от 8
месеца, като най интензивни са били през първите 2 месеца непосредствено след
злополуката и извършената операция. Интензивни са били болките за период от 30
дни и в момент, когато ищата е започнала да провежда
рехабилитация. Извън тези периоди е търпяла само периодично явяващи се болки
при промяна на времето и засилено натоварване на десния крак, когато е била
принудена да ползва седативни и обезболяващи
средства.
Наред с претърпените болки в продължение на първите 4 месеца ищцата не е
трябвало да стъпва на десния си крак и лечението и е било провеждано при
придвижване с помощни средства – патерици, през който период се е придвижвала и
обслужвала със затруднения. Постепенно натоварване е започнало след 6-тия месец
от лечението. Поради затруднения в придвижването през първите 3-4 месеца
възможно е било ищцата да е ползвала чужда помощ при обслужването си в
ежедневието.
Към момента на СМЕ ищцата е напълно възстановена. Липсват негативни
последици и усложнения. Търпи болки и страдания спорадични по своя характер,
при промяна на времето, които се повлияват от обезболяващи средства. Чак след
пълно зарастване на счупената кост може да бъде извадена металната остеосинтеза, което ще доведе нови болки и страдания за
период от до 30 дни и нужда от кратка рехабилитация.
От показанията на св. К.П.С.се установява, че на 27.05.2019г. и.щцата и се обадила да се срещнат пред „Топлофикация“ на
бул.“Дондуков“. Стояли на пешеходната пътека и чакали да светне зелено, за да
преминат и да хванат трамвай № 22 за центъра. Ищцата стояла пред нея и
тръгнала. Слизайки от тротоара залитнала, тръгнала някак си и на втората
маркировка на зебрата имало някакво тяло от велоалеята,
на което се спънала и паднала на дясна страна. Пищяла през цялото време,
дотичали млади мъже да я вдигнат. Донесли и стол от насрещно кафене. Когато
сама пресичала след ищцата видяла мястото, където пропаднала ищцата, защото
сама пропаднала в него, но не паднала. Асфалтът не идвал до тротоара или е
идвал, но се е изкопал с времето. Процепът бил дълбок около два хоризонтално
разположени пръста и широк около метър. Това тяло от велоалеята
– ограничителят, който бил изскубнат, бил разположен между втората и третата
маркировка на –зебрата. Ограничителят бил за велоалеята,
която е там. Ищцата изтърпяла много болки около счупването. Последно, като се
срещали свидетеля забелязала, че тя се движи трудно, с бастун, че изпитва страх
от возене и пресичане.
От показанията на св. Р.Г.А.– бивша снаха на ищцата се установява, че
узнала за инцидента същият ден, от родина. Веднага отишла в болницата.
Операцията била вече минала и ищцата била със страшни болки и страшно отчаяна.
Пет дни останала в болницата, после за 10 дни я откарали с линейка на
рехабилитация, която била не по-малко тежка от счупването. Свидетелката и
дъщеря и били всеки ден при нея, защото трябвало да я къпят, да и сменят
дрехите. На ищцата и било неудобно синовете и да вършат това. Ищцата се
чувствала и психически недобре, т.к. от силна и здрава жена, която помага на
близките си се превърнала в напълно зависим от другите човек. Останала общо 20
дни за рехабилитация, след което се прибрала в къщи. Там не можела да се движи
и никат не и било леко. Първо с проходилка,
после с патерици. Дори в тоалетна не можела да ходи сама. В домът си
продължавала да прави рехабилитация с помощта на едно момче, което идвало.
Сънувала кошмари, променила се. След около 6 месеца се пооправила, но и до днес
не била същата. Не можела да се движи спокойно, да стъпва на десния крак, да
върши домакинските си задължения. Понякога накуцва, има болки и взема
успокоителни. Понякога пак ходи с патерици.
От заключението по приетата СТЕ се установява, че на мястото на инцидента,
към датата на изготвяне на експертизата не е установено наличие на твърдените в
исковата молба дупка или удължен процеп. Налице е заменен ограничител на велоалеята, различен от останалите монтирани при ремонта, находящ се непосредствено до пешеходната пътека. Движението
по пешеходната пътека не е регулирано със светофарна уредба. Над пътното платно
има три хоризонтални светофарни секции тип „Бягащо човече“. На място няма данни
да са извършвани допълнителни ремонтни дейности на асфалтовата настилка,
свързани със запълване на дупта или процеп до
бордюра, което се потвърждава от снимката направена от Гугъл
през октомври 2019г. От същата снимка се установява, че към него момент до
бордюра няма дупка или надлъжен процеп.
Съгласно заключението не са налице скрити недостатъци при СМР по тротоарите
предмет на строителния обект, възложен за изпълнение от ответника на „Т.Г.Х.“
АД, към датата на Разрешението за ползване от 21.02.2018г.
При така установеното съдът намира
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 49, вр.
чл. 45 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да се приеме, че са основателни в тежест на ищеца е да установи главно и
пълно кумулативното наличие на следните предпоставки: наличието на вреди
намиращи се в пряка причинна връзка с виновното, противоправно
поведение на лице, изпълняващо възложената му от ответника работа. Следва да се
установи и вината на конкретните служители на общината, допринесли с
бездействието си да настъпят вредоносните последици.
В тежест на ответника е да установи възраженията си по исковете.
Съдът намира СМЕ за обективна и безпристрастно дадена и като съответстваща
на останалите доказателства по делото и дава вяра изцяло. На показанията на св.
К.П.С.и Р.Г.А.дава вяра изцяло, като дадени в резултат на преки, непосредствени
впечатления, вътрешно непротиворечиви и в съответствие с останалите
доказателства по делото.
Въз основа заключението на в.л. по приетата СМЕ, свидетелските показания и
събраните писмени доказателства приема за установено, че на 27.05.2019г. в
гр.София, на пешеходната пътека на бул. „Княз Ал.Дондуков“, до кръстовището
между бул. „Княз Ал.Дондуков“ и ул. „Панайот Волов“,
ищцата вървейки достигнала до края на тротоара и попаднала в дупка – издължен
процеп между бордюра и булеварда, при което залитнала и се спънала в изкъртен
уличен ограничител от велосипедната алея, находящ се
между двете бели ленти на пешеходната пътека, загубила равновесие и паднала на
булеварда на дясната си страна, в резултат на което получила „Диафизарна многофрагментна
фрактура на дясната бедрена кост в горната и част“.
Въз основа събраните доказателства съдът приема за установено и, че ищеца е
претърпял твърдяните неимуществени вреди, болки и
страдания, в резултат на извършените медицински манипулации, оперативна намеса
и проведени рехабилитации. Общо лечебният и възстановителен период е продължил
8 месеца. Най-интензивни болките и страданията са били през първите 2 месеца
непосредствено след злополуката и извършената операция, както и за период от 30
дни при проведената рехабилитация. Извън тези периоди е търпяла само периодично
явяващи се болки при промяна на времето и засилено натоварване на десния крак,
когато е била принудена да ползва седативни и
обезболяващи средства. Наред с претърпените болки в продължение на първите 4
месеца ищцата не е трябвало да стъпва на десния си крак и лечението и е било
провеждано при придвижване с помощни средства – проходилка
и впоследствие патерици, през който период се е придвижвала и обслужвала със
затруднения. Постепенно натоварване е започнало след 6-тия месец от лечението.
Поради затруднения в придвижването през първите 3-4 месеца е ползвала чужда
помощ при обслужването си в ежедневието. Към момента ищцата е напълно
възстановена. Липсват негативни последици и усложнения. Търпи болки и страдания
спорадични по своя характер, при промяна на времето, които се повлияват от
обезболяващи средства.
Поради доказаност на получените като пряка и
непосредствена последица от инцидента травматични увреждания и неимуществени
вреди, и въз основа писмените доказателства приема за установено и, че ищеца е
претърпял имуществени вреди - извършени разходи. За такива във връзка с
лечението приема разходите по фактура №№ 1986/02.06.2019г; 2047/11.06.2019г, за
сумата 1120.00лв., както и по фискални бонове от 27.05.2019г. за 1800.00лв, от
27.05.2019г. за 36.00лв., от 31.05.2019г. за 235.18лв, от 10 и 11 месец 2019г.
за закупуване на медикаменти и ренгенови снимки на
стойност 131.88лв. или общо имуществени вреди на стойност 3403.06лв.
Тротоарите представляват част от земното платно, на осн.
Пар. 1, т. 2 от Закон за пътищата /ЗП/. От своя
страна земното платно е част от пътищата, съгласно чл. 5, ал. 2, вр. чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗП. Ъгъла на ул. „Мизия“ и ул.
„Светослав Тертер“ е общински път – публична общинска собственост, на основание
чл. 5, ал. 2, вр. чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗП. Съгласно
чл. 11 от Закон за общинската собственост ЗОС/ имоти и вещи общинска
собственост се управляват в интерес на населението в общината, съобразно
разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а съгласно чл. 30, ал. 4
от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на тротоарите в общинските пътища,
както и тяхната поддръжка е задължение на С.О.. Следователно отговорност за
настъпване на твърдяните вреди носи последната или
вредите са претърпени в резултат на бездействието на ответника да и поддържа
общинските пътища-тротоари и обезопаси и премахне възникналите препятствия по
тях.
Ответникът не е установил главно и пълно, че вредите не са настъпили при
или по повод на работата на служители на третото лице помагач „Т.Г.Х.“ АД,
възложена от него, по поддръжка на общинските пътища-тротоари и обезопасяване и
премахване на възникналите препятствия по тях, т.е., че изпълнителят не е
осъществил състава на чл. 45 ЗЗД. В тази връзка съдът кредитира приетото
заключение по СТЕ изцяло, но същото дава картина на местонастъпване
на процесния инцидент най рано след октомври 2019г.,
поради което и въз основа не може да бъде направен безпротиворечив
извод дали към датата на инцидента – пет месеца по-рано през същата година на
място е съществувало препятствието и изкъртеният уличен ограничител от
велосипедна алея, станали причина за настъпването му. Изводите на вещото лице
за осъществяване или не на ремонтни дейности на асфалтовото покритие и ограничителите,
респ. за необходимост от извършване на такива почиват изцяло на предположения,
без да се подкрепени с други, безспорни доказателства.
Поради изложеното съдът приема, че исковете са доказани по основание.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да определи
по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Справедливостта е етична ценностна норма,
която няма легална дефиниция, а е обществено установен критерий. Той се формира
от нагласите на обществото към даден момент. Според настоящия съд
справедливостта следва да се разглежда като съразмерност, а присъждането на
обезщетение по справедливост е възстановяване на нещата по начин и ред, който
изглежда правилен, съответен на претърпяната загуба. Така, при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да съобрази отражението,
което процесния инцидент е оставило в живота на ищеца
или в конкретният случай съобрази следното: касае се за жена на възраст 82
години към датата на инцидента; в резултат на инцидента е получил травматични
увреждания - „Диафизарна многофрагментна
фрактура на дясната бедрена кост в горната и част“. Претърпяла е множество
медицински манипулации, оперативна намеса и рехабилитации. Общо лечебният и
възстановителен период е продължил 8 месеца, с интензивни болки и страдания
през първите 2 месеца непосредствено след злополуката и извършената операция,
както и за период от 30 дни при проведената рехабилитация. Наред с претърпените
болки в продължение на първите 4 месеца лечението и е било провеждано при придвижване
с помощни средства – проходилка и впоследствие
патерици, през който период се е придвижвала и обслужвала със затруднения и е
била поставена в зависимост от помощта на трети лица при обслужването си в
ежедневието. Към момента е напълно възстановена. Търпи болки и страдания
спорадични по своя характер.
При съобразяване на всички тези обстоятелства съдът счита, че отговарящо на
справедливостта и на конкретните особености на настоящия случай
обезщетение е в размер на 15000,00лв.
Сумата следва да се присъди ведно със законната лихва считано от датата на деликта. За сумата 35000,00лв., която е разлика над
присъдените 15000,00лв. до общо претендираните
50000,00лв., представляващи претърпяни неимуществени
вреди искът подлежи на отхвърляне.
Предвид събраните писмени доказателства искът за имуществени вреди е
доказан в претендираният размер от 3403.06лв. За
сумата 827.37лв., която е разлика над присъдените 3403.06лв. до общо претендираните 4230.43лв., искът е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен. Сумата за всеки разход следва да се присъди ведно със
законната лихва върху него считано от датата на предявяване на иска до
окончателното му изплащане.
По отговорността за разноски:
При този изход от спора разноски следва да се присъдят и на двете страни.
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски, затова съдът не
присъжда такива в негова полза.
Ищецът претендира за присъждане на разноски за защита от адвокат,
определени по правилата на чл. 38 ЗА, които са в размер на 2157.00лв.
Поради изложеното и съобразно уважената част от исковете ответникът следва
да бъде осъден да заплати на процесуалният представител на ищеца сумата
732.00лв., представляваща сторените пред СГС съдебни разноски за защита от
адвокат, на основание чл. 38 ЗА.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 736.12лв., както и сумата 170.00лв., представляваща
сторените в производството разноски от бюджета на съда за вещи лица.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ *******, представлявана от Кмета Й.Ф.с адрес: гр.София, ул.
„*******, ДА ЗАПЛАТИ на В.С.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, кантора 416,
при участието на „Т.Г.Х.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изп.директор Б.Д.– в качеството на
трето лице помагач на страната на ответника, сумата 15000.00 /петнадесет хиляди/лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди и сумата 3403.06
/три хиляди четиристотин и три, 0.06/лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, претърпени в резултат на бездействието на ответника да
поддържа общинските пътища-тротоари и обезопаси и премахне възникналите
препятствия по тях, в резултат на което ищцата получила „Диафизарна
многофрагментна фрактура на дясната бедрена кост в
горната и част“, настъпило на 27.05.2019г. в гр.София, на пешеходната пътека на
бул. „Княз Ал.Дондуков“, до кръстовището между бул. „Княз Ал.Дондуков“ и ул.
„Панайот Волов“, където вървейки достигнала до края
на тротоара и попаднала в дупка – издължен процеп между бордюра и булеварда,
при което залитнала и се спънала в изкъртен уличен ограничител от велосипедната
алея, находящ се между двете бели ленти на
пешеходната пътека, загубила равновесие и паднала на булеварда на дясната си
страна, ведно със законната лихва върху обезщетението за неимуществени считано
от датата на увреждането - 27.05.2019г.
и върху обезщетението за имуществени вреди считано от датата на
предявяване на иска – 06.12.2019г., до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени
вреди за сумата 35000,00 /тридесет и пет
хиляди/лв., която е разлика над присъдените 15000,00 /петнадесет хиляди/лв. до общо претендираните
50000,00 /петдесет хиляди/лв., и иска
за имуществени вреди за сумата 827.37
/осемстотин двадесет и седем, 0.37/лв., която е разлика над присъдените 3403.06 /три хиляди четиристотин и три,
0.06/лв. до общо претендираните 4230.43 /четири хиляди двеста и тридесет,
0.43/лв., на основание чл. 45, вр. чл. 49 и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ *******, представлявана от Кмета Й.Ф.с адрес: гр.София, ул. „*******
ДА ЗАПЛАТИ на адв.
Х.Г.Ч. - САК, в качеството на процесуален представител на В.С.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, кантора 416, сумата 732.00 /седемстотин тридесете и два/лв.,, представляваща сторените пред СГС
съдебни разноски за защита от адвокат, на основание чл. 38 ЗА.
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ *******, представлявана от Кмета Й.Ф.с адрес: гр.София, ул.
„******* ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски
градски съд държавна такса в размер на сумата
736.12 /седемстотин тридесет и шест, 0.12/лв., както и сумата 170.00 /сто и седемдесет/лв., представляваща сторените в
производството разноски от бюджета на съда за вещи лица.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на
страните с въззивна жалба ПРЕД СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: