Решение по дело №16077/2015 на Районен съд - Варна

        Р Е Ш Е Н И Е

 

№                             07.07.2017г.      гр. В

 

            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд                                                                            гражданско отделение

На дванадесети юни                                                             две хиляди и седемнадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                            

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРТИН СТАМАТОВ

 

при секретар Веселина Тодорова

Като разгледа докладваното от съдията Стаматов

гражданско дело № 16077 по описа за 2015 г.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава „ХХІХ-та” от ГПК във втората фаза на делбата - по извършването й.

С влязло в сила решение № 1346/06.04.2016 г. постановено по настоящото дело на основание чл. 34 ЗС е допуснато извършването на съдебна делба между С.Х.В. и Р.И.В. на недвижим имот представляващ:  апартамент №1, находящ се на адрес: гр. В, жк. , самостоятелно обособен обект в сграда с идентификатор 10135.3512.152.6.1 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008г. на изп. директор на АГКК, с площ 113,21кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня-трапезаря, баня, тоалетна, перално помещение, входно антре и три балкона – лоджии, при граници по схема: на същия етаж-няма; под обекта – няма; над обекта – 10135.3512.152.6.2, ведно с принадлежащите му складово таванско помещение №1 с площ от 12,73 кв.м., както и ведно с принадлежащите му 8.0091 % ид.ч. от общите части на сградата между съсобственици и при квоти, както следва: за С.Х.В., ЕГН ********** – ½  ид.ч. и за Р.И.В., ЕГН ********** – ½ ид. ч.

По делото са предявени и приети от съда на основание чл. 346 от ГПК претенции по сметки, както следва:  1. от С.Х.В. за осъждането на Р.И.В., ЕГН ********** да му заплати сумата от 20283,72 лева (след изменение по реда на чл. 214 ГПК с определение от 10.04.20178г.) представляваща ½ от увеличената стойност на допуснатия до делба недвижим имот - апартамент №1, находящ се на адрес: гр. В, жк. , самостоятелен обособен обект в сграда с идентификатор 10135.3512.152.6.1 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008г. на изп. директор на АГКК, с площ 113,21кв.м., ведно с прилежащите му складово таванско помещение №1 с площ от 12,73 кв.м., и с прилежащите му 8.0091 % ид.ч. от общите части на сградата, чрез извършване в периода от 1997г. до 2012г. със знанието и без противопоставянето на ответницата на подобрения изразяващи се в СМР подробно посочени в протокол от о.с.з. на 16.01.2017г. и молба от 14.03.2017г., както и за сумата от 543,876 лв., представляваща приспадащата й се съразмерна на дела й в съсобствеността ½ част от дължимите за имота и платени от ищеца за периода 1997 – 2014 г. данък сгради на стойност 449,54 лв. и такси битови отпадъци в размер на 631,18 лв.;   и 2. от Р.И.В. за осъждането на С.Х.В. да й заплати сумата от 2457 лева, представляващи приспадащата му се ½ част от  погасителните вноски по сключен между съпрузите и „Банка ДСК” договор за заем от 06.12.1991г. за задоволяване нуждите на семейството, които са плащани само от ищцата в периода от май месец 1996 г. до август месец 1996 г. /по 595 лева на месец/.

  Приета е и предявена от С.Х.В. претенция за възлагане на допуснатия до делба недвижим имот апартамент №1, находящ се на адрес: гр. В, ж.к. , самостоятелно обект в сграда с идентификатор 10135.3512.152.6.1 по КККР, одобрени със зап. № РД-18-64/16.05.2008г. на изп. дир. на АГКК.

Варненският районен съд, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното :

За установяване поделяемостта на допуснатия до делба недвижим имот, съобразно определените квоти на съделителите, по делото е назначена, извършена и приета от съда съдебно-технически експертиза, според заключението на която имота е неподеляем. Пазта стойност на апартамента е 128700 лева.

Съсобствеността във втора фаза на делбеното производство се прекратява по един от посочените в ГПК способи: посредством теглене на жребий, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 352 от ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 от ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан -  чл. 348 от ГПК. С нормите на чл. 34 ЗС вр. чл. 69 ал. 2 ЗН е въведено правилото, че при наличието на  обективна възможност, всеки от съделителите следва да получи от делбената маса дял в натура. Основен критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. За това съществено значение има обстоятелството налице ли е възможност за обособяване на реални дялове от допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите досежно начина на нейното извършване.

В случая не е налице възможност за обособяване на реални дялове от вещта за двамата съделители, поради което единствения възможен способ за извършване на делбата е по реда на чл. 348 ГПК – изнасянето на апартамента на публична продан.

   В тази насока съдът намира за неоснователно искането на С.Х.В. на основание чл. 349 ГПК да му бъде възложен допуснатия до делба имот, тъй като по делото не се твърдят, респ. не се и доказаха наличието на лимитативно изброените предпоставки посочени в чл. 349 ГПК за уважаването му – молителя не установи да му е предоставено упражняването на родителски права по отношение на родени по време на брака деца - ал. 1 от с.н., а делбения имот не е сънаследствен – ал. 2 от с.н. Поради това претенцията на С.Х.В. за възлагане на делбения имот следва да се отхвърли.

По предявените претенции по сметки.

Претенцията на Р.И.В. за осъждането на С.Х.В. да й заплати сумата от 2457 лева, представляващи приспадащата се ½ част от  погасителните вноски по сключен между съпрузите и „Банка ДСК” договор за заем от 06.12.1991г. за задоволяване нуждите на семейството, които суми са плащани само от ищцата в периода от май месец 1996 г. до август месец 1996 г., по 595 лева на месец е с правно основание чл. 127 ал. 2 вр. чл. 61 ЗЗД вр. чл. 25 ал. 2 от СК /в сила от 1985г. отм. 01.10.2009г./. В т. см. и практиката – пр. Решение № 676 от 13.01.2010 г. по гр. д. № 2179/2008 г. на ВКС, Решение № 749 от 28.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 2573/2007г.,  и Решение № 211 от 23.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 177/2011 г. Съгласно императивната разпоредба на чл. 32, ал. 2 от СК (респ. на чл. 25, ал. 2 от СК от 1985 г., отм.), съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети от двамата или от единия от тях за задоволяване на нужди на семейството. Според  чл. 127 ал. 1 от ЗЗД платеното на кредитора следва да се понесе по равно от солидарните длъжници, доколкото не следва друго от отношенията помежду им, а съобразно ал. 2 на същата норма, солидарният длъжник, който е заплатил целия дълг, има личен обратен иск срещу останалите съдлъжници, за да получи онова, което е платил над частта си. В случая, не се установява, а и няма наведени твърдения, за друга уговорка между страните по разпределението на дълга, различна от предвидената в закона. Не се твърди средствата получени по този кредит да са били използвани за други цели освен за придобиването на жилище в режим на СИО и не се оспорва фактическата и имуществена разделност в отношенията между съпрузите към 05.1996г. Предвид изложените правни доводи е видно, че претенцията е доказана по основание и размер.

Претенцията на С.Х.В. за осъждането на Р.И.В., ЕГН ********** да му заплати сумата от 20283,72 лева (след изменение по реда на чл. 214 ГПК с определение от 10.04.2017г.) представляваща ½ от увеличената стойност на допуснатия до делба недвижим имот - апартамент №1, находящ се на адрес: гр. В, жк.  и 543,876 лв., представляваща приспадащата й се съразмерна на дела й в съсобствеността ½ част от дължимите за имота и платени от ищеца за периода 1997 – 2014 г. данък сгради и такси битови е с правно основание чл. 30 ал. 3 ЗС. По този иск, ищецът следва да установи вида, времето на извършване и стойността на извършените подобрения, респ. с колко се е увеличила цената на недвижимия имот допусната до делба вследствие на тези подобрения, т.е каква би била цената на вещта без подобрението и каква е тя с него към момента на разглеждане на спора и постановяването на решението по него, както и извършените от него разходи във връзка със съсобствения имот. В случая  ответната страна не оспорва времето на извършване на уточнените от съделителя В. с допълнителна молба от 14.03.2017г. подобрения, като видно от назначената СТЕ те са налице фактически в делбения имот имота и стойността, с която се е увеличила цената му, вследствие на така описаните СМР е 29990 лева, като половината от тях, приспадаща се на съпругата е 14 995 лева. В тази връзка, съдът намира, че не следва да се начислява ДДС върху така посочената от вещото лице стойност, тъй като в представените писмени доказателства не е налице удостоверяване, че те са били извършени от регистрирано по ДДС лице, респ., че такъв е бил начислен (това е налице само в два документа – фактури от 1997г., но материалите и стойностите в тях се разминават с тези посочени в СТЕ). По изложените съображения, съдът намира претенцията за доказана частично по размер, поради което следва да се уважи за сумата от 14995 лв. и да се отхвърли за горницата до пълния претендиран размер от 20283,72 лв. Претенцията в частта й за платени данъци и такси също следва да се уважи частично за сумата от  434,27 лв. предвид представените доказателства, че ответницата по нея е заплатила приспадащите й се такива за 2012г и 2013г. /квитанция на л. 109/., като за горницата до пълния претендиран размер от 543,86 лв. следва да се отхвърли.

Предвид основателността на претенциите, следва да се разгледат своевременно въведените от насрещните страни по тях възражения за изтекла погасителна давност. В случая е приложима нормата на 110 ЗЗД, като за начало на периода по см. на чл. 114 ЗЗД следва съобразно специалната норма на чл. 115 ал. 1 б. „в” ЗЗД да се счете датата на прекратяване на брака /23.09.2015г./, в който смисъл е съдебната практика – пр. Определение № 543 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1854/2009 г., I г. о. При това положение е видно, че към момента на предявяване на иска – 17.10.2016г., давността не е изтекла, поради което претенциите следва да се уважат до приетите по-горе размери.

   Всяка от страните следва да заплати държавна такса за разгледаните искове за делба, в размер на 4% върху стойността на своя дял, както следва: С.Х.В. – 2574 лева и Р.И.В. -  2574 лева.

Съделителите следва да бъде осъдени да заплатят и държавна такса за разглеждането на претенциите по сметки, съразмерно на уважените и отхвърлените им части, както следва: С.В. –  314,21 лева и Р.В. – 617,17 лева.

Съобразно чл. 355 вр. чл. 78 ал. 1 и ал. 3 ГПК и доколкото искът за делба е уважен така, както е предявен, разноски на страните по него не следва да се присъждат. От страните не се претендират и разноски по претенциите по сметки, липсват и представени списъци по чл. 80 ГПК или доказателства за извършени разноски за адвокатско възнаграждение, поради което съдът не дължи произнасяне за присъждането им.

Мотивиран от гореизложеното, Варненският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 348 от ГПК, ДА БЪДЕ ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатия до делба недвижим имот - апартамент №1, находящ се на адрес: гр. В, ж.к. „М, представляващ самостоятелно обособен обект в сграда с идентификатор 10135.3512.152.6.1 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008г. на изп. директор на АГКК, с площ 113,21кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня-трапезаря, баня, тоалетна, перално помещение, входно антре и три балкона – лоджии, при граници по схема: на същия етаж-няма; под обекта – няма; над обекта – 10135.3512.152.6.2, ведно с принадлежащите му складово таванско помещение №1 с площ от 12,73 кв.м., и 8.0091 % ид.ч. от общите части на сградата.

След извършването на проданта, получената сума да бъде разпределена при дялове, както следва:  За С.Х.В., ЕГН ********** – ½  ид.ч.; За Р.И.В., ЕГН ********** – ½ ид. ч.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С.Х.В., ЕГН ********** на основание чл. 349 ГПК да му бъде възложен гореописания делбен имот.

ОСЪЖДА на основание чл. 30 ал. 3 ЗС Р.И.В., ЕГН ********** да заплати на С.Х.В., ЕГН ********** сумата от 14995 лв. представляваща ½ от увеличената стойност на допуснатия до делба недвижим имот - апартамент №1, находящ се на адрес: гр. В, жк. , представляващ самостоятелно обособен обект в сграда с идентификатор 10135.3512.152.6.1 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008г. на изп. директор на АГКК, чрез извършване в периода от 1997г. до 2012г. със знанието и без противопоставянето на ответницата на подобрения изразяващи се в СМР подробно индивидуализирани в приета по делото СТЕ, и сумата от 434,27 лв., представляваща приспадащата й се съразмерна на дела й в съсобствеността ½ част от дължимите за имота и платени от ищеца С.Х.В. за периода 1997 – 2011 г. и 2014г. данък сгради 449,54 лв. и такси битови отпадъци в размер на 631,18 лв., КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за горницата до пълния претендиран размер от 20283,72 лв. – стойност на извършени подобрения, с които е увеличена стойността на имота и за разликата от 434,27 лв. до 543,86 лв. – претендирана за платени от С.В. дължими от Р.В. за периода  2012 г. - 2013г. данък сгради и такси битови отпадъци.

ОСЪЖДА на основание чл. 127 ал. 2 вр. чл. 61 ЗЗД вр. чл. 25 ал. 2 от СК /в сила от 1985г., отм. 01.10.2009г./ С.Х.В., ЕГН ********** да заплати на Р.И.В., ЕГН ********** сумата от 2457 лева, представляващи приспадащата му се ½ част от  погасителните вноски по сключен между съпрузите и „Банка ДСК” договор за заем от 06.12.1991г. за задоволяване нуждите на семейството, които суми са плащани само от ищцата в периода от май месец 1996 г. до август месец 1996 г. /по 595 лева на месец/.

 

ОСЪЖДА на осн. чл. 355 вр. чл. 72 ГПК С.Х.В., ЕГН ********** да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд - гр. В държавна такса в общ размер от 2888,21 лева - 2574  лева върху стойността на дела му и 314,21 лева върху разгледаните претенции по сметки, съобразно уважената и неуважената им част.

ОСЪЖДА на осн. чл. 355 вр. чл. 72 ГПК Р.И.В., ЕГН ********** да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд - гр. В държавна такса в общ размер от 3191, 17 лева – 2574 лева върху стойността на дела й и  617,17 лева върху разгледаните претенции по сметки, съобразно уважената и неуважената им част.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: