Решение по дело №956/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 295
Дата: 25 февруари 2025 г.
Съдия: Весела Трайкова Живкова Офицерска
Дело: 20231100900956
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 18 май 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 295
гр. София, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-25, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Весела Тр. Живкова Офицерска
при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова
като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Търговско дело
№ 20231100900956 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени искове от Ф. Ф., гражданин на Република
Ирландия, против „Менюю Софтуер“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Бигла“ № 64, ап. Офис 1, както следва:
С правно основание чл. 74, ал.1 от ТЗ за отмяна на решението, взето на
проведеното на 16.05.2023 г. Общо събрание на съдружниците в „Менюю
Софтуер“ ООД, с което ищецът е изключен като съдружник в дружеството и
С правно основание чл. 71, вр. чл. 123 от ТЗ за осъждане на ответника да
възстанови достъпа на ищеца до служебната му електронна поща с адреси
*********com и ***********.com, да възстанови достъпа до служебния му
телефон +******* и да му предостави достъп до търговските и дружествените
книги на „Менюю Софтуер“ ООД - и по конкретно до всички сключени търговски,
трудови, граждански и т.н. договори, всички счетоводни книги, включително и
фактури, дневници за покупки и продажби и други подобни и до банкови
извлечения за наличностите и движенията на парични потоци по банковите сметки
на дружеството от учредяването му.
В исковата молба ищецът твърди, че е съдружник в ответното „Менюю Софтуер“
ООД, като притежава 500 дружествени дяла с номинална стойност 500 лева, представляващи
50% от капитала на дружеството. Твърди, че с решение на Общото събрание на
съдружниците от 16.05.2023 г. е изключен като съдружник в дружеството. Твърди
незаконосъобразност на взетото решение поради допуснати нарушения при свикването и
провеждането на събранието, както и материална незаконосъобразност на решението, като
противоречащо на чл. 126, ал.3, т.1 и т.3 и дружествения договор.
Сочи, че писменото предупреждение за изключването му като съдружник и поканата
за свикване на общо събрание на 16.05.2023 г. са връчени на електронен адрес на адвокат –
пълномощник, на 05.05.2023 г., с копие на електронен адрес на ищеца Ф. Ф., без изпратеният
документ да е подписан с електронен подпис, без между съдружниците Ф. Ф. и Р.К. да е
1
постигнато съгласие за връчване на покани за общо събрание чрез електронна поща и без да
са посочени имейл адреси за това, като такова връчване на покана не е предвидено и в
дружествения договор. Освен това поканата била изпратена до адв. А. Т. и адресирана до
него и адв. Д. С.а, които разполагали с пълномощно да представляват Ф. Ф., но не в
качеството му на съдружник пред дружеството, нито имали правомощия за получаване от
негово име на покани за общо събрание. Поддържа се, че няма доказателства поканата
реално да е достигнала до Ф. Ф., поради което събранието е нередовно свикано и на него не
е присъствал ищецът или негов представител. Сочи, че липсват решение на общото
събрание на дружеството за започване процедура по изключване на съдружник и решение за
отправяне на предупреждение за изключване до ищеца, както и че няма надлежно отправено
предложение от съдружника Р.К. до дружеството за изключване на съдружника Ф. Ф..
Предупреждението е отправено от другия съдружник, а не от дружеството. С него не е
предоставен подходящ срок на съдружника, в който той да преустанови нарушенията и да
отстрани неблагоприятните последици от тях.
Ищецът твърди, че не е извършил сочените нарушения на закона и дружествения
договор, тъй като не е действал против интересите на дружеството. Поддържа, че не е
използвал неправомерно суми на дружеството, между него и другия съдружник Р.К. била
постигната устна договорка още от учредяването му, според която и двамата имат право да
покриват определени лични разноски с дружествени средства, като разходи за настаняване в
хотели, транспортни разходи, семейни разходи и т.н., което правел и Р.К., закупувайки
автомобил за себе си със средства на дружеството, луксозни почивки, посещение на
стриптийз клуб. Твърди се, че поведението на ищеца било напълно в съответствие с
постигнатото устно споразумение между съдружниците. Относно посочения в
предупреждението проект Missoggi оспорва да са налице доказателства за разходвани такива
суми, а евентуално твърди това да не съставлява основание за изключване на ищеца като
съдружник, тъй като проектът не бил негов, а на негова приятелка и разходваните суми за
сметка на дружеството следвало да се третират като заем, който да бъде възстановен на
дружеството от страна на приятелката на ищеца в най-кратки срокове. Твърди, че
подписаният на 28.02.2023 г. договор със Zoom Info е бил известен на другия съдружник
Р.К., с когото били водени разговори, а бил подписан само от ищеца поради това, че Р.К.,
който е и управител на дружеството, не бил на разположение. Твърди постигнатата цена по
договора да е изгодна за дружеството и той да е потвърден от управителя Р.К.. Освен това
тъй като ищецът не е управител, не можел да прекрати договора. Оспорва да е налице
нарушението по т.3 от предупреждението и протокола, че е прехвърлил неправомерно
домейн на трето дружество, като твърди да има право да се разпорежда с този домейн, тъй
като е собственост на друго дружество, в което ищецът притежава 75% от капитала.
Оспорва нарушенията по т.4 и т.5, че е твърдял пред клиенти и служители, че Р.К. има
психически заболявания. Сочи, че на клиента Lin Kee Limited дружеството дължало пари,
който не били платени от управителя Р.К., поради което това дружество предприело правни
действия срещу „Менюю Софтуер“ ООД, което било причината ищецът Ф. Ф. да се свърже
със служителката М.М.Г. и с клиента, за да договаря за доброволно уреждане на спора.
Ищецът твърди, че не е запознат с цитираните в протокола писмени становища от настоящи
и бивши служители на „Менюю Софтуер“ ООД и същите са изготвени за целите на общото
събрание от лица, които са в зависимост от дружеството.
Оспорва да е нарушил задълженията си за оказване на съдействие за осъществяване
дейността на дружеството, като твърди да е създал бизнес концепцията на софтуера Menuu,
дал е името и дизайна на дружеството, вложил е усилия в стартирането и разработването на
проекта, не е спирал да съдейства за промотирането на платформата и привличането на
клиенти, от началото на 2023 г. вложил усилия в диверсифициране на дейността чрез
проучване на пазара на хотелиерските услуги с цел увеличаване на приходите и разрастване
дейността на дружеството чрез разработване на нов бранд Hotelmenus.com, която концепция
е обсъждана с Р.К., водил е преговорите с клиента Т., с който на 10.04.2023 г. бил сключен
договор, съдействал е в началото на 2023 г. за установяване на партньорство с Google
Ordering, създал е и разработил концепцията Dinepay, бранд на „Менюю Софтуер“ ООД,
2
която е основа за използваната от дружеството технология за поръчки чрез QR код, която се
използва и понастоящем.
Сочи, че до момента на влошаване отношенията между съдружниците, с Р.К. били в
почти ежедневна комуникация във връзка с дейността на дружеството. Твърди, че се касае до
междуличностен спор между него и Р.К., като през март 2023 г. настъпва влошаване на
отношенията им, а до този момент никой от въпросите, засегнати в предупреждението, не е
ставал повод за обсъждане или спорове между съдружниците. Ищецът сочи, че във връзка
със забавени плащания към клиенти е поискал назначаване на финансов контрольор, което
дало повод на Р.К. да прекрати достъпа му до служебния имейл, системите и
документацията на дружеството. След опит на ищеца за свикване на общо събрание на
17.05.2023 г. Р.К., в качеството си на управител, го изпреварил и недобросъвестно и в
нарушение на закона свикал общо събрание на 16.05.2023 г. Поддържа, че влошените
отношения между съдружниците не могат да послужат за основание за изключване на един
от тях.
Въз основа на развитите доводи се иска отмяна на решението от 16.05.2023 г. за
изключване на ищеца като съдружник в дружеството и на основание чл. 71, вр. чл. 123 от ТЗ
задължаване на ответника да възстанови достъпа на ищеца до служебната му електронна
поща с адреси *********com и ***********.com, да възстанови достъпа до служебния му
телефон +******* и да му предостави достъп до търговските и дружествените книги на
„Менюю Софтуер“ ООД - и по конкретно до всички сключени търговски, трудови,
граждански и т.н. договори, всички счетоводни книги, включително и фактури, дневници за
покупки и продажби и други подобни и до банкови извлечения за наличностите и
движенията на парични потоци по банковите сметки на дружеството от учредяването му.
Претендират се направените по делото разноски.
В срока по чл. 367 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника, с който се оспорват исковете. Възразява се, че от учредяването на „Менюю
Софтуер“ ООД през месец януари 2020 г. съдружникът Ф. Ф. е разходвал средства на
дружеството за лични нужди, вкл. за луксозни почивки, дрехи, разходи на семейството, ски-
училища на децата и т.н., на обща стойност 129 394.90 евро, без да е представил
разходооправдателни документи, което било видно от подробни извлечения от банковата
сметка на дружеството за периода 07.07.2020 г. – 16.03.2023 г. Ищецът сключил от името на
дружеството на 28.02.2023 г. неизгоден договор със Zoom Info, с което създал задължение за
„Менюю Софтуер“ ООД в размер на 50 000 щатски долара и въпреки, че служител се
свързал с клиента, прекратяване на договора било отказано. Твърди се, че на 02.01.2023 г. Ф.
Ф. сменил титуляра на домейн, като на мястото на ответното дружество вписал притежавано
от самия него дружество, от името на което заплатил годишната такса за поддръжка на
домейна. Твърди се, че пред клиенти на дружеството и пред бивши и настоящи негови
служители излагал твърдения, че управителят е извършвал измами и е присвоявал
дружествени средства и имал психическо заболяване, което му пречи да извършва
възложената му работа. Ответникът излага твърдения и че от създаването на дружеството
съдружникът Ф. Ф. не съдействал на дейността му. Въпреки отправеното предупреждение,
той не предприел действия по преустановяване на нарушенията и не възстановил
неправомерно изразходваните суми, като и не оспорил нарушенията до подаване на исковата
молба. Поддържа се, че предупреждението и поканата са писмени, изхождат от управителя и
съдружник Р.К., спазен е минималният 7 дневен срок, изпратени са като отговор на същите
електронни адреси, използвани на предния ден 04.05.2023 г. за изпращане от адвоката и Ф.
Ф. на документи до съдружника Р.К. – покана за общо събрание за друга дата, поради което
следва да се приеме, че същите имейл адреси се възприемат от съдружника Ф. Ф. и от
неговия пълномощник като годен способ за осъществяване на официална кореспонденция
по дружествени въпроси. Видно от приложената към протокола от ОС електронна справка,
имейлът е доставен успешно на съдружника Ф. още в деня на изпращането му – 05.05.2023
г., като впоследствие е отварян два последователни пъти и на 07.05.2023 г.
Предупреждението и поканата не са адресирани само до пълномощника на ищеца, но и до
3
него лично. Сочи се, че в определения ден и час на мястото на събранието се явил адв. А. Т.,
който не представил пълномощно от ищеца, но появяването му сочело, че ищецът е
надлежно уведомен за това общо събрание. Възразява се и че не е необходимо вземането на
решения на общото събрание на съдружниците за започване на процедура по изключване на
съдружник и за отправяне на предупреждение до него за изключването му. Поддържа се и че
законът не изисква предоставяне на срок с предупреждението, в който съдружникът да се
поправи, но въпреки това в процесното е даден такъв срок на Ф. Ф., но той и към настоящия
момент не е предприел действия по преустановяване на нарушенията и отстраняване на
последиците.
Оспорват се изрично всички твърдения в исковата молба, касаещи извършените
нарушения.
Оспорва се като недопустим и неоснователен иска по чл. 71 ТЗ с възражения, че
членствените права на ищеца не са нарушени.
По делото е постъпила допълнителна искова молба в установения за това срок по
чл. 372 ГПК, в която ищецът оспорва доводите на ответника. Излага съображения, че от
учредяването на дружеството между двамата съдружници е съществувало устно
споразумение, според което и двамата имали еднакво право да покриват лични разноски с
дружествени средства, като одобрение от общото събрание било нужно само за съществени
разходи. Оспорва се представената от ответника справка за разходите. Поддържат се
изложените в исковата молба твърдения. Навежда се и довод, че на 05.06.2023 г. било
проведено друго ОСС, на което повторно било взето решение за изключване на Ф. Ф. като
съдружник, което показвало, че дружеството все още счита ищеца за съдружник и че
процесното първо решение за изключването му е незаконосъобразно и не е произвело
правно действие във вътрешните отношения между страните, вкл. и защото не е вписано в
ТР.
По делото е постъпил писмен отговор на допълнителната искова молба в
установения за това срок по чл. 373 ГПК, в който ответникът поддържа изложеното вече от
него по оспорване на иска, като същевременно оспорва доводите на ищеца в
допълнителната искова молба.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приети са неоспорени
заключения на съдебно-счетоводна, допълнителна съдебно-счетоводна експертиза и
съдебно-компютърна експертиза.
Съдът, като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Установява се от вписванията по партидата на ответното „Менюю Софтуер“ ООД в
ТРРЮЛНЦ, че дружеството е регистрирано на 16.01.2020 г. с капитал от 1 000 лева,
разпределен между двамата вписани съдружници – Р.Д.К. и Ф. Ф. - граждани на Ирландия, с
равно дялово участие – по 50% от капитала, с основен предмет на дейност разработка на
софтуер. Управител на дружеството от датата на регистрацията му е съдружникът Р.Д.К..
Не се спори между страните и се установява от представения Протокол от проведено
на 16.05.2023 г. извънредно общо събрание на съдружниците на ответното „Менюю
Софтуер“ ООД, съставен с нотариална заверка на подписите и съдържанието, съответно –
рег. № 972 и рег. № 973, т.1, № 79 от 16.05.2023 г. на нотариус В. В. Г.а, рег. № 754 на НК, че
с гласовете на съдружника Р.Д.К. по т.1 (единствена) от дневния ред е взето решение за
изключване на съдружника Ф. Ф. на основание чл. 126, ал.3, т.1 и т.3 от ТЗ. В протокола е
удостоверено, че на събранието е присъствал съдружникът и управител Р.Д.К. лично, както
и пълномощникът му адв. С. Х.. Констатирано е, че общото събрание е свикано от
управителя Р.Д.К. с писмена покана, изпратена на другия съдружник Ф. Ф. на 05.05.2023 г.,
ведно с предупреждение за изключване, по електронен път лично на Ф. Ф., както и на
неговия пълномощник адв. А. Т. Т., съгласно изрично писмено пълномощно от 31.03.2023 г.,
представено на управителя на дружеството от адв. Т. на 04.05.2023 г., като имейлът е
4
доставен успешно в деня на изпращането му – 05.05.2023 г. и впоследствие отворен два
последователни пъти и на 07.05.2023 г. Посочено е, че имейлът, съдържащ поканата за общо
събрание и писменото предупреждение за изключване, е изпратен като отговор на същите
електронни адреси, използвани на предходния ден – 04.05.2023 г. от адв. А. Т. и Ф. Ф. за
изпращане до съдружника Р.Д.К. на покана за общо събрание за друга дата и с друг дневен
ред, поради което общото събрание приема, че тези адреси на електронна поща се
възприемат от съдружника Ф. Ф. и пълномощника му като годен способ за осъществяване
на официална комуникация по дружествени въпроси. Констатирано е, че съдружникът Ф. Ф.
не се явява, не се явява и надлежно упълномощен негов пълномощник, като в 14:40 часа в
залата се явил адв. А. Т., който не представил пълномощно, адвокатска карта или документ
за самоличност, но заявил, че е изпратен от Ф. Ф., няма да вземе участие в общото събрание,
няма да чете или подписва документи, а се явява, за да обсъди евентуално споразумение
между страните. След кратки обсъждания на английски език между Р.К. и адв. Т., последният
напуснал залата.
Видно от протокола, общото събрание с гласовете на съдружника Р.Д.К. е приело
атакуваното решение за изключване на Ф. Ф. на основание чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 ТЗ за
следните нарушения: 1) видно от изготвени извлечения от банкова сметка на дружеството, за
периода 07.07.2020 г. – 16.03.2023 г. съдружникът Ф. Ф. е използвал общо 129 394.90 евро от
банковата сметка на дружеството за лични нужди – скъпи вечери в луксозни ресторанти,
нощувки в луксозни хотели, самолетни билети за цялото семейство, такси за ски-училища,
заплащани сметки в болнични заведения, закупуване на дрехи от луксозни и разпознаваеми
бутици и др., като не е представил документи, че са свързани със стопанската дейност на
дружеството, и до откриване на общото събрание не е възстановил сумата съгласно
отправеното му предупреждение; 2) съдружникът Ф. Ф. е подписал лично с електронния си
подпис договор със Zoom Info на 28.02.2023 г., с което е създал задължение за дружеството
на обща стойност 50 000 щатски долара, като на искане на управителя Р.К. за прекратяване
на договора контрагентът отказал, а до откриване на събранието съдружникът Ф. Ф. не е
предприел действия за прекратяване на договора, а при невъзможност – не се е задължил
писмено да заплати всички дължими суми на Zoom Info от името на дружеството, но за своя
сметка, съгласно предупреждението; 3) Ф. Ф. сменил титуляра на домейна
digitalrestaurant.com, като на мястото на „Менюю Софтуер“ ООД вписал притежавано от
него друго дружество, от сметката на което на 02.01.2023 г. заплатил годишната такса за
поддръжка на домейна, като в предоставения с писменото предупреждение срок на е
заплатил обезщетение на дружеството заради прехвърлянето на собствеността на домейна,
съгласно предупреждението; 4) съобразно представени на общото събрание писмени
становища от служители и счетоводителя на дружеството, пред клиенти, бивши и настоящи
служители на дружеството, както и пред счетоводителя му, Ф. Ф. излагал твърдения, че
управителят извършва измами, присвоява дружествени средства, както и че има сериозни
притеснения по какъв начин ръководи дружеството, включително твърдял наличие на
психическо заболяване на управителя, което му пречи да извършва възложената му работа,
които действия са против интересите на дружеството, в нарушение задълженията му по чл.
18, т.3 от дружествения договор за добросъвестно съдействие за постигане целите и задачите
на дружеството, и с които е уронил престижа му пред негови основни клиенти и пред
служители, като до откриване на общото събрание не се е свързал с тези лица, за да ги увери,
че казаното от него е неистина, съгласно предупреждението; 5) от същите писмени
становища било видно, че Ф. Ф. не е съдействал за дейността на дружеството и в редките
случаи, в които е участвал под някаква форма в управлението по-скоро е повлиявал
негативно, като до откриване на общото събрание той не е представил отчет и доказателства
за всички извършени от него действия в полза на дружеството от м. януари 2020 г., както и
списък с предложения за бъдещо развитие на дружеството – съгласно предупреждението за
изключване.
Протоколът е подписан от управителя и съдружник Р.Д.К., адв. С. Х., в качеството му
на негов пълномощник, и преводач, като подписите и съдържанието на документа са
едновременно нотариално удостоверени.
5
Представен е Констативен протокол - акт № 81, т.1, рег. № 976/16.05.2023 г. на С.М. -
помощник нотариус по заместване при нотариус В. В.-Г.а, рег. № 754 в регистъра на НК, в
който са отразени констатации, че на 16.05.2023 г. в 14:30 часа на адреса за провеждане на
извънредното общо събрание на „Менюю софтуер“ ООД се явили лицата Р.Д.К.,
пълномощникът му адв. С. Х. и преводач, като в 14:40 часа се явил адв. А. Т., който заявил,
че няма пълномощно от Ф. Ф. да го представлява в общото събрание, няма да вземе участие,
да преглежда или подписва документи, а се явява за евентуално обсъждане на споразумение
между страните. След кратък разговор адв. Т. напуснал залата, а присъстващите съставили
текста на протокола от извънредното общо събрание.
От служебно извършена справка по партидата на дружеството „Менюю софтуер“
ООД в ТР се установява, че със заявление образец А4 вх. № 20230517142127 е поискано
вписване на промени по партидата на дружеството въз основа на решението на
извънредното общо събрание от 16.05.2023 г., като регистърното производство е спряно на
основание чл. 536, ал.1, т.1 ГПК, вр. чл. 19, ал.7 ЗТРРЮЛНЦ с Определение №
1690/18.05.2023 г. по т.д. № 949/2023 г. по описа на СГС, VI-14 състав, до приключване на
спора по настоящото дело. След спиране на регистърното производство от съда, длъжностно
лице по регистрацията е постановило Отказ № 20230517142127 от 18.05.2023 г., който е
обжалван от дружеството, чрез адв. С. Х., с Жалба вх. № 20230525160156. След справка в
ЕИСС се установява, че по жалбата е образувано т.д. № 1006/2023 г. по описа на СГС, VI-3
състав, по което с Определение № 1834/30.05.2023 г. производството е спряно до
приключване на спора по настоящото дело.
Установява се също, че веднага след спиране на производството по първото
заявление, от дружеството, чрез адв. С. Х., упълномощен от управителя Р.К., е подадено
второ заявление образец А4 - вх. № 20230518165013, с което е поискано вписване на
промените, произтичащи от решението на същото извънредно общо събрание от 16.05.2023
г. Регистърното производство по това заявление е било спряно на основание чл. 536, ал. 1, т.
1 ГПК, вр. чл. 19, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ с Определение № 1697/19.05.2023 г. по т.д. № 962/2023 г.
по описа на СГС, ТО, VI-19 състав, до приключване на спора по настоящото дело. След това
от длъжностното лице по регистрацията е постановен Отказ № 20230518165013/19.05.2023
г., който е обжалван и по образуваното т.д. № 1018/2023 г. по описа на СГС, VI-5 състав, е
постановено Решение № 900/12.07.2023 г., с което отказът е потвърден с мотив, че с оглед
спряното регистърно производство по предходното заявление образец А4 вх. №
20230517142127 до приключване на спора по т.д. № 956/2023 г., недопустимо се явява
последващото заявяване вписването на обстоятелствата, възникването на които е предмет на
разглеждане по така образуваното исково производство по т.д. № 956/2023 г. по описа на
СГС.
Установява се също от вписванията и обявените актове по партидата на ответното
„Менюю софтуер“ ООД в ТР, че на проведено последващо общо събрание на съружниците
на 05.06.2023 г. отново е взето решение за изключване на съдружника Ф. Ф., за вписването
на които промени е подадено заявление образец А4 с вх. № 20230607122158. По това
заявление има постановен на 08.06.2023 г. отказ от длъжностното лице по регистрацията,
като преди влизането му в сила регистърното производство е спряно с Определение №
1976/09.06.2023 г. по т.д. № 1072/2023 г. по описа на СГС, VI-22 състав, до приключване на
делото, образувано по искова молба с вх. № 55142/09.06.2023 г. на Ф. Ф. за отмяна на
решенията на общото събрание от 05.06.2023 г. По подадената искова молба е образувано
т.д. № 1076/2023 г. по описа на СГС, VI-25 състав, прекратено с Определение №
2420/17.07.2023 г., поради недопустимост на иска предвид предходното изключване на
ищеца като съдружник с решението на общото събрание от 16.05.2023 г. След възобновяване
на регистърното производство с оглед приключване с окончателен съдебен акт на
производството по т.д. № 1076/2023 г., с Решение № 46/09.01.2024 г. по т.д. № 1137/2023 г. по
описа на СГС, VI-22 състав, отказът на длъжностното лице по регистрацията за вписване на
произтичащите от решенията на 05.06.2023 г. обстоятелства е потвърден.
Установява се от извършена справка в информационната система на съда, че по
6
искова молба на Р.Д.К. против „Менюю софтуер“ ООД за отмяна на решения, взети на общо
събрание на съдружниците на 17.05.2023 г., включително за изключване на Р.К. като
съдружник, е образувано т.д. № 1029/2023 г. по описа на СГС, VI-21 състав. От данните по
делото е видно, че на 17.05.2023 г. е проведено общо събрание на съдружниците, свикано от
съдружника Ф. Ф. с покана от 04.05.2023 г., като само с гласовете на последния,
представляван от адв. А. Т., са взети решения, включително за изключване на Р.Д.К. като
съдружник. С Решение № 422/21.03.2024 г. по т.д. № 1029/2023 г. решенията на общото
събрание от 17.05.2023 г. са отменени поради извършени нарушения при свикването – чл.
139, ал.2 ТЗ - поради свикване на събранието от съдружника Ф. Фуска, без да е поискано
такова да бъде свикано от управителя, и при провеждането на събранието – поради взимане
на решенията само с гласовете на Ф. Ф., който към датата на събранието не е имал
качеството на съдружник в „Менюю софтуер“ ООД по силата на предходно решение на
общото събрание за изключването му от 16.05.2023 г., което макар да е атакувано като
незаконосъобразно с предявения в настоящото производство иск, е породило правни
последици между съдружниците и с дружеството от момента на вземането му.
Ответникът е представил извлечение от електронна поща в превод на български език
– л.111 от делото, видно от което на дата 04.05.2023 г. от адрес ************ до адрес
********.com е изпратено електронно писмо с тема: Покана до г-н Р.К., от адв. А. Т., в което
е посочено, че от името на клиента г-н Ф. Ф. се изпраща писмо, подписано с квалифициран
електронен подпис, и адвокатско пълномощно. Електронното писмо е изпратено с копие до
Ф. Ф. на адрес на електронна поща ***********@*****.***.
Като отговор на това електронно писмо, на 05.05.2023 г. от електронна поща с адрес
********.com е изпратено до адв. А. Т., с копие до Ф. Ф., електронно писмо с посочена тема:
Покана до Ф. Ф. за Общо събрание на 16.05.2023 г. и предупреждение за изключване, с
приложен сканиран документ от 05.05.2023 г. Електронното писмо е адресирано до г-н К. и
г-н Т., в него е посочено, че се изпраща официално писмено предупреждение за изключване
на съдружник, съгласно чл. 126, ал.3 от ТЗ, и покана за извънредно общо събрание на
„Менюю софтуер“ ООД, което ще се проведе на 16.05.2023 г. от 14:30 часа на адрес гр.
София, ПК 1000, ул. „******* ет.1 надпартерен, при следния дневен ред: 1. Изключване на
съдружника Ф. Ф. на основание чл. 126, ал.3, т.1 и т.3 от ТЗ. Като подател е посочен Р.К. в
качеството му на управител на „Менюю софтуер“ ООД.
Видно от приложения документ, именован Писмено предупреждение за изключване
на съдружник по реда на чл. 126, ал.3 от ТЗ и Покана за извънредно Общо събрание на
„Менюю софтуер“ ООД на 16.05.2023 г., за който между страните не се спори, че в
сканирано копие е изпратен като приложен файл към писмото от 05.05.2023 г., Р.К., в
качеството му на управител на „Менюю софтуер“ ООД, е отправил подписано от него до
съдружника Ф. Ф. предупреждение за изключване на основание чл. 126, ал.3, т.1 и т.3 от ТЗ,
поради неизпълнение на задължения за оказване съдействие за осъществяване дейността на
дружеството и извършване на действия против интересите му, като нарушенията са описани
в т.1 до т.6 включително, и покана за общо събрание, което ще се проведе на 16.05.2023 г. от
14:30 часа, на адрес гр. София, ПК 1000, ул. „******* ет.1 надпартерен, при следния дневен
ред: 1. Изключване на съдружника Ф. Ф. на основание чл. 126, ал.3, т.1 и т.3 от ТЗ.
В предупреждението е посочено конкретно поведението, за което се реализира
отговорността на съдружника – 1. Неправомерно изразходване на парични средства от
банковата сметка на дружеството в периода 2020-2023 г. в общ размер на 116 968.40 евро за
лични нужди, в това число за заплащане на сметки в луксозни ресторанти и хотели, ски-
карти, ски-училища, фериботи, сметки в болнични заведения, за електричество, за покупка
на дрехи, хранителни стоки и др., за учредяване и развиване на личен проект Missoggi,
нямащи нищо общо със стопанската дейност на дружеството; 2.Подписване на договор на
28.02.2023 г. със Zoom Info за срок от 2 години, на стойност 50 000 щатски долара, с което
неправомерно е създадено задължение на дружеството в размер на 50 000 долара, с ясното
съзнание, че дружеството няма необходимост от тази услуга и че ще е финансово затруднено
да я заплати; 3. Прехвърляне без съгласието на дружеството и без заплащане на цена през
7
месец януари 2023 г. собствеността на интернет домейна digitalrestaurant.com от
дружеството на друго дружество, чийто едноличен собственик е Ф. Ф., въпреки знанието
му, че дружеството е поело задължение на стойност 7 500 евро за придобиване на домейна и
същият е следвало да се използва в бъдещата му дейност; 4. Свързване с клиенти на
дружеството, в това число с Lin Kee Limited, с твърдения, че управителят на дружеството
извършва измами и присвоява техните пари, че има сериозни притеснения как той ръководи
дружеството поради наличието на психично заболяване, с което се уронва престижа на
дружеството пред негови основни клиенти, с ясното съзнание, че това може да доведе до
оттегляне на тези клиенти и намаляване постъпленията на дружеството; 5. Изказване на
същите твърдения пред настоящи и бивши служители на дружеството, което води до
създаване на напрежение и безпокойство сред служителите и пред тях уронва престижа му,
което е неизпълнение на задължението по чл. 18, т.3 от дружествения договор за
добросъвестно съдействие за постигане целите и задачите на дружеството; 6. Неполагане на
каквито и да е усилия от създаването на дружеството до настоящия момент, за съдействие за
осъществяване дейността на дружеството и за развиването му, ненабиране на клиенти и
последващото им обслужване, първоначалната работа по бизнес-плана на дружеството,
разработването на необходимия софтуер, набиране и организация на служители в Ирландия
и в България, което е неизпълнение на задълженията по чл. 124 от ТЗ и чл. 18, т.3 от
дружествения договор за добросъвестно съдействие за постигане целите и задачите на
дружеството.
С предупреждението съдружникът Ф. Ф. е приканен в срок до откриване на
събранието да предприеме конкретно посочени в предупреждението действия по коригиране
на поведението си – да възстанови сумата от 116 968.40 евро по сметка на дружеството; да
предприеме действия по прекратяване на договора със Zoom Info, без с това за дружеството
да възникнат допълнителни задължения, а ако това не е възможно – да се задължи писмено
да заплати дължимите на Zoom Info суми за своя сметка; да заплати обезщетение на
дружеството заради прехвърлянето на собствеността върху домейна digitalrestaurant.com; да
се свърже с всички клиенти и настоящи и бивши служители, с които е комуникирал от м.
март 2023 г. и да уточни пред тях в писмен вид, че изложените от него твърдения по
отношение на управителя са неистински, че няма доказателства за тях, както и да ги увери,
че дружеството се управлява добросъвестно и професионално; да представи отчет,
подкрепен с доказателства, за всички свои действия в полза на дружеството от м. януари
2020 г., както и списък с предложения за бъдещо развитие на дружеството.
По делото е представено Пълномощно от 31.03.2023 г., с което Ф. Ф. упълномощава
Адвокатско дружество „Д., П. и Ко“, както и адвокатите А. Т. и Д. С.а да го представляват
пред Р.Д.К. относно реализиране на имуществената му отговорност за вреди, претърпени от
Ф. Ф. в резултат на действия на Р.К., както и по всякакви въпроси, свързани с дела или
имуществени спорове между тях двамата или между Ф. Ф. и дружества, свързани с Р.К., като
във връзка с това упълномощените имат право да го представляват пред всички физически и
юридически лица, банки, държавни и общински органи, нотариуси, съдилища, съдебни
изпълнители и т.н. във връзка със започване и провеждане на искови, обезпечителни и
изпълнителни производства, да го представляват пред компетентните органи на досъдебното
производство, като подават и оттеглят молби, сигнали и т.н., както и да изготвят, подписват,
подават и да получават всякакви документи, необходими за защитата на интересите му във
връзка с предоставените с пълномощното права.
Видно от представен от ответника с превод на български език Сертификат за доставка
на имейл, генериран от Mailtrack, имейл от 05.05.2023 г. с тема „Покана до Ф. Ф. за Общото
събрание на 16.05.2023 г. и Предупреждение за изключване“, е получен на 05.05.2023 г. в
16:33 часа, изпратен от електронен адрес ********.com до електронни адреси ************,
***********@*****.*** и **********.com и е отваряно на 07, 12 и 14 май 2023 г. от А. Т. и
на 05.05.2023 г. от С. Х..
Като приложения към Протокола от общо събрание от 16.05.2023 г. са описани в него
и представени по делото и извлечение от банковата сметка на „Менюю софтуер“ ООД,
8
споразумение от 28.02.2023 г. със Zoom Info, фактури за заплащане таксата за домейна
digitalrestaurant.com, както и т.нар. в предупреждението писмени становища от бивши и
настоящи служители. От становищата е видно, че те са изготвени и изпратени като
електронни писма по електронна поща, по нарочно искане на Р.К. или съпругата му М. К..
Представено е електронно писмо от 10.05.2023 г. от А.Н. – служител на „Менюю софтуер“
ООД, в което изказва мнение за работата на управителя Р.К. и поведението на съдружника
Ф. Ф.. Видно от електронно писмо от Ю.А. от 10.05.2023 г. в отговор на писмо от съпругата
на Р.К. – М. К., в което, като служител на дружеството, лицето разказва за впечатленията си
поотделно от Р.К. и Ф. Ф., като относно последния сочи, че рядко се е виждал с него, веднъж
само се обадил да пита всичко ли е наред, докато Р.К. поне веднъж месечно за около седмица
идвал в България да проверява работата, с него поддържали връзка относно дейността на
дружеството. Лицето излага и че преди 2 години и половина счетоводител на дружеството
се свързал с него с молба да помоли Ф. да спре да ползва служебната дебитна карта за лични
нужди, тъй като те не могат да бъдат осчетоводени като фирмен разход, още по-малко когато
той не представя касови бонове или фактури за разходите, за което служителят уведомил
Р.К., а впоследствие разбрал, че въпросът е бил обсъден между К. и Ф.. По същия въпрос
счетоводители се свързвали с него и впоследствие, като той отново предавал информацията
на Р.К., а той на свой ред – на Ф. Ф.. Видно от писмо от М.М.Г., тя също изразява
положително мнение за работата си с Р.К., а относно Ф. Ф. излага мнение, че не е бил
наоколо, за да се занимава с бизнеса в последните 5 години поради проблеми в личния си
живот. Пише, че е разговаряла с него през последните 3 години не повече от 5 пъти, както и
че харчел пари безразсъдно, не е искал да се ангажира с клиенти или да се справя с
проблеми. Излага и хронология във връзка с възникнал проблем с клиент, на когото не били
преведени дължимите пари, като сочи, че като основно лице за контакт, представител на
клиента и се обадил, че ще докладва в полицията, поради което отишла да се срещне с Ф., за
да види дали той може да помогне, тъй като К. бил извън страната. Ф. изразил съмнение, че
К. е взел парите за себе си, проявил желание да разговаря с представителя на клиента, за да
уреди въпроса, и се намесил след постигнато споразумение с клиента за разсрочено
плащане, с което според бившата служителка внесъл напрежение. Представени са и
електронни писма от Т.К., П.К. и С.Г., в които те излагат суперлативи за работата си с Р.К. и
отрицателно мнение за качествата като лидер на Ф. Ф., за когото сочат, че не е проявявал
ангажираност към работата на компанията, чули от други, че е разходвал средства на
компанията за лични неща, без да предостави причина или разписка за своите разходи.
Същевременно С.Г. излага, че Ф. Ф. изиграл активна роля в самото начало по време на
процеса по преговаряне, когато Менюю оценявали фирмата му за потенциален доставчик на
софтуер, като след това с него контактували спорадично. Сочи, че впоследствие Р.К. бил
контактът между двете дружества по въпросите на бизнеса.
Като приложение към протокола от общо събрание е представено и споразумение със
Zoom Info, за което страните не спорят, че е подписано от името на „Менюю софтуер“ ООД
от Ф. Ф., като от така представения документ не е ясен вида и характера на предоставяните
от Zoom Info услуги, а насрещната престация на „Менюю софтуер“ ООД за размер на
абонаментите и еднократните такси е посочена в размер на 50 щатски долара – л. 217 от
делото.
Представено е извлечение от електронно писмо от 11.05.2023 г. от името на Р.К. до
Zoom Info, в което той иска договорът между двете дружества да бъде отменен незабавно,
тъй като е бил договорен и подписан от Ф. Ф. без обсъждане, одобрение или
упълномощаване. В писмото се казва, че Ф. Ф. вече не работи за бизнеса, за дружеството е
напълно невъзможно да плати услугите, тъй като не разполага с бюджет за подобен тип
разходи. В отговор с писмо от 12.05.2023 г. контрагентът посочва, че предсрочното
анулиране на абонамента по договора не е опция, която могат да предложат в момента.
Представени са и в превод на български език фактура № 18288/02.01.2023 г., фактура
№ 18117/11.12.2022 г., фактура № 15116/25.11.2021 г., видно от които Ф. Ф. е заплатил за
подновяване на домейна digitalrestaurant.com такси в размер на по 25 щатски долара,
9
фактурирани към „Международен дигитален ресторант“ и „Задвижвани от инвестиции и
технологии“. Представено е в превод на български език електронно писмо от доставчика на
домейна до Ф. Ф., в което е посочено, че поради завършване на плащанията по договор за
наем от Ф. Ф., домейнът ще бъде отключен и ще му прехвърлят собствеността в следващите
48 часа, както и електронно писмо до Ф. Ф., в което се изразява очакване той да обнови
информацията за контакт за домейна му, за да може собствеността да се прехвърли върху
него. В писмото се сочи, че имейл за потвърждение е изпратен и на ********@*******.**.
Ответникът е бил задължен по реда на чл. 190 ГПК да представи служебната
електронна кореспонденция на ищеца на служебните му електронни адреси *********com и
***********.com, имейл кореспонденцията, водена между ищеца и клиента Lin Kee Limited
по повод преустановяване на дължимите плащания към клиента от страна на дружеството;
кореспонденцията, водена между ищеца и клиента Т.; договорите, сключени между ищеца Ф.
Ф. и „Менюю софтуер“ ООД и между Р.Д.К. и „Менюю софтуер“ ООД и договорите,
сключени между дружеството и клиентите Lin Kee Limited и Т..
С молба от 20.11.2023 г. ответникът излага, че двата адреса на електронна поща
*********com и ***********.com са били служебни такива и след прекратяване на
17.03.2023 г. (с предизвестие, изпратено по имейл), на договора за управление от 01.12.2020
г. между дружеството и Ф. Ф., по силата на който му е възложено да действа като заместник
в управлението и представителството на „Менюю софтуер“ ООД, дружеството е изтрило
ищеца като потребител в използвания имейл-сървър на Гугъл, което е довело до
автоматично изтриване на тези електронни адреси и тяхното съдържание. Поради това
дружеството обективно не разполагало със служебната кореспонденция на ищеца в тези две
пощи.
Представени са извлечения от кореспонденция по имейл, водена между „Менюю
софтуер“ ООД и клиента Lin Kee Limited относно формирано задължение към посоченото
дружество от задържани и непреведени от „Менюю софтуер“ ООД суми в размер на 985 709
евро, видно от която тя е водена от управителя Р.К., с копие до ищеца Ф. Ф. на адрес
*********com, като видно от съдържанието и, Ф. Ф. също е участвал в преговорния процес
по уреждане на проблема и подписване на споразумение за разсрочено плащане на дълга –
напр. писмо от 08.08.2022 г. от Р.К., в което говори за договорени между клиента и Ф. Ф.
условия по споразумението – л. 476 от делото, писмо от 10.08.2022 г., в което също се
споменава участие на Ф. Ф. в преговорния процес – л.479, писмо от представител на клиента
Lin Kee Limited от 11.02.2023 г., в което се споменават съгласувани с Ф. Ф. клаузи на
споразумението – л.477 и т.н.
Ответникът отрича да съществува кореспонденция, водена между Ф. Ф. и Т., и
представя извлечения от такава, водена между други служители, Р.К. и клиента.
Представени са договори за управление между Р.К. и „Менюю софтуер“ ООД и
между Ф. Ф. и „Менюю софтуер“ ООД, които не са подписани от страните, но се твърди, че
са възприемани между тях като произвеждащи действие.
Представени са и договорите, сключени между дружеството и клиентите Lin Kee
Limited и Т., видно от които, те са подписани от името на „Менюю софтуер“ ООД от
управителя Р.К..
По делото са представени извлечения от електронна кореспонденция по мобилните
телефони между Р.К. и Ф. Ф. в мобилното приложение WhatsApp, видно от която двамата
обсъждат извършването на одит във връзка със задължението към клиент в размер на 1
милион, като Ф. казва, че трябва да се извърши одит, да се стигне до дъното и компанията да
се вкара в ред – л. 613, че К. носи отговорността като единствен управител и трябва да се
назначи финансов контрольор, – л. 613 гръб, че отчетът за приходите и разходите е
абсолютно неорганизиран, за което се съгласил и З. (свидетелят З.И. – счетоводител на
дружеството) – л. 614. Двамата обсъждат и дължимите им от дружеството седмични
плащания. Освен това К. пише на Ф., че трябва да представи всички фактури за покупки,
вкл. за хотел, тъй като в противен случай ще трябва да се плати данък, както и че следва да
10
се придържат към месечен бюджет за разходи и за изплащане на заплатите – л. 614. В
съобщение от 27.01.2023 г. К. пише, че е изпратил и на двамата по 1 500 евро, като
средствата са малко по-малко, и официално платили и депозит за къщата. Двамата обсъждат
и необходимостта от по-добра комуникация и провеждането на ежеседмични срещи. В
съобщения от 27. и 28.02.2023 г., от 01. и 07.03.2023 г. двамата обсъждат провеждането на
разговор със и плащането на Zoom Info. От разменени съобщения от 31.05.2022 г. е видно, че
Р.К. е изпратил на Ф. Ф. таблица с преводи към двамата, включващи както заплатите, така и
други разходи – л. 660 от делото.
Видно от приетото заключение по допуснатата съдебна компютърно-техническа
експертиза, електронните съобщения са осъществени в мобилното приложение “WhatsApp“
между профил с име „Fabio Fusko“ от телефонен номер +*******, който е бил ползван като
служебен от Ф. Ф., впоследствие закрит, и профил с име „Ros Cronin“ от телефонен номер +
*******, като е налице обвързаност на телефонните номера със съответните потребителски
профили в приложението, принадлежащи съответно на Ф. Ф. и Р.К.. Вещото лице дава
заключение, че изследваната кореспонденция в текстовата и медийната част е идентична с
приложените по делото извлечения от проведени чатове чрез мобилното приложение
„WhatsApp“. В откритото съдебно заседание вещото лице е категорично, че телефонен
номер + ******* е номерът, от който е осъществена комуникацията с Ф. Ф. и той
принадлежи на Р.К., като процесната комуникация е водена в минал период, когато ищецът е
използвал телефонен номер, който завършва на 731, а не настоящия, който завършва на 397.
Вещото лице е извлякло данните от ползвания в момента мобилен номер на Ф. Ф., към който
е асоциирано приложението, съхраняващо и съобщенията от минал период.
По отношение на изтриването на ищеца като потребител на двата адреса на
електронна поща *********com и ***********.com, съобразно твърденията на ответника,
вещото лице дава заключение, че при изтриването на потребител в платформата Google
Workspace могат да се предприемат превантивни действия по архивиране на данните на
потребителя или прехвърлянето им към друг потребител, а ако се изтрие профил като се
пропуснат тези действия, данните ще бъдат изтрити и няма да могат да бъдат извлечени.
При иницииране на изтриване на потребител, алгоритъмът на Google Workspace следва
предварително заложени стъпки на изпълнение, като е предоставена възможност за избор
относно данните от приложението на потребителя – преместване на данните към друг
потребител от същия домейн, пренасочване на електронна поща на потребител към друг
потребител от същия домейн или продължаване на изтриването без преместване. Има
възможност и за временно спиране достъпа на потребител. Вещото лице не е успяло да
събере конкретна техническа информация относно това съхраняват ли се регистърни данни
относно изтриването конкретно на електронната поща с потребителски профил на Ф. Ф..
От приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
съгласно представените документи от ответника от системата за интернет банкиране на
Револют, за ползване банковите сметки на „Менюю софтуер“ ООД са вписани 6 потребители
с отделни профили и възможности за управление на сметките, между които Р.К. и Ф. Ф.,
като и двамата са разполагали с банкови карти за извършване на транзакции по различните
сметки на дружеството. Въз основа на водените и предоставените от ответното „Менюю
софтуер“ ООД счетоводни регистри, за периода от учредяване на дружеството през 2020 г.
до 31.03.2023 г. Ф. Ф. е получил под формата на възнаграждение от дружеството сума в
общ размер на 923 210.13 лева, а Р.Д.К. – сума в общ размер на 748 181.18 лева.
Осчетоводени като разходи за лични нужди на двамата съдружници, заплатени с парични
средства на дружеството суми за същия период са, както следва – разходи от Ф. Ф. в общ
размер на 290 429.49 лева, а разходи от Р.К. – общо 100 186.12 лева. Осчетоводени като
„платени суми за бизнеса без фактури“ са разходи, направени от Ф. Ф. през 2020 г. в
размер на 8 701.96 лева и през 2021 г. – 18 620.72 лева - общо в размер на 27 322.68 лева.
Вещото лице посочва, че от извършената проверка при ответника относно наличието
на предоставени и осчетоводени разходооправдателни документи за извършените плащания
от ищеца от сметките на ответника, на вещото лице е отговорено, че такива няма.
11
Вещото лице дава заключение и че за процесния период в дружеството е
осчетоводено по сметка 493/1 – Разчети със собственици - само едно вземане на
дружеството от Ф. Ф. – на 30.11.2022 г. в размер на 10 030.18 лева във връзка с извършено
теглене на сумата от евровата сметка на дружеството, ползвана от ищеца, след което поради
непредставяне на разходооправдателни документи със следваща счетоводна операция сумата
е осчетоводена по сметка 699 – Данъчно непризнати разходи. Останалите извършени от
ищеца транзакции са осчетоводени по счетоводна сметка 699 – Данъчно непризнати
разходи.
Вещото лице сочи, че на 19.07.2021 г. от сметка на дружеството е извършен изходящ
трансфер с наредител Р.К. на сума в размер на 7 300 евро /14 277.56 лева/ за покупка на
автомобил от Р.К., като на 31.07.2021 г. със сума в размер на 39 840.28 лева, включваща и
извършения превод от 7 300 евро, е дебитирана сметка 498/3 „Други дебитори“ и
кредитирана сметка 504/2 „Каса във валута“ с основание „неуточнени преводи от Револют“.
На 30.06.2023 г. са извършени счетоводни операции, чрез които е извършено прихващане на
сумата от 14 277.56 лева от задължения на дружеството към съдружника Р.К., като тя е
прехвърлена за отчитане по счетоводна сметка 493/2 „Разчети със съдружник Р.К.“ като
вземане на дружеството от този съдружник.
Установява се от заключението по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, че
разходваните парични средства на дружеството, счетоводно отнесени като „платена сума от
Р.К. за бизнеса без фактура“ за периода 2020 г. – 31.03.2023 г. са в общ размер на 925 418.95
лева, като в тази сума са включени разходите без представени разходооправдателни
документи, които видно от таблицата към заключението включват и такива за плащания или
теглене в брой с карта, трансфери за заплащане на сметки в хотели, заведения, резервации в
Букинг и т.н.
По поставена от ответното дружество задача, вещото лице дава заключение, че от
извършената проверка в счетоводството се установява, че в периода между 06.04.2023 г. –
18.12.2023 г. по основната сметка в евро на „Менюю софтуер“ ООД в Револют Р.К. и
съпругата му М.К. са внесли/превели суми в общ размер на 80 200 евро или 156 857.58 лева
с основание за погасяване на задължения на Р.К. към дружеството по платени суми за лични
нужди, като в аналитичен регистър на сметка 493 – Разчети със собственици – през 2023 г.
по разчетна сметка 493/2 – Разчет със съдружник Р.К. са осчетоводени следните внесени
суми: на 31.05.2023 г. – 97 791.50 лева, на 30.06.2023 г. – 51 829.50 лева и на 29.12.2023 г. –
391.17 лева. За периода 01.01.2024 г. – 31.07.2024 г. са осчетоводени като върнати суми в
общ размер на 6 960.41 лева.
Съгласно представената годишна оборотна ведомост и справка от аналитичен
регистър за сметка 493/2 – Разчет със съдружник Р.К. – за 2023 г., се констатира, че към
31.12.2023 г. разчетна сметка 493/2 е с крайно кредитно салдо в размер на 102 543.94 лева,
представляващо задължение на дружеството към Р.К., а към 31.07.2024 г. е с крайно
кредитно салдо в размер на 109 504.35 лева задължение на дружеството към Р.К..
Вещото лице дава заключение, че съобразно предоставените му данни от
счетоводството, до 30.06.2024 г. не са постъпвали парични средства от ищеца за
възстановяване на ползвани дружествени средства за лични нужди, а с постъпване на
платените през 2023 г. и 2024 г. от Р.К. и съпругата му суми, всички ползвани средства от
Р.К. за лични нужди са възстановени, като надплатените са отразени в крайното кредитно
салдо като задължение на дружеството към Р.К..
По делото са събрани и гласни доказателства.
Свидетелят М.П.Г., който е бил бизнес партньор на Ф. Ф. и Р.К. заявява, че имал
впечатления как функционира бизнесът на двамата, като те използвали средства на
компанията за лични цели. През 2017 или 2018 г. във връзка с общ бизнес се случило така, че
Р.К. трябвало да му върне взет личен заем и Р., със знанието на Ф., му върнал парите със
средства на дружеството Зуплер, собственост също на двамата и развиващо дейността, която
впоследствие продължила чрез „Менюю софтуер“ ООД. От разговор с Ф. знаел и че Р.
12
платил със средства на дружеството за трансплантация на коса. Казва и че неговото
впечатление било, че Ф. и Р. са се разбрали да покриват лични разходи като пътувания,
настанявания в хотели, забавления, със средства на дружеството, като само трябвало да
бъдат разпределени по равно между двамата. Тази уговорка се отнасяла до всички
дружества на Ф. и Р., които били около 6 или 7. Заявява и че имало разногласия между тях
поради това, че Ф. имал притеснения, че Р. не е превел пари, които се дължат на един от
клиентите - Lin Kee.
Свидетелят Е.Д.К. заявява, че Ф. регистрирал името на домейна digitalrestaurant.com
лично преди около 10 години, когато все още развивали дейността като Зуплер. Казва и че
бизнес концепцията на „Менюю софтуер“ ООД била разработена от двамата – Ф. и Р., като
Ф. бил човекът, който първоначално основал бизнеса като Зуплер, който след това се
променил и станал „Менюю софтуер“ ООД. Ф. бил визионерът, който стартирал
компанията. Свидетелят заявява, че лично не е бил част от hotelsmenuu.com, Dinepay и
партньорството с Google Ordering, но участвал в разговори, често обсъждали бизнеса им и
Ф. говорел с енергичност, със страст за това.
Свидетелят Д.П.К. казва, че достъпът на Ф. до служебните телефон и имейл бил
преустановен. Заявява, че знае за това, че двама служители на дружеството отишли при Ф.
като изразили притеснение, че на клиента Л.К.Л. не били изплатени дължими пари.
Свидетелят Ш.М.К., който работи за „Менюю софтуер“ ООД като консултант
продажби заявява, че работи за компанията от създаването и, виждал е Ф. да говори със
служителите, но не може да каже какво отношение е имал към тях. Заявява и че по време на
среща в дома на Ф. Ф., на която присъствал и търговския мениджър М.М., в отсъствието на
Р., Ф. отправил обвинения към Р., че е измамник, че краде средства от сметки на
дружеството, както и че има сериозно психично заболяване и не може да му се вярва. Това
било през юни 2022 г., в дома на Ф.. Срещата се състояла по инициатива на служители във
връзка със задължението към клиента, и тъй като нямало контакт с Р., мениджърът,
отговорен за този клиент, бил под натиск и искал да говори с някого от директорите, поради
което потърсили Ф. Ф.. Срещата трябвало да бъде на друго място, но Ф. бил под
въздействието на алкохол и свидетелят го попитал дали срещата може да се състои в дома на
Ф., което се оказало, според свидетеля, лоша идея. Свидетелят казва и че М.М., която била
служител, отговарящ за продажбите, напуснала след този случай, но не знае защо е
напуснала. Казала му, че ако Ф. вече не е част от компанията би помислила дали да се върне.
Свидетелят Д.Д. К. – баща на Р.К. – заявява, че на 05.05.2023 г. Р. му се обадил с
молба да присъства като негов пълномощник на събрание на друго дружество в Дъблин, в
което съдружници са също Р.К. и Ф. Ф., а трето лице било директор, поради това, че в същия
ден Р. трябва да е в София на друго общо събрание. На събранието в Дъблин се появил и Ф.,
свидетелят му казал, че е изненадан, че е там, защото очаквал да е в София, на което Ф. Ф.
му отговорил „Адвокатите ми се грижат за това“. Свидетелят казва, че е сигурен, че Ф. е
знаел за събранието в София.
Свидетелят З. Н. И., който е управляващ съдружник в дружеството, предоставящо
комплексно счетоводно обслужване на „Менюю софтуер“ ООД, заявява, че той и негова
служителка обслужват счетоводно дружеството. Дружеството се управлява единствено от
Р.К.. То имало проблеми през годините, което можело да се види от финансовите резултати
през 2022 г. Ф. Ф. по никакъв начин не е спомагал за разрешаването на проблемите, не е
участвал в оперативното управление на дружеството, което свидетелят казва, че му е
известно поради това, че получава като счетоводител цялата информация – имейли,
информации и т.н. и общува с целия състав на „Менюю софтуер“ ООД. Когато е ставало
въпрос за вземане на решения, напр. за нова ценова политика на дружеството, за наемане на
персонал, наемане на офис или освобождаване на офис, в нито едно от тези решения не е
било споменавано името на Ф. Ф.. Казва, че управител на дружеството е Р.К., а Ф. Ф. не е
управител. Свидетелят заявява и че на името на „Менюю софтуер“ ООД има издадени три
дебитни карти – на Р.К., Ф. Ф. и Ю.А., като послединят е служител, който е старши в
йерархията в българската структура. Той имал пълномощно да сключва трудови договори, да
13
ги прекратява, тъй като управителят в повечето време не е в България. Заявява, че при
получаване на месечната информация се виждали огромен брой транзакции, срещу които
нямало първичен счетоводен документ, поради което не можели да се осчетоводят. Тъй като
не можели да разберат за какво става дума, питали и отговорът бил „това е Ф., той е харчил
за еди какво си“. Поради липсата на представени първични счетоводни документи, тези
разходи били осчетоводявани в данъчно непризнати разходи, които за 2022 г. били над
600 000 лева. Получавали такива разходи, наредени и от Р.К., но били несъразмерно по-
малко от тези на Ф. Ф.. Свидетелят заявява, че не може да е конкретен, но данъчно
непризнатите разходи, направени от Ф. Ф. били несъразмерно по-високи от тези, направени
от Р.К.. Заявява и че за направените от Р.К. разходи можело да се предположи, че са в полза
на дружеството, тъй като например когато идвал в България за разходите за хотел от
небрежност не представял фактура, тези разходи били осчетоводявани като данъчно
непризнат разход. Докато разходите на Ф. Ф. били изцяло от частен характер. Свидетелят
казва, че до него не е достигала информация за участие на Ф. Ф. в управлението на
дружеството, в срещи с екипа, във взимането на решения. Периодът на най-голямо харчене
бил през 2022 г., когато дружеството регистрирало загуба от 800 000 лева, от които над
600 000 лева били данъчно непризнати разходи, за които дружеството няма надлежен
документ. В основната част тези 600 000 лева били на Ф. Ф.. Свидетелят казва, че той
алармирал управителя Р.К., той си говорил с Ф. Ф. и след многократните му сигнали били
предприети мерки и например за 2023 г. вече дружеството е на сериозна печалба. На
разговор, на който присъствал, Ф. Ф. „стартирал“ разговор, че дружеството не се управлява
добре и Р.К. дал примери, че Ф. е похарчил пари на компанията, от което се генерирал
скандал. Свидетелят казва и че е маркирал в разговори с Ф. в WhatsApp за проблема, но той
отговарял уклончиво, нищо конкретно. Казва и че Р.К. предоставял заеми на дружеството с
лични средства, без официално регистриране на такива заеми, а чрез осчетоводяването им
по сметка 493 – Разчети със съдружници. Заявява, че разходите без представен първичен
документ отразявали в данъчно непризнати разходи, а по сметка 493 фигурират само
двамата съдружници.
Свидетелят Ю..П..А., който работи в ответното „Менюю софтуер“ ООД като
генерален мениджър от създаването му, заявява, че компанията предлага най-общо казано
уеб сайтове за поръчки от ресторанти, в които крайният клиент може да поръча храна за
вкъщи. В България към момента работят 8 души, а в Ирландия между 3 и 5 души. Казва, че
управленските функции се изпълняват от управителя Р.К., той живее в Дъблин, не е
постоянно в България, както и Ф. Ф.. Р.К. в началото идвал всеки месец, за да се направи
планът, съответните стъпки за всеки месец. Правели и дистанционни срещи, срещи с
програмисти във връзка с нови функционалности на софтуера. Ф. не идвал с К., не участвал
в работата на компанията – нито в ежедневните задачи, нито в някакви по-специфични. Не е
имал срещи със служителите в офиса в България, не е говорил със служителите, не бил
споменаван в копие на нито един имейл, свидетелят не е получил нито един имейл от него.
Ф. никога не е търсил информация от него относно дейността на дружеството, като
свидетелят го е виждал физически 3 пъти. Заявява и че дружествените книги са в София и
ищецът никога не е искал да се запознава с тях, не е посещавал офиса в София, за да се
запознае с тях. Свидетелят казва, че основно за подбора на персонал се грижи той, като на
втора фаза се включва Р.К., софтуера е разработен от от програмистите на дружеството, като
началните идеи и функции били на Р.К.. Клиенти и партньори се търсели от мениджърите
продажби, които били М.М.Г. и Р.Б., като клиенти били намерени и от Р.К., а за Ф. Ф. не
знае. Казва, че достъпът на Ф. Ф. до служебния телефон и имейл са преустановени, но не от
него, тъй като той няма достъп. Свидетелят разказва, че в началото на 2021 г. счетоводителят
З.И. се свързал с него поради направени разходи от Ф., които не било възможно да бъдат
осчетоводени, тъй като нямало документ за тях. Счетоводителят помолил свидетеля да
предаде по веригата за това. Тъй като никога не е бил в комуникация с Ф., му било по-
комфортно да говори с К., който от своя страна му предал, че е обсъдил с Ф. ситуацията.
Това бил първият от няколко пъти, в които счетоводителят се свързвал с него по такъв
въпрос, но харченето на пари не спирало. Не си спомня да му е било казвано подобно нещо
14
за Р.К., само за Ф. Ф. му било казвано от счетоводителя. По отношение на дружеството
„Зуплер“ казва, че то е било също общ бизнес на двамата съдружници, преди да се създаде
„Менюю софтуер“ ООД, със сходна дейност. „Менюю софтуер“ ООД започнало с определен
набор от клиенти, за които свидетелят казва, че не си спомня имената им, не знае дали това
са предишни клиенти на „Зуплер“, като предполага, че клиентите, с които дружеството е
започнало, са „генерирани от мениджърите продажби“.
Останалите събрани по делото доказателства – извлечения от постове и снимки в
Инстаграм - съдът намира за неотносими с оглед обстоятелството, че ищецът не оспорва, че
със средства от банковата сметка на дружеството е заплащал и лични разходи за покриване
на сметки за хотели, ресторанти и т.н., поради което не обсъжда.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решението на общото събрание на
съдружниците от 16.05.2023 г. за изключване на ищеца Ф. Ф. като съдружник в дружеството:
С конститутивния иск по чл. 74 ТЗ съдружникът или акционерът в търговско
дружество упражнява предоставеното му с тази норма потестативно право да иска отмяна на
решенията на общото събрание на дружеството, когато те противоречат на повелителни
разпоредби на закона или на дружествения договор/устава, и нарушават членствените права
на конкретния съдружник. Това право може да бъде упражнено само от член на дружеството
и в преклузивния срок по чл.74, ал.2 ТЗ – 14-дневен срок от деня на събранието, когато
ищецът е присъствал или когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи - в 14-дневен
срок от узнаването, но не по-късно от 3 месеца от деня на общото събрание. Съгласно
константната практика на ВКС, потестативното право на отмяна на решения на общото
събрание по чл. 74 ТЗ е предоставено в полза на съдружник/акционер за защита на неговите
лични (имуществени и неимуществени) членствени права, но и с оглед интересите на
останалите съдружници и акционери, на дружеството и на обществения интерес, като
разпоредбата охранява спазването на закона, правилата на добросъвестността и
доброволността на сдружаването, а правният интерес произтича от по-висш ранг в
сравнение с частния интерес на всяко лице (така Решение № 128 от 19.11.2009 г. по т.д. №
269/2009 г. на ВКС, І т.о.; Решение № 21 от 25.03.2013 г. по т.д. № 290/2012 г. на ВКС, І т.о.;
Решение № 174 от 25.01.2018 г. по т.д. № 1504/2016 г. на ВКС, ІІ т.о.). Проверката, която се
извършва от съда, е ограничена само до посочените от ищеца основания за отмяна на
решенията, което произтича от принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, в
съответствие с който пределите на търсената с иска по чл. 74 съдебна защита се определят от
самия ищец чрез основанието и петитума на исковата молба. С оглед преклузивния характер
на срока за предявяване на иска, съдът се произнася само по релевираните в този срок
основания за незаконосъобразност на оспорените решения – т.6 и т.8 от ТР 1/06.12.2002 г. на
ОСГК на ВКС. Всички твърдени от ищеца нарушения, относими към законосъобразността
на взетите решения на общото събрание, представляват самостоятелни основания по
конститутивния иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ – мотивите към т.6 на ТР 1/06.12.2002 г.
По така предявения в настоящото производство иск с правно основание чл. 74 ТЗ,
съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса по чл. 154
ГПК, в тежест на ищеца е да докаже качеството си на съдружник в ответното дружество към
датата на вземане на решението, чиято отмяна иска, както и че такова решение е било взето
на посочената дата. В тежест на ответника е да докаже при условията на пълно главно
доказване, че ищецът е бил предупреден писмено в подходящ срок, че ще бъде изключен
(чл.126, ал.3 от ТЗ), като в предупреждението е посочено конкретното му поведение, което
се приема за основание за изключването му, че това поведение е било реално осъществено,
както и че решението за изключването е взето на общо събрание (чл.137, ал.1, т.2, пр. второ
от ТЗ), свикано редовно (чл.138 и чл.139, ал.1 от ТЗ) и с необходимото мнозинство (чл.137,
ал.3 от ТЗ), за което е съставен протокол в изискуемата от закона (чл.137, ал.4 от ТЗ) или
15
дружествения договор форма за действителност.
Наличието на качеството съдружник към датата на вземане на решението, както и
спазването на преклузивния срок по чл. 74, ал.2 ТЗ за предявяване на иска, са положителни
процесуални предпоставки на правото на иск от категорията на абсолютните, за които съдът
следи и служебно, поради което са относими към допустимостта на иска.
По делото се установява качеството на съдружник на ищеца Ф. Ф. към датата на
провеждане на общото събрание, на което е взето оспореното решение за изключването му.
Искът е предявен в преклузивния 14-дневен срок от деня на събранието, видно от датата на
постъпване на исковата молба в съда – 18.05.2023 г.
С оглед на изложеното предявеният иск е допустим - ищецът е процесуално
легитимиран да атакува процесното решение на общото събрание на „Менюю Софтуер“
ООД в качеството му на съдружник към датата на приемане на същото решение, и искът е
предявен в преклузивния срок.
Не се спори между страните и се установява от представения Протокол от проведено
на 16.05.2023 г. общо събрание на съдружниците на ответното „Менюю Софтуер“ ООД,
съставен с нотариална заверка на подписите и съдържанието, съответно – рег. № 972 и рег.
№ 973, т.1, № 79 от 16.05.2023 г. на нотариус В. В. Г.а, рег. № 754 на НК, че с гласовете на
съдружника Р.Д.К. по т.1 (единствена) от дневния ред е взето решение за изключване на
съдружника Ф. Ф. на основание чл. 126, ал.3, т.1 и т.3 от ТЗ. Въпреки, че видно от чл. 31 от
действащия Дружествен договор на „Менюю софтуер“ ООД за протокола от общо събрание
на съдружниците е предвидена обикновена писмена форма, каквато се допуска с
диспозицията на чл. 137, ал.4 от ТЗ, съставянето на протокола от процесното общо събрание
с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието не опорочава взетото решение
на това основание, доколкото уговорената форма за действителност е по-лека от
приложената.
Сезиращата съда искова молба съдържа оплаквания за вземане на решението от ОС
на „Менюю Софтуер“ ООД, провело се на 16.05.2023 г., в нарушение разпоредбите на чл.
126, ал.3 от ТЗ и чл. 139 ТЗ, без на ищеца, като съдружник, да са връчени надлежно
предупреждението за изключването му и поканата за общо събрание, обективирани в един
документ, защото предупреждението, съдържащо и поканата, са изпратени на 05.05.2023 г.
като сканирано копие до имейл адреси, без този начин на връчване да е уговорен в
дружествения договор и без постигнато между съдружниците съгласие за връчване на
предупреждение за изключване и покани за общо събрание чрез електронна поща, нито
уговорен ред, условия и посочени изрично имейл адреси за това; предупреждението и
поканата са изпратени на имейл адрес на адвокат, който не е упълномощен от ищеца да
получава предупреждение и покана за общо събрание, и на имейл адрес
***********@*****.***, който не е посочен от ищеца за получаване на дружествени книжа,
документът не е подписан с електронен подпис по смисъла на чл. 13 от Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги, адресиран е до двама
адвокати, а не до ищеца, които нямат правомощия за получаване от негово име на
предупреждение за изключване и покана за общо събрание. Поради това се поддържа, че
както предупреждението, така и поканата не са достигнали до ищеца – не са получени от
него в 7-дневния срок преди насроченото заседание. Освен това нямало направено
предложение от съдружника Р.К., нито надлежно взето решение от общото събрание за
отправяне на предупреждение за изключването на ищеца. Поддържа се и че решението е
взето без да са налице материалните предпоставки за изключване на съдружника по чл. 126,
ал. 3, т. 1 и т. 3 ТЗ, а именно съдружникът да не изпълнява задълженията си за съдействие за
осъществяване дейността на дружеството и да действа против интересите на дружеството.
Изключването на съдружник е регламентирано в разпоредбите на чл. 126 от ТЗ,
уреждащи две хипотези, като при втората (каквато е настоящата) – по чл. 126, ал.3 от ТЗ -
основанията за изключване на съдружник са сведени до неизпълнение задълженията за
оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството; неизпълнение решенията
16
на общото събрание; действия против интересите на дружеството; невнасяне на
допълнителна парична вноска, в случай, че съдружникът не е упражнил правото си за
напускане по чл. 134, ал.2.
Изключването на съдружник в тази хипотеза следва да бъде осъществено по
установената в чл. 126, ал. 3 от ТЗ и чл. 137 от ТЗ процедура, която включва отправяне на
писмено предупреждение до съдружника и вземане на решение от общото събрание за
изключването му.
Начален етап от фактическия състав е отправяне на предупреждение за изключване до
съдружника, като то следва да е писмено, да съдържа правните основания за изключване на
съдружника и описание на конкретните нарушения, осъществени чрез действия или
бездействия. Целта на предупреждението по чл. 126, ал.3 от ТЗ е да уведоми съдружника за
констатирани нарушения по повод дружествените работи, както и да му осигури
възможност да се подготви за общото събрание, да изложи доводи против съобщените му
нарушения, както и да коригира поведението си, ако нарушението го позволява. Липсата на
връчено писмено и конкретно предупреждение за изключване на съдружника в разумен срок
с оглед на описаните нарушения и възможността да бъдат коригирани от съдружника, е
самостоятелно основание за отмяна на решението на общото събрание за изключването му.
Така Решение № 3/19.02.2010 г. по т.д. № 482/2009 г. на ВКС, II т.о., Решение №
171/14.03.2012 г. по т.д. № 860/2010 г. на ВКС, II т.о., Решение № 160/26.10.2010 г. по т.д. №
379/2009 г. на ВКС, I т.о. Константно в съдебната практика се приема, че предупреждението,
като изявление на дружеството за констатирани нарушения от съдружника, може да е
материализирано в самостоятелен писмен документ, да се съдържа в поканата по чл. 139, ал.
1 от ТЗ или да е възпроизведено в протокол от предходно Общо събрание (напр. Решение №
221/2013 г. по т.д. № 529/2012 г. на ВКС). Не е задължително предупреждението по чл. 126,
ал.3 от ТЗ да бъде отправено по решение на общото събрание на дружеството.
Изключването е най-тежката санкция, прилагана по отношение на съдружник, и ако волята
на законодателя беше отправянето на предупреждение да бъде предварително
санкционирано от общото събрание, това задължително би било включено при
изчерпателното изброяване на правомощията му, визирани в чл. 137 от ТЗ. Такова
предупреждение може да бъде отправено от всеки съдружник, както и от управителя на
дружеството (в този смисъл Решение № 56/08.09.2010 г. по т.д. 472/2009 г. на ВКС, ІІ т. о.;
Решение № 293/10.06.1994 г. по гр. д. 246/1994 г. 5- чл. състав на ВС). С оглед на
изложеното, неоснователно ищецът поддържа незаконосъобразност на решението поради
това, че предупреждението за изключване се съдържа в поканата по чл. 139, ал.1 от ТЗ,
както и поради това, че изхожда от управителя, а не от дружеството.
По отношение на поканата за общо събрание на съдружниците, константно в
практиката на Върховен касационен съд, включително с Решение № 10/21.03.2019 г. по т.д.
1316/2018 г. по описа на ВКС, І т.о., Решение № 196/17.12.2009 г. по т.д. № 20/2009 г. на І т.о.;
Решение № 104/10.03.2011 г. по т.д. № 876/2010 г., І т.о.; Решение № 74/14.07.2011 г. по т.д. №
633/2010 г., І т.о., се приема, че за да е редовно поканен за общото събрание по смисъла на
чл. 139, ал. 1 ТЗ, съдружникът следва да е получил в предвидения от закона минимално
необходим срок - 7 дни преди събранието, освен ако в дружествения договор не е уговорен
по-дълъг срок, писмена покана, съдържаща дневния ред, по който то ще бъде проведено.
Приема се, че в разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ТЗ не е регламентиран способ за връчване на
поканата за общото събрание, и в случай, че такъв способ не е предвиден в дружествения
договор (ако е предвиден, той би имал приоритет), то изборът за начина на изпращане на
поканата – чрез пощенски оператор, по телефакс, с нотариална покана или др. – е
предоставен на дружеството, но законът акцентира върху доказаността на факта на
получаването на поканата за общото събрание лично от съдружника, така че последният да е
известен със сигурност за събранието и по този начин да му се осигури възможност да се
подготви и вземе участие в него.
В случая оплакванията на ищеца Ф. Ф., че не е надлежно поканен за проведеното на
16.05.2023 г. общо събрание, както и че не са изпълнени изискванията на чл. 126, ал. 3 ТЗ за
17
връчване на писмено предупреждение за изключването му като съдружник, се явяват
основателни.
Установява се от доказателствата по делото, че от управителя на ответното „Менюю
софтуер“ ООД - Р.К. - е отправена на 05.05.2023 г. до другия съдружник Ф. Ф. писмена
покана за общо събрание, което ще се проведе на 16.05.2023 г. на посоченото в нея място, с
дневен ред изключване на Ф. Ф. като съдружник. В поканата се съдържа и писмено
предупреждение за изключване на съдружника Ф. Ф., съдържащо описание на извършените
от него нарушения на закона и дружествения договор, квалифицирани като неизпълнение
задълженията за оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството и
действия против интересите на дружеството. Поканата, съдържаща и предупреждението, е
изпратена като сканирано копие от служебния имейл на управителя и съдружник Р.К. -
********.com - до имейл с адрес ************, за който не се спори, че принадлежи на адв.
А. Т., с копие до имейл ***********@*****.***.
С изпращането на поканата по електронна поща е спазена изискуемата се от закона в
чл. 139, ал.1 от ТЗ писмена форма, тъй като разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ приравнява
електронния документ на писмен такъв.
Връчването на поканата по електронна поща е способ, който не е изключен от закона,
както се каза по-горе. В чл. 26, ал.1 и ал.2 от актуалния дружествен договор на „Менюю
софтуер“ ООД е предвидено, че общото събрание се свиква от управителя с писмена покана,
получена от всеки съдружник най-малко 7 дни преди определената дата на заседанието, като
в съобщението се посочват денят, часът, мястото на заседанието и дневният ред. Цитираните
разпоредби на чл. 26, ал. 1 и ал.2 от дружествения договор кореспондират на разпоредбата
на чл. 139 ТЗ, съгласно която е предвидено задължението съдружникът да бъде поканен с
писмена покана, която да достигне лично до него. Видно е, че в дружествения договор също
не е предвиден способ за връчване на поканата за общо събрание и предупреждението за
изключване. С оглед на това съдът приема, че избраният от управителя способ за връчване
на поканата по електронна поща е допустим.
Спорно е, обаче, получаването на поканата от ищеца Ф. Ф. в минимално изискуемият
се от закона и дружествения договор 7-дневен срок преди общото събрание и респективно –
на съдържащото се в нея предупреждение за изключване в разумен срок преди общото
събрание на 16.05.2023 г.
По аргумент от разпоредбата на чл. 8, ал.1 от ЗЕПЕУУ, за да се счита връчен
електронният документ не е необходимо потвърждаване на получаването, освен ако
страните не са уговорили друго, но само когато той е изпратен до лице, имащо качеството на
адресат, а съгласно чл. 5 ЗЕПЕУУ адресат на електронното изявление е или лице, което по
силата на закон е длъжно да получава електронни изявления, или за което въз основа на
недвусмислени обстоятелства може да се смята, че се е съгласило да получи изявлението в
електронна форма. В случая ищецът няма произтичащо от закона качество на адресат – не
съществува разпоредба, задължаваща го като съдружник в ответното „Менюю софтуер“
ООД да получава електронни изявления по електронна поща. Затова редовността на подобно
връчване на покана за общо събрание е обусловена от съгласието на съдружника да получава
кореспонденция в електронна форма и на посочен от него адрес на електронна пощенска
кутия, дадено изрично или чрез конклудентни действия. Преценката за наличието на такова
съгласие е относима към факта на получаването на поканата от съдружника, на който се
акцентира в императивната норма на чл. 139, ал. 1 ТЗ съобразно последователната практика
на ВКС, намерила израз в цитираните решения. В случая такъв адрес на електронна поща за
кореспонденция не е посочен от ищеца в дружествения договор, няма данни за такъв в
търговския регистър, по делото не са събрани доказателства този адрес -
***********@*****.*** – да е ползван от ищеца в служебната му кореспонденция с
дружеството или управителя му във връзка с дружествени въпроси, нито изобщо са налице
обстоятелства, от които да се предполага (да произтича от недвусмислени обстоятелства)
съгласие на ищеца за получаване на изявлението в електронна форма на конкретния адрес на
електронна поща.
18
Не следва обратен извод от представените от ответника доказателства. Поканата е
изпратена на електронната поща на адвокат, който няма правомощия да получава от името
на ищеца покана за общо събрание и предупреждение за изключването му, видно от
цитираното пълномощно от 31.03.2023 г., с което представителна власт в полза на адв. А. Т.
е учредена единствено за представителство във връзка с дела или имуществени спорове
между двамата съдружници или между ищеца и дружеството. Несъстоятелно е
поддържаното от ответника, че тъй като поканата е изпратена като отговор на електронни
адреси, от които предния ден до дружеството е била изпратена от адв. Т. и Ф. Ф. покана за
друго общо събрание, следва да се приеме, че тези имейл адреси се възприемат от Ф. и
неговия пълномощник като годен способ за осъществяване на официална кореспонденция
по дружествени въпроси. Електронното писмо от 04.05.2023 г. изхожда от адв. А. Т. и е
изпратено от неговия имейл адрес ************, а не от този на ищеца Ф. Ф..
Обстоятелството, че е било изпратено от адвоката с копие до ищеца, касае техните
отношения – между адвоката и клиента, но не може да се приеме, че тъй като адвокатът е
изпратил до дружеството имейл с копие до личен имейл адрес на клиента си, последният се
съгласява да кореспондира с дружеството на този имейл адрес. От представения от
ответника Сертификат за доставка на имейл, генериран от Mailtrack, се установява, че
електронното писмо от 05.05.2023 г., съдържащо поканата, е отворено от адв. Т. най-рано на
07.05.2023 г., но не е отваряно от потребителя на имейл адреса, до когото е изпратено в
копие - ***********@*****.***. От показанията на св. Д.Д. К. се установява, че на
16.05.2023 г. ищецът е знаел, че в същия ден – 16.05.2023 г. в София има насрочено общо
събрание на съдружниците на „Менюю софтуер“ ООД, поради което може да се
предположи, че адв. Т. го е осведомил за получените на имейла му съобщение и документ,
но не и кога. Ето защо съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се
установява кога ищецът Ф. е узнал за събранието и съответно – станало ли е това поне 7 дни
преди датата на провеждането му. Ищецът не е присъствал на събранието, а от появата на
пълномощника му адв. Т. може да се съди само за това, че е знаел за събранието, но не и кога
е научил.
На основание гореизложеното съдът намира, че от събраните по делото писмени и
гласни доказателства не може да се направи извод, че поканата за провеждане на общото
събрание и предупреждението по чл. 126, ал. 3 ТЗ са били получени лично от съдружника
Ф. Ф., нито може се направи заключение, че те са му били предадени и са достигнали до
неговото знание чрез трето лице – адв. Т. - в законоустановения 7-дневен срок преди датата
на събранието. Следователно са налице нарушения в процедурата по свикване на
събранието по чл. 139, ал.1 от ТЗ и възпроизвеждащия тази разпоредба чл. 26, ал.1 от
дружествения договор, както и в процедурата по изключване на съдружника по чл. 126, ал.3
от ТЗ, и двете съставляващи самостоятелни основания за отмяна на взетото решение като
незаконосъобразно.
С оглед изрично въведените от ищеца основания за материална незаконосъобразност
на решението за изключването му като съдружник, доколкото се касае до самостоятелни
основания по конститутивния иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ, съдът следва да разгледа и наличието
на материалните предпоставки за взетото от общото събрание решение - в случая за
наличието на основанията по чл. 126, ал. 1, т.1 и т.3 ТЗ, както и адекватността на взетото
решение на извършените нарушения от съдружника, като при липса на доказано нарушение
изключването е незаконосъобразно (в този см. напр. Решение № 126 от 08.07.2013 г. по т.д.
№ 943/2012 г., по описа на ВКС, II т.о.).
Във връзка с приетото решение за изключване на ищеца като съдружник в ответното
дружество следва да се държи сметка за характера на изключването на съдружник като
санкция. За да се създаде гаранция срещу произволни действия и в защита на интересите на
всеки съдружник, законът урежда изрично процедурата по изключване в чл. 126 и чл. 137,
ал.3 ТЗ. Препоставките за изключване на съдружник най-общо могат да се определят като
действие или бездействие на съдружника спрямо дружеството, като не е задължително
настъпването на вреди за последното. Основанията за изключване са уредени в чл. 126, ал. 3
19
ТЗ, а критериите следва да се търсят както в посока на виновни действия на съдружника,
създаващи пречки за нормалното осъществяване дейността на дружеството, причиняващо
сериозно и непоправимо влошаване на отношенията между съдружниците, така също и
действия, водещи до компрометиране на търговската дейност и др. подобни. Тези действия
трябва да имат траен, а не епизодичен характер, и да демонстрират явното желание на
съдружника да действува против интересите на дружеството.
Такива действия и бездействия в случая не се установяват посредством събраните по
делото доказателства.
Провиненията, за които съдружникът Ф. Ф. е изключен, са следните:
-в периода 07.07.2020 г. – 16.03.2023 г. разходвал от банковата сметка на дружеството общо
129 394.90 евро за лични нужди, без да представи документи, че тези разходи са свързани
със стопанската му дейност;
-подписал от името на дружеството договор със Zoom Info на 28.02.2023 г., с което създал
задължение за дружеството на обща стойност 50 000 щатски долара, като на искане на
управителя Р.К. за прекратяване на договора контрагентът отказал;
-прехвърлил собствеността на домейна digitalrestaurant.com, като на мястото на „Менюю
Софтуер“ ООД вписал притежавано от него друго дружество;
-пред клиенти, бивши и настоящи служители на дружеството, както и пред счетоводителя
му, излагал твърдения, че управителят извършва измами, присвоява дружествени средства,
както и че има сериозни притеснения по какъв начин ръководи дружеството, включително
твърдял наличие на психическо заболяване на управителя, което му пречи да извършва
възложената му работа;
-не е съдействал за дейността на дружеството и в редките случаи, в които е участвал под
някаква форма в управлението, по-скоро е повлиявал негативно.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че „Менюю
софтуер“ ООД е учредено през м. януари 2020 г. от съдружниците Р.К. и Ф. Ф., като много
преди това те заедно и чрез други търговски дружества са осъществявали идентична на
извършваната чрез „Менюю Софтуер“ ООД стопанска дейност, като развиват съвместна
търговска дейност и чрез други чуждестранни търговски дружества и в момента. В този
смисъл са показанията на св. М.П.Г., Е.Д.К., Д.П.К., Ш.М.К.. Установява се, че отношенията
между съдружниците се влошили силно след като през лятото на 2022 г. служителите М.М.Г.
и Ш.М.К. потърсили среща с Ф. Ф. и го уведомили при посещение в дома му за това, че
дружеството не е превеждало дължимите на клиента Lin Kee Limited суми от извършени
продажби, които възлизали на почти 1 000 000 евро. Когато узнал, Ф. Ф. изразил обвинения,
че управителят Р.К. е злоупотребил със средствата и че не може да се справя, включително
заради психично разстройство. Тези обстоятелства се установяват както от показанията на
св. К., така и от представеното като приложение към протокола от общо събрание писмо от
бившата служителка, отговаряща за продажбите М.М.Г., която след този случай напуснала.
На тази среща, след като разбрал за натрупаните задължения на „Менюю Софтуер“ ООД
към клиента Lin Kee Limited, Ф. Ф. казал по адрес на Р.К., че е измамник, че краде средства
от сметки на дружеството, както и че има сериозно психично заболяване и не може да му се
вярва. От разменената след този случай електронна кореспонденция между двамата
съдружници, чиято автентичност и съдържание се потвърждават от заключението по
съдебно-компютърната експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно, се
установява, че ищецът Ф. настоявал да се извърши финансов одит на дружеството, да се
наеме външен контрольор, който да въведе ред в счетоводната документация, тъй като З.
(съдът приема, че се касае до счетоводителя – свидетелят З.И.) няма да се справи. На
04.05.2023 г. ищецът предприел свикване на общо събрание на 17.05.2023 г. с дневен ред
вземане на решения, едно от които изключване на Р.К. като съдружник, като поканата била
връчена именно чрез имейла от 04.05.2023 г. от адв. А. Т.. В деня след получаването на
поканата Р.К., в качеството си на управител, свикал общо събрание на 16.05.2023 г. с дневен
ред вземане на решение за изключване на Ф. Ф. като съдружник. Двамата съдружници взели
20
всеки самостоятелно решения за изключване на другия, като решението за изключване на
Р.К. е отменено по негов иск с правно основание чл. 74 от ТЗ, а след оспореното в
настоящото производство, на 05.06.2023 г. било взето повторно решение за изключване на
Ф. Ф. като съдружник.
Установява се от показанията на свидетелите М.П.Г. и Е.Д.К., които съдът кредитира
като незаинтересовани, последователни, логични и съответстващи на други събрани по
делото доказателства (заключенията на основната и допълнителната ССчЕ), че Ф. Ф. и Р.К.
използвали средства на компанията за заплащане на разходи, свързани с лични нужди. Така
функционирал бизнесът им, което оставило у свидетелите впечатление, че имат такава
уговорка. От заключението по ССчЕ се установява, че двамата съдружници разполагат с
издадени дебитни карти с права да извършват всякакви транзакции от сметките на
дружеството. Установява се от заключението, че в счетоводството на дружеството, водено от
св. З.И., от учредяване на дружеството през 2020 г. до 31.03.2023 г. са осчетоводени платени
под формата на възнаграждения на съдружниците сумата от общо 923 210.13 лева на Ф. Ф.,
а на Р.Д.К. – общо 748 181.18 лева. Като разходи, направени от Ф. Ф. за лични нужди, са
осчетоводени 290 429.49 лева, а от Р.К. – общо 100 186.12 лева. Видно е, че и двамата са
покривали лични разходи с дружествени средства. С оглед на така установеното съдът
приема, че между съдружниците действително е съществувало трайно установено съгласие
както за изплащане на суми под формата на възнаграждения от дружеството, така и за
покриване на лични или семейни разходи със средства на компанията. Тази уговорка е
станала неприемлива за Р.К. едва след влошаване на отношенията между съдружниците, в
доказателство за което е напр. обстоятелството, че до влошаване на отношенията между
съдружниците тези разходи не са отнасяни по сметка „Разчети със съдружниците“ като
техни задължения към дружеството, като осчетоводено по сметка 493/1 – Разчети със
собственици – било само едно вземане на дружеството от Ф. Ф. – на 30.11.2022 г. в размер
на 10 030.18 лева; и двамата съдружници – и Ф. Ф., и Р.К. не са връщали на дружеството
парите, разходвани за лични нужди, а това Р.К. е направил едва след изключването на ищеца
като съдружник и инициирането на настоящото производство от него; при алармиране от
счетоводителя за разходите, направени от Ф., Р.К. не е предприел действия като управител за
ограничаване достъпа му до сметките на дружеството. С оглед на изложеното, разходването
на дружествени средства за лични нужди не може да се приеме за действие на ищеца,
нарушаващо закона или дружествения договор, тъй като е в съответствие с постигнатото
неформално съгласие между съдружниците, извод за което произтича от установената между
съдружниците практика. Този извод не се опровергава от обстоятелствата, че направените от
Ф. разходи са повече от направените от К., нито от обстоятелството, че след изключването
на Ф. като съдружник и инициирането от него на настоящото производство, К. и съпругата
му са внасяли суми по сметка на дружеството, счетоводно отнесени за „погасяване на
задължения на Р.К. към дружеството“. Видно от заключението на вещото лице по ССчЕ,
направените от двамата съдружници разходи за заплащане на лични сметки са счетоводно
отразени като данъчно непризнати разходи, поради липсата на представени
разходооправдателни документи. Такива не е представял както Ф., така и К., но
осчетоводените такива разходи от К. са само 100 186.12 лева. Същевременно, счетоводно
отнесени като „платена сума от Р.К. за бизнеса без фактура“ за периода 2020 г. –
31.03.2023 г. са общо 925 418.95 лева, като в тази сума са включени плащания или теглене в
брой с карта, трансфери за заплащане на сметки в хотели, заведения, резервации в Букинг и
т.н., за които не става ясно на какво основание са осчетоводени като разходи за бизнеса, след
като и за тях не са представени разходооправдателни документи, а посочените основания в
някои случаи са идентични на основанията на транзакциите на ищеца – имена на хотели,
ресторанти, магазини и т.н. Показанията на св. З.И., че това са разходи напр. за хотел при
посещенията на Р.К. в България, за които той поради небрежност е пропуснал да вземе
фактура, с оглед размера на сумата, натрупана за период по-малко от 3 години, съдът
определя като неправдоподобни. Не следва да се кредитират с доверие и показанията на този
свидетел, че в основната си част данъчно непризнатите разходи, т.е. тези без представени
разходооправдателни документи, за 2022 г., възлизащи на 600 000 лева, се дължат на Ф. Ф..
21
Тези показания противоречат на установеното със заключението на ССчЕ, според което
разходите от Ф. Ф. за лични нужди за 2022 г. възлизат на общо 88 101.99 лева, т.е., около 1/7
от всички посочени от свидетеля данъчно непризнати разходи в размер на 600 000 лева за
2022 г. Ето защо съдът приема, че плащането на лични разходи със средства, принадлежащи
на дружеството, не съставлява нарушение от страна на съдружника Ф. Ф., съставляващо
основание за изключването му по чл. 126, ал.3 от ТЗ.
Сключването на 28.02.2023 г. на договора със Zoom Info от Ф. Ф. без надлежно
учредена от управителя Р.К. представителна власт също не може да се приеме като
нарушение, адекватна на което да е санкцията по чл. 126, ал.3 от ТЗ - изключването му като
съдружник. Както беше посочено, от представените от ответника доказателства не се
установява видът на услугите, за които е постигнато споразумението, а уговореният месечен
абонамент е 50 евро, като само от тези данни е невъзможен извод за увреждащ характер на
договора, какъвто се твърди от ответника. Освен това, видно от разменената между
съдружниците кореспонденция, Р.К. е бил наясно с тези отношения преди сключването на
договора, но дори това да не е било така, той, в качеството си на представляващ, е имал
възможността съобразно приложимия по отношение на дружеството, регистрирано в
България, чл. 301 от ТЗ, да се противопостави веднага след узнаването през месец февруари
2023 г. Доказателствата за противопоставянето му датират от по-късен момент, едва след
началото на процедурата по изключване на ищеца – с електронно писмо до изпълнителя от
11.05.2023 г. Ето защо съдът приема, че „Менюю Софтуер“ ООД е потвърдило действията на
Ф. Ф. по сключването на договора със Zoom Info.
Не се установява и извършено от ищеца нарушение на закона или дружествения
договор чрез подновяването на абонамента на домейна digitalrestaurant.com на името на
друго негово дружество. Ответникът, чиято е доказателствената тежест за тези факти, не
установи пълно и главно, че ищецът е сменил „Менюю Софтуер“ ООД като титуляр на този
домейн. От представените фактури се установява единствено, че Ф. Ф. е заплащал
годишните такси за поддръжка на домейна за 2021 г., 2022 г. и 2023 г., но не и че негов
собственик преди това е било ответното дружество. Напротив – от показанията на свидетеля
Е.Д.К. се установява, че Ф. Ф. е регистрирал името на домейна digitalrestaurant.com лично
преди около 10 години, а в едно от обсъдените по-горе електронни писма се споменават
данни за вписан при доставчика имейл на потребителя, съдържащ името Зуплер –
дружеството, споменавано от част от свидетелите като такова, чрез което преди
учредяването на „Менюю Софтуер“ ООД двамата съдружници са осъществявали идентична
дейност.
По отношение на изказаните от Ф. Ф. обвинения и критики към дейността на Р.К.
следва да се посочи, че от събраните по делото доказателства се установява, че те са
изречени от него при срещата през месец юни 2022 г. със служителите, отговарящи за
продажбите в „Менюю Софтуер“ ООД - М.И К. по повод установените нарушения при
превеждането на средствата на клиента Lin Kee Limited, еднократно и под въздействието на
алкохол, в които смисъл са показанията на свидетеля К., и не съставляват действия, с които
се уронва престижът на дружеството, а изразяване на лично мнение, обвинения и критики
към управлението му от другия съдружник К., което поведение не покрива фактическия
състав на чл. 126, ал.3, т.3 от ТЗ като действие против интересите на дружеството.
Последното нарушение, за което ищецът е изключен, е за неизпълнение на
задълженията му за оказване на съдействие за осъществяване дейността на дружеството.
Освен, че е общо формулирано, без яснота относно дължимите и неизпълнени задължения, в
кои случаи и с кое поведение (действие или бездействие) е осъществено нарушението, то не
само не е доказано от ответника, но се и опровергава от събраните по делото доказателства.
Нарушенията на съдружника следва да са точно определени и конкретно
индивидуализирани, за да може той да ги отстрани в дадения с предупреждението подходящ
срок, да коригира поведението си и да предотврати изключването си като съдружник.
Основание за изключването може да е само нарушение на конкретно дължимо от ищеца
поведение, произтичащо от закона, дружествения договор или решение на общото събрание.
22
Дружеството с ограничена отговорност е капиталово, поради което основното задължение
на съдружника е да изплати или внесе дела си. Израз на по-засиления персонален елемент в
това капиталово дружество е произтичащото от закона задължение за съдействие за
осъществяване на търговската дейност, което съдействие, обаче, не се приравнява на
непосредствено осъществяване на оперативната му търговска дейност, което в случая е
делегирано на нарочно оправомощени служители, напр. оперативният мениджмънт - на
генералния мениджър - св. Ю.А., продажбите – на консултантите продажби и т.н. Това
задължение на съдружника да съдейства за осъществяване на търговската дейност на
дружеството не се приравнява и на непосредствено осъществяване на управителни функции
по смисъла на чл. 141 от ТЗ, свързани с организирането и ръководството дейността на
дружеството. Именно с оглед на това неучастието на съдружник непосредствено в
оперативната търговска дейност, в подбора, назначаването, управлението и контактите с
персонала, в поставянето на ежедневните оперативни задачи и контрола върху изпълнението
им и т.н., не съставляват нарушения на задълженията на съдружника за съдействие в
осъществяване целите на дружеството. Съдружникът има задължения да изплати или внесе
дяловата вноска, да участвува в управлението на дружеството (чрез участие в общите
събрания), да оказва съдействие за осъществяване на неговата дейност, както и да изпълнява
решенията на общото събрание. В случая се установява, че и двамата съдружници
преимуществено пребивават в Ирландия, като в дружеството е назначен генерален
мениджър – св. Ю.А., а съдружникът Р.К. е и управител. От събраните по делото
доказателства не се установява конкретно дължимо от съдружника поведение (а ответникът
и не твърди такова) за оказване на съдействие при осъществяване търговската дейност на
дружеството. Дори напротив – установява се, че Ф. Ф. е основал бизнеса, който след това
продължил чрез „Менюю софтуер“ ООД и изиграл важна роля при създаването на бизнес
концепцията на „Менюю софтуер“ ООД – св. Е.Д.К.; че например Ф. Ф. изиграл активна
роля по време на процеса на преговорите за избор на доставчик на софтуер – писменото
становище от С.Г., приложение към протокола от общото събрание от 16.05.2023 г., като и
впоследствие контактували, макар и спорадично; че се интересувал как вървят нещата -
становището на Ю.А., приложение към протокола. Че Ф. Ф. е осъществявал съдействие при
осъществяване дейността на дружеството е видно и от факта, че при заплахата от клиент, че
ще уведоми полицията за липсващите пари, служителите на длъжности мениджър-продажби
и консултант-продажби в дружеството са потърсили именно Ф. Ф. за разрешаване на
проблема – становището на М.М.Г., приложение към протокола от общото събрание, както и
показанията на св. К.. Установява се и ангажираност на съдружника Ф. Ф. с проблема с
клиента Lin Kee Limited, като той е участвал в кореспонденцията между управителя и този
клиент – тя винаги е водена с копие до Ф. Ф., а самият управител Р.К. признава в писма от
08.08.2022 г. и от 10.08.2022 г. позитивно участие на Ф. в преговорите за постигане на
споразумение с този клиент, като пише относно изискване за включване в споразумението
на договорени включително с Ф. условия. Установява се, че Ф. е изразявал притеснения за
запазване интересите на дружеството, поискал е назначаването на независим одит и
привеждане на дружествените книжа в ред – електронната кореспонденция между него и
Р.К..
С оглед на така установеното съдът намира, че събраните по делото доказателства не
дават основание да се приемат за осъществени материалноправните предпоставки по чл.
126, ал.3, т.1 и т.3 от ТЗ за изключване на съдружника Ф. Ф.. Не се установява той да не е
изпълнявал задълженията си за съдействие за осъществяване на дейността на дружеството
или да е действал виновно против интересите му.
По изложените съображения следва да се приеме, че оспореното решение на общото
събрание на „Менюю софтуер“ ООД от 16.05.2023 г. за изключване на съдружника Ф. Ф. е
взето в нарушение на изискванията на чл. 139, ал.1 от ТЗ и дружествения договор за редовно
свикване на общото събрание, както и в нарушение на императивната разпоредба на чл. 126,
ал.3 от ТЗ, поради което следва да бъде отменено по предявения иск по чл. 74 от ТЗ.
По иска с правно основание чл. 71 от ТЗ:
23
Съгласно тълкувателните мотиви по т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г.
на ВКС по тълк.д. № 1/2002 г., ОСГК, искът по чл. 71 ТЗ е предоставен на всеки член на
дружеството, за защита правото му на членство и отделните му членствени права, когато те
бъдат нарушени от други, различни от ОС органи на дружеството. Искът не е ограничен със
срок. С оглед вида на търсената защита, той може да бъде установителен, конститутивен или
осъдителен. Той може да има за предмет установяването на действителните членствени
права, оспорени или нарушени по един или друг начин от органи на дружеството -
управител, съвет на директорите, управителен съвет, надзорен съвет и пр. Искът не е
насочен към промяна на членствени правоотношения, а само към съобразяването им с
действителните права на съдружника (акционера) от страна на органите на дружеството. С
т.4 на цитираното тълкувателно решение се приема, че искът по чл. 74 ТЗ е специален и по
отношение на неговия предмет не може да бъде предявен иск с правно основание чл. 71 ТЗ,
като е допустимо кумулативното съединяване на двата иска.
В настоящия случай е предявен от ищеца Ф. Ф. осъдителен иск за защита на
нарушени членствени права по чл. 123, пр. 3 и пр. 4 от ТЗ, като ищецът поддържа да
притежава членствени права на достъп до служебните си електронни пощи на посочените
два адреса, достъп до служебния телефон и право да бъде осведомяван за хода на
дружествените дела и да преглежда книжата на дружеството, който права били нарушени от
управителя на ответното „Менюю Софтуер“ ООД, който спрял достъпа му до служебните
имейли и телефон, и отказал да му предостави достъп до дружествените книжа. Иска се
възстановяване на тези права и предоставяне на достъп до дружествените книжа.
Според настоящия състав предявеният иск по чл. 71 ТЗ е недопустим.
При изрично очертаната от закона персонална легитимация, активно легитимирани да
предявят иск по чл. 71 ТЗ са членовете на дружеството, т.е. тези, които притежават
качеството ”съдружник”, респ. „акционер”. Следователно в производството по иск по чл. 71
ТЗ (аналогично на иск по чл. 74 ТЗ ) на служебна проверка, като абсолютна положителна
процесуална предпоставка на правото на иск, подлежи наличието на надлежна активна
процесуалноправна легитимация за ищеца, изразяваща се в притежаване на качеството
съдружник в дружеството – ответник по иска. Това качество следва да е налице към момента
на предявяване на иска по чл. 71 ТЗ. В случая ищецът е загубил това качество от момента на
приемане на решението за изключването му като съдружник в ответното дружество на
проведеното общо събрание на 16.05.2023 г. Това решение е проявило правно действие в
отношенията между съдружниците и с дружеството незабавно - с приемането му, и след
осъществяването на последния обективен факт (на приемане на решението), е отпаднало и
качеството съдружник на изключения такъв. Затова и за в бъдеще (след приемане на
решението) той няма правата на съдружник, респ. - не разполага с правото на иск по чл. 71
ТЗ за защита на правото си да преглежда дружествените книжа. Както се приема в
тълкувателните мотиви на ТР 1/2020 на ОСТК на ВКС, с приемане от общото събрание на
решение за изключване на съдружник, последният се лишава от членство в дружеството и
произтичащите от това права по чл. 123 ТЗ. Обратното не следва от обстоятелството, че е
предявен иск по чл. 74 от ТЗ за отмяна на решението, доколкото предявяването на този иск
не поддържа висящността на членственото правоотношение, а евентуално бъдещо
положително решение по конститутивния иск има действие занапред, следователно –
членственото правоотношение би се възстановило от момента на влизане в сила на
решението по чл. 74 от ТЗ, от който момент и съдружникът ще има правата по чл. 123 от ТЗ
и респ. – правото на иск по чл. 71 от ТЗ при нарушаването им от орган на дружеството,
различен от общото събрание.
Обективно съединяване на искове по чл. 74 и чл. 71 от ТЗ е възможно и допустимо,
както се приема и в цитираното ТР 1/2022 г., но следва да се отчита характерът на
решението, което се атакува със специалния иск по чл. 74 от ТЗ. Когато съдружник в ООД е
изключен с решение на общото събрание, макар това решение да произвежда действие
незабавно вътре в дружеството, на изключеният съдружник се признава правото на иск за
отмяна на решението, доколкото това е единственият му способ за защита срещу
24
незаконосъобразното решение. Не така стои въпросът с иска по чл. 71 ТЗ за защита на
членственото право на достъп до информация за дружествените дела и до книжата на
дружеството. Изключеният с решението на общото събрание съдружник няма правен
интерес от съдебна защита чрез иск с правно основание чл. 71 от ТЗ, тъй като
установяването на нарушени членствени права ще бъде занапред, а водене на делото за
бъдещо зачитане на членствени права е недопустимо, доколкото те не съществуват в
правния мир към момента на предявяването на иска – в този смисъл напр. Решение №1061
от 21.11.2005 г. на ВКС по т.д. № 355/2005 г.
Поради това производството по делото в частта му, в която е предявен иск с правно
основание чл. 71 от ТЗ е процесуално недопустимо и в тази част същото следва да бъде
прекратено.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски по иска по чл. 74 от ТЗ има ищецът. Той е
направил такива за платена държавна такса в размер на 80 лева, депозити за експертизи в
размер на общо 2 050 лева, депозит за преводач в размер на 240 лева и платено адвокатско
възнаграждение в размер на 13 286.35 лева - уговорено и платено само за процесуално
представителство по иска по чл. 74 ТЗ.
Съдът намира възражението на ответника с правно основание чл. 78, ал.5 ГПК за
прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение за основателно. С оглед
обстоятелството, че се касае до неоценяем иск, като прецени фактическата и правна
сложност на делото и извършените от пълномощника процесуални действия, участията в
проведените открити заседания, и като съобрази и размера на платеното от насрещната
страна адвокатско възнаграждение, съдът намира, че то следва да бъде намалено на сумата
от 6 000 лева. Съобразно това, ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал.1
ГПК да заплати на ищеца за направени по делото разноски сумата от 8 370 лева.
Мотивиран от горното Софийски градски съд в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 74, ал. 1 ТЗ решението на Общото събрание на „Менюю
Софтуер“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Бигла“ №
64, ап. Офис 1, проведено на 16.05.2023 г., обективирано в Протокол от 16.05.2023 г.,
съставен с нотариална заверка на подписите и съдържанието, съответно – рег. № 972 и рег.
№ 973, т.1, № 79 от 16.05.2023 г. на нотариус В. В. Г.а, рег. № 754 на НК, по т. 1 от дневния
ред за изключване като съдружник на ищеца Ф. Ф., гражданин на Република Ирландия,
роден на ********** г.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от Ф. Ф., гражданин на Република
Ирландия, против „Менюю Софтуер“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Бигла“ № 64, ап. Офис 1, иск с правно основание чл. 71 ТЗ за
осъждане на ответника да възстанови достъпа на ищеца до служебната му електронна поща
с адреси *********com и ***********.com, да възстанови достъпа до служебния му
телефон +******* и да му предостави достъп до търговските и дружествените книги на
„Менюю Софтуер“ ООД - до всички сключени търговски, трудови, граждански и т.н.
договори, всички счетоводни книги, включително и фактури, дневници за покупки и
продажби и други подобни и до банкови извлечения за наличностите и движенията на
парични потоци по банковите сметки на дружеството от учредяването му, поради
недопустимост на иска.
Решението в прекратителната му част има характер на определение и подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на препис на
страните.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК „Менюю Софтуер“ ООД с ЕИК *********,
25
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Бигла“ № 64, ап. Офис 1, да заплати на Ф.
Ф., гражданин на Република Ирландия, роден на ********** г., сумата от 8 370 лева за
направените разноски по делото по иска по чл. 74 ТЗ.
Решението в частта му по иска с правно основание чл. 74 ТЗ подлежи на обжалване
пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________

26