Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 03.08.2020
г. гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р ОД А
Разградският районен съд състав
На четиринадесети юли две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА
секретар Сребрена Русева
прокурор
като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№779 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е с правно основание чл.346 и сл. от ГПК.
С решение
в първата фаза на настоящото производство са допуснати до делба следните
недвижими имоти: 1.Самостоятелен обект
в сграда, предназначение: за обществено хранене/търговско заведение-ресторант/
със застроена площ 197,80кв.м./сто деветдесет и седем цяло и осемдесет стотни/
с идентификатор 61710.502.1632.1.1, адрес гр. Р, ул. **. Самостоятелния обект
се намира в сграда №1 - триетажна със смесено предназначение с идентификатор
61710.502.1632.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 61710.502.1632;
2. Самостоятелен обект в сграда с предназначение: жилище, апартамент със
застроена площ 50кв.м./петдесет квадратни метра/ с идентификатор
61710.502.1632.1.3 с адрес гр. Р, ул. **, Самостоятелния обект се намира в
сграда №1 разположена в поземлен имот с идентификатор 61710.502.1632; 3. Сграда
с идентификатор 61710.502.1632.3 предназначение: хангар, депо, гараж, с адрес
гр.Разград ул.“28-ми януари“ №3, със застроена площ от 16кв.м./шестнадесет
квадратни метра/ Сградата е разположена
в поземлен имот с идентификатор
617.10.502.1632; 4.Самостоятелен обект в сграда, предназначение жилище,
апартамент със застроена площ от 197,80кв.м. /сто деветдесет и седем цяло и
осемдесет стотни/ с идентификатор 61710.502.1632.1.2 с принадлежащите му избено
помещение с площ 6 кв.м./шест квадратни метра/ с принадлежащите му 36,65% ид.
ч. от общите части на сградата. Самостоятелния обект се намира в сграда №1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 61710.502.1632 в гр. Р, ул. ** при
равни права за м.Б.Б. и Д.К.Д., както и като принадлежащи на правата на
самостоятелните обекти в сграда №1 триетажна със смесено предназначение с
идентификатор 61710.502.1632.1 -
½ ид. част от дворно място съставляващо УПИ с №61710.502.1632, целия с
площ 309 кв.м. за м.Б.Б. и ½ идеални части за Д.К.Д., /и като
правоприемник на И.И.Д., починала в хода на производството/.
В първото с.з. след допускане
на делбата по реда на чл.346 ГПК са предявени претенции по сметки от страните.
Допуснати са за разглеждана предявена от ищцата против ответника/както и срещу И.Д.,
починала в хода на производството/ претенция за заплащане съответно на сумата 24000лв. по
отношение на съсобственото с наследодателката на ответника жилище както и
сумата 60000лв., общо 84000лв. за периода от 10.05.2014г. - 10.05.2019г., ведно
със законната лихва от предявяване на иска до изплащане на сумите,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване върху делбените имоти по
отношение на всеки един от тях. Допуснати са за съвместно разглеждане и
претенции от страна
на Д.Д. против м.Б. за заплащане на сумата
17616,32лв., представляваща половината от изплатен ипотечен кредит за периода
23.11.2013г. до 23.04.2019г., сумата 143,75лв. разноски по кредита. Както и като правоприемник на И.Д. за заплащане на за заплащане на
сумата 2845 лв. представляваща ½ от заплатена сума в размер на 5690лв.,
за извършено на 05.10.2015г. саниране на жилищната част.
За доказване претенцията на
ищцата са разпитани свидетелите С. П. и И. С.. Св.П. сочи, че познава м.били
приятелки, колежки, покрай нея се запознала със съпруга й. Знаела
имота, голяма къща – на първия етаж ресторант, на втория имало жилища, на третия офиси и имало нещо като лятна градина в ресторанта. Влизала в
сградата - в ресторанта няколко пъти, горе в офисите веднъж и един път в
жилището, но не цялото. Там от едната страна живеели м.и Д., от другата
страна майка му. Те ползвали някакъв апартамент. м.правела ремонти. За офисите знаела, че
ги давали под наем, там работела обща приятелка, не може да посочи наемите на каква стойност са. м.през 2010г. заминала за Г. и там работела, като
се върнала лятото на следващата година отишла да живее във В. при
дъщеря си. По време на развода не била допускана в имота. Дошла през следващата година и казала, че не е влизала в къщата, била изгонена и че била неприятна ситуация, скарали се, разменяли си
неприятни думи и са й казали, че няма право да влиза в имота. Това било през 2013 г. След това
повече не се е връщала - нямала много лични вещи. Първо била на хотел, после при дъщеря си, после в Г. да работи. След 2013 г. не е влизала в имота. Не знае дали ищцата има ключове на имота. Тя в момента живеела в Д.. Със сигурност като е
идвала по дела не е била в къщата. Знаела за
един случай за разправия между тях. Почти целия й багаж като тръгнала за Г., останал в къщата. Знаела за кредити,
които тя изплащала. Не успяла после да си вземе багажа. На първия жилищен етаж имало неща, които трябвало да
оправят, едната година било в ремонт. Знаела от ищцата,че не са я допускали в къщата и затова е
ходила на хотел.
Св.С. сочи, че живее в гр.Д. В много добри отношения е със сестра си, с Д. и И., но след развода се виждали рядко, най-вече в
съда. Знаела имота много добре- на първия етаж имало ресторант, под ресторанта имало място определено за нощен бар, тоалетна под ресторанта, имало сервизни помещения
предназначени за персонала на заведението, парно помещение, баня, тоалетна,
стая за отмора. На втория етаж имало
голямо жилище - обособени като две. Едното - стая с кухненски бокс и баня и тоалетна и там живеела г-жа Д., голям коридор и на по-ниско ниво имало 2 спални, хол, баня и тоалетна. На третия етаж имало два офиса, обособени с отделни сервизни помещения и
се давали под наем. И. обитавала една стая и кухненски бокс и тоалетна и баня - като боксониера, с площ около
30 кв.м. Нямало отделен вход, имало едно разпределително
помещение, коридор. Нямало врата и по стълби се слиза и на по-ниско ниво, където имало 2 спални, хол и тоалетна и баня. Всичко било годно за
ползване. Дълго време не било завършено, но след
това се направили пригодни за използване. Имало приспособена една стая за дъщеря им, но не била измазана. Имало само
една спалня, но след това последно всичко е завършено. Не знае каква сума получавали
от наема на офисите. Единия се държал от
редакция на вестник.
Това било преди развода им. м.и
Д. се разделили 2010 г. когато тя заминала в Г. И 2011г. се върнала отпуска
и през цялото време била във В при дъщеря си, решила, че ще подаде молба за
развод и дефакто тогава се разделили. От 2013 г. след развода тя не е била допускана до етажа,
до жилището си и дори една вечер отишла да преспи там и Д. е казал, че не може
да преспи, защото майка му заспала и не може да я притеснява и тя отишла да спи в хотел. Дори й била правена
забележка, като пие кафе в ресторанта да си плаща и
няма право да ползва продуктите от ресторанта и да готви от тях. Един път дошла с
дъщеря си и също спали на хотел и двете. Спали са на хотел, защото не са били
приети в дома, било 2013 г. Сега ищцата живеела в гр. Д. и работела. Живеела в
жилище на дъщеря й. Всичко се ползва от Д. и от майка му. Г-жа Д. си ползвала апартамента и естествено, че влизала в ресторанта и обитава другите стаи. Знам, че са
теглили много кредити. Знам, че единия е от Експресбанк.
По искане на ответната страна
са разпитани свидетелите Я. К. и В. Д.. Св.К. сочи, че познавал Д. от ученическите години, а м.от 1983 г.
Знаел имота. На партерния етаж имало заведение за хранене, горе жилищен и отдолу сутерен. Имало и трети етаж, но не се качвал там. Определено сутерена
не бил довършен. Ресторанта е довършен. Преди 4-5
години било правено освежаване. Стълбите не били довършени и към настоящия момент, а само са изградени. Знаел
за кредити, дори той им давал пари. Последно в ДСК обединявали кредити от предходни периоди. Кредита бил за сградата и довършване. Преди 4-5 години имало изградено тръбно скеле на фасадата на сградата, виждало се, че имаше стидиопор бял и е боядисано. м.не е виждал от преди 5-6 години. Последния път я видял в заведението, вечеряли и това ставало
няколко дни поред, било лятото и през деня ходела на басейн на Пътконсулт и предполага, че живеела в къщата. Д. не бил
казвал, че не може да влиза вътре и е забранено да влиза вътре. От години
ресторанта не работел. Събота и неделя се събирали там да играят карти. Д., В., Й.. Баба И. живеела на втория етаж. Д. и той там живеел.
Св. В. Д. сочи, че познава страните. От доста години били семейни приятели. Знаел ресторанта и жилището. Имота бил на 2 или 3 етажа – къща с гараж, вътрешен двор. На първия етаж имало ресторант и били предвидили нещо като бар, но не е завършено. Ресторантът бил довършен. Преди 5 години се качвал на горните етажи. Влизал там в голям хол на мазилка. Отвън правили ремонт преди 3-4 или 5 години- правили фасадата. Когато м.работела в Г., при първото й завръщане правили ремонт на покрива и достроявали нещо с тухли, което останало неизмазано и при последния ремонт било завършено и измазано и се сложили някакви изолации на фасадите и боядисване. Това станало преди 3-4 години. Чувал, че теглил кредити. Те постоянно имали кредити и ги рефинансирали. Ползвали ги за довършителни работи. През годините лека – полека довършвали правили градината, покриви на терасата. Ресторанта не работел от няколко години-нямало персонал. От около 3-4 години там се събирали приятели и играели карти. Баба И. живеела над входа на ресторанта на този етаж, стаята й се намирала там. Д. и м.живеели в някакви стаи в мазата, виждал, че слизали отгоре. м.я виждал последно преди 3-4-5 години. Тогава е идвала за делата мисли, че отсядала в къщата и са разговаряли. Те водели много дела. Последно я виждал някъде 2014 г. Дори с нея са излизали и няколко пъти е ходили заедно на басейн. Тогава вече те били разведени. Пред него разговор дали м.имала достъп до жилището, не бил воден. Не знае също така, дали Д. е сменял патрони на вратите на жилището.
По претенцията на м.Б. против Д.Д./като правоприемник на И.Д./ за заплащане съответно на сумата 24000лв. по отношение на съсобственото жилище както и за сумата 60000лв. против Д.Д. в общ размер 84000лв. за периода от 10.05.2014г. - 10.05.2019г., представляваща обезщетение за лишаване от ползване върху делбените имоти: Съгласно чл.31 ал.2 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея съобразно правата им, като неползващият има право на обезщетение. Фактът, че един от съсобствениците ползва цялата вещ, сам по себе си дава правото на другия съсобственик да претендира заплащане на обезщетение от деня на писменото поискване, като неползващият вещта не е длъжен да изяви желание за лично ползване. Достатъчно е неползващият вещта съсобственик да отправи писмена покана за заплащане на обезщетение, за да възникне основание за ангажиране отговорността на ползващия. А стойността на обезщетението е съобразно наемната цена на вещта. Съобразно и ТР №7 от 02.11.2012г. на ВКС по т.д. №7/2012г. ОСГК: “Лично ползване по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата им, без да се събират добиви и плодове”. За да се освободи от отговорност последният следва да предложи на съсобственика, да ползва вещта лично според правата му в съсобствеността и да му осигури възможността реално да упражнява това свое право. Т.е. съсобственика до когото е отправено писменото поискване има право да предложи на този, който му го е отправил, да му предостави възможността да ползва общата вещ. Няма право на обезщетение този, който отказва да приеме такава възможност/в т.см. разяснения в ТР №129/1986г. ОСГК/ В случая е налице писменото поискване от ищеца, отправено с подаване на молбата за делба както към Д.Д. така и до И.Д.. От показанията на свидетелите П. и С. се установява, че след развода на страните, т.е. след 2013г. ищцата не е влизала в имота, а при идването и след това с дъщеря си, са спали в хотел и не била допускана до имота. Разпитаните по искане на ответника свидетели К. и Д. обясняват, че преди 4-5 години са я виждали в общия имот. Св. К.-последния път я видял в заведението, вечеряли, било лятото и през деня ходела на басейн на Пътконсулт. Св.Д. също сочи, че вечеряла с ответника и ходели на басейн. И двамата не знаят дали имала ключ от имота. Дори и да е било така - ищцата да е била в имота, съдът намира, че това не доказва безспорно, че ответникът Д.Д. е предоставил реална възможност да ползва съсобствените имоти, съответно да е налице и отказ от нейна страна. Безспорно е, че имотите се ползват единствено от Д.Д., а в малкото жилище е живяла майка му И.Д. до смъртта си на 10.09.2019г. За да се освободи от отговорност ответникът, следва да докаже, че след отправената покана, е предложил на неползващия съсобственик да ползва вещта лично според правата му в съсобствеността и осигури възможността реално да упражнява това свое право. Действително с отговора на исковата молба от 16.06.2014г. ответникът Д.Д. сочи, че осигурил достъп и кани ищцата да ползва съсобствените между тях имоти съобразно правата си. В случая обаче не е ангажирал доказателства да е предоставил ползването, както да е осигурил достъп и реална възможност на ищцата, да ползва своята част от имотите, а тя да е отказала. Ангажираните от него свидетели, не установиха това обстоятелства, а единствено, че преди 4-5-6 години са виждали ищцата. Това явно е в периода на воденето на съдебните производства между тях, както сочат и св. П. и С. Същата да е имала самостоятелен свободен достъп до съсобствените имоти, не се доказа безспорно. А по отношение на малкото жилище, няма доказателства приживе И.Д., да е сторила това явно, че отношенията между тях са били влошени. Поради което претенцията е доказана по основание. Претендираното обезщетение следва да се изчисли на базата на средния пазарен наем за периода, съобразно дела на ищеца. В случая са изготвени три съдебно технически експертизи, във връзка с определяне наемната цена на допуснатите до делба имоти. Първото заключение от инж. В.К. е оспорено от ищеца, като необективно, заинтересовано и непълно. Поради което е назначена повторна експертиза с вещо лице арх. Е.Б.. Същата е депозира заключение, но е дала отговор по отношение на наемната цена на ресторанта и гаража, като изложила съображения, че жилищата не са довършени. По третата назначена експертиза, вещото лице Н.И. е депозирал заключение освен по отношение на пазарната цена на допуснатите имоти, така и по отношение на наемната цена на двете жилища в сградата. Съдът намира, че следва да вземе предвид заключението на това вещо лице по отношение на наемната цена на двете жилища в сградата. Тъй като същото е компетентно обосновано, вещото лице подробно обясни начина, метода за определянето на цената, а именно чрез метода на приходната стойност, взети са предвид и подробно посочени в табличен вид показатели. Подобно и на възприемането му в предходното решение на настоящия състав по делото, за пазарната стойност на имотите, не намира причина да не бъде кредитирано и в тази част. Според него пазарния наем за процесния период за 10.05.14г. - 10.05.19г. за жилище апартамент с ид. 61710.502.1632.1.2 с площ 197,8 кв.м. и избено помещение - 6 кв.м. е 29950лв., а за жилище-апартамент с ид. 61710.502.1632.1.3 с площ 50кв.м. е 7780лв. По отношение пазарния наем за процесния период по отношение на търговския обект и гаража, са депозирани заключенията посочени по-горе от вещите лица И.К. и Е.Б.. Макар и неоспорено последното, съдът го намира за недостатъчно обосновано, посочени са съответните наемни цени за двата обекта, но не става ясно как са изведени. В заключението на в.л. И.К. са посочени методите за определяне пазарния наем - на приходната стойност, съответно за минал период - метод на дисконтиране на паричните потоци. Съдът намира същото за компетентно, обосновано, макар и оспорено в с.з. от ищцовата страна, не намира причина да не го кредитира в частта относно пазарния наем на тези обекти. Видно от същото месечните пазарни наеми за ресторант с ид. 61710.502.1.1 за процесния период е 62781лв., а за гараж с ид. 61710.502.1632.3 е 10708лв. В случая е налице както бе посочено по-горе изискващото се писмено поискване от ищцата към ответника, направено с подаване на молбата за делба на съсобствените имоти против Д.Д., съответно против И.Д.. Ответниците са получили препис от същата - съответно на 15.05.2014г. е получена от ответника Д.Д., а на 13.10.2016г. е получена от ответницата И.Д./чийто правоприемник е Д.Д./. От този момент е началния период на претенцията, и от тогава е изискуема, тъй като на тези дати ответниците са получили писменото поискване от ищцата за процесното обезщетение за ползването на всеки един от имотите. Предвид което искането за обезщетение за ползване на жилището, което е било в съсобственост с И.Д., следва да се счита от 13.10.2016г., когато последната е получила препис от молбата, а за периода преди тази дата, претенцията е недоказана. Като се вземе предвид размерът на средномесечния пазарен наем от заключението на вещото лице Н. И., за период 13.10.2016г. - 10.05.2019г. пазарния наем по отношение на жилището от 50кв.м. е в размер на 4110лв. Съобразно дела на ищцата/1/2 от 4110/ е в размер на 2055лв. Като за периода от 10.05.14г. до 12.10.16г. и до първоначалния размер тази претенция следва да се отхвърли. По отношение размера на обезщетението за останалите три обекта - ресторант, гараж и жилище от 197,8кв.м. същият е 103439лв./29950+62781+10780/, като съобразно дела, на ищцата се следва сумата 51718,50лв. Т.е. обезщетението по чл.31 ал.2 ЗС е в общ размер на 53773,50лв., който намира за доказан, като до първоначално предявения размер следва да се отхвърли.
По претенция на ответника Д.Д./като правоприемник на И.Д./ за заплащане на сумата 2845лв. представляваща ½ от заплатена сума в размер на 5690лв. за извършено на 05.10.2015г. саниране на съсобственото жилище: В случая за тези извършени разноски не става ясно дали е била уведомена ищцата, като тя твърди, че са извършени без да е налице съгласието и. Според ТР №85/1968г. ОСГК на ВС разноските могат да се претендират по реда на чл.61 ал.2 ЗЗД, подобрителят може да претендира направените разноски до размера на обогатяването, т.е. не повече от размера, с който се е увеличил делът на другия съсобственик. Като в този случай вземането на подобрителя ще е в размер на по-малката сума между тези на вложените разходи и сумата, с която се е увеличила стойността на имота. А съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС - Всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Това означава, че за всички необходими разноски по поддържането и запазването на съсобствената вещ, отговорност носят всички съсобственици. В случая е налице хипотезата на чл.30 ал.3 ЗС вр. с чл.61 ал.2 ЗЗД, като в тежест на ищеца по този иск е да докаже, че разноските за общата вещ са били необходими за нейното поддържане и/или запазване, че са реално извършени от него, както и техния размер. В тежест на ответника съответно да докаже, че е извършил плащане на припадащата му се част. За установяване на твърдените СМР дейности в имота, е назначена техническа експертиза. В заключението на вещото лице Е.Б. се сочи, че претендираните подобрения – полагане на стериопор за топлоизолация, мрежа, шпакловка и минерална мазилка, действително са извършени. Размерът на вложените средства за саниране на жилището към 05.10.2015г. е 4500лв. Увеличената стойност вследствие на санирането е 1500лв. За извършването им е приложен и сключен договор от 05.10.2015г. Предвид оспорване подписа на договора от 05.10.2015г. за извършени СМР-изолация и саниране на част от жилищна и търговска сграда на ул. 28-ми януари №3 по отношение подписа на З. К. Ф., е назначена графологична експертиза. В заключението си вещото лице Н.М. сочи, че се наблюдават някакви отклонения в изпълнението на елементите, но бе категоричен както и в с.з., че подписът е изпълнен от лицето З. Ф. Приложена е и разписка за претендираната сума, че е заплатена от И.Д. на З. Ф. на 20.10.2015г. Поради което намира, че претенцията се доказа по основание. Предвид заключението на вещото лице, по изготвената строит. техническа експертиза, вложените средства са размер на 4500лв., а увеличената стойност в следствие на санирането е 1500лв. Поради изложените съображения на Д.Д. се следва по малката от двете суми съобразно дела, т.е. 750лв./1500:2/ като до предявения първоначален размер, следва да се отхвърли.
Във връзка с доказване на претенцията
на Д.Д. против м.Б. по чл.127 ал.2 ЗЗД, за заплащане на половината от изплатен
ипотечен кредит за периода 23.11.2013г. до 23.04.2019г.: В случая следва да докаже, че е поето задължение по договор за
кредит, който е задоволявал семейни нужди, като след прекратяване на брака е
заплатил в повече, за сметка на другия солидарен длъжник. Съгласно чл.32 ал.2
от СК съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети от двамата или от
единия от тях за задоволяване на нужди на семейството. Като под нужди на
семейството се разбират общите потребности на членовете на семейството, като
всичко закупено/придобито от съпрузите по време на брака/включително и
недвижимо имущество/ с посочената цел, е за нуждите на семейството. Както и
когато едно задължение е поето от единия съпруг, по силата на законовата презумция, че
взетата назаем сума се използва за удовлетворяване на нужди на семейството.
Като в тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че твърдените разходи не са
извършени, или, че удовлетворената нужда не е семейна. Тук на първо място следва да се отбележи, че намира за неоснователно
възражението на ищцата/ответник по тази претенция/,
че тъй като кредитът не бил заплатен изцяло, не е възникнало правото да се иска
от другия солидарен длъжник половината част от изплатеното задължение.
Плащането на цялото задължение има значение единствено за освобождаване на
съдлъжника от отговорност към банката-кредитор, но не е предпоставка за
упражняване правото на единия солидарен длъжник да претендира от другия, това
което е платил вместо последния. В такъв смисъл е практиката и на ВКС по чл.290 ГПК /р-е 342/04.1.13г. гр.д. №1358/11г. IVг.о.; р-е №293/19.11.13г. гр.д.
№3267/13г. III г.о.; така също Опр. №69/19.01.17г. гр.д №3116/16г., IV г.о ВКС
с което не допуснато касационно обжалване/ За доказване на тази претенция е назначена
счетоводна експертиза. От заключението на същата е видно, че размерът на
отпуснатия кредит на страните от СЖ” Експресбанк” АД е 44000лв., съгласно Договор за ипотечен
кредит № 143464/26.01.2009г. сключен между „СЖ Експресбанк”АД
/Кредитор/ и м.Б.Д. /кредитополучател/ и Д.К.Д. /съдлъжник/. Срок на погасяване
- 05.02.2024г. - 181 месечни вноски. Размерът
на изплатения заем в периода 23.11.2013г. - 23.04.2019г. е 29 243,75лв. Вноските за погасяване на кредита
в този период са направени от Д.Д.. Служебно банката е прехвърлила сумата от 40,18 лв. от банкова сметка
*** Б.. С този кредит /Кредит от СЖ „Експресбанк” АД/
е рефинансиран кредит в „Булбанк” АД на 28.01.2009 г. Основание окончателно е
изплатен кредит № 767/80 от 07.11.2005г. Анюитет кредит ипотека в BGN, предоставен на Д.К.Д.. Размерът е 30 984
лева. С част от Анюитет кредит ипотека в BGN в „Булбанк” АД /33000 лв./ е рефинансиран кредит в „Банка
ДСК” ЕАД на 14.11.2005г. Размерът е 18 400 лв. превод в размер на 18 400 лв. на
14.11.2005 г. Д.К.Д. е ползвал два заема за
граждани и домакинства за покритие и строеж на жилище, като съдлъжник е била м.Б.Д..
На 07.08.1998г. е
отпуснат кредит в размер на 40 000 лв., с краен срок на
погасяване - 07.08.2007г. Погасяване на кредита е ставало с направени вноски от
длъжника и предсрочно е погасен на 15.11.2005г. с рефинансиране от кредит от
„Булбанк” АД в размер на 14 590,62 лв. На
15.09.1999г. е отпуснат кредит в размер на 10 000лв., с краен срок на
погасяване - 15.09.2007г. Погасяване на кредита ставало с направени вноски от
длъжника и предсрочно е погасен на 15.11.2005 г. с рефинансиране от кредит от
„Булбанк“ АД в размер на 3 810,81 лв.
По делото не е спорно задължение по банков кредит, като приложените документи
за това не са оспорени, размерът на погасената сума от страна на Д.Д. е
установена от вещото лице в икономическата експертиза. Предвид приложения
договор за банков кредит, сключен по време на брака между страните видно, че задължението е поето от двамата съпрузи, във връзка със изграждането
на общия имот, продължил във времето, както сочат разпитаните
свидетели. Няма доказателства сумата да
е била разходвана за други цели. Дори и разпитаната по искане
на ищеца св. Сотирова сочи, че страните са теглили много кредити и знаела, че единия е от
Експресбанк. Заплатената
от Д.Д. сума за периода след
влизане в сила решението за развод между тях до 23.04.2019г. за погасяване на кредита е 29243,75лв., като е
платил в повече от припадащата му се част от дълга в размер на 14621,87лв. Поради което намира за
доказана претенцията в посочения размер, а до
първоначално предявения размер от 17616,32лв. следва да се отхвърли. Тук намира за необходимо да
отбележи за неоснователен довода в писмените бележки на ответника, че за
месеците май 2019г. до май 2020г. са заплатени още 5612,23лв., които също
следва да се заплатят. Това е период извън претендирания-до 23.04.2019г., освен
това представлява изменение на иска, който е недопустим. Приложени са документи за заплатени разходи за подновяване на ипотеката в
общ размер на 287,50лв. от които половината са припадащата се част на ищцата, т.е. 143,75лв.,
поради което е основателно искането за заплащането им.
В делбеното производство съгласно чл.355 от ГПК страните заплащат
разноските съобразно стойността на дяловете им, а по присъединените искове
разноските се определят по чл.78 от ГПК. По
присъединените искове се следват разноските на страните, съразмерно уважената
част от претенциите. Като тук не се включват направените от тях разноски с оглед нормалното развитие
на делбеното производство, които се разпределят между съделителите съобразно с признатия им дял, а именно във връзка
с ликвидирането на съсобствеността, в случая страните понасят
разноските за заплатени депозити за вещи лица по отношение определяне пазарната
стойност на имотите, съставяне на разделителен протокол. Така по претенцията на
ищцата е заплатена за експертизи сума в общ размер на 700лв. Заплатено е от нея
и адвокатско възнаграждение във връзка с тези искове в размер на 3700лв., за
което е приложен договор за правна защита и съдействие, т.е. разноски общо
4400лв. Съразмерно уважената част от иска на ищцата се следва за разноски
сумата 2816лв. По претенциите на ответника, са заплатени депозити за експертизи
общо за 500лв. Няма доказателства за заплатено адвокатското възнаграждение по
претенциите по сметки, тъй като в приложения договор за правна защита и
съдействие е посочено, че е за защита по делото за делба. Поради което на
същият се следва за разноски от направените за експертизи съразмерно уважената
част в размер на 375лв.
Сумите за държавна такса съобразно стойността на дела на страните са
присъдени в решението за обявяване на окончателен разделителен протокол от
16.07.2020г. Предвид изхода на спора по чл.346 ГПК, държавната такса върху уважения
размер на претенцията на ищцата м.Б. е 2150,94лв., която следва да заплати
ответникът Д.Д., съответно 1209,06лв. съразмерно отхвърлената част, ищцата
следва да заплати. По претенциите на ответника
държавна такса в общ размер на 620,62лв. върху уважения размер, която
следва да се заплати от ищцата м.Б., както 293,58лв. върху отхвърлената част от иска, следва да се
заплати от ответника Д.Д.. Т.е. м.Б. следва да заплати за д.т. сумата
1829,68лв., а Д.Д. сумата 2444,52лв.
Воден от
гореизложеното, Разградският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Д.К.Д., ЕГН**********, адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на м.Б.Б., ЕГН **********, адрес *** сумата 51718,50лв. /петдесет и една хиляди седемстотин и осемнадесет лева
и петдесет стотинки/ представляващ обезщетение
за лишаване от ползване върху жилище-апартамент с ид. 61710.502.1632.1.2 с площ 197,8 кв.м.
и избено помещение, ресторант с ид. 61710.502.1.1 за процесния
период и гараж с ид. 61710.502.1632.3 за периода от 10.05.2014г. до
10.05.2019г., както сумата 2055лв./две хиляди петдесет и пет лева/ представляваща
обезщетение за ползване на жилище-апартамент
с ид. 61710.502.1632.1.3 за периода от 13.10.2016г. до 10.05.2019г., ведно със законната лихва,
считано от 23.04.2019г. до окончателното изплащане на всяка една от сумите, както
и 2816лв./две хиляди осемстотин и шестнадесет лева/ за разноски, като отхвърля
исковете до първоначално предявените размери, както и за периода от 10.05.14г.
до 12.10.2016г. по отношение размера на обезщетението за жилище-апартамент
с ид. 61710.502.1632.1.3 с площ 50кв.м., като неоснователни
ОСЪЖДА м.Б.Б., ЕГН **********, адрес ***
ДА ЗАПЛАТИ на Д.К.Д., ЕГН**********, адрес *** сумата 750лв./седемстотин и
петдесет лева/ представляваща ½ от заплатена сума за извършено на 05.10.2015г. саниране на
съсобственото жилище, сумата 14621,87лв./четиринадесет
хиляди шестотин двадесет и един лева и осемдесет и седем стотинки/
представляваща половината от изплатен от Д.К.Д.
ипотечен кредит за периода 23.11.2013г. до 23.04.2019г. и сумата 143,74лв./сто
четиридесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/ заплатени разноски за
подновяване на ипотека, ведно със законната лихва от 23.04.2019г. до
окончателното изплащане на всяка една от
сумите, както и 375лв./триста седемдесет
и пет лева/ за разноски, като отхвърля исковете до първоначално предявените размери
като неоснователни
ОСЪЖДА м.Б.Б., ЕГН **********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ за
държавна такса по сметка на РРС сумата 1829,68лв. /хиляда осемстотин двадесет и
девет лева и шестдесет и осем стотинки/
ОСЪЖДА Д.К.Д., ЕГН**********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ за държавна такса по сметка на РРС сумата 2444,52лв./две
хиляди четиристотин четиридесет и четири лева и петдесет и две стотинки/
Решението
подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: