РЕШЕНИЕ
№ 3657
гр. Варна, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Тотева
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20213110106129 по описа за 2021 година
Ищецът Н.М. сочи, че на 4.02.2021г. сайта „Топ Нюз", организиран
като интернет медия с електронен адрес nttps77TDpncwsog.com, е публикувал
общодостъпен материал със заглавие „Варненски "патриот" с щедър подарък
от кметството на Владиславово". Издател на интернет сайт „ТОП НЮЗ" е
ответното дружество „Клиър сенс" ЕООД. В деня на публикуване в
електронния сайт, ответното дружество е препубликувало материала на
страницата на „Топ Нюз" в социална платформа „Фейсбук", както и на
страниците на множество общодостъпни групи във Фейсбук, с един и същ
анонс към всяка препубликация: „Пореден пишман „патриот" от Варна
докопал се до облага! Какви ли са заслугите му за този щедър подарък?".
Установени са 16 препубликации на материала в 16 обществено достъпни
страници във Фейсбук, като изчерпателен списък на препубликациите в
глобалната мрежа е практически невъзможен за установяване. Съгласно
„Общи условия" на електронния сайт „Топ Нюз", страниците във Фейсбук,
представящи медията „Топ Нюз", са с имена „ТОП НЮЗ БЪЛГАРИЯ" и са
собствени на ответника който ги администрира. Счита, че ответникът,
отговаря като „възложител на работата" за съдържанието на материала
„Варненски "патриот" с щедър подарък от кметството на Владиславово", за
публикацията на материала на електронния сайт на интернет медия „Топ
Нюз", за препубликацията на материала на страницата на медията в социална
платформа Фейсбук и за препубликацията на материала от страницата на
медията на множество други страници в социална платформа „Фейсбук".
1
Информацията в материала е достигнала до неограничен брой потребители и
е общодостъпна в интернет пространството от датата на публикуване,
включително е общодостъпна в деня на предявяване на настоящия иск.
Материалът идентифицира ищеца с имена и адрес, като градът, в който живее
е изрично подчертан още в заглавието, и със снимков материал, както и с
вмъкнат видеоклип, в който е заснет ищецът. Снимковият материал и
видеоклипът са ползвани без разрешението на ищеца. Текстовото съдържание
на публикацията е изготвено, публикувано и разпространено без ищецът да е
потърсен от електронното издание за потвърждение истинността на публично
изнесените твърдения и без твърденията да са предварително проверени за
достоверност. В материала са изложени недостоверни и неистински
твърдения, които не представляват факти от действителността, а поотделно и
в съвкупност са обиди и клевети, употребени за изготвяне, публикуване и
разпространение на злепоставяща и опозоряваща ищеца публикация,
разпространена сред неограничен брой потребители на интернет
пространството, които обстоятелства са произвели тежки последици върху
ищеца, изразяващи се в претърпени от него болки и страдания. В
публикацията за ищеца е изнесено твърдение „Според добре информирани
източници, Н. М. никога не е бил трудоустроен и винаги се е занимавал само
със сделки в сивия сектор, което му помага да демонстрира висок стандарт на
живот. В началото на бума с кредити е започнал да се занимава с тях. Наел е
помещение за офис и срещу голяма част от сумата е спомагал за получаване
на кредити от банки на малоимотни и неотговарящи на изискванията за
кредит лица. В това начинание е бил ортак с небезизвестния ромски барон и
тартор на джебчийките от Игнатиево - Б. С.." (стр.5 абз.2. от публикацията)
Твърденията в този абзац - поотделно и в съвкупност, са изцяло
недостоверни, с изключение на „Н. М. никога не е бил трудоустроен".
Ищецът не е трудоустроен и не е твърдял да е трудоустроен. С привеждане на
отрицанието „....Според добре информирани източници, Н. М. никога не е бил
трудоустроен и винаги се е занимавал само със сделки в сивия сектор...." на
обществеността се заявява, че ищецът се представя за трудоустроен, без да е
такъв, с което се засяга достойнството на ищеца, като твърдението, че ищецът
винаги се е занимавал със сделки в сивия сектор, е клевета и е опозоряващо
ищеца. С твърденията, че ищецът „се е занимавал с кредити" „в началото на
бума на кредити"; че „срещу голяма част от сумата" е „спомагал за
получаване на кредити от банки на малоимотни и неотговарящи на
изискванията за кредит лица", на ищеца са приписани престъпления против
кредитната система, както и му е приписано неправомерно и неследващо се
„получаване на големи суми" от „малоимотни и неотговарящи на
изискванията за кредит лица", при вменено му съизвършителство в тази
дейност с лице, замесено, според публикацията и в други престъпления-
кражби/„джебчийство". Твърденията представляват клевета, насочени са
против личността на ищеца и представляват посегателство срещу човешкото
му достойнство. Изцяло недостоверни са и следващите твърдения в
2
материала „По-късно преминава към ДДС измамите в търговията със зърнени
култури, в което пък го вкарва още по-известният в тези среди Д. Г. Д. -
"ДДСаря". В този период редом с "кражбите" на ДДС, от отровния тандем са
пропищели много зърнопроизводители с неплатена стока и фирми, платили
за недоставена такава. И двамата се измъкват от ударите на закона с
подставени лица, а вместо тях в пандиза попадат набедените за управители на
мнимите фирми, споделиха запознати от бранша." (стр.5, абз.3 от
публикацията) Търговия със зърнени култури е в предмета на дейност на
ответника, не на ищеца, който никога не е извършвал което и да е от
вменените му с текста действия. Твърденията - поотделно и в съвкупност са
клевета, като на ищеца са приписани: извършване на ДДС измами, „кражби на
ДДС", измами спрямо зърнопроизводители (доставчици), измами спрямо лица
(купувачи), платили за стока, останала недоставена от ищеца, осъществяване
на дейност чрез мними фирми и подставени лица, които били осъдени и
излежават присъди вместо ищеца, и заради дейност на ищеца. Твърденията са
позорящи, унижават достойнството на ищеца, злепоставят го пред
обществеността. Изразът „отровният тандем", употребен съвместно за ищеца
и за цитирания Д. Г. Д., е обиден за ищеца и засяга честта и достойнството му.
3. Недостоверни са и твърденията „Други запознати с дейността на М.
твърдят, че и до сега не спира да ощетява държавния бюджет с двете си
фирми. Чрез фиктивни сделки с перилни и почистващи препарати също
"краде" ДДС от хазната." (стр.5 абз.4 от публикацията) Ищецът действително
е управляващ и представляващ „две фирми", недостоверното твърдение е, че
той „и до сега не спира да ощетява държавния бюджет" „с двете си фирми".
Недостоверно е и твърдението „Чрез фиктивни сделки с перилни и
почистващи препарати също "краде" ДДС от хазната". Ищецът не
осъществява никакви сделки с перилни препарати. С горните недостоверни
твърдения на ищеца са приписани данъчни престъпления и извършване на
„фиктивни сделки". Твърденията представляват нанесена на ищеца клевета.
Недостоверно е и последващото твърдение „Друг любопитен факт е, че на
адреса, на който са регистрирани родителите му и фирмите му, са вписани
още множество други фирми." с прикачени снимки (скрийншот) на
електронен сайт „papagal.bg" върху които се виждат имената на търговските
дружества, на които ищецът е управител - „НИКОС ИНВЕСТ" ЕООД и
„НИКОС БГ" ООД, с текст под снимките „В подчертаното с червено се вижда
колко фирми са регистрирани на същия адрес. Същото пише и в страниците
на НАП." (стр.6, снимки и текст) С прикачените снимки не се доказва
твърдението в материала. Действително, на снимката от сайта „papagal.bg" се
съдържа повдигнат с червен цвят текст „Има 22 фирми на този адрес виж
фирмите", като при ползване на разширението „виж фирмите", се установява,
че това са „Фирми със седалище: гр.Варна, бул.“Вл.Варненчик“, бл.226"-или,
фирмите са регистрирани с адреси в бл.226, но нито една от тях не е
регистрирана на конкретния адрес „на който са регистрирани родителите му и
фирмите му", индивидуализиращ се допълнително с номер на вход, номер на
3
етаж и номер на апартамент. Въпросните 22 фирми са регистрирани с адреси
в различните входове, етажи и апартаменти на бл.226, като някои от тях дори
не са със седалище Варна, а София. Лъжливото твърдение не става
достоверно с прибавяне авторитета на НАП: „Същото пише и в страниците на
НАП". Твърдението, че на адреса, „на който са регистрирани родителите му и
фирмите му", са вписани още „множество други фирми" е унизително за
достойнството на доверителя ми с това, че е очевидно недостоверно и е
изложено в материала за да обслужи тезата за дейност в сивата икономика, с
подставени лица и „мними фирми", приписана на ищеца. Недостоверни са и
твърденията „Редом с всичко останало в квартал "Кайсиева Градина" всички
го познават предимно като лихвар. Една от жертвите на тормоз му, поискала
да остане анонимна дама, сподели за медията ни, че Н. М. й е услужил с пари
малко след смъртта на съпруга й, с когото уж били близки приятели, а когато
закъсняла малко с връщането на парите в едно с лихвите, М. започнал да я
заплашва със саморазправа" (стр.6 абз.2 от публикацията) Горните твърдения:
„Редом с всичко останало в квартал „Кайсиева градина" „всички го познават
предимно като лихвар", „една от жертвите му на тормоз", „когато закъсняла
малко с връщането на парите в едно с лихвите", „М. започнал да я заплашва
със саморазправа", приписват на ищеца перманентна неправомерна дейност
(„редом с всичко останало"), още и лихварска дейност, и склонност към
насилие, чрез упражняване на тормоз и физическа разправа, включително
спрямо приятелско обкръжение и беззащитни жени. Твърденията - поотделно
и в съвкупност - са неверни, представляват клевета и са позорящи ищеца.
Твърдения за „разправии за пари" са развити в последващите изречения: „За
вечните му разправии за пари сочи и протокол от съдебно заседание, в което
става ясно, че Н. М. дава лъжливи показания на всеки разпит в дело срещу
човек, който уж му дължи пари. Ето какво се казва в заседанието за
показанията на пишман патриота "В разпитите на св.М. има очевидни
разминавания..."- (стр.6, абз.2 от публикацията) където върху текста „В
разпитите на св.М. има очевидни разминавания..." е акцентирано чрез
поставяне на текста в кавички, изведен е на нов ред, в самостоятелен абзац и е
подчертан. Текстът „протокол от съдебно заседание" в публикацията,
представлява и връзка, която отваря прикачен файл, но не на протокол от
съдебно заседание, а на РЕШЕНИЕ № 220/29.7.2016г., постановено по
ВНАХД №448/2016г. на ВОС, НО, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. М., и
ЧЛЕНОВЕ: У. С. и Д.Д. - без подписи на състава. От съдържанието на
прикачения към публикацията съдебен акт на ВОС, НО, е видно, че е било
проведено производство по реда на чл.313 и сл. от НПК. „Предмет на
въззивното производство е присъда №178/28.04.2016г. по НОХД №4566/14г.
на ВРС, XXIX състав, с която подс.Ц.М.Ц. е бил признат за виновен, в
извършване на престъпление по чл.309, ал.2, вр.ал.1от НК, затова, че на
неустановена дата, в периода от м.юли 2009г. до 03 септември 2009г., в
гр.Варна, чрез другиго - чрез Л. В. Д., преправил съдържанието на частен
документ - запис на заповед без протест, издаден на 08.06.2009г., с падеж:
4
08.07.2009г., с платец Н.й И. М. и поръчител К. И. К.в и на 03.09.2009г., го
употребил пред PC - Варна, за да докаже, че съществува задължение, а
именно: че съществува за Н.й И.М. парично задължение в размер на 39 000лв.
към Ц.М.Ц., като престъплението има за предмет поименна ценна книга, а
именно запис на заповед." Изразът, изведен в самостоятелен абзац в статията,
поставен в кавички „В разпитите на св.М. има очевидни разминавания...", е
взет от мотиви на съдебния акт, като пълното изречение в съдебните мотиви
е: „В разпитите на св.М. има очевидни разминавания, които също не са
коментирани и отстранени, като по този начин остават неясни факти досежно
дължима сума - дали е 5 600лв. или 9000лв. във връзка с инкриминирания
документ, също от значение за казуса." (стр.5, абз 6, последно изречение от
съдебния акт). Изразът в публикацията „В разпитите на св. М. има очевидни
разминавания..." е изваден от контекста, както и е променен смисълът, в
който е употребен в съдебното решение, където мотивите касаят дейността на
първостепенния съд. По конкретното наказателно дело ищецът е потърпевш
от престъпно деяние. При проведените два разпита пред орган на ДП на
08.12.2010г. /л.41 от ДП/ и на 19.11.2013г. /л.247 от ДП/, цитирани в съдебния
акт - л.5, ред 6 от последен абз. „Н. М. дава съвсем идентични показания,
което е видно от съдържанието на протоколите за разпит, които прилагаме и с
които сме се снабдили от наказателното дело, към решението по което води и
прикачената връзка в публикацията. Употребените в публикацията изрази
„вечните му разправии за пари", "Н. М. дава лъжливи показания на всеки
разпит в дело срещу човек, който уж му дължи пари", еднозначно съставляват
клевета. Не отговаря на истината дори твърдението, че „делото е срещу човек,
който уж му дължи пари" - за какво е делото, е посочено в първите изречения
на съдебен акт, включително не е вярно, че актът е „протокол от съдебно
заседание". В материала се твърди още „Наскоро пък е бил замесен в
"покупката" на крадени вещи. Наркозависим от "Владиславово" извършил
кражба, за да си набави необходимата доза и "продал" част от нещата на Н.
М.. По-късно бил заловен от властите и си казал в кого е откраднатото, но
спестил факта, че това си е редовна практика между двамата и всъщност по
този начин си плаща, за да получи така нужното му пакетче с дрога. (абз.4 от
публикацията) Твърдението, че ищецът „наскоро бил замесен в „покупката"
на крадени вещи - т.е. на вещи, за които знае, че са придобити от престъпна
дейност, които наркозависим от „Владиславово" му продал и така си плащал,
„за да получи така нужното му пакетче с дрога" са недостоверни и
представляват клевета. Твърдението, че ищецът и наркозависимият правят
това „редовно", е поредното недостоверно, унизяващо, злепоставящо
твърдение,, приписващо престъпление на доверителя ми. Ищецът е
представен като човек, който способства наркозависим да задълбочи
зависимостта си, възползва се от престъпление „кражба", прибира
откраднатото и плаща сума, колкото наркозависимият да получи „така
нужното му пакетче с дрога". Всъщност, не става ясно дали се твърди, че
ищецът продава дрога срещу откраднатите вещи или плаща част от
5
откраднатото, за което знае, че е откраднато и плаща толкова, колкото
наркозависимият да получи „така нужното му" пакетче с дрога, като
написаното в материала еднозначно е недостоверно и позорящо ищеца.
Заявеното в публикацията, че „това е редовна практика между двамата" е
недостоверно, същото е клевета и е позорящо ищеца. Твърдението, че против
ищеца е заведено дело за имотна измама е недостоверно. Измамата е
престъпление, вменено с публикацията на ищеца. Недостоверно е и
твърдението, че ищецът е закупил имот „по съмнителен начин" през 2015г.
Клевета е и твърдението, че на ищеца „се разминало", „защото работи в
сътрудничество с хора от ОДП - Варна и освен това е създал още много
контакти с други разследващи полицаи, с които споделя за престъпленията на
ортаците си и по този начин успява да остане чист и до сега". Не е ясно какво
точно се твърди, че извършват ищецът и „хората от ОДП- Варна" -дали се
твърди, че заедно извършват престъпления против правосъдието или се
твърди, че ищецът предава „ортаците" си на хора от ОДП - Варна, като при
всички случаи твърденията, че ищецът „работи в сътрудничество с хора от
ОДП-Варна", която работа се изразява в „споделя за престъпленията на
ортаците си и по този начин успява да остане чист и до сега" представляват
клевета и позорят ищеца. В статията е прикачено триминутен видеоклип, с
текст под видеоклипа „Не липсват и пиянски изцепки", като бележката „Не
липсват и пиянските изцепки...." е обиждаща и унизителна за достойнството
на ищеца. Ищецът изобщо не пие алкохол и приписването му на „пиянски
изцепки" е обидно за него. Твърдението, че „Н. М. е представил неверни или
лъжливи данни в кметството на "Владиславово" е клевета и е позорящо
ищеца. В публикацията ищецът е обиждан с постоянство и настойчивост:
наричан е „пишман патриот", твърди се, че е получил „щедър подарък" от
„кметството на Владиславово" поради „заслуги", използвани са изрази, като
„гръмки популистки постове", „гръмко подмазвачество", „целта му е да се
докопа до поне малко власт", „лъжливи патриотични нагласи", „лъсва
подмолното му и фалшиво родолюбие", наречен е „фалшив герой". На ищеца
е приписана публикация във Фейсбук, коментирана в материала така: „На
снимката в дясно - Героят" на статията се самоопределя - той бил НАРОД, а
останалите МЪРША". Ищецът никога и по никакъв повод не е заявявал, нито
е писал текст с подобно съдържание. На 04.02.2021г. вечерта ищецът получил
множество телефонни обаждания от приятели и познати, които го
уведомявали, че в страници на десетки Фейсбук групи се разпространява
материал, в който се твърдят изключително грозни неща за него и споделяли
накратко прочетеното. Ищецът потърсил материала, прочел текста и останал
шокиран. Не можел да повярва на очите си, докато четял приписаните му с
публикацията деяния, нито можел да намери обяснение защо е изготвен и
публикуван този материал, в който нито едно твърдение не отговаря на
истината. Нощта била безсънна за него, след безсънната нощ последвали дни
на стрес, напрежение, тревожност и още безсънни нощи. Допълнителен стрес
му причинявала принудата, пред която публикацията го поставила, да
6
обяснява пред приятели и познати, че той не е този човек, който е описан в
материала, че написаното не отговаря на истината, изпаднал в психологическа
криза, изгубил съня си, появили се остри болки в стомаха, като към
психологическото напрежение се появило и здравословно неразположение.
Вкъщи не можел да прикрие стреса и депресията, в които изпаднал, почти не
контактувал с децата си, не можел да се съсредоточи да отговори на
въпросите им, нито успявал да се държи спокойно, грижовно и приветливо,
както се държал преди да бъде публикуван и разпространен този материал и
преди да прочете в каква светлина е представен пред близките му хора и пред
обществото в цялост. Всеки ден получавал информация, че в неговия кръг
материалът се обсъжда и хората питат какво се случва. Широкият отзвук от
публикацията го принудил да избягва контакти с хора, включително от
близкия приятелски кръг. Ищецът изпаднал в депресия, което се отразило
особено силно на семейните му отношения - станал затворен, мълчалив, спрял
да се забавлява с децата и рядко разговарял. Психическото състояние на
ищеца за дни се влошило до степен да е наложително да потърси компетентна
лекарска помощ, при прегледа лекарят установил, че ищецът е силно
стресиран, поставил диагноза „психическо разстройство", издал направление
за преглед при психиатър, предписал му медикаментозно лечение.
Състоянието на тревожност, депресия и психическо разстройство у ищеца,
породено от недостоверните, обиждащи и злепоставящи го твърдения в
публикацията продължило приблизително месец и половина, след което
започнало възстановяването му. След период на месец и половина,
включително при проведено лечение, ищецът постепенно излязъл от
депресията, възстановил и отношенията с близките хора и у дома, но фактът,
че публикацията се е появила и се разпространява в интернет пространството
преобърнал живота му, не можел да забрави и да се преструва, че не е
съществувала, съзнавал, че хората са я прочели и го преценяват според
прочетеното. За преодоляване последиците от обиждащите и злепоставящи го
твърдения в широкия му работен и социален кръг се наложило да полага
сериозни усилия по преодоляване на съмненията в него и за възстановяване
на доверие и уважение. Счита, че с публикацията тенденциозно и грубо са
погазени личните, гражданските и човешките права, както и доброто му име.
Изложените в публикацията твърдения са грозни, злепоставящи, унижаващи
достойнството на ищеца, същите са породили остри негативни реакции
спрямо ищеца за приписаната му престъпна дейност и недосегаемост. Моли
да се постанови решение, с което да се осъди ответника „Клиър Сенс" ЕООД
издател на електронен сайт, организиран като интернет медия с наименование
„Топ Нюз", да му заплати, сума в размер 3 000лв. предявен частичен иск от
общо 10 000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от изготвяне, публикуване и
разпространяване на неверни данни, обиди и клевети, на 04.02.2021г., в
интернет медия „Топ Нюз", и разпространяването им, чрез препубликуване на
04.02.2021г. в социална платформа Фейсбук на страницата и от страницата на
7
интернет медия „Топ Нюз", ведно със законната лихва от датата на деликта -
04.02.2021г. до окончателното изплащане на 11 задължението и сторените по
делото разноски.
Ответното дружество в срока по чл.131 от ГПК е подало възражение в
което сочи, че оспорва иска по основание и размер като сочи, че не е вярно в
коментираните материали да са изложени недостоверни и неистински
твърдения, които не са факти от действителността. Оспорва обстоятелството,
че твърденията в материала поотделно и в съвкупност представляват обиди и
клевети, употребени за изготвяне, публикуване и разпространение на
злепоставяща и опозоряваща ищеца публикация. Твърди, че в статията не се
съдържат твърдения и обидни изрази, които да са клеветнически и позорящи
личността, а се съдържат само оценъчни съждения и изразяване на мнение по
смисъла на чл.39 от Конституцията на Република България, вр. с чл.10, ал.1
от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи
и изнасянето им е в рамките на свободата на словото. Оспорва твърдението,
че публикацията е произвела тежки последици върху ищеца, изразяващи се в
претърпени от него болки и страдания. Оспорва настъпването на вреди,
техния размер и причинно-следствената връзка с посочения в исковата молба
журналистически материал. В случай, че са настъпили някакви вреди за
ищеца, те са в резултат на предходна публикация на съшия материал от друга
интернет медия от 29.01.21г., която е достигнала до неограничен кръг от хора
преди процесната публикация на 04.02.21г. Оспорва и претенцията за лихва за
забава с оглед акцесорния й характер. Процесната статия е публикувана на
04.02.21г. в електронния сайт на „Топ Нюз" с електронен адрес
https://topnewsbg.com. Същата обаче е препечатана от друго електронно
издание - електронен сайт http://www.hotnews.bg/ на интернет медията „Hot
News" в електронна страница https://hotaewsbg.conVpishman-patriot-vama-s-
podarak-ot-kmetana-vlvo, със заглавие „Пишман патриот от Варна се е сдобил
с голям подарък от кметството на ж.к."Владиславово". Материалът е
публикуван за първи път на електронния сайт „Хот нюз" на 29.01.21г.,
предшества по време процесната публикация и е достигнал до неопределен
кръг лица преди нея. Процесната статия е публикувана на 04.02.21г., няколко
дни след първата публикация, коректно пресъздава по-ранната публикация от
медията „Hot News", като последната изрично е цитирана. Медията „Hot
News" изрично е цитирана не само като източник на статията, източник на
снимките, но и в самото съдържание на статията има надлежно позоваване на
тази медия. В материала, публикуван от „Топ нюз" е налице и електронна
препратка, която позволява автоматизирано препращане към интернет
страницата на „Хот нюз", където е първоначалната публикация. При
съпоставка на двата публикувани материала се установява, че е налице
идентичност между текста в https://hotnewsbg.com/pishman-patriot-vamas-
podarak-ot-kmeta-na-vlvo/ и текста в процесната статия. Публикацията в „Топ
Нюз" е почти буквална препубликация от цитирания в нея източник. Не е
налице противоправно поведение от страна на ответника. Ако в
8
съдържанието на една статия се съдържат неверни фактически твърдения или
клеветнически твърдения, издателят, който я е публикувал за първи път носи
отговорност за това, защото той е следвало да провери достоверността на
информацията съобразно правилата на добрата журналистическа практика. В
процесния случай издателят „Топ нюз" не поднася информация от свое име,
тъй като изрично се е позовал на публикувана по-рано статия от друг издател,
поради което като втори издател не може да носи отговорност за това, че се е
доверил на добросъвестността на първия. Доколкото е налице коректно
предадена информация, изхождаща от друга медия, липсва съзнание за
оклеветяване, респективно няма основание да се ангажира отговорността на
автора, съответно на възложителя. Ако в първоначалната публикация се
съдържат клеветнически твърдения, то отговорност за причинените с нея
вреди следва да носи авторът на тази публикация, респективно неговия
възложител. За тези вреди друго издание, препечатало статията и посочило
първоизточника, не може да бъда държано отговорно. Не следва да се търси
отговорност по чл.45 ал.1 ЗЗД от ответника, тъй като той добросъвестно е
предало чужди изявления за конкретни факти и е посочило източника.
Независимо от горното, счита, че не е противоправно изказване на мнение с
негативна оценка, пряко или косвено засягащо конкретно лице, когато името
му се коментира или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с
неговата политическа дейност. Ищецът е публична личност, тъй като е
участвал активно в политическия живот, бил е кандидат за общински
съветник, включен в кандидатска листа на местна коалиция Свобода
(Българска социалдемократическа партия) при провеждане на изборите за
общински съветници и кметове в Община Варна на 27 октомври 2019г. В
качеството си на публична личност ищецът следва да търпи по-висока
критика от обикновените граждани. Допустимата критика по отношение на
публичните личности е с по-широки граници, тъй като обществеността има
право да бъде информирана за действията и постъпките на политиците, които
биха представлявали интересите и. Поради това политиците, следва да
понасят засиления интерес и да търпят повече укори, включително с
надхвърлящи добрия тон изразни средства. Следва да се прави разлика между
частно лице и лице, действащо в публичен контекст и докато първият може да
претендира за особено силна защита на своето право на зачитане на личен
живот, то същото не важи в такава степен за публичните фигури, по
отношение на които границите на допустимата критика са по-широки.
Свободата на печата и средствата за масова информация, както и правото на
мнение и на търсене и разпространяване на информация, са защитени от
чл.40, ал.1, чл.39, ал.1 и чл.41, ал.1 от Конституцията на Република България.
Предвид гореизложеното, счита, че не са налице елементите от фактическия
състав на чл.49 от ЗЗД и моли да се отхвърли предявения иск и да се
присъдят сторените по делото съдебно-деловодни разноски и разноски за
адвокат.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание чл.49
9
от ЗЗД вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД.
Страните не спорят относно това, че ответното дружество към момента
на публикацията описана в исковата молба е поддържало сайта „Топ нюз“
имащ характера на медиен сайт. Липсва спор и относно това била ли е
публикувана на страницата на сайта статия озаглавена „Варненски „патриот“
с щедър подарък от кметството на Владиславово“. Тези два факта се доказват
и от представените по делото от ищцовата страна и неоспорени писмени
доказателства-разпечатки от ОУ на интернет страницата и от тази част от нея
н която е разположена статията. Извода за собственост на сайта се установява
и от изисканата справка от Суперхостинг.бг от която се установява, че към
4.02.2021г. собственик на домейна „Топ нюз.бт“ е било ответното дружество.
Факта на публикуване на статията се установява и от изводите на в.л. по
приетата СТЕ, което е отговорило положително на зададения въпрос има ли
такава публикация в сайта „Топ нюз“. Вещото лице е посочило, че са налични
чрез препратки интернет адрес на който може да се прочете съдебен акт –
решение №220/29.07.2016г. на ВОС, НО и друг на който може да се види
клип свързан с изявлението в статията за наличие на „пиянски изцепки“.
Вещото лице е посочило при изслушването си пред съда, че сайта „Топ нюз“
няма собствена Фейсбук страницата, но очевидно материалът не е придобил
популярност. Експертизата сочи също така, че сайтовете „Топ нюз“ и „Хот
нюз“ от където се твърди, че е взета статията са регистрирани на един и същи
IP адрес. По отношение на сайта „Хот нюз“ вещото лице е посочило, че там
статията е публикувана за първи път и това е станало на 29.01.2021г.
По въпросът за съдържанието на публикацията в сайто „Топ нюз“
страните също не спорят относно него, като при прочин на представените
нотариално заверени разпечатки от нея се установява наличието на следните
изрази: „пишман „патриота“, „щедър подарък“, „лъсва подмолното му и
фалшиво родолюбие“, „псевдо патриота“, „винаги се е занимавал само със
сделки в сивия сектор“, „По-късно преминава към ДДС измамите в
търговията“, „че и до сега не спира да ощетява държавния бюджет … също
„краде“ ДДС „всички го познават предимно като лихвар.“, „дава лъжливи
показания на всеки разпит“, „Срещу пишман патриота е било заведено дело и
за имотна измама“.
Следва да се има предвид, че издателят на печатна или електронна
медия отговаря като „възложител на работата” по смисъла на чл.49 ЗЗД за
съдържанието на публикувани без редакторска намеса чужди изявления,
чието написване и изпращане не е възложено от издателя и издателят и
авторът не са обвързани с трудово или гражданско правоотношение /решение
№ 581/30.09.2010г. по гр.д.№1019/2009г. на ВКС, III г.о./. Издателят, какъвто
несъмнено е ответникът, чрез своите длъжностни лица определя характера и
съдържанието на публикуваните материали и носи отговорност на основание
чл.49 от ЗЗД в качеството на възложител на работата по съставяне, подбор и
поместване на печатни материали /Решение №404/13.07.2010г. по гр.д.
10
№907/2009г. на ВКС, III г.о./. Дали авторът на публикацията се намира в
трудовоправни или гражданскоправни отношения с издателя е без значение за
отговорността на издателя по чл.49 ЗЗД. Като ирелевантни в случая следва да
се разглеждат и твърденията, че в случая е препубликувана информация от
друг сайт.
Фактическия състав на непозволеното увреждане обхваща следните
елементи: 1/деяние ; 2/противоправност на деянието ; 3/вреда; 4/причинна
връзка между деянието и вредите и 5/вина.
В настоящия случай по делото не се спори наличието на извършено
деяние, като по безспорен и категоричен начин се установява, че статията е
публикувана в сочената електронна медия, като в нея е са изложени
твърденията посочени по-горе като съдържащи се в статията.
Предвид това, основният въпрос, който следва да бъде разрешен в
настоящото производство е дали е налице противоправно поведение на
ответника, в качеството му на издател на статията.
Противоправността представлява противоречие на деянието с
императивна правна норма. Най – важната забранителна норма в областта на
непозволеното увреждане е тази на чл.45, ал.1 ЗЗД, определяща като
противоправно всяко деяние, което нарушава общата забрана да не се вреди
другиму. От съществено значение за противоправността е признаването на
визираните в чл.32 от Конституцията на РБ и чл.17 от Международния пакт
за граждански и политически права абсолютни субективни /т.е. осигуряващи
на титуляра им защита срещу всяко лице/ права: право на чест, достойнство и
добро име на личността. Обект на тези права са лични и непрехвърлими
морални блага. Честта и достойнството се свързват с дължимото уважение
към качествата на личността, нейните морални принципи, доброто й име,
почитта и уважението, които й се дължат. Честта и достойнството обикновено
са неделими, но честта се отнася до положителната обществена оценка за
личността, а достойнството – със самооценката на човека за собствената му
обществена значимост. А доброто име на личността е положителната
обществена оценка за лицето, неговата известност в обществото като човек
нравствен, морален и професионално компетентен, като човек, достоен за
уважение поради тези му качества.
В практиката си ЕСПЧ и ВКС налагат разграничение между
фактически твърдения и оценъчни съждения. Последните по самото си
естество не подлежат на доказване относно верността им, но и те трябва да
имат достатъчна фактическа основа разликата е в степента на фактическа
доказаност, която трябва да се установи. Изразяването на мнение обаче не
може да бъде лишено от каквато и да е фактическа основа, като
необходимостта от връзка между едно оценъчно съждение и подкрепящите го
факти варира в зависимост от конкретните обстоятелства по всеки случай.
Възможната колизия на прокламирани права – между свободата на словото,
от една страна и засягане, чрез упражняването й на правата и доброто име на
11
гражданите, от друга страна, е уредена с чл.39, ал.2 и чл.41, ал.2 от
Конституцията на Република България. С посочените разпоредби е
предвидено, че свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до
пределите, след които се засягат други конституционно защитени ценности,
каквито са правата и доброто име на гражданите и когато свободата на
мнение бива използвана, за да се засегнат лични граждански и човешки права.
Поради това, когато в публикациите си журналистите накърняват честта,
достойнството, доброто име, репутацията на определени лица, особено когато
това са и публично известни личности, е необходимо журналистите да
действат добросъвестно и в съответствие с журналистическата етика, за да
осигурят достоверна информация (в този смисъл са и решенията на ЕСПЧ по
делата Р. Иванова срещу България – дело 36207/03 и Божков срещу България
– дело 3316/04 и посочената в тях практика на Съда, включително и
решението по делото Педерсен и Баадсгаард срещу Дания – дело 49017/99).
При иска по чл.49 от ЗЗД, за да е налице деликт, следва да са
осъществени кумулативно няколко законови условия - да е налице деяние,
вреда, противоправност на деянието и причинно-следствена връзка между
него и противоправния резултат, като вината се презумира (чл.45, ал.2 ЗЗД).
За да се възприеме за накърнено доброто име, честта и достойнството на едно
лице, в резултат от публикация в публичното медийно пространство на
обидни, опозоряващи го и клеветнически материали, следва на първо място
това лице да е посочено поименно или поне по такъв начин, че да е безспорно
за широк кръг от читатели, запознали се с материала, за кого се отнася,
какъвто е настоящия случай - лицето е пряко упоменато. На следващо място,
за да бъде ангажирана отговорността на ответното дружество, следва да се
установи публикуване на обидни и опозоряващи твърдения за ищеца,
уронващи престижа, положението в обществото, реномето му и засягащи
честта и достойнството му, които, зачитайки свободата на словото на медиите
и личността на увредения, са преминали границата на конституционно
регламентираните права за изразяване на мнение и са засегнали правата на
ищеца. Обидният (унизяващият) израз трябва да е насочен към това
определено лице; разгласеното чрез изявлението позорно обстоятелство
трябва да се отнася за него. Публикуването на статия с негативно за ищеца
съдържание само по себе си не е противоправно поведение. Разпоредбата на
чл.39, ал.1 от Конституцията на Република България прокламира правото на
всеки гражданин да формира мнение и свободно да го изрази – писмено или
устно, чрез звук или изображение, при ограничението на ал.2 – правото да не
се използва за увреждане на доброто име на другиго. Ако ограничението на
ал.2 не е нарушено, изразяването и разпространяването на твърдения, мнения
и негативни оценки за дадена личност във връзка с обществен въпрос, свързан
с неговата дейност или занятие, не съставлява противоправно поведение.
Такива оценки не могат да ангажират отговорността на автора им за
обезщетяване на причинени неимуществени вреди на адресата, ако не засягат
достойнството на личността/т.е. ако не съставляват обида/. Ако са
12
разпространени оценъчни съждения, те не подлежат на проверка за вярност.
На такава проверка подлежат само твърденията за конкретни факти,
разпространени с печатно произведение, доколкото позорят адресата. Но и в
този случай издателят не носи отговорност, ако позорящите факти са верни. В
този смисъл е постановеното Решение №62/06.03.2012г. по гр.д.№1376/2011г.
на ВКС - IVг.о. и Решение №204/12.06.2015г. по гр.д.№7046/2014г. на ВКС –
IVг.о.
Ответната страна с направените възражения е извършила оспорване на
претенцията в насока, че публикуваните думи и изрази в статията, разкриват
признаците на противоправност, като основание за ангажиране на
отговорността и, и е оспорило и че вследствие на публикацията са причинени
неимуществени вреди - болки и страдания на ищеца, които да са в пряка
причинна връзка с публикацията на ответника.
Следва да се има предвид, че статията съдържа множество
квалификации и твърдения които не са подкрепени с никакви доказателства.
Ищецът е посочен като патриот, но в кавички което безспорно е способ да се
изрази негативно отношение и да се създаде впечатление за неистинност,
твърди се че ищецът е извършвал измами, което е пряко обвинение в
извършване на престъпление. Освен това се твърди, че М. е извършвал сделки
в сивия сектор, което е широко разпространен израз сочещ за дейност
извършваща се по границата на закона. Твърди се, че ищецът е давал лъжливи
показания, като се създава у читателя усещане за осъществено
лъжесвидетелстване, което е далеч от реално отразеното в цитирания като
източник на тази информация съдебен акт, където е посочено само, че в
показанията на ищеца има разминавания, които не са коментирани и
отстранени и са довели до неяснота относно други обстоятелства.
Настоящият състав намира, че ответника е следвало да извърши проверка на
твърденията преди да бъдат публикувани. Съдът намира, че описаното по-
горе не представлява оценъчни съждения, тъй като не е подкрепено с
доказателства които могат да бъдат ценени двояко. От друга страна ищцовата
страна не е ангажирала доказателства от които да може да се установи
приблизително реалният кръг от лиза до които е стигнала публикуваната
информация. Изслушаният по делото свид.А. също не дава конкретна
информация за кръга от лица до които е достигнала статията, като освен това
заявява, че е научил за нея от ищеца. Този свидетел говори основно за
емоционалното състояние на М. в следствие от публикацията, като сочи, че
той е бил емоционално негативно повлиян и това състояние е продължило
около месец и половина или два месеца. Другият ищцов свидетел Георгиев
сочи, че е научил за статията от профила си във Фейсбук, като след това е
уведомил за нея и ищеца с когото са приятели. Свидетелят сочи, че до
колкото му е известно от съпругата на М., последният е бил в „лека депресия“
след статията притеснен от това как ще реагират на статията съседите и
приятелите му.
13
По отношение на двата въпроса до какъв кръг от лица е достигнала
статията и степента на понесените от ищеца неимуществени вреди съставът
приема, че следва да се съобрази с информацията дадена от вещото лице по
СТЕ, което е посочило, че липсват конкретни сведения колко лица са се
запознали със статията. От друга страна следва да се приеме, че ищецът
действително е претърпял неимуществени вреди изпадайки в състояние на
депресия в следствие на което е ограничил личните си контакти и е променил
обичайното си поведение, като това е продължило около месец. Съдът
приема,че периода на негативно повлияване от съдържанието на статията
следва да се счита именно един месец, тъй като този период кореспондира с
определението дадено от най-близкия до ищеца човек-неговата съпруга, че е
изпаднал в лека депресия.
Съдът намира, че изложените в статията твърдения позорят адресата им
, който е упоменат изрично в нея и освен това са неверни.
По делото липсват доказателства и твърдения за наличие на други
обстоятелства, които биха могли да обусловят негативно повлияване върху
емоционалното състояние на ищеца поради което съставът намира, че е на
лице установена причинно-следствена връзка между публикацията и
промените в поведението на ищеца.
Воден от изложеното съдът намира, че предявеният частичен иск следва
да бъде уважен частично, като се осъди ответното дружество да заплати на
ищеца сумата от 1 000лв. обезщетение за причинените неимуществени вреди
от обсъжданата публикация и се отхвърли за разликата до търсените 3 000лв.,
като частичен иск от иск целият в размер на 10 000лв.
Ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца сумата от 455лв.
разноски по делото съответстващи на уважената част от претенцията.
От своя страна ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата от 516.67лв. разноски по делото отговарящи на отхвърлената част от
претенцията.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Клиър сенс“ ЕООД, ЕИК202670147 със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.“Акад.Фьодор Успенски“ №37, ет.5, ап.10 да заплати
на Н. И. М. ЕГН********** от гр.Варна, *** сумата от 1 000лв. обезщетение
за причинени неимуществени вреди болки и страдания произтекли от
публикувана на 4.02.2021г. в издавания от дружеството електронен сайт „Топ
нюз“ статия съдържаща неверни данни, обиди и клевети и разпространена
чрез социалната платформа „Фейсбук“, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на деянието 4.02.2021г. до окончателното и изплащане, като
отхвърля претенцията за разликата до търсените 3 000лв. претендирани като
14
частичен иск от иск целият в размер на 10 000лв., на осн. чл.49 от ЗЗД вр.
чл.45, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Клиър сенс“ ЕООД, ЕИК202670147 със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.“Акад.Фьодор Успенски“ №37, ет.5, ап.10 да заплати
на Н. И. М. ЕГН********** от гр.Варна, жк.“Вл.Варненчик“ 222, вх.4, ет.3,
ап.68 сумата от 455лв. сторени по делото разноски, на осн. чл.78 от ГПК.
ОСЪЖДА Н. И. М. ЕГН********** от гр.Варна, *** да заплати на
„Клиър сенс“ ЕООД, ЕИК202670147 със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул.“Акад.Фьодор Успенски“ №37, ет.5, ап.10 сумата от 516.67лв.
сторени по делото разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните. Решението да се връчи на
страните
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
15