Р Е Ш Е Н И Е

                                            №

                           Гр. Плевен,…22.... март….2019г.

 

                 В     ИМЕТО      НА     НАРОДА

 

Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз. състав  в публично заседание  на двадесет и шести ФЕВРУАРИ

през  ДВЕ  ХИЛЯДИ  и   ДЕВЕТНАДЕСЕТА  година, в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЦВЕТЕЛИНА  ЯНКУЛОВА

                                         ЧЛЕНОВЕ:     РЕНИ  ГЕОРГИЕВА

                                                               ЕМИЛИЯ  КУНЧЕВА

 

при секретаря....ДАФИНКА….БОРИСОВА,…като…разгледа…

докладвано от….съдия…ЯНКУЛОВА…ВЪЗЗ…ГР.Д.№…69...…

по…описа…за…2019г,…за да се произнесе, съобрази следното:

 

Въззивно  гражданско производство  по реда на чл.258 и  сл. от ГПК.

Производството е образувано на основание въззивна жалба, подадена от въззивния жалбоподател   А.Д. ***, ЕГН-**********, чрез пълномощника адв. С.Н. ***, против Решение №87/17.01.2019г.(неправилно записано 2017)  на Плевенски районен съд, І-ви гр.с-в, постановено по гр.д.№8326/2018г., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от жалбоподателя против ответник Д.А.Д. ***, иск за издръжка с правно основание чл.144 от СК.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и се прави искане да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се уважи исковата претенция, като  се осъди ответника да заплаща издръжка на ищеца в качеството му на  пълнолетен учащ, както и да бъде отменено решението в частта, в която ищецът е осъден да заплати разноски на ответника..

Излагат се съображения за неправилност на обжалваното решение, които се свеждат до това, че ответникът без особени затруднения може да заплаща издръжка на ищеца.

 Ответникът по въззивната жалба – Д.А.Д., който е и ответник по иска в първата инстанция, чрез пълномощника адв. С.Й. от САК е подал писмен отговор, в който е изразил становище за нейната неоснователност. Твърди, че не са налице предпоставките на чл.144 от СК за даване на издръжка на пълнолетния ищец.

 В съдебно заседание на въззивната инстанция, страните чрез процесуалните представители поддържат изразените становища.

Окръжният съд, като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във въззивната жалба,приема за установено следното:

 

Въззивната жалба  на А.Д. Д.– ищец в първоинстанционното производство по гр.д.№8326/2018г. по описа на  Плевенски районен съд, Гражданско отделение, срещу постановеното по  делото съдебно РЕШЕНИЕ №87/17.01.2019г., е ДОПУСТИМА като подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес.

Разгледана по същество е  частично  ОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционното производство по гр.д.№8326/2018г. по описа на  Районен съд- гр. Плевен, е образувано на основание иск за издръжка с правно основание чл.144 от СК, предявен от ищеца А.Д. ***( понастоящем въззивен жалбоподател) , срещу ответника Д. А. Д. - негов баща ( понастоящем ответник по въззивната жалба).

В исковата молба се твърди следното: Ищецът, който е син на ответника, е навършил пълнолетие на 18.10.2018г.Бракът между родителите му е прекратен. Същият е ученик в ***“-Плевен и не може да се издържа сам, тъй като няма имущество. Моли съдът да постанови решение,       с което да осъди ответника да заплаща издръжка на основание чл.144 от СК в размер на 500лв., считано една година назад преди предявяването на иска.

С Определение от 08.01.2019г., постановено по първинстанционния съд, е допуснато уточнение на исковата молба, като е прието, че издръжка се претендира считано от датата на навършване на пълнолетието –18.10.2018г.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба:Ответникът  е  оспорил  изцяло исковата претенция, като е заявил, че доходите му не позволяват заплащане издръжка на пълнолетнния му син.

По делото са събрани писмени доказателства.

Плевенският районен съд, І-ви гр.с-з се е  произнесъл с обжалваното решение, с което е отхвърлил предявеният от ищеца против ответника иск за издръжка с правно основание чл.144 от СК. С решението е осъдил ищеца да заплати на ответника разноски в размер на 300лв.

  Въззивният съд приема, че в ЧАСТТА, в която е отхвърлен иска  с правно основание чл.144 от СК,  решението е ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и  ПРАВИЛНО.

Във въззивната жалба не се излагат  оплаквания за нищожност  или недопустимост на  решението, а въззивният съд съгласно правомощията му по чл.269 от ГПК не констатира пороци, които да обуславят нищожност или недопустимост на оспорвания съдебен акт. 

За да се произнесе по правилността на обжалваното решение, въззивният съд, съобрази следното:

При решаване на спора по същество, първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, съдържащи обосновани фактически и законосъобразни правни изводи, които се споделят напълно от въззивния съд,  който препраща към тях при условията на чл.272 от ГПК, без да е необходимо да ги преповтаря в същия вид.

 Безспорно е установено, че съдът е сезиран с осъдителен иск за издръжка на  учащо пълнолетно дете, чието правно основание е по чл.144 от СК. Съгласно текста на тази разпоредба, родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършването на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и  на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.

Между страните няма спор, че са налице  предпоставките  на чл.144 от СК, въззивникът като пълнолетен учащ да претендира заплащане на издръжка от въззиваемия като негов родител, а именно: Синът А.Д.Д., роден през 2000г. е пълнолетен, но не е навършил 25 годишна възраст, ученик  е редовно обучение в ***“-гр.Плевен и не може да се издържа от свои имущества и доходи, тъй като не е установено да притежава такива.   Бащата Д.А.Д. обаче не е в състояние да заплаща  издръжка на пълнолетния си учащ син, тъй като   е регистриран като безработен в Бюрото по труда, реализира доход около 500лв. месечно от работа в строителството, не живее в собствено жилище и заплаща на непълнолетното дете Т.( сестра на ищеца) месечна издръжка от 185лв. При тези данни, бащата не би могъл да заплаща издръжка на пълнолетния си син, без особени затруднения.

По изложените съображения, при споделяне мотивите на първоинстанционния съд, настоящият съдебен състав приема, че   решението на РС-Плевен, І-Ви гр.с-в следва да бъде потвърдено като правилно, в частта, С която е отхвърлен иска за издръжка с правно основание чл.144 от СК..

Оплакванията, изложени във въззивната жалба и поддържани в съдебно заседание, са неоснователни. – Вярно е, че ищецът има нужда от издръжка, тъй като е учащ и няма данни за собствени доходи. Съгласно чл.144 от СК обаче, издръжката на пълнолетно учащо се дете, не се дължи безусловно, както издръжката на ненавършило пълнолетие дете по чл.143 от СК, а само до  колкото не  представлява особено затруднение на родителя, който я дава. С оглед доходите на бащата и задължението му към ненавършилото пълнолетие дете,  присъждане на издръжка в полза на пълнолетния ищец, би създавало особени затруднения за ответника.  Становището на процесуалния представител на въззивника, че щом до навършването на пълнолетие  на ищеца, ответникът е заплащал издръжка, той би могъл да стори това и занапред,, е неоснователно. – От тълкуване разпоредбите на чл.143 и чл.144 от СК следва извод, че докато издръжката на непълнолетно дете се дължи безусловно, издръжката на пълнолетното дете се присъжда само до колкото не съставлява особени затруднения на родителя. Съобразно  доходите на бащата и неговите задължения, осъждането му да дава издръжка на пълнолетния син, би му създало особени затруднения.

Въззивният съд констатира, че в частта, в която се обжалва решението, с което ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в размер на 300лв., въззивната ЖАЛБА е основателна.

Съгласно чл.83,ал.1,т.2 от ГПК, такси и разноски  не  се внасят от ищците по искове за издръжка. С оглед същността на  производството за издръжка,  лицето, търсещо издръжка не може да бъде осъдено да заплати съдебни разноски на  ответника по иска за издръжка. Затова, осъждайки ищеца да заплати разноски на ответника, РС е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в частта за разноските.

С оглед предмета на иска и изхода на производството, въззивният съд не присъжда разноски за настоящата инстанция.

Съгласно чл.280,ал.3,т.2 от ГПК,  въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, ІV-ти въззивен граждански състав, на основание чл.271 от ГПК        

         

 

         Р    Е   Ш     И   :

 

ОТМЕНЯ  РЕШЕНИЕ №87/17.01.2019г. на Плевенския районен съд, Гражданско отделение, І-ви гр.с-в, постановено по гр.д.№8326/2018г., В ЧАСТТА, с която А.Д.Д. е осъден да заплати на Д.А.Д., разноски от 300лв.

ПОТВЪРЖДАВА като правилно решението в ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.

   РЕШЕНИЕТО  не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                             ЧЛЕНОВЕ: