№ 219
гр. Русе, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламен Г. Ченджиев
при участието на секретаря Виолета К. Цветкова
като разгледа докладваното от Пламен Г. Ченджиев Административно
наказателно дело № 20224520202311 по описа за 2022 година
Постъпила е жалба от М. И. Г. от гр.Русе ЕГН ********** против
наказателно постановление № 22 - 3393- 000637/21.11.2022г. на началник
Сектор в ОДМВР РУ 02 Русе,с което на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП
са му наложени административни наказания ГЛОБА в размер на ДВЕСТА
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ месеца.
Жалбоподателят чрез своя процесуален представител моли съда да
отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Представител на административно-наказващия орган моли съда да
потвърди постановлението,като твърди,че деянието е непредпазливо и ЗДвП
допуска наказания и за нарушения извършени с форма на вина
непредпазливост от субективна страна.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят е водач на МПС от 1981г. с правоспособност категории
„В, М и АМ ” и като такъв се води на отчет в Сектор ПП Русе. Като водач на
МПС към м.октомври 2022г. Г. има наложени три глоби с фиш за маловажни
нарушения на ЗДвП,по които е настъпила реабилитация.
Жалбоподателят притежава лек автомобил Тойота с рег№ Р 5177 КА. По
1
делото не са събирани доказателства дали към м.октомври 2022г за този
автомобил има действащ сключен договор за задължителна застраховка
„гражданска отговорност“.
На 22.09.22г. в 5:18ч. в информационната система на КАТ постъпва
информация от Гаранционен фонд за автомобили без платена застраховка и
АИС „КАТ – Регистрация на ППС и собствениците им“ автоматично
прекратява регистрацията на превозното средство,като регистрационните
табели остават на превозното средство. Административен акт за прекратяване
на регистрацията не е издаван от административен орган и собственикът на
лекия автомобил не е уведомяван, че регистрацията на превозното средство е
служебно прекратена.
На 30.10.2022г. жалбоподателят управлява автомобила в гр.Русе. При
движение по бул.“Липник“ е спрян за проверка от патрул на РУ 02 Русе. При
проверката се установява, че автомобилът управляван от жалбоподателят е с
прекратена регистрация и срещу него е започнала проверка от Районна
прокуратура Русе за престъпление по чл. 345 ал.2 от НК. С постановление от
16.11.2022г. прокурорът отказва да образува наказателно производство като
приема, че липсва знание от страна на жалбоподателят за прекратяване на
регистрацията и от там липса на субективна страна за извършване на
престъпление като връща преписката на РУ 02 Русе. Въз основа на
постановлението началникът на Сектор в ОДМВР РУ02 ,с което на основание
чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП налага на Г. административно наказание ГЛОБА в
размер ДВЕСТА лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
ШЕСТ месеца.
По така приетата за установена фактическа обстановка не се спори.Тя се
установява от представените писмени доказателства – справка за
водач,писмени обяснения,постановление на Районна прокуратура - Русе.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност,прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима,тъй като е подадена от лице с право на жалба в
предвидения от ЗАНН срок,а разгледана по съществото си е основателна по
всички наведени съображения.
Обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно.
От обективна страна жалбоподателят Г. е извършил деяние,с което е
2
осъществил обективните признаци на състава на нарушението по чл.175 ал.3
пр.1 от ЗДвП , тъй като е управлявал моторно превозно средство, което
поради служебно прекратяване на регистрацията се счита със статут на
нерегистрирано съгласно изискванията на чл.2 от Наредба № І-45 на МВР от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране на
моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях.
От субективна страна за да е съставомерно деянието по чл.175 ал.3 от
ЗДвП законодателят е предвидил форма на вина – пряк умисъл и в конкретния
случай липсват каквито и да било доказателства за това Г. да е съзнавал
общественоопасния характер на деянието и да е искал настъпване на
общественоопасните последици. По отношение на интелектуалния момент на
вината са събрани единствено доказателства,че жалбоподателят е собственик
на автомобила. Липсват каквито и да било доказателства за знание, че
автоматично е настъпила дерегистрация и автомобилът се счита за
нерегистриран. Напротив – събрани са доказателства които дават основание
да се приемат за установени фактите,че дерегистрацията се извършва
автоматично от компютърна информационна система и настъпването на този
факт не е известен дори на служителите на МВР, които могат да го установят
едва след справка, но по никакъв начин не може да стане известен на дееца
още по-малко на лице,у което не е собственик преди да предприеме
неправомерното управление. Събраните доказателства относно
интелектуалния момент на вината сочат,че Г. не е съзнавал
общественоопасния характер на деянието и не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици от него. Липсата на интелектуалния момент
изключва и наличието на волевия,а именно деецът да иска и цели
настъпването на общественоопасните последици от действието си. Г. не е
съзнавал, че управлява нерегистриран автомобил,тъй като автомобилът е бил
с валидни регистрационни табели и документи за собственост и с
поведението си водачът не е искал да наруши правилата за движение по
обществените пътища ,а именно движение само на регистрирани превозни
средства. По тези съображения съдът намира,че не са осъществени
субективните признаци на нарушението и Г. следва да бъде признат за
невинен в извършване на административното нарушение и наложените
административни наказания отменени изцяло.
Като е направил обратния извод въпреки изводите на прокурора в
3
постановлението, наказващият орган е постановил незаконосъобразен акт.
По изложените съображения,съдът намира,че жалбоподателят не е
извършил нарушението за което е санкциониран и обжалваното наказателно
постановление като необосновано и незаконосъобразно следва да се отмени
изцяло.
Искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателят - 500
лева адвокатски хонорар поддържано от пълномощника му в приложеното
писмено становище е основателно. Според чл.63 ал.3 от ЗАНН, в съдебните
производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на АПК. Възражението за прекомерност на разноските, направено от
ответника по жалбата е неоснователно. Като отчита обстоятелството, че
упълномощения защитник е изготвил жалбата, писмено становище и два пъти
се е явявал в съдебни заседания , съдът намира, че претендираната сума за
хонорар на пълномощник, съответства на положения труд и следва да се
присъди изцяло.
Предвид горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 22 - 3393-
000637/21.11.2022г. на началник Сектор в ОДМВР РУ 02 Русе,с което на М.
И. Г. от гр.Русе ЕГН ********** на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП са
наложени административни наказания ГЛОБА в размер на ДВЕСТА лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ месеца
ОСЪЖДА ОДМВР РУ 02 Русе да заплати на М. И. Г. от гр.Русе ЕГН
********** сумата от 500лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - Русе в 14-
дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4