№ 1807
гр. София, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. Т.А
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. Т.А Гражданско дело №
20221110136580 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от ищеца С. Й. И., ЕГН **********, с
адрес: ********, осъдителен иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, вр. чл. 441,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника ЧСИ И. Т. Ч., с рег. № 783 на
КЧСИ, с район на действие СГС, да заплати сумата 20 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на противоправното
поведение на ответника, изразяващо се в наложен и поддържан запор върху банкови
сметки на ищеца след настъпило пълно погасяване на задълженията по изп. дело №
******** по описа на ЧСИ рег. № 783.
Ищецът С. Й. И. извежда съдебно предявените права с твърдения, че на
13.04.2022 г. намерил в пощенската си кутия покана за доброволно изпълнение по изп.
дело №. ******** по описа на ЧСИ рег. № 783 И. Ч., съгласно която ищецът има
задължение в общ размер на 922,49 лв., от които към Община Своге – главница в
размер на 43,36 лв., законна лихва в размер на 3,10 лв. за периода 31.07.2021 г. –
14.04.2022 г., главница в размер на 107,34 лв., законна лихва в размер на 7,66 лв. за
периода 31.07.2021 г. – 14.04.2022 г., сумата от 29,96 лв. неолихвяемо вземане, 311,34
лв. такси по Тарифата за ЧСИ, както и публични задължения към НАП в размер на 520
лв. По изпълнителното дело бил наложен запор върху банковите сметки на ищеца, по
които ползвал две кредитни карти. Твърди, че веднага след получаване на поканата за
доброволно изпълнение превел по сметка на ответника сумата от 922,49 лв. на
13.04.2022 г., но въпреки това ответникът не е вдигнал наложените запори. Поддържа,
че докато сметките му са били запорирани, а кредитните карти блокирани, му се
наложило на два пъти да пътува по работа в чужбина, като при първото посещение не
знаел за запора и се оказал без налични средства, които да му послужат да покрие
разходите по престоя, което от своя страна наложило вземането на заем от познати, а
при второто пътуване се наложило да ползва банкова карта на съпругата. При тези
твърдения сочи, че е претърпял неимуществени вреди в размер на 20000 лв.,
изразяващи се в срам, стрес, безпокойство, нервност и раздразнение, поради което ги
претендира.
Ответникът ЧСИ И. Т. Ч., в срока по чл.131 ГПК е подал отговор на исковата
молба, в който оспорва иска с твърдения, че не е извършил противоправно поведение,
1
доколкото преди да извърши разпределение на постъпилите суми и да приключи
изпълнителното производство е трябвало да изчака изтичането на срока по чл. 47 ГПК
за да е налице редовно връчване на поканата за доброволно изпълнение. Твърди, че
след като е оформил поканата за доброволно изпълнение като редовно връчена на
26.04.2022 г. и изчакал изтичането на всички срокове по ГПК, на 06.06.2022 г. е
извършил разпределение, приключил изпълнителното дело и е предприел незабавни
действия по вдигането на запорите. Оспорва да са претърпени неимуществени вреди,
както и наличието на причинно-следствена връзка между претърпените вреди и
действията на ответника. Моли искът да бъде отхвърлен и претендира разноски.
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, а се установява и от приложения към настоящото
дело препис от изпълнително дело № ******** по описа на ЧСИ И. Ч., че същото е
образувано на 10.03.2022 г. въз основа на възлагателно писмо на Община Своге и Акт
за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК, вр. чл.4, ал. 1 ЗМДТ срещу
ищеца, за събиране на вземане на Община Своге в размер на 43,36 лв. главница за
данък върху недвижим имот, 107,34 лв. главница за такса за битови отпадъци, 8,41 лв.
лихва върху данък за недвижим имот за минал период и 21,28 лв. лихва върху такса за
битови отпадъци.
С разпореждане от 31.03.2022 г. на съдебния изпълнител е конституирана
държавата като присъединен взискател по изпълнителното дело със вземане срещу
ищеца в размер на 520 лв.
На 21.03.2022 г. е изходирана покана за доброволно изпълнение до ищеца –
длъжник за събиране на посочените по-горе вземания в общ размер на 922,49 лв., която
е връчена по реда на чл. 47 ГПК с уведомление, залепено на 26.04.2022 г. и поставен
екземпляр от същото в пощенската кутия.
На 01.06.2022 г. е изпратено запорно съобщение до „Юробанк България“ АД,
„Уникредит Булбанк“ АД и „Първа инвестиционна банка“ АД за налагане на запор
върху банковите сметки на ищеца-длъжник.
С протокол от 26.05.2022 г. съдебният изпълнител и приел поканата за
доброволно изпълнение за надлежно връчена по реда на чл. 47 ГПК.
На 05.06.2022 г. е изготвен протокол за извършено разпределение на постъпило
на 13.04.2022 г. от ищеца-длъжник плащане в размер на 922,49 лв., а на 07.06.2022 г. са
уведомени банките за вдигнатите запори.
С разпореждане на съдебния изпълнител от 06.06.2022 г. е приключено
изпълнителното производство по изпълнително дело № ******** по описа на ЧСИ И.
Ч., поради пълно погасяване на задължението и разноските по изпълнителното дело от
длъжника и са изпратени съобщения до третите задължени лица за вдигане на
наложените запори върху банкови сметки на длъжника.
Видно от приложената по делото вносна бележка ищецът е заплатил по сметка
на СЧИ И. Ч. на 13.04.2022 г. сумата от 924,33 лв.
По делото е представена справка от ТРРЮЛНЦ към 29.06.2022 г. ищецът е бил
управител на търговско дружество „Туплекс“ ЕООД с едноличен собственик на
капитала Рената Тулвин Пиенашкевич.
От представените по делото писмени доказателства – потвърждение за
резервации, Фактура № 304949/02.06.2022 г., Фактура № **********/05.06.2022 г.,
фискален бонове и boarding pass, се установява, че ищецът е бил в командировка в
Германия за периода 31.05.2022 – 06.06.2022 г. и във Полша, Варшава за периода
08.06.2022 г. - 11.06.2022 г.
По делото е представена разписка, подписана от ищеца, с която заявява, че е
получил от Десислава Т.а Т.а на 01.06.2022 г. сумата от 650 евро назаем със
задължение сумата да бъде възстановена до завръщането му в България.
2
Представени са и отчети по сметки на ищеца, открити в „Първа инвестиционна
банка“ АД, от които се установява, че същият има 2 разплащателни сметки с кредитни
карти в банката, както и съпругата му Петя И.ова И.а.
В хода на делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите
******** Т.а и ********
В своите показания свидетелят Т.а изнася данни, че познава ищеца от 2008 г.,
като работили в един бранш, двамата членували в Асоциация, която организира
изложението в Берлин. На 01.06.2022 г. се срещнали на изложение в Берлин, Германия,
когато й се обадил силно афектиран, защото бил на обяд и се оказало, че картата му е
блокирана и без пари в кеш. Поискал пари на заем и свидетелката му дала 650 евро на
ръка, на място. Бил силно притеснен, говорил по телефона несвързано, бил засрамен,
че не е могъл да плати бизнес обяд. Бил притеснен и от това, че трябвало да пътува с
кола до България и как щял да го направи. Свидетелката посочва, че доколкото знае
обядът бил с важни бизнес партньори. Посочва, че не е присъствала на обяда, а се
видяла с него след обяда, за да му даде парите.
В своите показания свидетелят Давидов изнася данни, че познава С. И. от 6-7
години, приятели са, работили са заедно – той управлява фирма, която е клиент на
свидетеля. През лятото на миналата година на И. му предстояла важна командировка в
Полша. Бил много афектиран и разстроен заради блокирани дебитни и кредитни карти,
поради което бил без пари на предишна командировка.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
При предявен иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, на доказване подлежат
и съдът преценява вредата, противоправността на действията или бездействията на
ответника и другите елементи на фактическия състав на деликта на общо основание, но
като водещо съобразява връзката между материална и процесуална законосъобразност
при служебния обем действия на частния съдебен изпълнител. В този смисъл,
отговорността на съдебния изпълнител може да се породи, когато има увреждане,
което е в резултат на виновно и противоправно процесуално действие или бездействие
на съдебния изпълнител, т.е. да е установена причинна връзка между виновното и
противоправното поведение и увреждането. Вината е само един от елементите на
фактическия състав, свързан с психологическото поведение на лицето. Докато вината
се предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника, то
останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки конкретен случай и
доказването е в тежест на ищеца по иска. Следователно за уважаването на предявения
иск следва кумулативно да са налице следните предпоставки- противоправно деяние,
вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата. Липсата дори и на една от
така изброените предпоставки води до неоснователност на предявения иск.
Съдът намира, че при съвкупния анализ на представените по делото писмени
доказателства, в това число съдържащите се в приложения препис на изпълнително
дело № ******** по описа на ЧСИ И. Ч. документи, може да се обоснове извод за
доказано противоправно поведение от страна на ответника, в качеството му на частен
съдебен изпълнител, изразяващо се в действие и бездействие – налагане на запор върху
банкови сметки на длъжника, след като цялото задължение по изпълнителното дело е
било погасено в срока за доброволно изпълнение и поддържане на наложения запор –
3
не предприемане на действие по вдигане на запора при същите факти. За да достигне
до този извод съдът съобрази следното:
Не е спорно между страните, че поканата за доброволно изпълнение е поставена
в пощенската кутия по адрес на ищеца – длъжник на дата 26.04.2022 г. и е залепено
уведомление по чл. 47 ГПК. При тези факт и предвид обстоятелството, че ищецът –
длъжник не се я вил в кантората на съдебния изпълнител за получаване на ПДИ, и по
арг. на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поканата за доброволно изпълнение се счита за редовно
връчена на 10.05.2022 г., от който момент тече срокът за доброволно изпълнение (чл.
428, ал. 1 ГПК) и изтича на 24.05.2022 г. Междувременно, още преди да е налице
редовно връчване на ПДИ, ищецът – длъжник е извършил пълно погасяване на
дължимите суми – на 13.04.2022 г., което не се оспорва от ответника. При тези данни
съдът намира, че ответникът е следвало да приключи изпълнителното дело незабавно
след постъпване на сумата от 922,49 лв., която сума покрива цялото задължение по
изпълнителното дело, включително вземането на присъединения взискател и
разноските по изпълнението, или най-късно към момента на връчване на ПДИ.
Следователно към момента на входиране на запорното съобщение до „Първа
инвестиционна банка“ АД – на 01.06.2022 г. ответникът не е имал право да предприема
каквито и да било принудителни действия за събиране на погасеното вече задължение,
а е следвало на основание чл. 433, ал. 2 ГПК незабавно да приключи изпълнителното
производство и да вдигне служебно наложените запори и възбрани незабавно след
влизане в сила на постановлението за прекратяване. Не е вярно изложеното в
писмената защита на ответника, че съдебният изпълнител може да прекрати
изпълнителното производство само по искане на взискателя или при представяне на
доказателства за извършеното плащане от страна на длъжника. Тъкмо обратното, извън
хипотезите на чл. 433, ал. 1 ГПК, в ал. 2 законодателят е предвидил изрично, че
изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задълженията и събиране
на разноските по изпълнението – хипотеза, която е съвършено различна от
предвидената в чл. 433, ал. 1 ГПК при плащане на задължението направо на
взискателя, извършено преди образуването на изпълнителното дело. Съдът не споделя
и доводите на ответника, че не би могъл да извърши разпределение преди да изтекат
сроковете за доброволно изпълнение. На първо място съдът намира, че в конкретната
хипотеза съдебният изпълнител изобщо не е длъжен да извършва разпределение,
доколкото видно от приложените по делото доказателства платената от длъжника сума
стига за погасяване на всички задължения, включително за разноските по
изпълнението. По арг. от чл. 460 от ГПК разпределение се извършва в случаите, в
които събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на
всички взискатели, какъвто обаче не е настоящия случай. Съдебният изпълнител е
следвало веднага след връчване на поканата за доброволно изпълнение, което е станало
на 10.05.2022 г. и при положение, че по неговата служебна сметка е постъпила сума,
4
покриваща цялото задължение, включително разноските по изпълнението, да
приключи с постановление изпълнителното производство и след влизането му сила
незабавно да вдигне наложените запори. В конкретния случай, към момента на
настъпване на предпоставките за приключване на изпълнителното производство,
запорите не са били наложено, поради което съдебният изпълнител не е имал
основание за изпраща запорни съобщения за налагане на запор върху банкови сметки
на длъжника, както и да извършва каквито и да било други принудителни действия.
Аргументите на ответника, оправдаващи забавянето му с присъединяването на
Държавата като взискател, не кореспондират на събраните по делото доказателства,
доколкото от същите е видно, че държавата е била присъединена още преди
изготвянето на ПДИ, а видно от съдържанието на поканата вземането на държавата е
присъединено за събиране. Въз основа на всичко изложено, съдът намира, че по делото
беше несъмнено доказано противоправно поведение на ответника. За пълнота на
изложеното следва да се отбележи, че такова поведение от страна на съдебен
изпълнител е силно укоримо, не само поради факта, че същия не е изпълнил
задължения, вменени му със закон, а и предвид това, че на частните съдебни
изпълнители са възложени публични функции във връзка с принудителното събиране
на вземания и добросъвестното им поведение в рамките на изпълнителния процес е
наложително, както с оглед спазването на закона, така и с оглед общественото доверие.
По отношение на вредите, съдът намира, че от съвкупния анализ на събраните по
делото доказателства – писмени и гласни, се доказа, че в периода, в който е бил
наложен запор върху банковите му сметки, същият е предприел служебно пътуване до
Берлин, Германия от 31.05.2022 г. – до 06.06.2022 г. във връзка с изложение, при който
престой е участвал в бизнес обяд. По отношение на реализираното пътуване до
Варшава, Полша в периода от 08.06.2022 г. – 11.06.2022 г. съдът намира, че по делото
бяха събрани доказателства, че към този момент изпълнителното дело е било
приключено, а запорът върху банковите сметки на ищеца вдигнат, за което е и
надлежно уведомена банката на 07.06.2022 г. Доказано беше и обстоятелството, че в
„Първа инвестиционна банка“ ищецът е имал две разплащателни сметки с кредитни
карти, които са били блокирани, както и че при посещението си в Берлин е взел пари
назаем от Десислава Т.а. В този смисъл съдът кредитира изцяло показанията на св. Т.а
като логични, последователни и непротиворечиви. Същевременно по делото бяха
представени писмени доказателства, с които съдът има възможност да провери
достоверността на показанията на този свидетел, като от представените boarding pass се
установи, че св. Т.а е била по същото време в Берлин. Пак от показанията на св. Т.а се
установи, че ищецът е бил много разстроен, когато установил, че са му блокирани
картите по време на бизнес обяд, че е бил много притеснен, както за престоя си, така и
за прибирането си до България. В този смисъл съдът намира, че по делото беше
доказано, че ищецът е изпитал негативни емоции, изразяващи се в притеснение,
5
неудобство, раздразнение и срам по време на престоя си в Германия.
По отношение на причинно-следствената връзка, съдът намира следното:
Несъмнено може да се обоснове извод, че вследствие на доказаното
противоправно поведение на ответника, се е стигнало да налагане на запор върху
банковите сметки на ответника в „Първа инвестиционна банка“, в резултат на което
кредитните карти са били блокирани, което от своя страна е причинило
неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в негативни преживявания –
неудобства и притеснения. Съдът не споделя доводите на ответника, че отговорност за
причинените вреди следва да носи само третото задължено лице - „Първа
инвестиционна банка“, доколкото в запорното съобщение е изрично указана сумата, до
която се налага запора, като третото лице е следвало да изпълни запора до посочения
размер. Вредите са вследствие на наложения запор, независимо от размера на
задължението, като съдът отчете, че ако запорът не е бил наложен, то не би се стигнало
до неговото фактическо изпълнение от страна на третото задължено лице. Друг е
въпросът, че ищецът не твърди, а и по делото липсват данни третото задължено лице да
е изпълнило запора, чрез превод на сумите по изпълнителното дело, и иск за
обезщетяване за вреди от това не е предявен. В този смисъл, с действията на третото
задължено лице не се прекъсва причинно-следствената връзка между противоправното
поведение на ответника и налагането на запора, а от там и настъпилите за ответника
вреди. В случай че третото задължено лице е допринесло за настъпване на вредите, то
същото по арг. от чл. 53 ЗЗД ще отговоря солидарно с ответника за причинените вреди.
Пряка причинно-следствена връзка между противоправното проведение и настъпилите
вреди е налице винаги, когато тези вреди са нормалната, естествена последица от
конкретно противоправно действие или бездействие и без извършването му те не биха
настъпили.
По отношение на размера на вредите, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Справедливостта е понятие, което е проявление на принципа на съразмерност между
конкретно претърпените неимуществени вреди и обезщетението, което ще овъзмезди
пострадалия. Справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на
конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – в случая това са
конкретните негативни преживявания у ищеца, конкретната обстановка, при която са
причинени вредите, продължителността на състоянието, личността на ищеца, в това
число неговата професия, положение и др. В конкретния случай, съдът изходи на
първо място от събраните по делото данни, че налагането на процесния запор върху
банковите сметки на ищеца е станало по време на бизнес командировка в чужбина и
същият е установил, че са му блокирани банковите карти по време на бизнес обяд.
Това несъмнено е предизвикало силни негативни емоции у ищеца, а от свидетелските
показания беше установено, че същият е изпитал силно раздразнение, притеснение и
6
срам, още повече в момент, в който ищецът е бил в обкръжение на бизнес партньори.
От друга страна и независимо от повода за пътуване, съдът съобрази, че на практика
ищецът е останал без финансови средства, докато е бил извън обичайното си място на
пребИ.е, където много по-лесно би се справил със създалия се проблем, би могъл да
реагира с обаждане до съдебния изпълнител, или да разчита на свои близки и познати.
Същевременно съдът съобрази продължителността на негативните емоции предвид
обстоятелството, че след връщането си в България – на 07.06.2022 г. ответникът е
предприел действия по вдигане на наложения запор и по време на второто пътуване
сметките не са били запорирани. Като съобрази всичко това, съдът намира, че
справедливият размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от
налагането на запор върху банковите му сметки на ищеца е 3500 лв., поради което
предявеният иск се явява основателен до този размер, а за горницата до пълния
предявен размер искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски имат
и двете страни.
Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК, както следва: 800 лв. държавна такса и 2300,00
лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение, от които съобразно уважената
част на иска следва да се присъди сумата от 542,50 лв. Възражението за прекомерност
на размера на уговореното адвокатско възнаграждение е неоснователно, доколкото
същото е в рамките на минималния размер, предвиден в Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът също има право на разноски, които съгласно представения списък
на разноските по чл. 80 ГПК са в размер на 2640 лв., реално заплатено адвокатско
възнаграждение, срещу което ищецът е направил своевременно възражение за
прекомерност на уговорения размер. Съдът намира възражението за прекомерност за
неоснователно, доколкото същото е в рамките на минималния размер, предвиден в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения след като се
извади дължимото ДДС. От този размер, съобразно отхвърлената част на иска на
ответника следва да се присъди сумата от 2178 лв.
Така мотивиран настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЧСИ И. Т. Ч., с рег. № 783 на КЧСИ, с район на действие СГС да
заплати на С. Й. И., ЕГН **********, с адрес: ********, на основание чл. 74, ал. 1
ЗЧСИ, вр. чл. 441, ал. 1 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 3500 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на противоправното
поведение на ответника, изразяващо се в наложен и поддържан запор върху банкови
сметки на ищеца след настъпило пълно погасяване на задълженията по изп. дело №
******** по описа на ЧСИ рег. № 783, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за
сумата над 3500 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЧСИ И. Т. Ч., с рег. № 783 на КЧСИ, с район на действие СГС да
7
заплати на С. Й. И., ЕГН **********, с адрес: ********, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата 542,50 лв. – разноски в производството.
ОСЪЖДА С. Й. И., ЕГН **********, с адрес: ******** да заплати на ЧСИ И.
Т. Ч., с рег. № 783 на КЧСИ, с район на действие СГС, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата 2178 лв. – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8