№ 22374
гр. София, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20221110112412 по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на
ответницата да заплати следните суми: 2 091,21 лева, представляваща
дължима главница за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 09.03.2022 г. /датата на
депозиране на исковата молба в съда/ до изплащане на вземането, 388,42 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за
периода от 15.09.2019 г. до 16.02.2022 г., 20,49 лева, представляваща дължима
главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода от
01.01.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 09.03.2022 г.
/датата на депозиране на исковата молба в съда/ до изплащане на вземането и
4,60 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на горната
главница за периода от 02.03.2019 г. до 16.02.2022 г., които суми касаят
топлоснабден имот – а., находящ се в гр. С., абонатен № .. Претендират се и
направените в производството разноски.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
1
общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. В
сградата, в която се намира топлоснабденият имот, е въведена система за
дялово разпределение, поради което се дължи и цена за услугата дялово
разпределение. Съгласно приложимите общи условия сочи, че се дължи и
обезщетение за забавено плащане.
Ответницата Р. Л. Г., чрез назначения от съда особен представител – адв.
В. К., ., не е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. В
постъпил след този срок отговор са изложени доводи за неоснователност на
иска в насока, че не са налице доказателства в подкрепа на претенциите, както
и за недължимост на претендираната лихва.
Третото лице помагач “.” АД не оспорва исковете. Поддържа, че при
определяне на разхода за топлинна енергия в процесния имот са спазени
относимите нормативни изисквания.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение
между него и ответницата, по силата на което е престирал и за ответницата е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
При доказване на горните факти, в тежест на ответницата е да установи
погасяване на дълга.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и
продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и
по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. §
1, т. 13 ДР на ЗЕЕЕ /отм./, и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за
енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване
на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда-
етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към
2
топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в
същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до
промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице
промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от
17.07.2012 г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените
общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в
един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В
допълнение, следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите
в сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването
на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна
енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на
собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден
имот, явяващ се част от сграда- етажна собственост, т.е. облигационното
отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право
възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на
ползване и се прекратява със загубването на същите. Следва да се посочи, че
изключение от това правило е налице при наличието на сключен договор за
доставка на топлинна енергия по отношение на същия имот от друго лице, за
каквато хипотеза в случая не се излагат конкретни твърдения.
3
По делото е приета Заповед № . г., издадена от С.., от която се
установява, че недвижим имот – а., находящ се в гр. С.”, . м. р., ул. И., бл. . /./, .,
е предоставен в обезщетение на В. К. Л. – 3 чл. с-во.
От приетия по делото акт за женитба № .. се установява, че бракът
между Л. Й. Л. и В. К. Д. е сключен на . г.
От извършена справка по реда на Наредба 14/18.11.2009 г. се установява,
че В. К. Л., ЕГН **********, е починала на 23.07.2013 г., като след смъртта си
е оставила за свой законен наследник ответницата Р. Л. Г. - дъщеря.
От извършена справка по реда на Наредба 14/18.11.2009 г. се установява,
че Л. Й. Л., ЕГН **********, е починал на 22.10.2014 г., като след смъртта си е
оставил за свой законен наследник ответницата Р. Л. Г., като негова дъщеря.
Изяснява се, че към момента на смъртта си Л. Й. Л. е бил със семейно
положение “.”, пореден брак: 1, с данни за съпруга - В. К. Л..
Следва да се отбележи, че по делото е приета данъчна декларация по чл.
14 ЗМДТ от 22.07.1998 г., подадена от В. К. Л. - наследодател на ответницата,
видно от която процесният недвижим имот – а., находящ се в гр. С., е
деклариран като съсобствен между В. К. Л. и Л. Й. Л. при равни квоти – по 1/2
идеална част. В декларацията е посочено, че имотът е придобит въз основа на
Заповед № . г., издадена от С..
По делото са приети и талони за отчет на уреди за дялово разпределение
за сезони 2018 г. – 2019 г. и 2019 г. – 2020 г. /л. 125 и л. 126/ за процесния имот
с адрес: гр. С., абонатен № ., с посочен титуляр на партидата - В. Л.
/наследодател на ответницата/, подписани от името на абоната, съответно
лице, подсигурило достъп.
С оглед на изложеното съдът намира, че по отношение на собствеността
върху процесния топлоснабден имот следва да се приеме, че същият е бил
собственост на наследодателите на ответницата, доколкото този извод
логически следва от цитираната заповед, декларирането на имота, както и
данните в талоните за отчет, респективно липсата на доказателства, сочещи
допуснати грешки в тези документи. Предвид изложеното съдът намира, че
във връзка със собствеността не следва да бъде кредитирана информацията от
приетият договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117
от ЗТСУ № ., съгласно който на . г. процесният недвижим имот –
новопостроено жилище ., находящо се в гр. С.”, ., бл. . /с./, . е придобит от
4
лицето В. Й. П.. Това доказателство се явява изолирано и противоречащо на
останалата доказателствена съвкупност.
Предвид изложеното съдът намира, че ответницата Р. Г., като единствен
законен наследник на своите родители В. Л. и Л. Л., и при липса на данни за
извършени откази от наследство, следва да се приеме, че към исковия период
се явява собственик на процесния имот, респективно има качеството клиент
на топлинна енергия и дължи заплащане на цената на доставената до имота
топлинна енергия за битови нужди.
Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е
въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139,
ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за
отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според
чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сградаетажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на
процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите
за отопление и топла вода на “.” АД, съгласно представения протокол от общо
събрание на етажните собственици от 07.06.2002 г.
По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа
експертиза, от което се изяснява, че за исковия период по отношение на
сградата, в която се намира процесният имот, въз основа на ежемесечни
отчети на общия топломер е начислена топлоенергия, намалена с
технологичните загуби в абонатната станция. Изяснено е и това, че през
процесния период /м.05.2018 г. – м.04.2020 г./ в имота е имало един водомер за
топла вода. Сградата е била без отопление за сезон 2012 г. – 2013 г. Вещото
лице посочва, че дяловото разпределение през процесния период е
извършвано от фирма “.” ЕАД, като поради това, че сградата е била без
отопление ТЕ за отопление на имота от радиатори не е начислявана. Изяснява
се, че топлата вода е начислявана по реален отчет по т. 5.2. от Приложението
5
към чл. 61, ал. 1 от Наредба . от 06.04.2007 г. Експертизата установява, че при
отчета на показанията са съставени протоколи за главен отчет с подпис на
абоната/лице, подсигурило достъп, като показанията от протокола за главен
отчет са нанесени правилно в подробните изравнителни сметки. Изяснява се,
че за процесния период остойностяването на потребената топлинна енергия се
е извършвало от ищцовото дружество на база прогнозни стойности по чл. 71
от Наредба . и Наредба № . с годишно изравняване. Вещото лице посочва, че
заложената в подробните изравнителни сметки ТЕ за разпределение напълно
съответства на отчетената по общия топломер. От експертизата се установява
също, че през процесния период топломерът е преминал метрологични
проверки със заключение “съответства на одобрения тип”. От заключението се
изяснява още, че дължимата сума за доставена топлинна енергия до
топлоснабдения имот за процесния период, изчислена съобразно приложимата
методика, е общо 2 038,37 лева, от които 928,11 лева за периода м.05.2018 г. –
м.04.2019 г. и 1 110,26 лева за периода м.05.2019 г. – м. 04.2020 г.
Съдът намира, че заключението на вещото лице по изготвената
експертиза следва да бъде изцяло кредитирано, тъй като от една страна е
достатъчно задълбочено и се базира на документи за отчет, които са съставени
при извършването на периодични отчети по отношение на топлоснабдения
имот и сградата, в която той се намира, а от друга страна липсват обективни
факти и доказателства, които да разколебават направените от него изводи.
Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при
определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
изравняване. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът
кредитира напълно заключението на съдебно-техническата експертиза, която
е отчела именно реално доставеното количество топлинна енергия през
исковия период. Според вещото лице размерът на дължимата цена за
доставена топлинна енергия през исковия период възлиза на 2 038,37 лева, до
която сума претенцията срещу ответницата Р. Г. се явява основателна и следва
да бъде уважена, съответно да бъде отхвърлена за разликата над посочената
сума до пълния предявен размер от 2 091,21 лева.
Възражението за изтекла погасителна давност на вземанията не следва
да бъде обсъждано, доколкото същото се явява преклудирано като заявено с
6
отговор на исковата молба, постъпил след изчитане на срока по чл. 131 ГПК.
За процесния период приложими към облигационните отношения между
страните са били ОУ, одобрени с Решение № . г. на КЕВР, в сила от 11.07.2016
г. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, както и да заплащат стойността
на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Предвид това след изтичане на посочения период възниква
основанието за дължимост на обезщетение за забава. Размерът на дължимото
обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до 16.02.2022 г. възлиза на
370,77 лева, изчислен от съда на основание чл. 162 ГПК, до която сума
претенцията срещу ответницата Р. Г. се явява основателна и следва да бъде
уважена, като бъде отхвърлена за разликата над посочената сума до пълния
предявен размер от 388,42 лева.
По отношение на услугата дялово разпределение в общите условия е
регламентирано, че клиентите заплащат същата по ред и начин, определени от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение и обявени по подходящ начин на клиентите. Доколкото в
сградата, в която се намира топлоснабденият имот, няма спор, че е въведена
система за дялово разпределение, следва да се приеме, че е дължима
претендираната сума за доставена услуга. Ето защо, предявеният иск за
услугата дялово разпределение срещу ответницата Р. Г. се явява основателен и
следва да бъдат уважен изцяло за сумата 20,49 лева за периода от 01.01.2019 г.
– 30.04.2020 г.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което акцесорната претенция срещу ответницата се явява
неоснователна. В настоящия случай следва да се приеме, че ответницата не
дължи обезщетение за забавено плащане на това вземане, тъй като липсват
представени доказателства, обуславящи извода, че е била поканена или че е
7
следвало да заплати дължимата сума в определен срок, респективно липсва
основание за отговорност за неизпълнение в срок.
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни,
съобразно уважената и отхвърлената част от претенциите.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата Р. Г. следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца сумата 857,95 лева, представляваща направени
разноски за държавна такса, депозити за особен представител и вещо лице, и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 50 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД Р. Л. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ДА ЗАПЛАТИ НА “.” ЕАД, ЕИК
., със седалище и адрес на управление: гр. ., сумата 2 038,37 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано
от 09.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 370,77 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за
периода от 15.09.2019 г. до 16.02.2022 г. и сумата 20,49 лева, представляваща
дължима главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода от
01.01.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от
09.03.2022 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за цената на
доставена от дружеството топлинна енергия до пълния предявен размер от
2 091,21 лева, иска за обезщетение за забавено плащане на главницата за
топлинна енергия до пълния предявен размер от 388,42 лева и иска за сумата
4,60 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за
дялово разпределение за периода от 02.03.2019 г. до 16.02.2022 г., които суми
касаят топлоснабден имот – а., находящ се в гр. С., абонатен № ..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. Л. Г., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ДА ЗАПЛАТИ на “.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. . сумата 857,95 лева – разноски за държавна такса, депозити и
юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
Решението е постановено при участието на “.” АД като трето лице
8
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9